№ 3307
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110134602 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Г. срещу „****“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 222.78 лв. по Договор за кредит
от 05.12.2007 г., сключен между него и „****“ АД /„****“/. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 05.12.2007 г. между него и „****“ АД /„****“/ е сключен
Договор за кредит за сумата от 1 222.78 лв. Излага, че вземането срещу него било
прехвърлено чрез Договор за цесия от 28.04.2009 г. на „****“ ООД, а с Договор за цесия от
29.02.2016 г. било прехвърлено на ответника „****“ ЕООД. Излага, че е уведомен от
ответника за извършената цесия, но счита задължението за погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава
исковата претенция на ищеца. Сочи, че не е предприемал съдебни действия по събирането
на вземането, а подаването на информация към Централния кредитен регистър е негово
нормативно задължение, във връзка с което счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест не следва да бъдат
присъждани разноски.
В откритото заседание на 23.02.2023 г. ищецът е поискал постановяване на решение
при признание на иска.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК пълномощник признание на иска, както и обстоятелството, че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което ответникът може
да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска, с което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен и което по
аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
В откритото заседание на 23.02.2023 г. ищецът изрично заявява, че не претендира
1
разноски, като такива не се претендират и от ответника, поради което съдът не следва да се
произнася по разноските.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, не дължи на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, сумата от 1 222.78 лв. по Договор за кредит от
05.12.2007 г., сключен между Г. В. Г. и „****“ АД /„****“/, поради погасяване на вземането
по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2