№ 113
гр. гр.Велинград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева В.ова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева В.ова Гражданско дело №
20215210100388 по описа за 2021 година
Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявен е от БЛ. Г. ИВ. с ЕГН- ********** и Г. ВЛ. ИВ. с ЕГН- **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”*****” №4 против ЕЛ. Г. К., с ЕГН-
**********, ЕЛ. Й. К., с ЕГН **********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С., с
ЕГН- **********, всички с адрес за призоваване: гр.Велинград, ул. „*****" №4, иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с който се иска съдът разпредели реалното ползване
на съсобствената им едноетажна постройка с идентификатор *****, находяща се в
имот с идентификатор 10450.502.806, целият застроен и незастроен с площ от828 m2,
находящ се в гр. Велинград.
Ищците излагат, че са съпрузи и с ответниците са съсобственици, при равни
права - на по 1/2 идеална част от имот с идентификатор 10450.502.806, целият застроен
и незастроен с площ от 828 m2, като ответниците общо притежават останалата 1/2
идеална част от него. Твърдят, че между съсобствениците няма противоречия относно
начина на реално ползване на част от дворното място в дъното на съсобствения им
поземлен имот, което е разделено с вътрешна ограда на два еднакви участъка от по
около 219 m 2, като ищците ползват западния участък, заедно с навесите в него, а
ответниците източния участък, заедно с постройките в него. Сочат, че останалата част
от дворно място около жилищната им сграда, с идентификатор 10450.502.806.1 и около
едноетажната складова постройка, с идентификатор *****, представлява участък за
общо ползване, тъй като обслужва входа на жилищната сграда, входовете на обектите,
намиращи се на партерното ниво, както и пространството около складовата постройка
с идентификатор *****. Твърдят, че последната наследили от родителите на ищцата
БЛ. Г. ИВ. и ответницата Е.Г.
К., които са сестри и я ползвали общо всички като лятна кухня. Излагат, че преди
повече от 5 години ответниците ЕЛ. Г. К. и Г. Й. С. преустроили тази лятна кухня в
1
занаятчийска работилница за производство на дървени столчета, заключили я и не им
разрешили да я ползват съвместно, въпреки че е обща собственост, като заградили част
от общото им дворното място с вътрешна ограда, състояща се от бетонен фундамент и
телена мрежа на метални колове, с метална врата в оградата, която се заключва.
Поддържат, че неправомерно и в нарушение на извънсъдебното им споразумение за
реално ползване, установено още от преди 40 години, ответници ги лишили от достъп
не само до общата им едноетажна постройка, но и до частта около нея от дворното им
място, предназначена също за общо ползване. Твърди се, че занаятчийската дейност е
преустановена преди около 2 години време, но оградата около постройката е останала,
вътрешната врата до нея останала заключена, отделно се заключва и вратата на
постройката. Твърди се, че имат нужда да ползват реално едната от двете половини от
тази постройка, когато се определи начина на реално ползване и така ще се премахнат
и предпоставките за незаконното й ползване като питейно заведение от непълнолетни
лица. Сочат, че предмет на настоящото дело е единствено определяне начина на реално
ползване на общото им дворно място около постройката, което неправомерно е
заградено от ответниците, както и самата постройка, която е съсобствена, при равни
права. Същата постройка е допълващо застрояване върху общата им земя и като такава
представлява приращение по чл.92 от ЗС върху съсобствената им, при равни права,
земя. Излагат, че от приложените документи за собственост и скица от действащата
кадастрална карта, е видно, че те - ищците, които са съпрузи, притежават половината
от земята на ПИ с идентификатор 10450.502.806, а останалата половина от земята е
собственост на четирите ответници, като последните три заместват покойния им баща
Йордан Колчагов, който е придобил части от тази земя чрез възмездни сделки по време
на брака му с първата ответница. Затова считат, че не е възможно да се формира
мнозинство, по смисъла на чл.32, ал.1 от ЗС, което мнозинство да разреши достъпа на
всички съсобственици, както и начина на реално ползване на тази постройка с
предназначение за складови нужди, съгласно отбелязванията в приложената
скица.Твърди се, че те ищците единствени, са декларирали тази постройка и плащат
данъците за цялата постройка, а сега дори нямат достъп до нея и са длъжни да търпят
безобразията на трети лица, които неправомерно я ползват, с разрешението на
ответниците. Предвид изложеното молят предявеният иск да бъде уважен. Ангажират
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЕЛ. Г. К., ЕЛ. Й. К., Н. Й. Д.,
Г. Й. С., чрез адв.П.Ч., с който оспорват изцяло иска по настоящото дело, като
неоснователен. Изложеното в исковата молба не отговаря изцяло на истината.
Процесната постройка съществува от преди 100 години, още от времето на дядото на
Е. и Б. - Б. И., първоначално постройката е била паянтова барака, изградена от греди и
дървени капаци и се е ползвала като склад и лятна кухня. След построяването на
къщата от страните през 1978г., ответницата Е.К. и покойния й съпруг са започнали да
ползват тази постройка като склад за сечива и инструменти. Сочат, че с течение на
времето започнало нейното естествено рушене откъдето произтекла невъзможност за
ползването й по предназначение. Постройката се е ползвала като склад за инструменти
и стари, ненужни вещи от семейството на ответниците, а преди около 20 години
започнало нейното естествено рушене, като загнили греди и капаци и пропадане на
покрива. Нямало нито ток, нито вода и тогава Е.К. с подкрепата на дъщеря и Г.С.,
започнали почистването й и без никаква помощ, съпротива и претенции от страна на
ищците, Е.К. и Г.С. реновирали постройката, а старите дървени материали били
използвани от ищците за огрев. По време на реновирането на постройката във вида, в
който е в момента, ищците не са имали претенции години наред и въпросът за
2
ползването й никога не е бил поставян между тях. Твърдят, че в момента лятната кухня
е боядисана с вода, електричество, като средствата за реновирането й са платени
изцяло от страна на ответниците, а те възлизат на около 5 000 лева. Излага се, че
процесната постройка се намира в половината от двора, която им била определена за
ползване от ищците, като без знанието, съгласието и присъствието им, преди години
ходил техник и разделил двора на две половини, като постройката попада в тяхната
част. Сочат, че не са оспорвали това действие на ищците, но и не са подписвали
документ за разделянето и реалното ползване на двора, а без спорове между страните
всеки започнал да си стопанисва частта от двора и откакто е реновирана лятната кухня
преди около 18-20 години, ответниците са я ползвали, а преди това, години наред Е.К.
и покойния и съпруг я ползвали, като склад за инструменти и ненужни вещи. Предвид
изложеното релевират възражение за придобиването й по давност, продължило около
43 години. Изразяват желание да се установи справедлив начин на реално ползване на
двора, като са готови и желаят да постигнат спогодба с ищците. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото,
намира следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищците са собственици при
режим на СИО на1/2 ид. ч., а ответниците общо заедно на останалата1/2ид.ч. от имот с
идентификатор 10450.502.806, целият застроен и незастроен с площ от 828 m2, както и
на процесната складова постройка с идентификатор *****., изградена в имота. Това се
установява и от приетите по делото доказателства -_Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка №220 т.1 I дело 324 от 17.04.1971г.,
нотариално заверена молба за отстъпване право на строеж от 05.09.1977г.,Нотариален
акт за покупко -продажба на недвижим имот №117 том I дело 260 от 05.05.1978г.,
удостоверение за наследници от 09.03.2020г. на община Велинград, скица на поземлен
имот №15-95740-30.01.2020г., удостоверение за граждански брак №1220, издадено въз
основа на акт за женитба 1220 от 1961 г.
От разпита на свидетелите В. Г. И. и С.А.Д. се установява, че страните са
съсобственици на процесната постройка, изградена в имота им в началото като
дървена, складова постройка, и подобрена в последствие от ответницата Г.С., чрез
изграждане на тухлени стени, покрив, инсталирани ток и вода, за да бъде ползвана от
нея и другите ответници като място, където да се събират. От показанията на свидетеля
В. И. се установява също, че ищците са били ограничавани в достъпа им, съответно
ползването на сградата за техни нужди, като им е заявявано от ответниците, че те са го
построили помещението и те ще го ползват.
Съгласно заключението на приетата без възражения от страните съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира, процесната постройка, построена в ПИ
с площ 828 кв.метра, представлява сграда с функционално предназначение, състояща
се от един етаж и застроена площ 16 кв.метра. Сградата представлява едно помещение
за обитаване, трапезария с един външен самостоятелен вход, със застроена площ 23
кв.метра, изградена от ограждащи стени от тухли, бетонова основа, едноскатен покрив.
Средният размер на пазарния наем за процесната постройка е 88 лева на месец.
Представена е скица проект за определяне начин на реално ползване на сградата,
съгласно която е определено реално ползване от ищците на 6.81 км.метра, обозначено
в червено, реално ползване от ответниците на 6.81 км.метра, обозначено в синьо, и
общо ползване от двете страни на 5.60 кв.метра от сградата, оцветено в жълто. За
3
осъществяването на варианта на реално ползване вещото лице сочи, че е необходимо
да се извърши преустройство на помещението- направа на леки дървени прегради с
дължина 7.50 м.л и височина до 200 м.л, закрепени за пода с анкерни болтове,
стойността на което преустройство е 600 лева..
Производството по чл.32, ал.2 от ЗС представлява осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
ползване на обща вещ. Искът е правно средство за създаване промяна в използването и
служенето с общата вещ, която промяна обаче се отнася само до управлението на
общата вещ. Безспорно по делото се установи, че страните са носители на правото на
собственост върху процесната сграда, чието разпределение на ползване се иска, както и
че между тях не се формира мнозинство за вземане на решение за ползването на имота,
но до колкото за ползването му от страните е необходимо още и извършване на
преустройство на помещението, което от своя страна ще доведе до изменение на
настоящето й предназначение, съдът намира иска за неоснователен. Понятието
"служене с обща вещ" означава ползването й по начин съвместим с нейното нормално
предназначение, без увреждане на субстанцията й или накърняване на свойствата на
същата. Видно от заключението на вещото лице обаче се установява, че е необходимо
преустройство на помещението, за да може то да се ползва от всяка от страните. В
настоящето производство съдът няма право да предписва или взема предвид бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, в който смисъл е
константната съдебна практика. В рамките на това производство съдът има
правомощието да разреши спора относно ползването на имота в състоянието, в което е
в момента, но не и въпроса относно евентуалното преустройство на съществуващото
положение, съответно да предписва промяна в този смисъл.
По отношение изявлението на ищците за заплащане наем от страната, ползваща
помещението на другата, съдът намира,че няма пречка в настоящето производство
съдът да уважи това искане, след съобразяване на фактическото положение, както и да
присъди гражданските плодове на съсобствениците, които не са могли да получат
реално ползване за това, щом същите са изразили воля в този смисъл, но тази воля
следва да бъде направена с исковата молба, каквото искане не се съдържа в нея. По
същество такова искане е направено от ищците, но в смисъл на ответниците да бъде
заплащано обезщетение с каквото процесуално право те не разполагат. В този смисъл
искането от една страна е преклудирано, а от друга недопустимо, предвид
разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК и съдът не дължи произнасяне по него.Същото важи
и за възражението на ответниците във връзка с това искане за заплащане стойност на
изградената постройка, което не е направено в срока по чл. 131 от ГПК.
Предвид изложеното и доколкото е невъзможно разпределяне на ползването на
процесния имот без извършването на преустройство, то искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Тъй като настоящото производство представлява спорна съдебна администрация,
разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се понесат от страните, така както
са направени. Не така стои въпросът с платените разноски за експертно заключение,
които с оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.З от ГПК, следва да се поемат от
ищците и в този смисъл същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените от тях разноски за депозит вещо лице в размер на 150 лева, каквито се
претендират съгласно приложен списък.
С оглед на гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БЛ. Г. ИВ. с ЕГН- ********** и Г. ВЛ. ИВ. с ЕГН-
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”*****” №4 срещу ЕЛ. Г.
К., с ЕГН- **********, ЕЛ. Й. К., с ЕГН **********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г.
Й. С., с ЕГН- **********, всички с адрес за призоваване: гр.Велинград, ул. „*****"
№4, иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на реалното ползване на съсобствената им
едноетажна постройка с идентификатор *****, находяща се в имот с идентификатор
10450.502.806, целият застроен и незастроен с площ от828 m2, находящ се в гр.
Велинград.
ОСЪЖДА БЛ. Г. ИВ. с ЕГН- ********** и Г. ВЛ. ИВ. с ЕГН- **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”*****” №4 да заплатят на ЕЛ. Г. К., с
ЕГН- **********, ЕЛ. Й. К., с ЕГН **********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С.,
с ЕГН- **********, всички с адрес за призоваване: гр.Велинград, ул. „*****” №4,
сумата от 150 лева, представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5