Решение по дело №1603/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 547
Дата: 14 май 2018 г. (в сила от 14 май 2018 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20181100601603
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………

гр. София, 14 май 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                  

 

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 27.04.2018 г. в състав:

 

                                                                       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           Стефан МИЛЕВ

                                                                                       

 

 

 

           Анелия ЩЕРЕВА,

  

              

 

при участието на секретаря Миланова и прокурор Пастованов, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 1603/18 г., намери за установено следното:

 

Подсъдимият В.В.М. (ЕГН: **********) е оспорил в срок с въззивна жалба по реда на гл. ХХІ от НПК правилността на постановената от Софийския районен съд (НО, 94 с.) по н.о.х.д. № 18653/16 г. присъда от 20.09.2017 г., с която същият е бил признат за виновен в извършено през периода 01.01.2009 г. – 20.06.2013 г. в гр. София престъпление по чл. 172а, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК (осъществено с общо 20 деяния разпространение, излъчване и предаване на чужди обекти на авторски права – телевизионни програми, без необходимото по закон съгласие на носителите на съответните права – „В.Г.Б.” ЕООД, „М.” ЕООД, „Т.Б.С.юръп лимитид”, „СКАТ ” ООД, „Е.-В.” ЕООД, „М.Л.” АД, „Н.Б.Г.” АД, „П.” ООД, „Ф.И.Ч.Б.” ЕООД,  „БТВ М.Г.”, „Ф.И.Ч.Б.” ЕООД, „Фен ТВ” ООД, „Е.М.Б.” АД, „Ф.-ТВ”ООД и „Б.М.” ООД „М.С.” ЕООД, „БГ CAT” АД; „Р.В.” ЕАД, „С. ТВ” ЕООД и телевизия Алфа) и наказан с 1 година лишаване от свобода (след приложение на чл. 58а, ал.1 НК), отложено с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66, ал.1 НК, както и с глоба от 2000  лв.

            С жалбата се оспорват фактите по обвинението. Твърди се, че въпреки неговата недоказаност, подс. М. е бил признат за виновен, като се изтъква, че през инкриминирания период той не е бил съпричастен към управлението на процесното дружество „С.М.“ ООД и не е бил наясно с извършваната от фирмата дейност по предоставяне на услуги за разпространение, излъчване и предаване на телевизионни програми. В този смисъл е и пледоарията на адв. И.Г.(адвокат на подсъдимия) в проведеното на 27.04.2018 г. заседание пред въззивния съд, както и допълнително представеното като писмено доказателство пълномощно от 11.07.2012 г. Тезата на защитата не се споделя от прокурора при СГП, който настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда. 

            СГС намери жалбата за неоснователна, в частта й, с която се оспорват фактите по делото. Те са били изяснени правилно и няма основание за тяхното ревизиране. Първоинстанционната процедура по гл. 27 от НПК (във вида й по чл. 371, т.2 НПК) е била проведена по изрично желание на подс. М., който не само не е възразил срещу обстоятелствата по обвинението (именно във връзка с авторството на 20-те описани случая), а напротив – направил е самопризнание, въз основа на което СРС (след преценка по чл. 372, ал.4 НПК) е допуснал съкратено съдебно следствие. Така, процесуалното му поведение на практика е предпоставило неоснователност на неговата въззивна жалба, доколкото с нея се отричат фактите по обвинението и се иска събиране на доказателства в подкрепа на „алибито“ му, че не е бил ангажиран към дружествената дейност. Не съществува възможност въпросният петитум да бъде изпълнен, защото „… при процедурата по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт“ (т.8 от Т.р.1/09-ОСНК).

От друга страна, Районният съд е имал пълно основание да допусне проведената съкратена процедура, защото правилно е констатирал, че признанието по чл. 371, т.2 НПК се подкрепя от събраните при разследването материали. Няма как от въззивната инстанция да се иска да се отклони от установените факти, припокриващи се с описаните в обвинителния акт обстоятелства, поради което не се налага и тяхното цялостно пресъздаване.

Най-общо, инкриминираната дейност на подсъдимия в периода 01.01.2009 г. – 20.06.2013 г., която е пряко относима към състава на предявеното престъпление, се състояла в създадена от него организация по нерегламентирано разпространение, излъчване и предаване на множество телевизионни програми без разрешение на титулярите на съответните авторски права. В цитирания период той бил съпричастен към управлението на дружеството  „С.М.” ООД. По същото време другият формален управител - А.Г., пребивавала в чужбина и фактически не се занимавала с фирмената дейност (разпространение и излъчване на телевизионен сигнал посредством цифрово наземно разпръскване). Двата офиса, ползвани от подс. М.,*** – съответно  на ул.“*********, партер и в ж.к. „*********вх. ******, ап. **. Във второто помещение било инсталирано и техническото оборудване, главната станция (като крайна точка) и предаватели, които да препредават получавания телевизионен сигнал.

Съставомерните факти в обвинителния акт, признати от подсъдимия и приети за установени по силата на закона (чл.373, ал.3 НПК) в първоинстанционната присъда, се свеждат до това, че чрез т.нар. „главна станция“ М. разпространявал радиотелевизионни сигнали, излъчвал и предавал (като предоставял достъп на неограничен брой лица - клиенти) чужди обекти на авторски права - различни телевизионни програми, без необходимото по закон съгласие на носителите на авторските права, след като договорите с последните били прекратени поради изтичане на срока или предсрочно - поради неплащане на задълженията от страна на "С.М." ООД. Приети за установени са 20 такива случая: 1) за времето от  01.01.2009г. до 20.06.2013г.  разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми ,,ΑΧΝ”, ,,ΑΧΝ Crime”, ,,ΑΧΝ SCI FI”, ,,TVE International”, „ProSieben”, „RTPI”, „Rai 2”, ,,ZDF”, „2 + 2” и „SAT 1”, без съгласие на „В.Г.Б.” ЕООД; 2) за времето  от 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „Nickelodeon” и ,,VH 1”, без съгласие на „М.” ЕООД; 3) за времето от 30.06.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „Картуун нетуърк” и „CNN”, без съгласие на „Т.Б.С.юръп лимитид”; 4) за времето от 01.01.2010г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „СКАТ ТВ”, без съгласие на „СКАТ”ООД; 5) за времето от 11.03.2010г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Дива юнивърсъл”, без съгласие на „Е.-В.” ЕООД; 6) за времето от 01.06.2010 г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „Дисни ченъл” и „Фешън ТВ”, без съгласие на „М.Л.” АД; 7) за времето от 01.07.2010г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „Нова ТВ”, „Кино нова”, „Нова спорт”, „Диема” и „Диема фемили”, без съгласие на „Н.Б.Г.” АД; 8) за времето от 30.08.2010г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „Планета” и „Планета фолк”, без съгласие на „П.” ООД; 9) за времето от 30.08.2010г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Нешънъл джеографик”, без съгласие на „Ф.И.Ч.Б.” ЕООД; 10) за времето от 23.01.2011г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми „БТВ”, „БТВ Лейди” и „Ринг БГ”, без съгласие на „БТВ М.Г.”; 11) за времето от 29.01.2011г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал  телевизионните програми „Фокс Лайф” и „Фокс крайм”, без съгласие на „Ф.И.Ч.Б.” ЕООД; 12) за времето от 01.02.2011г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал  телевизионните програми „Фен ТВ” и „Балкан мюзик телевижън”, без съгласие на „Фен ТВ” ООД; 13) за времето от 01.03.2011г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Канал 3”, без съгласие на „Е.М.Б.” АД; 14) за времето от 31.12.2012 г. до 20.06.2013г.  разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Ф. ТВ”, без съгласие на „Ф. ТВ” ООД; 15) от неустановена дата след 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионните програми “RTL”, “RTL 2”, “Super RTL”, “VOX” и “N - TV”, без съгласие на „Б.М.” ООД; 16) от неустановена дата след 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Private Space”, без съгласие на „М.С.” ЕООД; 17) от неустановена дата след 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Филм плюс”, без съгласие на „БЕ CAT” АД; 18) от неустановена дата след 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал чужди обекти на авторски права - телевизионната програма “The Voice”, без съгласие на „Р.В.” ЕАД; 19)  за времето от неустановена дата след 01.01.2009 г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „TVCI new”, без съгласие на „С. ТВ” ЕООД; и 20) за времето от неустановена дата след 01.01.2009г. до 20.06.2013г. разпространявал, излъчвал и предавал телевизионната програма „Алфа ТВ”, без съгласие на телевизия „Алфа“.

За да приеме така описаните факти, първата инстанция с основание е преценила, че самопризнанието на подсъдимия не е голословно, а е подкрепено от досъдебните доказателства, които уличават В.М..

Показанията на част от разпитаните при разследването свидетели (Б. – т.І, л.29; Т.- т.І, л. 22;П.- т.І, л. 121;А.– т.І, л. 32; П. – т.І, л. 45 и Д.– т.І, л. 47) възпроизвеждат обстоятелства, които в своята съвкупност недвусмислено сочат, че именно подсъдимият е бил непосредствено съпричастен към пряката организация на дейността на „С.М.” ООД (контактите с клиентите, уговарянето на доставката на сигнал за излъчваните телевизии и т.н.), както и че самият той се е легитимирал пред трети лица като управител на процесното дружество. Това всъщност обосновава и неоснователността на най-съществения аргумент във въззивната му жалба – че не той, а други  лица са осъществявали нерегламентираното разпространение, излъчване и предаване на телевизионни програми. СГС акцентира върху този въпрос, доколкото по него дължи изрично произнасяне (чл.339, ал.2 НПК). Опитът за лансиране на цитираната защитна теза е проявен и чрез допълнително представяне на документ (пълномощно от 11.07.2012 г., с което А.Г., представляваща ЕТ „С.М.“, овластява С.И. И.Т.Б. да извършват от името и за сметка на „С.М.” ООД множество правни и фактически действия), който обаче въззивният съд  не следва да коментира и оценява като писмено доказателство. От една страна, депозирането му след обявяването на делото за решаване прави невъзможно неговото обсъждане в съвкупност с останалите материали. В същото време, обстоятелствата, които жалбоподателят се опитва да обоснове с цитираното пълномощно, са в конфликт с направеното пред СРС признание на инкриминираните факти, поради което допускането на подобен подход от втората инстанция би влязло в противоречие с т.8 от Т.р.1/09-ОСНК.

Другата групата група доказателствени материали, подлежащи на оценка, касае самата дейност на подс. М. по нерегламентирано разпространение, излъчване и предаване на инкриминираните телевизионни програми, ползвайки юридическото лице „С.М.” ООД. Тук правилно Районният съд е отнесъл показанията на свидетелите Т.иП.(относно вида на излъчваните програми); Р. - т.І, л. 111 (относно предлаганите от „С.М.“ ООД услуги – кабелна телевизия и интернет, сключването на договори с нови абонати и т.н.); Корчев – т.І, л.30, А., П. и Д.(относно извършената от тях проверка, довела до съставяне на акт за административно нарушение). Изявленията на посочените лица кореспондират с веществените доказателства, иззети при проведеното на 20.06.2013 г. претърсване (т.І, л. 107) в един от фирмените офиси (ж.к. „*********вх. ******, ап. 64), както и с констатациите на вещото лице Иванов по изготвената техническа експертиза (т.ІІ, л. 10 и сл.).

И не на последно място - по делото е бил надлежно изяснен и фактът, че доставянето на описаните услуги (сигнал на телевизионни програми) от страна на „С.М.“ ООД е станало без съгласие (разрешение) на дружествата, упражняващи съответните авторски права. Показания в тази насока са дали множество лица, представляващи и управляващи цитираните в обвинението фирми – М. (т.ІІ, л. 19), Б.(т.ІІ, л. 25),А.(т.ІІ, л. 31), Славов (т.ІІ, л. 33) и т.н.

Обсъждайки правната страна на делото, преди всичко въззивният съд прецени, че възраженията на жалбоподателя относно неговата (не)съпричастност към дейността на „С.М.” ООД касаят основно възможността същият да бъде разглеждан като годен субект на престъплението по чл. 172а, ал.1 НК. Юридическа пречка за това не съществува, защото цитираният състав не въвежда ограничение относно качествата на дееца (описвайки го с признака „който“). Няма изискване той да е лице, което „управлява“ или „представлява“ някакво търговско дружество (или друго юридическо лице), поради което изцяло ненужно в обвинителния акт, заявявайки правната квалификация на фактите, прокурорът е формулирал тезата си, че в инкриминирания период подсъдимият е действал „… в качеството си на управител на „С.М.“ ООД…“. Тази грешка е била мултиплицирана и в постановената впоследствие присъда, защото от правна страна Районният съд също е приел, че М. е осъществил престъпната си дейност именно в горепосоченото качество. Подобен подход изобщо не е бил необходим, защото неправомерното засягане на предмета на авторските права (чл. 172а, ал.1 НК) може да бъде осъществено от всяко наказателноотговорно лице. Това е фактическа дейност, чието реализиране изисква единствено деецът да изпълни поне някоя (или повече от една) от проявните форми на деянието. Допълнителни аргументи за подобен извод (макар и във връзка с други състави на НК) могат да се открият както в тълкувателната практика на ВКС (напр. т.3 от Т.р.4/16-ОСНК, дефиниращо, че субектът по чл. 255-256 НК може да е всеки, който изпълнява фактическа дейност или функция, без задължението да е управител на юридическото лице), така и в отделни съдебни решения (напр. по прилагането на чл. 234, ал.1 НК, във връзка с това, че не е необходимо деецът, който продава или държи на склад инкриминираните стоки, да е едноличен търговец или управител на търговско дружество, защото става въпрос за фактическа дейност – р. 250/11-І, 57/11-ІІ, 244/12-ІІ и т.н.). Така че, спорът бил ли е подс. М. управител на „С.М.” ООД в процесния период е без значение, доколкото редица свидетелски показания го сочат като лицето, пряко ангажирано към работата на фирмата.

Първата инстанция законосъобразно е квалифицирала признатите от подсъдимия факти като относими към три от проявните форми на изпълнителното деяние на чл. 172а, ал.1 НК – „разпространяване“ (чрез продажба или предложение за продажба – пар.ІІ, т.4 от ДР на ЗАвПСП), „излъчване“ (чрез телевизия „по наземен път“ - пар.ІІ, т.4 от ДР на ЗАвПСП) и „предаване“ (чрез предоставен достъп до неограничен кръг потребители) на чужди обекти на авторското право (телевизионни програми), без необходимото по чл. 36 и чл. 72, т.4 ЗАвПСП съгласие на неговите носители. Правилно е била определена и формата на вината – пряк умисъл (чл. 11, ал.2, пр. І-во НК), доколкото описаните обстоятелства сочат за съзнаване на общественоопасния характер на деянието, предвиждането на неговите последици и искане за тяхното настъпване.

Грешка обаче, е била допусната при квалифициране на инкриминираната дейност като „продължавано престъпление“. Фактите по делото не отговарят на дефиницията на чл. 26, ал.1 НК и този порок в постановената присъда следва да бъде коригиран от въззивния съд по реда на чл. 337, ал.1, т.2 НПК (чрез прилагане на „закон за същото престъпление“, без съществено изменение на обвинението и без нарушаване на забраната за „reformation in peius“). Самият Районен съд правилно е достигнал до извода, че разпространението, излъчването и предаването (като изпълнително деяние на чл. 172а, ал.1 НК) съставляват проява на т.нар. трайно (продължено) престъпление в една от теоретичните му разновидности (като съчетание от активно действие на дееца, последвано от продължаващо незаконно бездействие към това да отстрани предизвиканото от него неправомерно състояние). Не че има пречка да съществува продължавано престъпление, включващо деяния на две или повече продължени престъпления, но конкретният случай не е такъв. Всичките описани 20 случая не съставляват 20 отделни деяния, отговарящи на дефиницията по чл. 26, ал.1 НК, защото липсва най-важното условие за това – да са „…извършени през непродължителни периоди от време“. Нерегламентираната дейност на подс. М., с която са били засегнати авторските права на 20 отделни юридически лица, е била реализирана почти едновременно (синхронно), с някои изключения по отношение на започналите по-късно във времето проявни форми. Следователно, в случая е налице само едно изпълнително деяние на продължено престъпление с инкриминиран период от 01.01.2009 г. до датата на прекратяване на предизвиканото от дееца неправомерно състояние – 20.06.2013 г. Това, че с въпросното деяние са били накърнени интересите на множество отделни търговски дружества, не води нито до „множество на деянията“, нито до осъществяването им „през непродължителни периоди от време“, така че да е приложима дефиницията на чл. 26, ал.1 НК.

Дължимото от СГС преквалифициране на престъпната дейност в такава по чл. 172а, ал.1 НК (с отпадане на привръзката към чл. 26, ал.1 НК) не налага ревизия в наложеното от СРС наказание – една година „лишаване от свобода“ при отложено изпълнение по чл. 66, ал.1 НК, с 3-годишен изпитателен срок. При определяне на санкцията е бил последователно спазен зададеният в чл. 58а, ал.1 НК алгоритъм (редуциране с една трета на първоначално индивидуализираното наказание – 18 месеца ЛС), който се явява закономерна последица на проведената процедура по чл. 371, т.2 НПК. И смекчаващите, и отегчаващите отговорността обстоятелства са били отчетени в съотвествие с правилата на чл. 54, ал.2 и чл. 56 НК и са наложили включването и на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ с правилно индивидуализиран под средния размер – 2000 лв. Липсата на протест от страна на прокурора (чл. 337, ал.2, т.2 НК) прави безпредметно обсъждането на въпроса дали първата инстанция е следвало да отлага изпълнението на наказанието (чл. 66, ал.1 НК), а определянето на минималния изпитателен срок от 3 години е изцяло в полза на подсъдимия и не съществува правна възможност за допълнително облекчаване на положението му.

Съобразно изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 НПК, Софийският градски съд (НО, ІІ в.с.) прецени, че следва да измени в частта относно правната квалификация оспорваната  присъда, поради което:

 

 

 

                                                                

 

 

 

Р Е Ш И:

 

             

 

 

 

ИЗМЕНЯ присъда от 20.09.2017 г. по н.о.х.д. № 18653/16 г. по описа на СРС (НО, 94 с.), като:

а) преквалифицира извършеното от подсъдимия В.В.М. (ЕГН: **********) престъпление в периода 01.01.2009 г. – 20.06.2013 г. от такова по чл. 172а, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК в такова по чл. 172а, ал.1 НК; 

б)   оправдава подс. М. за това инкриминираната дейност в периода 01.01.2009 г. – 20.06.2013 г. да съставлява продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.  

 

Решението е окончателно.

 

                                                                                    

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: