Р Е
Ш Е Н
И Е № 1697
гр.Пловдив,
22. 12. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Весела Петрова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 611/2016г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба от К.С.Г. и Я.В.Г.,
в качеството им на трети лица, чрез адв. В.Г., против изпълнителни действия по
изп. дело № 20158240400854, на ЧСИ
Константин Павлов, рег. № 824,
изразяващи се в изпращане на съобщение за насрочен опис на недвижим имот, представляващ
ателие № 9, находящ се на административен адрес- гр.Пловдив, ул.”****, с ИД
56784.520.1582.1.9. Молят да бъдат отменени изцяло като незаконосъобразни, като
излагат подробни съображения.
Въззиваемите
страни „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, в качеството му на първоначален
взискател „Зидарит” ООД, в качеството му на длъжник, М.М.Ц. и М.М.Ц., като
физическа лица, в качеството на длъжници,
и ТД на НАП –Пловдив, не взимат становище по жалбата.
Въззиваемата
страна „Инвестстрой” ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на присъеднинен
взискател, чрез адв. Н.Т., депозира писмен отговор, че жалбата е недопустима, а
при условията на евентуалност, поддържа, че жалбата е неоснователна.
Въззиваемата
страна „Матиас Бауър ГМБХ”, в качеството на взискател, чрез пълномощник
чуждестранен адв. П.Д., депозира писмено становище, че жалбата е
неоснователна.
ЧСИ К.
Павлов, рег. № 824, депозира писмени
мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима, а при условията
на евентуалност, счита, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд- V възз.
гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Няма спор по делото между
страните, а и това се установява и от приложените от жалбоподателите документи,
че на 19.01.2015г. „Зидарит” ООД, в
качеството му на продавач, и К.С.Г., в качеството му на купувач, са сключили Предварителен договор /на л.13/, с който са се задължили да
сключат окончателен договор за покупко- продажба по отношение на процесния
имот. С Приемо- предавателен протокол от 05.02.2015г. на осн. чл.19 от ЗЗД „Зидарит”
ООД, в качеството му на продавач по предварителен договор от 19.01.2015г. и К.С.Г.,
в качеството му на купувач по предварителен договор от 19.01.2015г., е
извършен оглед на място на същия недвижим имот. С нотариален акт № 72/08.04.2015г.
, том І, нот. д.№ 72/2015г. по описа на Нотариус Катерина Антонова, рег.№ 472, „Зидарит”
ООД, продава на К.С.Г. този процесен
имот.
На 12.02.2016г. К.С.Г. и Я.В.Г.
получават съобщение за насрочен опис за 29.03.2016г. за същия гореописан
недвижим имот, който са закупили.
Съдът констатира от преписката по изп. дело, че същото е
образувано по молба на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, като първоначален взискател против „Зидарит” ООД, в качеството
му на длъжник, М.М.Ц. и М.М.Ц., последните като физически лица. На 24.03.2015г.
по молба на взискателя, за обезпечение на вземането му, е вписана възбрана и
върху процесния недвижимия имот, собственост на длъжника „Зидарит”
ООД. Допълнително по изп. дело са
присъединени като взискатели и ТД на НАП –Пловдив, „Инвесттрой” ЕООД и „Матиас
Бауър” ГМБХ. По молба / на л.326 по преписката/ на присъединения взискател
„Инвесттрой” ЕООД е насрочен опис на възбранения имот, собственост на длъжника „Зидарит” ООД към момента на възбраната.
При тези писмени данни, първоначално
с Определение № 1208/01.06.2016г. ПОС намери, че жалбата се явява процесуално недопустима, поради което я остави без разглеждане, а производството по
делото – прекрати.
С Определение № 512/13.10.2016г.
на ПАС – ІІ гр.с. по гр.д.№ 554/2016г. отмени Определение № 1208/01.06.2016г. и върна делото на Окръжен съд за произнасяне
по същество.
При разглеждане по същество
Окръжен съд – Пловдив намира, че жалбата е неоснователна.
Съгл. разпоредбата на чл.435 ал.4
от ГПК- трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. От изложената по- горе хронология на фактите се налага изводът, че към датата
08.04.2015г. на придобиване на недвижимия имот от жалбоподателите, същият вече е възбранен по молба на първоначалния
взискател „Райфайзен банк /България/”. При това положение, следва да се намери приложение чл.453 ал.1 от ГПК – На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: т. 1 – прехвърлянето и учредяването
на вещни права, които не са били вписани
преди възбраната. Затова, осъществената
сделка по покупко- продажба на имота на дата 08.04.2015г. не произвежда правно
действие по отношение на кредиторите на длъжника при наличие на вписаната
възбрана. Възражението на жалбоподателите, че присъединените взискатели не
разполагат с право да се ползват от наложената по изпълнителното дело възбрана,
извършена по молба на първоначалния
взискател, следва да се остави без уважение. Съгл. чл. 457 ал.1 от ГПК – Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има и първоначалният взискател. Алинея 2 регламентира, че
– Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия
се взискател. Доводът, че налагането на възбрана не представлявало изпълнително
действие не следва да се възприеме, тъй като несъмнено разумът на правната уредба, допускаща присъединяването
на кредитори „през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е
изготвено” /алинея 1 на чл.456 от ГПК / е този да се спести процесуално време на другите
кредитори на същия длъжник по извършване на действия по осъществяване на
принудително изпълнение. Затова, под
„изпълнителни действия” по чл.457 ал.2 от ГПК следва да се разбират всички изпълнителни действия – и в тесен, и в
широк смисъл на понятието, а не само примерно- избирателно някаква част от тях. В противен случай би се обезмислила
изобщо процесуална фигура на присъединения взискател. Очевидно, не това е логиката
на законодателя, която го допуска до участие по всяко време на изпълнението до
извършване на разпределението по една облекчена процедура –чрез представяне на
писмена молба, към която кредиторът да приложи само изпълнителния лист, респ.
удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго
изпълнително дело.
В тази насока, е и разяснението,
дадено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 282013г. на ОСГТК, по повод на
въпроса кои изпълнителни действия прекъсват давността. Съобразно мотивите на
т.10 - – Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ / независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана и т.н. Налага се изводът, че присъединените кредитори
могат да се ползват от всички извършени изпълнителни действия.
Затова, при условията на висящо
изпълнително производство към датата 14.01.2016г., присъединяването на други кредитори
се явява напълно допустимо, съответно продължаването му чрез насрочване на опис
за 25.03.2016г. по отношение на
имущество на длъжника, намиращо се под възбрана, също е законосъобразно.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата, подадена от К.С.Г., ЕГН – **********, и Я.В.Г., ЕГН – **********,***, чрез адв. В.Г.,
против изпълнителни действия по изп. дело № 20158240400854, на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, изразяващи се в изпращане
на съобщение за насрочен опис за 25.03.2016г. на недвижим имот, представляващ
ателие № 9, находящ се на административен адрес- гр.Пловдив, ул.”****, с ИД
56784.520.1582.1.9, като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :