Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 76/ 29.06.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в
откритно съдебно заседание, проведено на
10.06.2020 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 157/2020, за да
се произнесе, взе предвид:
Срещу решение
№ 1561/23.12.2019 год по гр.д. № 1947/2019 год на ВОС, г.о., са подадени
въззивни жалби, както следва:
1) От Община Варна, представлявана от Кмета И.П.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Л.Г. в частта, с която е уважен иска
с правно осн. чл. 49 от ЗЗД, предявен от Н.Т.Д. в размер на сумата 20 000
лв – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на бедрена
шийка, причинено от спъване в дупка на тротоара и последвало падане на
27.08.2018 год в гр.Варна, на автобусна спирка на територията на площад
„Св.Кирил и Методий“ (срещу Централна поща) по бул. „Съборни“, вследствие
бездействието на служители на въззивника по поддържането на тротоара, ведно със
законната лихва от 27.08.2018 год до
окончателното изплащане, и сумата 3354,67 лв – обезщетение за имуществени вреди
– разходи за закупуване на медикаменти и медицински средства, както и
разноските по делото. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, евентуално присъденото обезщетение
да бъде намалено. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции.
В постъпилия
отговор от Н.Т.Д. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението. Претендира за разноски.
2) От Н.Т.Д.
чрез процесуалния й представител адв. П.К.Р. – в частта, с която е отхвърлен
иска й за разликата над 20 000 лв до 31 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на бедрена шийка, причинено
от спъване в дупка на тротоара и последвало падане на 27.08.2018 год в
гр.Варна. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване
на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на
разноски.
Съставът на
Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
От
събраните доказателства по делото е установено, че на 27.08.2018 год ищцата,
намирайки се на автобусна спирка в гр.Варна, на площад „Св.Св.Кирил и Методий”
(срещу Централна поща) стъпила на необезопасена дупка на тротоара, точно под
козирката на спирката, в резултат от което залитнала и паднала на земята. На
обаждането й се отзовала дъщеря й, която извикала Спешна помощ и пострадалата
била закарана в МБАЛ „Св.Анна”, където била констатирана усложнена фрактура на
бедрената шийка на левия крак, с дислокация на костни фрагменти в областта на
счупването. Извършена била оперативна интервенция – тотална смяна на
тазобедрена става с корективна остеотомия на бедрената шийка.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че трайното
затруднение в движението на засегнатия крайник е продължило около 12 месеца. Болката при този
вид счупвания е особено интензивна и се засилва при опит да се раздвижи
крайникът, стъпването върху травмирания крак е невъзможно, като това състояние
се характеризира с признака на „закованата пета”. След оперативната намеса и
протезиране на увредената става в следващите 2-3 месеца болката е затихвала,
движенията постепенно са се възстановявали. Към настоящия момент пострадалата е
с възстановена походка, изпитваща затруднения при движение по стълби и др.
неравности. Претърпеният инцидент обаче е дал отражение върху психиката на
ищцата. Експертизата е констатирала състояние на разстройство в адаптацията –
генерализирана тревожност, характеризиращи се с разнообразни симптоми: чувство
на нервност през целия ден, „треперене” на тялото и мускулно напрежение, изпотяване,
замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт. Това разстройство
се свързва с остър или хроничен стрес, породен от инцидента, като се наблюдават
тенденции към флуктуиране и хронифициране.
По
делото е прието и заключение на съдебно-техничеснка експертиза относно
разположението, геометрията и морфологията на дефектите на тротоарния участък,
на който е настъпило събитието. Установено е, че към датата на изготвяне на
експертизата – 8 месеца след инцидента, настилката на тротоара все още е с
нарушена цялост, не е отремонтирана, нито обезопасена. Дупката се намира под
козирката на автобусната спирка, в близост до пейката, и е с дължина около
метър, широчина около 20 см и неравномерна дълбочина между 5,5 см и 7 см. На
приложените към експертизата снимки ясно се вижда, че в непосредствена близост
до спирката, по дължината на тротоара се намират не една, а няколко неравности,
образувани между некачествено положените тротоарни плочи.
Събрани
са и гласни доказателства, от които се установява, че след преживяната травма
ищцата освен силните болки, свързани с оперативните интервенции и последвалия
възстановителен период, изпитвала и сериозен психологичен дискомфорт. Дълго
време била в безпомощно състояние, нуждаела се от чужда помощ за поддържане на
ежедневната си хигиена, при хранене и обличане. След като движенията й станали
по-свободни, макар и с използване на помощни средства, тя се страхувала да
излиза сама на улицата, чувствала се като в капан в къщи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него, при и по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е
обективна, което в случая означава, че възложителят отговаря, когато вредите са
причинени виновно и противоправно при (по повод) изпълнението на възложената работа,
без значение дали прекият причинител е известен.
В
случая вредата е настъпила в резултат от неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му, възложени със закон, във връзка с управлението и
стопанисването на улиците и тротоарите на градската инфрастуктура, които
представляват публична държавна собственост съгласно чл. 8, ал.3 във вр. с чл
5, ал.1, т.2 и чл. 19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 11 от
Закона за общинската собственост вменява в дълг на общините да управляват
имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на населението на общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските улици, включително
прилежащите към тях тротоари, е задължение на общината.
Когато
общината не е предприела предписано от закона действие, или го е предприела,
без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Единствените хипотези, при които отговорността може да отпадне са: когато
вредата не е причинена при или по повод възложената работа, или когато
действията са били правомерни. Нито една от тези освобождаващи от отговорност
предпоставки не е налице.
Касае
се за наличие на виновно противоправно деяние, изразяващо се в бездействие от страна на ответника, от
което са причинени вреди на
пострадалата, намиращи се в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Бездействието на ответника е
във връзка с възложени по силата на закон задължения. В случая не се касае
до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, защото такава
изобщо не е била извършена (дефектите и неравностите на тротоара не са отстранени
все още), а до
невземане на необходимите мерки за осигуряване безопасност на придвижване на
гражданите и предотвратяване на увреждането.
Във
въззивната жалба на Община Варна е повдигнат въпроса за наличието на
съпричиняване на резултата от самата пострадала с оглед евентуалното приложение
на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е
разгледан подробно в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1/2014 г., ОСТК. Макар и поставен в друг контекст, въпросът за
съпричиняването е разгледан принципно и даденото тълкуване е приложимо във
всички случаи, когато се преценява отговорността за вреди. Посочено е, че
съпричиняването може да се изразява както в действия на пострадалия, намиращи
се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, или в такива, чрез които
той е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Макар и да не се изисква вина, тези действия трябва да са
противоправни, за да обусловят приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
В
случая не са установени такива действия или бездействия на ищцата, които да
могат да се квалифицират като съпричиняване. Неубедителна е тезата на
въззивника, че ако се беше движила в съответствие с правилата, визирани в ЗДвП
и при обичайно внимание, ищцата е могла да възприеме неравността и да избегне
увреждането. Напротив: както личи от снимките, приложени към
съдебно-техническата експертиза, самата дупка е разположена странично спрямо посоката
на движение и на пръв поглед изглежда по-скоро като по-широка фуга между
плочите и бордюра. Ето защо не е имало основание да се предположи, че тя
представлява източник на повишена опасност, но е достатъчно човек да загуби
равновесие, когато неволно стъпи в нея. Единствена причина за увреждането е
неподдържаната и зле изпълнена тротоарна настилка, която се намира на оживено
място в центъра на гр.Варна, на автобусна спирка, където се събират или
преминават много хора. Неизпълнението от страна на общината на задължението й
да поддържа улиците и тротоарите в града, не може да бъде извинено с това, че
гражданите трябва да преминават с повишено внимание през препятствията по тях.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
обстоятелствата, свързани с възрастта, здравословното състояние, характера на
увреждането, както и продължителността и интензитета на претърпените от ищцата
болки и страдания, поради което намира, че сумата в размер на 20 000 лв в
достатъчна степен удовлетворява критериите за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД.
Решението
е правилно и в частта, с която е присъдено обезщетение за причинените
имуществени вреди. За тяхното установяване са представени писмени
доказателства, а заключението на съдебно-медицинската експертиза е категорично,
че се касае за закупуване на лекарства и медицински изделия, пряко свързани с
лечението на ищцата.
С
оглед неоснователността на двете насрещни жалби, разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 1561/23.12.2019 год по гр.д. № 1947/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.