Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 369 09.03.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 270 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „БТК” ЕАД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция ***и, срещу решение № 260601 от 17.12.2020
г., постановено по НАХД № 3925/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 477867-F 486984/12.11.2019г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП,
с което на дружеството за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185
ал. 2 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че РС - Бургас е постановил
неправилно решение, за което се сочат конкретни аргументи. Твърди се и
наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. В., която поддържа жалбата на сочените в нея
основания. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – ЦУ на НАП, редовно и своевременно призована, не
изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 477867-F 486984/12.11.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” -
Бургас в Централно управление на НАП, с което на „БТК” ЕАД, ЕИК ***,
за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно
установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е
ангажирана отговорността му, като подробно са обсъдени свидетелските показания
и представените по делото писмени доказателства. Размерът на санкцията е
прието, че е правилно определен, тъй като не са налице данни, извършеното
нарушение да е довело до неотразяване на приходи, поради което потвърдил
наказателното постановление. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че при
извършена проверка на 25.04.2019 г. в търговски обект № 5116, находящ се в гр.
Бургас, ул.“Александровска № 114, стопанисван от „БТК” ЕАД било установено, че в търговския обект не се съхранява паспорта на
фискално устройство, регистрирано в обекта, модел DATECS FP 2000 с индивидуален номер
KL DT43259.
Разпоредбата
на чл. 42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006
г. на МФ, предвижда
задължение за търговците да съхраняват паспорта на фискалното устройство в
обекта. За
неизпълнение на това задължение чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500
до 2000 лв.
От
посочените разпоредби се налага извод, че търговците са длъжни да съхраняват паспорта на фискалното
устройство в обекта.
Касационният
жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила- касационни основания
на чл.348, ал.1, т.2,3 от НПК е пренебрегнал свидетелските показания на
свидетелката Гергана Атанасова относно факта, че е намерила процесния паспорт в
търговския обект след проверката. Настоящият касационен състав не споделя
направените изводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, тъй
като първоинстационният съд е направил достатъчен анализ на свидетелските
показания поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел логични
и правилни изводи за причините, поради които не кредитира показанията на
разпитаните свидетели М., Д. и Атанасова. Съдът не споделя и изводът, че
първоинстанционният съд необосновано е приел, че нарушението по чл. 42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 г. на МФ се състои в
непредставяне на паспорта на фискалното устройство. Напротив въз основа на
събраните по делото доказателства, включително и анализирайки посочените
по-горе свидетелски показания е приел, че е осъществено изпълнителното деяние „не
съхранява“ в търговския обект, а не както отбелязва жалбоподателя „не
представя“. В този контекст са обсъдени свидетелските показания, като е
посочено, че съдът не ги кредитира, тъй като не са еднопосочни, а противоречиви
по отношение на мястото на намиране на паспорта. При наличието на цялостен
анализ на доказателствата, при който не се установява нарушения при формиране
на изводите, настоящата касационна инстанция счита, че обосновано е прието, че
показанията на посочените свидетели не следва да се кредитират. Свидетелите М.
и Д. не са присъствали на намирането на паспорта на касовия апарат, според
свидетелката Д., той се е намирал при финансовите отчети, а свидетелката
Атанасова сочи, че „трите малки паспорта бяха в едно малко чекмедже в офиса“.
При последното отново е налице несъответствие с останалите доказателства, при
които се посочва че един от трите паспорта е представен по време на проверката,
следователно е нелогично свидетелката да е намерила и трите паспорта в
чекмеджето на следващия ден. Това обстоятелство е в подкрепа на направените
по-горе изводи за недостоверност на свидетелските показания на свидетелката
Атанасова.
Неоснователни са и останалите възражения на касационния
жалбоподател. Не са налице съществени процесуални нарушения. Оспореният съдебен
акт е постановен въз основа на всички доказателства събрани по делото. Съдът е
възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на
производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл. 42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което от своя страна е било
санкционирано с правилната правна норма – чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Съхранението
на паспорта в обекта е необходимо, за да може при всяка проверка от контролните
органи да се установи вида, техническите характеристики и
експлоатационната годност на фискалното устройството. Фактът на съхранението се
установява, с представянето на паспорта при поискване, в останалите случаи не
се установява наличието му в обекта в момента на проверката. Настоящият касационен състав
напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което счита, че същите не
следва да се преповтарят.
Не
е било нарушено и правото на защита на дружеството, тъй като същото е имало
възможност да обоснове защитна теза и да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Правилно е приложена административнонаказателната
разпоредба, тъй като
по делото не са налични данни, а и не се твърди от АНО нарушението да е довело
до неотразяване на приходи. Имуществената санкцията е
определена в предвидения минимум. Не са налице и предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за обект със значителни обороти, три фискални
устройства, като за всички не са представени паспорти, търговец със значителна
по обем търговска практика, изключваща незнание. В този смисъл не може да се
обоснове по-ниска степен на обществена опасност на неизпълнието от обикновените
случаи от този вид .
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260601 от 17.12.2020
г., постановено по НАХД № 3925/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.