МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №52/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Р.Ю.Р., ЕГН **********, за това, че:
На 08.02.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал МПС
– т. а. “Мерцедес 307Д”, рег.№ В 4091 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда – 2,03 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство “Дрегер 7510”, фабр.№ARBB0009 –
престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.343г.
В
хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник,
съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът
е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните в
досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр.
чл.373, ал.2 НПК, да определи на подс. Р. Р. предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ за срок между минималния и средния предвиден –
една година и след задължителната редукция с 1/3, да наложи окончателно наказание
„лишаване от свобода” за срок осем месеца, чието изпълнение съобразно чл.66,
ал.1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок три години.
Защитникът на подс. Р. Р. не оспорва визираната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда,
при определяне наказанието за неговия подзащитен, да вземе предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянията, направени признания,
проявено критично отношение към деянието, и при наличие основанията по чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ НК, да наложи наказание "пробация" чрез двете
задължители пробационни мерки за срок по една година и шест месеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
08.02.2016 г. вечерта подс. Р. Р. консумирал алкохол в дома си в с. П., общ.
Варна и след това решил да отиде до гр. Девня с личния си т. а. „Мерцедес
307Д“, рег.№ В 4091 ВА. Около 23.20 часа управлявания от него автомобил бил
спрян за проверка в гр. Девня при движение по бул. „Съединение“ от екип на РУП
Девня включващ свидетелите М. Д., Р. К. и А. С. При проведено изпробване за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с рег.№ARBB0009, апаратът отчел 2.03 промила
концентрация на алкохол в кръвта на подс. Р. Р., който отказал да му бъде
проведено и медицинско изследване за употреба на алкохол. Спрямо подс. Р. Р.
бил съставен АУАН №34 от 08.02.2016 г. за допуснатото нарушение като в същия
било отразено и отнемане на свидетелството му за управление на МПС.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз
основа на признанието от
подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното
от подсъдимия
признание на съдържащите се в обвинителния акт фактически твърдения, се
подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: докладна записка
рег.№253-р-1289 от 09.02.2016 г., справка за съдимост на Р. Р.,
характеристична справка на Р. Р., декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Р. Р., справка за нарушител/водач на Р. Р., протокол
рег.№3286р-21528 от 26.11.2015 г., АУАН №34 от 08.02.2016 г., талон за
медицинско изследване №0405015 и протоколи за разпит на свидетелите А. Стоянов, М.
Добрев и Р. Караколев.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема че подс. Р. Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343б, ал.1 НК, за това, че:
На 08.02.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна,
управлявал МПС – т. а. “Мерцедес 307Д”, рег.№ В 4091 ВА, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,03 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство “Дрегер 7510”, фабр.№ARBB0009.
Деянията
са осъществени при форма на вината пряк умисъл
като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след консумация на алкохол.
Причини за извършването на престъплението - незачитане от
страна на подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно
изискванията към водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Р. Р. съгласно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58a, ал.1 и
ал.4 НК, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления и опасността, която
подобно поведения създава за всички участници в пътното движение.
Изтъкнатите обстоятелства относно високата степен на обществена опасност на
деянието, съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Съдът
прецени степента на обществена опасност на подсъдимия като
невисока предвид настъпилата реабилитация по чл.88а, ал.4, вр.
ал.1 НК и поради изминалия продължителен период без регистрирани
противообществени прояви след последното му осъждане. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства наред с чистото съдебно минало поради
настъпила реабилитация и продължителния период без регистрирани
противообществени прояви, съдът прецени направеното от подсъдимия признание в хода на досъдебното и съденото производства, проявеното критично отношение към стореното и отразените
добри характеристични данни в представената справка, а също и липсата на данни
за регистрирани други тежки нарушения по ЗДвП, както и недоброто му материално
и имуществено благосъстояние. Съобразно изтъкнатото, при преценка за
многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства за подс. Р. Р., при
което и най-лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко, съгласно
чл.58а, ал.4, вр. ал.1 НК, съдът определи на подс. Р. Р., предвиденото
наказание “лишаване от свобода” под минималния регламентиран срок, за
мимималния допустим такъв – три месеца. Предвид настъпилата реабилитация по
чл.88а НК, спрямо
подс. Р. Р. са налице
обективните основания по чл.66, ал.1 НК и съдът намира, че за постигане на
поправителен ефект за същия не е наложително наказанието да бъде търпяно
ефективно, поради което изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок три години. От друга страна,
предвид значително високата степен на констатираната концентрация на алкохол в
кръвта на подс. Р. Р. и поради несъществено високия минимален размер на
предвиденото кумулативно наказание “глоба”, съдът намира, че за постигане на
пълноценен поправителен ефект спрямо подсъдимия, въпреки предоставената
въззможност по съобразно чл.55, ал.2, вр. ал.1, НК, това наказание следва да
бъде наложено в рамките на мимималния предвиден размер в специалната
разпоредба, а именно – 200.00 лв. Съобразно чл.343г НК и при идентични
аргументи с тези относно наказанието “глоба”, съдът намира, че на подс. Р. Р.
следва да се наложи и третото кумулативно предвидено наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок между минималния и средния, в посока към
минималния, а именно - четири месеца. Съобразно чл.59, ал.4 НК, при изпълнение
на съответното наказание следва да бъде приспаднато времето, през което същият
е бил лишен от това право по административен ред, считано от 08.02.2016 г.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: