Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 04.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Куздов от Окръжна
прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 225 по
описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „У.Б.“ АД- ***, с ЕИК ********* срещу Решение № 284/20.07.2020г.
на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 504/2019г. по описа на съда. С
атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050576/16.01.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за
незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление,
което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът
обективира становището, че процесната сума не е посочено дали е такса или комисионна
и се позовава на решение на Конституционния съд. Освен това сумата не била
събирана при оценка на кредитоспособността във връзка с договор за кредит и не
било установено същата да се събира само от потребители на които е отпуснат
кредит, поради което не са били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на дружеството. Моли се за отмяна на обжалваното Решение и
потвърденото с него НП, като се прави искане при установени процесуални
нарушения, Решението да бъде обезсилено, а делото върнато на районен съд за
произнасяне по направените възражения. В съдебно заседание санкционираното лице
се представлява от адв.Л. от САК, която поддържа сочените отменителни
основания.
Ответната
страна, КЗП – Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
„У.Б.“
АД- ***, с ЕИК
*********, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити. Посочената дейност дружеството осъществява в
офис, находящ се на бул.„Славянски“ № 8 в гр.Шумен. На 13.11.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, при
която били изискани три броя договори за потребителски кредит, сключени през
месец октомври и ноември 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към
тях. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665908/13.11.2019г.,
с който представител на дружеството бил поканен да се яви на 20.11.2019г. за представяне
на документи. На 20.11.2019г. били представени и приети с ППД № 0120433 три
броя заверени копия на договори за предоставяне на ипотечен кредит. При
проверка на представените договори и документи към тях било установено, че в
Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
322/4774/89256780 от 04.11.2019г./приложен на стр.35 по въззивното дело/,
сключен с дружеството- жалбоподател със стойност 37 000.00 лева и срок на
договора 10 години, кредиторът „У.Б.“АД *** изисква заплащане на еднократна
комисионна, която е включена в Погасителен план/стр.42 от въззивното дело/. Комисионната
била описана както следва- „Еднократна комисиона за определяне степента на
кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита: 0,30%.“ При проверка
на договора и погасителния план се установило, че общият ѝ размер спрямо
стойността на кредита възлиза на 231,00лв. и същата фигурира в раздел „такси“
на плана, дължима на дата 12.11.2019г. На 11.12.2019г. на дружеството бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050576.
Актът бил съставен за това, че търговецът „У.Б.“АД *** е нарушил разпоредбата
на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, като на 04.11.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор
за предоставяне на ипотечен кредит, в Погасителния план към договора за кредит
е изискал заплащане на комисионна за определяне на кредитния риск, която е
свързана с усвояването и управлението на кредита. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си
право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050576/16.01.2020г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на „У.Б.“АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
/ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в
пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Касационният състав приема, че
изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на задълбочен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената и комисионна по
своя характер е изисквана за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, е напълно законосъобразен и правилен.
Съгласно
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната
институция, според §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗКНИП
се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и
управление на кредита. В настоящия казус, комисионна е била изискана с Погасителен
план към Договор за банков ипотечен кредит, като същата фигурира в титулната
част на погасителния план, последвана от стойност на кредитна застраховка и
такси, както и годишен лихвен процент и годишен лихвен процент на разходите. Определена
е като комисионна за определяне на степента на кредитния риск. Тази
формулировка предполага, че сумата, определена единствено като процент, се
дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента
на сключване на договора, като този извод се подкрепя и от показанията на
разпитаните служители на КЗП, които сочат, че таксата се дължи единствено от
потребители, на които е отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за
отпускане. Този извод следва и от обстоятелството, че размерът на таксата е
поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. При това положение
закономерно от въззивният съд е прието, че тази такса е свързана с усвояването
и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Също
така съдът изрично е посочил, че е установено, че е начислявана именно такса,
поради което възраженията, че липсва посочен характера на сумата са
неоснователни.
Съгласно
чл.13 ал.1 от глава пета от закона, задължение на кредиторът е да извършва
оценка на кредитоспособността на потребителя. Следователно след като дружеството
е изискало от потребителя комисионна, свързана с управлението и усвояването на
кредита, е бил осъществен състава на нарушение по чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на кредитната
институция.
Като
е обосновал резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление,
съдът е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни
основания, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1-во от АПК, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/20.07.2020г. на Районен
съд– гр. Шумен, постановено по АНД № 504/2020г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.