гр.Силистра, 09.01.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в
открито заседание на единадесети декември
през две хиляди и
осемнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА
СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието
на прокурора
.като разгледа докладваното от .. Т. Василева .... .. гр. дело №239 по
описа за 2018
год. и за
да се произнесе, взе
в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от Е. Е. А. и В.А.Ч., чрез процесуален
представител, против Решение№270 от 03.08.2018 год. постановено по
гр.д.№75/2018 год. на Силистренския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователни и недоказани исковете,
предявени от тях, чрез които молят съда да признае за установено по отношение
на ответниците А.М.А. и Г.Х.А., че са
собственици при равни права (първият ищец
на основание наследство от Е.А.А., а втората ищца на основание
наследство от А. А.А.) на имот № 162 (сто шестдесет и две) с площ от 346 кв.м.
(триста четиридесет и шест), имот № 131
(сто тридесет и едно) с площ от 321 кв.м. (триста двадесет и един кв.м.) и на
имот № 161 (сто шестдесет и едно) с площ от 269 кв.м. (двеста шестдесет и девет
кв.м.), за които е отреден УПИ VІ
(шест), кв. 17 (седемнадесет) по плана на с. Любен, общ. Ситово, утвърден със
заповед № 59 от 02.03.2006 г. от кмета на Община Ситово, с площ на УПИ от 937
кв.м. (деветстотин тридесет и седем кв.м.), при съседи на имот № 162 – имот пл.
№ 129, УПИ VІІ, имот пл. № 161, УПИ VІ,
имот пл. № 132, УПИ V и имот пл. № 131,
УПИ VІ, всички в кв. 17; на имот № 131 -
имот пл. № 129, УПИ VІІ, имот пл. № 162, УПИ
VІ, имот пл. № 132, УПИ V, всички
в кв. 17, и улица; и на имот № 161 - имот пл. № 129, УПИ VІІ, имот пл. № 151,
УПИ XIV, имот пл. № 132, УПИ V и имот пл. № 162, УПИ VІ, всички в кв. 17, както и искането на
ищците за отмяна на НА № 144, т. ХІ по описа на СВ – Силистра за 2012 г.,
вписан на 13.07.2012 г. и НА № 22, т. ХVIІ по описа на СВ – Силистра за 2006
г., вписан на 27.06.2006 г.Присъдил е съответни разноски. Жалбоподателите поддържат въззивната
си жалба само по отношение на имот №131 с площ от 321 кв.м., като считат, че
решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което молят
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение, в частта, с която е
отхвърлил като недоказан искът за собственост на имот №131 с площ от 321 кв.м.,
като вместо него постанови друго с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че са собственици на имот №131 с площ от 321 кв.м. за които е
отреден част парцел УПИ VI, кв.17 по плана на с. Любен, утвърден със Заповед
№59/02.03.2006 год., както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК при уважаване на
претенцията ни да отмени, като неверен НА №144, том XI, дело №2092, вписан с
вх.рег.№5174 от 13.07.2012 год. в СВ при АВ – Силистра. В с.з. пред тази
инстанция за тях се явява адв. К., който поддържа жалбата.
Ответниците по жалбата и
по предявените пред районния съд
иск с правно основание чл.124 ГПК А.М.А. и Г.Х.А., чрез процесуален
представител,са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, , като
считат, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради
което молят да бъде оставена без уважение със законните последици, претендират
разноски за тази инстанция. В с.з. не се явяват,п редставляват се от адв. А.,
който поддържа писмения отговор.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК. Според твърденията на настоящите въззивници Е. Е. А. и В.А.Ч. , те са собственици при равни права на имот № 162 с площ от 346 кв.м., имот № 131 с площ от 321 кв.м. и на имот № 161 с площ от 269 кв.м., за които е отреден УПИ VІ, кв. 17 по плана на с. Любен, общ. Ситово, утвърден със заповед № 59 от 02.03.2006 г. от кмета на Община Ситово, с площ от 937 кв.м., Считат, че че първият от тях придобил вещните си права по наследство от Е.А.А., а втората – по наследство от А. А. А., за което тя и наследодателят Е.А.А. се снабдили с НА по обстоятелствена проверка № 155, т. Х, вписан в СВ - Силистра на 16.07.2004 г. Тъй като установили, че съседът им А.М.А. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот № 131 съгласно НА № 144, т. ХІ по описа на СВ – Силистра за 2012 г., вписан на 13.07.2012 г., както и с документи за собственост (констативен НА и нотариален акт за покупко – продажба) за другите два имота, предмет на делото , според тях, други лица не биха могли да придобият имотите им по давност, тъй като те не са им предавали фактическата власт над тях. молят съда да признае за установено по отношение на двамата ответници, че те, ищците, са собственици на процесните имоти на посочените по – горе основания. Молят НА № 144, т. ХІ по описа на СВ – Силистра за 2012 г., вписан на 13.07.2012 г. и НА № 22, т. ХVIІ по описа на СВ – Силистра за 2006 г., вписан на 27.06.2006 г., да бъдат отменени, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Исковите претенции са оспорени от ответниците А.М.А. и Г.Х.А., които считат, че именно те са установили фактическа власт над имот № 131 през 1992 – 1993 г. и над имот № 162 – през 1996 г. и съответно са ги придобили по давност и са се снабдили с документи за собственост над тях, както и че са придобили имот № 161 чрез НА за покупко – продажба от 2006 г. Твърдят, че през 2006 г. след придобиването на всички части от УПИ VІ, кв. 17 по плана на с. Любен, общ. Ситово те оградили трите имота с обща мрежа от бетонни колове, която подновили през 2015 г., без да срещнат противопоставянето на когото и да било.
По делото е представен НА по обстоятелствена проверка № 155, т. Х, вписан в СВ - Силистра на 16.07.2004 г., съгласно който втората ищца и Е.А.А., баща на първия ищец, са собственици по давностно владение и наследство на спорните имоти. Същевременно, ответникът също се легитимира с документи за собственост и представя за имот № 131 – констативен НА № 144, т. ХІ по описа на СВ – Силистра за 2012 г., вписан на 13.07.2012 г., посочващ като придобивно основание давност; за имот № 162 – констативен НА № 22, т. ХVIІ по описа на СВ – Силистра за 2006 г., вписан на 27.06.2006 г., посочващ като придобивно основание давност и за имот № 161 – НА за покупко – продажба № 199, т. ХVIІ по описа на СВ – Силистра за 2006 г., вписан на 06.07.2006 г.
Степента на основателност на исковите претенции и оспорването на ответниците е установено пред първоинстанционния съд с гласни доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели са доста противоречиви и непоследователни, обусловени главно от тезата на страната, поискала техния разпит, като в крайна сметка не е установено категорично обстоятелството от колко време ответникът ползва спорните имоти и за какъв период от време стопанисването и владението им да е било осъществявано от наследодателя на първия ищец Е.А.А. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са по – убедителни показанията на свидетелите С.М., М. А. и М., тъй като тяхната версия, че първоначалното разположение на имотите е било успоредно, а не напречно на настоящата улица, сочеща на извод, че А. Абтураманов Абтулов, съответно наследниците му, са притежавали само част от напречно разположения УПИ VІ, кв. 17, съответстваща на имот № 131, кореспондира с представена по делото заповед № 59 от 02.03.2006 г. за промяна на кадастралния план за имоти с бивш пл. № 128 и 131, кв. 17, които били преобразувани в настоящите имоти № 131, 161, 162 и 163, от които само първият - № 131, бил отреден за това лице, както и с обясненията на ответника А. пред районния съд . Същевременно показанията и на двамата свидетели, разпитани по искане на ищците, не установяват категорично продължителността на владението, осъществявано от Е.А.А., която е от съществено значение за преценката дели предвидения в чл. 79 ЗС давностен срок е завършен. Действително, по – голямата част от претендираната от първия ищец ½ ид.ч. от имотите, включително и по отношение на имот № 131, предмет на настоящата жалба, би могла да се придобие от неговия баща единствено по давност, тъй като от представеното удостоверение за родствени връзки на първата ищца В.А.Ч. е видно, че той (Е.А.А.) е неин едноутробен брат, т.е. не е син и наследник на А. А. А.в, за който има по – категорични данни, че е стопанисвал имота по – продължително, но още в периода преди и до 1974 г., когато е починал, поради което наследствената му част от имота е минимална (1/24 ид.ч), наследена от частта на неговата майка Ш. М. А.. Самата В.А.Ч. е притежавала по наследство от родителите си 7/24 ид.ч. от имота (1/4 ид.ч. по наследство от бащата, когото едноутробните ѝ братя и сестри не наследяват, и 1/24 ид.ч. по наследство от майката), която е по – малка от претендираната от нея ½ идеална част. Давностното владение е единственото основание, от което би могло да произтече правото на собственост на Е.А. А. за 11/24 ид.ч. от имота (разликата между наследствената му 1/24 ид.ч. и претендираните 12/24 ид.ч.), а дори да се приеме, че такова е било упражнено от него (т.е. да се кредитират показанията на свидетелите А. и Ч.), продължителността му не бе установена по делото.
Събрани са доказателства, че ищите трайно пребивават в чужбина и гостуват веднъж годишно на близките си в България за кратко, като не са стопанисвали реално процесния имот. При така установените обстоятелства, по – скоро, при липсата на доказателства, даващи основание, че въззивниците са придобили имота по давност, или че могат да присъединят владението на възходящите си към своето, то исковата претенция е изцяло неоснователна, включително и за имот № 131.
Жалбоподателите считат, че тъй като въззиваемите не са атакували а техния нотариален акт за собственост върху имота - НА №115, том X, дело №2091, вписан с вх.рег.№5364 от 16.07.2004 год. в СВ при АВ - Силистра с насрещен иск или дори с инцидентен установителен иск, то неправилно районният съд не е зачел материалната доказателствена сила на този нотариален акт, като вместо това, без да е бил сезиран по предвидения в ГПК ред е изследвал възникналото в патримониума им право на собственост. Доводът е несъстоятелен, тъй като доказателствената сила на констативен нот. акт може да бъде оборена с факти и обстоятелства, изключващи правото на собственост на титулярите му , независимо, че не е предявен инцидентен установителен или насрещен иск в тази насока.
Фактът, че , според изявленията на ответника А., същият ползва имот №131 въз основа на устна уговорка за замяна на ползването, постигната с общия им наследодател А. А. само доказва, че у него се е формирало убеждение, че е собственик на имота, тъй като е предоставил в замяна свой имот и „само документално не са ги оправили“, по неговите думи в с.з. пред районния съд. Съгласно показанията на св. А. и Ч., водени от ищците в първоинстанционния съд, имотът, предмет на жалбата, като част от първоначалната искова претенция, е владян и обработван от бащата на ищеца Е.А. до 2007, когато се е разболял. Това означава, че дори и да се приеме, че по отношение на него и праводателят му да е изтекла придобивна давност, то с уговорката за замяна на имотите с ответника, до предявяване на настоящите искове е изтекла придобивна давност в полза на последния, още повече, че както се посочи по – горе, ищците нямат основание да претендират нито наследствени права, нито присъединяване на сове владение, тъй като такова не са осъществявали..
Не води до промяна на изводите на районния съд и фактът, съгласно писмените доказателства - Заповед № 59/02.03. 200 6 г. на Община Ситово за извършеното от Община Ситово изменение в ПР на с. Любен , е видно, че имот №131 е отреден за А. Абтулов, а не за отв. А.. Касае се за документ от 2006 г., който не легитимира права на собственост за ищците, поради изложените вече обстоятелства, че същите не могат да докажат, че са придобили имота по давност, или че могат да присъединят владението на възходящите си към своето, а не толкова до категорично установено право на собственост в полза на ответниците.
Предвид гореизложеното , ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено . В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ответниците претендират разноски за двете инстанции, но такива са им присъдени пред районни съд, поради което следва да им бъдат присъдени само разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. за адв. хонорар.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№270 от 03.08.2018 год. постановено по гр.д.№75/2018 год. на Силистренския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Е. Е. А., и В.А.Ч., чрез които молят съда да признае за установено по отношение на ответниците А.М.А. и Г.Х.А., че са собственици при равни права (първият ищец на основание наследство от Е.А.А., а втората ищца на основание наследство от А.А.А.) имот № 131 (сто тридесет и едно) с площ от 321 кв.м. (триста двадесет и един кв.м.), за които е отреден УПИ VІ (шест), кв. 17 (седемнадесет) по плана на с. Любен, общ. Ситово, утвърден със заповед № 59 от 02.03.2006 г. от кмета на Община Ситово, с площ на УПИ от 937 кв.м. (деветстотин тридесет и седем кв.м.), при съседи на имот № 131 - имот пл. № 129, УПИ VІІ, имот пл. № 162, УПИ VІ, имот пл. № 132, УПИ V, всички в кв. 17, и улица, както и искането на ищците Е. Е.А. и В.А.Ч., за отмяна на НА № 144, т. ХІ по описа на СВ – Силистра за 2012 г., вписан на 13.07.2012 г.
ОСЪЖДА Е. Е. А. да заплати на А.М.А. и Г.Х.А. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.А.Ч. да заплати на А.М.А. и Г.Х.А. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.