Р Е Ш Е Н И Е
№ 1777/15.10.2020г.
гр. Пловдив, 15, 10, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на трети септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря П. Д., като разгледа
административно дело №2919 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят
– Д.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Т.К., обжалва Заповед № А-1513/11.09.2018
г., издадена от Заместник кмет на Община Асеновград, с която е наредено на Д.К.Г.
да премахне доброволно строеж – “селскостопанска сграда на два етажа със скатен покрив, върху площ от 30 кв. м”, с кадастрален
идентификатор на сградата 00702.531.197.2 със застроена площ от 30 кв. м и
същата ситуирана на имотната граница с поземлен имот
с кадастрален идентификатор № 00702.531.196, гр. Асеновград.
В жалбата, както и в писмената защита
/ л. 208/ на адв.
К. се твърди незаконосъобразност на процесната заповед, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което се иска постановяване на решение, с което се отмени, като се претендират
и съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът - Заместник кмет на Община Асеновград , чрез юк. М. счита жалбата за неоснователна и претендира юк. Възнаграждение.
Заинтересованите лица - А.К.М., А.К.В.,
М.Х.Н., Н.Х.Н. не изразяват становище по основателността на жалбата в съдебното
производство.
В свое заявление / л. 51/
М. и Н. Н. са сезирали кмета, по повод Констативен акт № 11, че те не са съсобственици на сградата , а само на
дворното място , тъй като изключителен собственик на сграда с КИ №
00702.531.197.2 е Д.К.Г. /Д.Н. К./, който се легитимира като собственик с Нот.
Акт № 383, том 2, дело № 686/1969 год. С
това заявление те молят кмета да
разпореди да бъде извършена поправка в констативния протокол и същия да бъде
изпратен на Д Г. за изпълнение на задълженията му по закон, като собственик за
премахване на опасната сграда. Предвид горното съдът счита че Н. считат
оспорената заповед за незаконосъобразна в частта й в която са посочени като
съсобственици на имота.
Заинтересованите лица - Ф.М.Ю. И М.Ю., считат жалбата за неоснователна, а заповедта
на кмета за правилна и законосъобразна, като твърдят че от 20 г. никой не живее
в тази къща, че тя е съборетина и е старата къща на
майката на Г. и е бутната, за да се направи новата сграда в съседство. Заявяват, че живеят на първия етаж на новопостроената сграда, не може
да ползват спалнята си , защото всеки момент може да падне тази къща и може да
стане „някоя беля“.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира че жалбата е подадена в рамките на законоустановения
срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Ответната община е изпратила цялата
административна преписка и спор по нейната пълнота между страните няма.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна на следното:
Жалбоподателят е собственик на имота
предмет на съдебното производство , въз основа на нот.
Акт № 383/1969г. с който неговите родители / л.52/ са му прехвърлили една втора
идеална част от дворното място от парцел
трети-905, ведно с построената в парцела
стопанска сграда.
С жалба от 11,12,2017г. Мелек Изет от
гр. Асеновград се жали на Кмета на Общината , че на границата на имота му има
компрометирана и опасна постройка , като
оградата също е опасна и моли за премахването им ако са незаконни такива. Изет
се легитимира като собственик с нот. Акт от 2006г. и
представя скица на имота си / л. 80-82/.
След издаване на Констативния акт №
11/11.07.2018 г., в който е посочено, че имота е
собственост на Д. К.Г., А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и
Н.Х.Н..
Не се спори от страните, че опасната
постройка е процесната
по делото , за която със заповедта е разпоредено
премахването и.
След издаване / л. 54/ на Констативния акт № 11/11.07.2018 г., в който е посочено, че имота е собственост
на Д. К.Г., А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и
Н.Х.Н. , е подадено заявление /
л. 51/ от /лица по делото конституирани като заинтересовани
такива / М. и Н. Н. с което са сезирали
кмета, че във връзка с горния Констативен акт те не са съсобственици на
сградата , а само на дворното място , тъй като изключителен собственик на сграда с
КИ № 00702.531.197.2 е Д.К.Г. /Д.Н. К./, който се легитимира като собственик с
Нот. Акт № 383, том 2, дело № 686/1969 год. Това заявление от 08.08.2018 год. Предвид горното молят кмета да разпореди да
бъде извършена поправка в констативния протокол и същия да бъде изпратен на Д Г.
за изпълнение на задълженията му по
закон, като собственик за премахване на опасната сграда.
След издаване на процесната
заповед кмета на общ. Асеновград е издал друга такава с № А-1608/25.09.2018
год. в обстоятелствената и част, на която е посочено, че се издава въз основа
на молба от 17.09.2018 год. На Д.Г. и въз основа на заявление на М. и Н. Н. от
08.08.2018 г. , като в диспозитива на
горната заповед е посочено, че се допълва процесната
заповед А-1513/11.09.2018 год., като след нареждам на Д.К.Г. , да се чете и на
наследници на Е.А. К., починала на 18.10.1977 год., а именно А.К.М., А.К.В.,
М.Х.Н. и Н.Х.Н. , да премахнат
доброволно строеж……..
Процесуалният представител на
жалбоподателя адв. К. възразява, че в заповедта, като
собственик и изпълнител на строежа е посочен само Д.К.Г., а в действителност
строежът не е само негова собственост, а
и на другите наследници и съсобственици - А.К.М., А.К.В.,
М.Х.Н. и Н.Х.Н.. Твърди се и
че сградата е в режим на търпимост и е
построена още преди майка му да е закупи през 1950 година , както и че в
момента в къщата живее племенничката му М.
Г. В., която е дъщеря на един от съсобствениците А.К.В..
Жалбата по делото е депозирана
директно в АС Пловдив на 19,09,2018г. ,
а втората допълнителна заповед № 1608 е
изготвена на 25,09,2018г. поради което съдът приема че жалбоподателят се е
запознал с нея след като е депозирал
жалбата си пред настоящия съд и с нея
са посочени всички наследници на К., така както е искал той.
Съдът установи от приложения / л.152/ списък на лицата живущи
в гр. Асеновград , ул. Садовска № 13, че освен
жалбоподателя на този адрес са регистрирани и живеят и з.л. Ф. и М. Ю., които
са конституирани като заинт. Лица в оз. На 18,09,2019г. . От договора за групов строеж
от 16,01,1986г. / л. 153/ се
установява че жалбоподателя е собственик
и ползвател на втори жилищен етаж от триетажната , трифамилна
жилищна сграда в процесния УПИ. Няма спор между
страните че Ю. живеят на първия жилищен
етаж , а жалбоподателя на втория жилищен етаж на триетажната сграда.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал СТЕ с в.л. инж. Р. , със задачи да отговори сградата предмет на заповедта за премахване с какво предназначение е - жилищна или селскостопанска; дали е режим на търпимост и през коя година е построена и дали фигурира в предходни строителни планове на Община Асеновград. Вещото лице установява че по плана от 1959г. процесната сграда е означена като паянтова, жилищна и с други размери и конфигурация. В следващ регулационен план от 1973г. същата сграда вече е нанесена по-голяма и не представлява допустим строеж нито по действалите подробни устройствени планове и правилата и нормативите, действали към времето на изграждане, нито по ЗУТ.
По договор за групов строеж от
16.01.1986г. се установи, че се касае за
триетажната жилищна сграда построена в ПИ с КИ 00702.531.197 по КК за
гр. Асеновград, с КИ 00702.531.197.1 по КК за гр. Асеновград, отдавна изградена
и обитавана, поради което съгласно разпоредбата на чл.53а от ЗУТ процесната сграда с
КИ 00702.531.197.2 по КК за гр. Асеновград е трябвало да се премахне след
завършване строежа на триетажната сграда.
Като неоснователно съдът приема и
възражението на адв. К. , че триетажната сграда е
четириетажна по план и следва да се
остави процесната постройка до изграждането и на
четвъртия етаж. Съгласно приложения / л.152/ списък на лицата живущи в гр.
Асеновград , ул. Садовска № 13, съдът установи, че освен жалбоподателя на този
адрес са регистрирани и живеят и з.л. Ф. и М. Ю.. От договора за групов строеж
от 16,01,1986г. / л. 140/ се
установява че третия жилищен етаж е за А.К.М. и А.К.В., и двете з.л. по делото.
Т.е. няма данни при договора за групов
строеж да е налице планиран и непостроен четвърти етаж.
От правна страна съдът следва да се изложи следното:
С процесната
Заповед № А-1513/ 11. 09. 2018 год. на Кмета на община Асеновград, на основание
чл. 225а, ал.2 във връзка с чл. 53а от ЗУТ е наредил на жалбоподателя Г. да
премахне доброволно селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ от
30 кв.м., ситуирана
на имотна граница в поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.531.197.2 и
находяща се ул. Садовска №
13, гр. Асеновград.
По делото безспорно се установи , че процесния строеж не е жилищна сграда и
същата е необитаема към днешна
дата.
Съдът обсъди свидетелските
показания събрани по делото , изложеното
в писменото становище на жалбоподателя и показанията на з.л. Ю. и приема че
никой не живее в постройката. Съдът
служебно установи, че племенничката на жалбоподателя М. / не е М./ Г. В., дъщеря на з.л. А.К.В. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес
*** от 1982г. и никога не е имала регистрация в гр. Асеновград.
Ползването на паянтавата
сграда , като жилищна такава се твърди единствено от жалбоподателя и неговите свидетели. Категорично
срещу това з.л. Ю. заявяват че от 20 години никой не живее там и няма пречка показанията им да се кредитират , като се има предвид че
живеят на първи етаж, че жилището
им и терасата им е на около метър от
постройката и стълбището към втория етаж на процесната
постройка. Горното се установява и от
фото снимките на Ю. / л. 210-214/ , както и от отразеното в конст.
Акт.
Съдът обсъди и отразеното в жалба и заявление / л. 69,37/ от 08,01 и 17,09,2018г.
на жалбоподателя до кмета на Асеновград в които твърди че, по
повод жалбата от съседа на ул. Садовска № 11, че процесната
постройка желае да я санира , но не и да я бутне . В
горните жалби Г. не твърди някой да живее в постройката , а
вече в съдебния процес, заявява че
неговата племенница живее там. Горното
съдът приема за защитна позиция , която цели да обслужи жалбоподателя
и отмяната на оспорената заповед.
В процесната
заповед е описано, че сграда с КИ 00702.531.197.2 по КК за гр. Асеновград не е
включена в режима на застрояване на урегулирания ПИ с КИ 00702.531.197 по КК за
гр. Асеновград.
Законодателя е предвидил , че за
законно построени и завършени до 31.03.2001г. сгради, съгласно разпоредбата на
§6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за заварени строежи, завършени
до 31 март 2001г., които не са приети по установения ред, не се изисква
разрешение за ползване, както и същите не подлежат на регистрационен режим от
гл. архитект на общината.
Процесната сграда с КИ 00702.531.197.2 не е в
режим на търпимост, същата не е включена в режима на застрояване на парцела,
тъй като тя е временно оставена до изграждане на новия строеж- триетажната многофамилна сграда.
Съдът обсъди и твърдяното процесуално
нарушение , че в Заповед № А-1513/11.09.2018г. на Кмета на Община Асеновград, жалбоподателят
не е единствения собственик на сграда с КИ 00702.531.197.2. Както по-горе се
каза на 25.09.2018г. е издадена Заповед № А-1608/25.09.2018г. на Кмета на
Община Асеновград, в която са
посочени всички съсобственици на имота.
Съдът взе предвид факта , че всички заинт. Лица и съсобственици на имот сочат като изключителен собственик и ползвател на процесната сграда своя брат и сродник Д.Г. , въз основа на
приложения по делото Нот. Акт № 383, том
2, дело № 686/1969 год.
Процесната заповед е обявена на всички съсобственици , но е
оспорена единствено и само от Д.Г..
В процесния имот е
предвидена нова жилищна сграда като основно застрояване, а сградата, разпоредена за премахване по обжалваната заповед е без
режим на застрояване по действащия ЗРП, одобрен със Заповед №А-735/24.08.1994г.
и предходния ЗРП, одобрен със Заповед №459/1973г. Съгласно чл.48, а л.4, т.6 от
ППЗТСУ /отм./: "Заварени сгради, които се запазват и се включват в
системата на застрояването, както и сградите за които се предвижда
самостоятелен застроителен режим" се установяват
със застроителния и регулационен план. Отделно,
съгласно чл.236, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, "Заварени сгради и постройки,
които не се включват като елемент на застроителния
режим в парцела, се премахват от инвеститора преди издаването на разрешение за
нов строеж. По изключение такива сгради и постройки могат да бъдат оставени
временно до въвеждане на новата сграда в експлоатация, ако се обитават или
използват от собствениците или са нужни във връзка с организирането на новия
строеж". Процесната сграда не е включена в
системата на застрояване по ПУП и е можела да остане до въвеждане в
експлоатация на новата жилищна сграда. Изводът е, че съгласно действащата
нормативна уредба към годината на привеждане на старата сграда към вида й,
заварващ се в момента, процесната сграда не
представлява допустим строеж по действащите подробни градоустройствени планове
и по правилата и нормативите, действали по време на извършването.
Към настоящия момент, при действие на
ЗУТ, в сила е разпоредбата на чл.53а, т.е. Заварените и търпимите строежи, невключени в
режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, се премахват от
възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. Ако възложителят не
изпълни това, строежът се премахва за негова сметка , така както е разпоредено в процесната заповед.
За пълнота на изложението съдът
следва да посочи и че оспорената заповед
е издадена по повод жалби на съседи
на жалбоподателя , че не могат да си изградят огради, както и че има
опасност от срутване на процесната постройка. Налице
са жалби по делото от
11,12,2017г. на Мелек Изет / л.79-74/ и
на Кемал Изет от 06,02,2018г. / л.64/ от
гр. Асеновград и цели спазването на закона и недопускане нещастни инциденти вследствие на срутването
й.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства , счита че оспорената Заповед № А-1513/11.09.2018г. на зам.Кмета на
Община Асеновград е издадена от материално и териториално компетентен орган , в
съответната форма , при спазване на
материалния закон поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.
Жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплати съдебни разноски в размер на 100 /сто / лева за ответната страна.
Предвид горното и на основание чл.
172 от АПК , във връзка с чл. 225а от ЗУТ съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
против Заповед № А-1513/11.09.2018 г.,
издадена от Заместник кмет на Община Асеновград, с която е наредено на Д.К.Г.
да премахне доброволно строеж – “селскостопанска сграда на два етажа със скатен покрив, върху площ от 30 кв. м”, с кадастрален
идентификатор на сградата 00702.531.197.2 със застроена площ от 30 кв. м и
същата ситуирана на имотната граница с поземлен имот
с кадастрален идентификатор № 00702.531.196, гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Община
Асеновград съдебни разноски в размер на 100
/сто / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: