Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 02.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2
състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. №
1214 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх.№ 2002360/06.02.2017 г., която първоначално е депозирана
за разглеждане пред Софийски районен съд, но след осъществена от цитирания
съдебен орган преценка за липса на родова подсъдност с определение от
18.02.2017 г. спорът е изпратен за разрешаването му на Сфийски градски съд.
Исковата молба изхожда от „У.Б.“ АД и е насочена срещу „К.“ ЕООД, ***, р-н „********,
„К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „********
и К.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***7.
Предявени
за разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно субективно
съединяване са следните установителни искове :
1) иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ за установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при условията на
солидарна отговорност на сума в размер от 100 000 лв., представляваща
незаплатена главница по сключен Договор за кредит – овърдрафт №
0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс № 1/10.11.2015
г. и Допълнително споразумение отново от 10.11.2015 г., ведно със законна лихва
за забава, считано от 11.10.2016г., датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й
изплащане;
2) иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ за установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при условията на
солидарна отговорност на сума в размер от 4 126,03 лв., представляваща
начислена договорна лихва по смисъла на чл. 4.1. от сключения Договор за кредит
– овърдрафт № 0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс №
1/10.11.2015 г. и Допълнително споразумение отново от 10.11.2015 г., която се
дължи за периода от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г.;
3) иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост от ответниците в полза на
ищеца при условията на солидарна отговорност на сума в размер от 2 981,86 лв.,
представляваща начислена неустойка за забава в плащането на главницата, която е
дължима за периода от 23.07.2016 г. до 10.10.2016 г. по смисъла на чл. 4.2. от
сключения Договор за кредит – овърдрафт № 0103/203/10112014 от 10.11.2014 г.,
изменян и допълван с Анекс № 1/10.11.2015 г. и Допълнително споразумение отново
от 10.11.2015 г.
В исковата молба се твърди, че между „У.Б.“
АД и търговско дружество - „К.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател
възникнало кредитно правоотношение учредено при източник сключен договор за
кредит –овърдрафт от 10.11.2014г. Въз основа на същия страните постигнали
съгласие, че банката ще предостави в полза на кредитополучателя кредит в размер
на сумата от 100 000 лв. Изпълнението за връщането на това договорно задължение
било поето освен от кредитополучателя и от двама солидарни длъжници, а именно „К.“
ЕООД и К.Б.К., доколкото същите встъпили в задължението за плащане на
отпускания кредит. Същият се предоставял с цел набавяне на оборотни средства от
дружеството-кредитополучател с оглед подкрепа и развитие на търговската му
дейност. Кредитната сделка била предмет на изменение на два пъти в рамките на
нейното съществуване, чрез подписани Анекс и Допълнително споразумение все от
10.11.2015 г. Изложението на ИМ детайлизира, че банката е изпълнила своя
ангажимент по кредитното правоотношение, а именно предоставила е по открита
банкова сметка ***оговорения кредит, а именно – 100 000 лв. Така с оглед
характера на кредитната сделка за кредитополучателя се е открила договорната
възможност да усвоява по своя преценка кредита до предоставяния размер,
респективно да погасява същия в дадени размери, след което отново да усвоява до
възприетия максимум от 100 000 лв. Излага се, че усвояването на паричните
средства по отпускания кредит е извършвано, както на каса, така и безкасово в
периода от 10.11.2014 г. до 22.07.2016 г. След посочената крайна дата
движението по кредита се ограничавало единствено до начисляването на месечната
дължима лихва, а именно редовна и/или наказателна в зависимост от параметрите
на изпълнение на задълженията по кредита. Предвид това, че уговорката за
предоставяне на кредита имала срок за 1 година, като по съвместната воля на
страните този срок бил продължен с още една година, то крайния уговорен падеж
за връщането на целия предоставен кредитен ресурс бил датата – 10.11.2016 г.
Междувременно обаче от ищеца се сочи, че на датата -23.07.2016 г. от банката се
пристъпило към упражняване правото и да обяви кредита даден в полза на „К.“
ЕООД за предсрочно изискуем. Това било направено на основание чл. 17.1. от
кредитната сделка, защото не било изпълнено задължението за заплащане в рамките
на уговорените падежи на седем вноски за поети лихвени плащания по отпуснатия
кредит, а именно тези дължими за времето от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г.
Обявяването на предсрочната изискуемост било оповестено надлежно и пред
длъжниците по кредитното съглашение посредством връчване на писмено уведомление
на лицето – К.К., явяващ се законен представител на двете търговски дружества и
лично отговарящ, като физическо лице солидарен длъжник по договора за кредит.
Въпреки това обаче не последвало изпълнение на задълженията произтичащи от
договора, а именно връщане на сумата по предоставения и усвоен кредитен ресурс,
вкл. начислените възнаградителни и наказателни лихви съобразно поетите с
договора ангажименти за заплащане на
такива от кредитополучателя, респективно от солидарните длъжници встъпили в
дълга акумулиран от действието на обсъждания договор. Банката посочва, че
поради неплащане от ответниците на дължимите по договора парични задължения е
пристъпила към тяхното събиране чрез подаване заявление за издаване на заповед
за изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК, като такава заповед е била издадена в
рамките на образуваното заповедно производство по гр.д. 56 975/2016 г. по описа
на СРС, но ответниците – две юридическии едно физическо лице са възразили по
нея, което е наложило ищеца да предприеме настоящата искова защита чрез
предявяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
паричните му притезания по издадената и оспорена впоследствие заповед за
изпълнение. Така също се претендира за
присъждането на разноски, както в заповедния, така и в исковия процес.
На
11.07.2017 г. тримата ответници съвместно и на основание чл. 367 ГПК упражняват
пред съда правото си на отговор по предявените срещу тях искове. С него те
възразяват по паричните претенции на банката, като поддържат същите да са
неоснователни. Отрича се вземането, чието установяване се иска от кредитора да
е последица от търговска сделка, тъй като двама от ответниците имат качеството
на поръчители, което означава, че възникналото правоотношение трябва да се
подчини на правилата на ЗЗД, а спора да се разгледа по общия ред, а не по този предвиден
за търговски спорове. Във връзка със соченото от ищеца правоотношение от
ответниците се обръща внимание на това, че ответника – „К.“ ЕООД и до момента
има валиден и действащ договор с банката датиращ от 21.12.2009 г. и имащ
предмет също сумата от 100 000 лв. Поддържа се, че това съглашение никога не е
било прекратявано, защото отпуснатата по него сума не е била рефинансирана с
кредита сочен в ИМ датиращ от 2014 г. Последният договор не е влязъл в сила и
произвел правните си последици, вкл. ангажимент за връщане на сумата сочена за
предоставена посредством него, тъй като няма осъществено рефинансиране на
предходен дълг. Споменава се, че обсъждания договор за кредит от 10.11.2014 г.
е подписан след приложен от банката-ищец икономически натиск над
кредитополучателя и двамата солидарни длъжници. Този натиск се изразявал в
това, че банката отправила предупреждение към кредитополучателя по договора от
2009 г., че ако не встъпи в ново правоотношение, то отпуснатия кредит по сделката
от 2009 г. ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Акцентира се върху това, че
задълженията по договора от 2009 г. били изпълнявани стриктно от
кредитополучателя, но евентуалното обявяване на кредита за предсрочно изискуем
подтикнало „К.“ ЕООД да приеме встъпването в новото предложено от банката
правоотношение, с което да получи ресурс, с който да се погасят задълженията по
предходния му кредит. Отново в тази насока била и изразената воля на двамата
солидарни длъжници да поемат отговорност по новото кредитно правоотношение, за
които ищецът настоял да гарантират изпълнението, а при несъгласие щяло да се
предприеме привеждане на кредита от 2009 г. в режим на предсрочна изискуемост.
Доколкото обаче от страна на банката не се стигнало до реално рефинансиране на
стария дълг, то ответниците застъпват виждане, че сключения през 2014 г.
договор за кредит изобщо не е започнал да действа между тях и банката,
респективно не е създал права и задължения на страните по него. Извън
аргументите, че сделката от 2014 г. страда от пороци, които я правят
недействителна /нищожна/ ответниците навеждат и възражения, че приложените от
ищеца доказателства по никакъв начин не установяват твърденията му, че в негова
полза е настъпило правото едностранно да обяви предсрочна изискуемост на
отпуснатия заем, защото нямало данни да е преустановено обслужването на същия
от страна на кредитополучателя по него. Възразява се по представената от
банката справка по смисъла на чл. 366 ГПК, като се изтъква, че данните в нея са
непълни и неверни, като не отразяват верните параметри по изпълнението на
кредита, а така също се опонира по компетентността на лицето изготвило и
подписало тази справка.
На
28.07.2017 г. от банката-ищец на основание чл. 372 ТЗ по делото е подадена
допълнителна искова молба. В нея най-напред се отделя внимание на това, че
спорът по образуваното дело е търговски, защото правоотношението на което
почиват твърденията за създадени субективни права в патримониума на ищеца
почиват на търговска сделка, като това било така, защото е достатъчно поне една
от страните по договора да е търговец за да може сделката да се квалифицира,
като търговска. Съобразно това производството трябвало да се разглежда по
правилата за разрешаване на търговски спорове, а не по общите правила
установени в гражданския процес. Взема се отношение по наведените с отговора
възражения за недействителност на договора за кредит, като се акцентира, че
въпросният договор за кредит е сключен при спазването на всички установени в
закона изисквания, като банката е изпълнила ангажимента си да предостави на
кредитополучателя овърдрафетен кредит, чиито размер възлиза на 100 000 лв.,
като същия е изцяло усвоен от ответника. Ясно била договорена и целта, която
преследва отпуснатия кредит, а именно набавянето на оборотни средства от кредитополучателя, като ползването е
осъществено именно за покриването на липсата на оборотни средства. Във връзка с
тезата на ответниците, че спрямо тях имало приложен икономически натиск от
ответника за сключване на процесния договор се изтъква позиция, че това
съждение не се подкрепя от никакви конкретни факти съществуващи към момента на
сключване на сделката, а същото дори се опровергава от самите действия на
кредитополучателя, които е отправил искането за отпускането на подобен кредит с
такива параметри. Относно липсата на воля у двамата поръчители да встъпят и
обезпечат изпълнението на задълженията произтичащи от кредитния договор банката
се позовава на това, че подобно опорочаване във фактическия състав по сключване
на сделката се прави едва с отговора на ИМ, но към момента на възникването на
правоотношението за липса на съгласие от тези правни субекти не може да се става въпрос, защото волята на всички
участници в сделката, а именно кредитополучател и солидарни длъжници е изразена
от К.К., които няма как в единия случай да формира валидна и обвързваща субекта
воля, а в другия случай да прави изявление за съгласие за сключване на договор
при отсъствие на желание за това. На следващо място във връзка с довода за
нищожност, поради привидност и липса на кауза на сделката от ищеца се заявява,
че ако ответника-кредитополучател е имал
подобно убеждение за опорочаване на съглашението, то недоумение будят неговите
действия по усвояване на отпуснатия по сметката му кредитен ресурс и
предприетите действия по изпълнение на договорните му задължения до определен
момент. Това означава, че се касае до сделка, която е произвела своето действие
между страните по нея. Що се касае до това каква е причината, заради която
предоставения кредит е бил обявен за предсрочно изискуем от банката-ищец се
излага, че тя е несъмнена и се състои в това, че от кредитополучателя е спряно
плащането на уговорената лихва на установените с договора падежи, като това се
отнася до 7 бр. вноски следващи се в периода от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г.
С допълнителната ИМ ищецът се противопоставя и по направените от ответните
страни оспорвания на ангажирани писмени доказателства, вкл. и по
доказателствените искания сторени от същите, като същите се определят, като
такива без значение за спорното материално право, чието установяване се
преследва от ищеца.
На
15.08.2017 г. ответникът – К., а на 15.09.2017 г. двете ответни дружества, чрез
управителя им – К. упражняват на
основание чл. 373 ГПК допълнителен отговор, с които отново възразяват по
твърденията на ищеца във връзка със заявените от него претенции за дължимост на
парични суми, като посочват, че същите са неверни и не създават права на
парични вземания за него спрямо ответниците.
Основен акцент в защитната теза на ответниците отново е това, че ищеца
не представя доказателства, които да се ползват с такова значение, което да
създава убеждение, че банката е титуляр на съдебно предявените вземания, тъй
като в кориците на делото нямало приложен нито един първичен счетоводен документ,
които да онагледява и разкрива счетоводните вписвания правени по отношение на
кредитната сделка. Възразява се, че вземанията търсени с ИМ не съществуват,
като те почиват на голословни твърдения и документи, които са създадени без
яснота относно компетентността на техния автор, вкл. и при неясни данни
отразени в тях имащи за източник вторични и третични счетоводни данни. Касаело
се за недопустима ИМ, защото с нея се правели неверни твърдения, които не са
подкрепени с необходимите доказателства, като това налагало прекратяване на
производството от страна на сезирания съд. Ответните страни изрично се
противопоставят на искането за допускане на съдебна експертиза, като развиват
детайлно аргументите си в тази насока, и мнението им е, че доказването следва
да се проведе чрез представяне на първичните счетоводни документи, които са
съставени по повод изпълнението на сделката, като именно те следва да послужат
на съда за да изгради заключенията си във връзка с основателността на заявените
претенции, а не това да става чрез счетоводна експертиза, защото съдът не би се
нуждаел от специални знания за да формира своите изводи в хипотезата, че
разполага с нужната счетоводна документация изготвена по кредитната сделка и
съхранявана при банката. В изложението на отговора се изтъква и това, че ищецът
вече е получил удовлетворение на вземането си по цитирания от него договор от
2014 г. сключен с ответните страни, като това е станало чрез плащане направено
от Фонд „Д.“, доколкото в договора за кредит се съдържа гаранционно
споразумение, което урежда отговорността при евентуално спиране в изпълнението
по обслужване на кредита, а именно Фонда гарантира изпълнение на 80 % от
отпусканите средства, а другите поръчители на 20 %. Именно по така поетата
отговорност за покритие при неизпълнение фонда е сторил плащане в полза на
банката, което освобождава кредитополучателя от задължението му към нея, защото
частта от необслужваната главница е била надлежно платена от субект разполагащ
с това право. Заради това кредитното задължение следва да се приеме за
погасено, като платено в полза на носителя на вземането, а именно банката, като
последната не може да настоява за повторно плащане от другите субекти по
кредитното правоотношение. За неверни се определят твърденията на ищеца, че
плащането направено от Фонд „Д.“ не е погасило задълженията по договора за
кредит, доколкото средствата са били отнесени, като такива за погасяване на
дълга по договора от 2014 г. Подобно разбиране би довело единствено до
състояние на неоснователно обогатяване от страна на банката-ищец, която не
установявала основанието, на което е получила плащането от Фонд „Д.“. Освен това в отговора си ответните страни са
направили подробно описание на фактическите си и правни взаимоотношения с
чуждестранно търговско дружество, което е било партньор на кредитополучателя,
като последния е разполагал с ексклузивните права да внася в Р. България и
реализира стоки с марка БАТА. Именно с цел разширяване на тази търговска дейност
чрез откриване на нов търговски обект се е наложило и допълнителното
финансиране, за което са ползвани средствата отпуснати от банката ищец. Оказало
се обаче, че чуждестранния партньор не спазил първоначалния си ангажимент за
сътрудничество, вкл. и подкрепа на „К.“ ЕООД в предприетото мащабиране на
дейността му, а напротив без наличието на допуснати от „К.“ ЕООД нередности в
изпълнението на договорите с чуждестранния му съконтрагент – „К.“ АД последното предоставило права и на
друго дружество да внася в Р. България стоки от марката БАТА, а впоследствие и
преустановило доставките на стоки към „К.“ ЕООД. Отново във връзка с тези
отношения на кредитополучателя и „К.“ АД се посочва, че дружеството било получило уверението, че „К.“ АД ще финансира дейността му, като
предостави „К.“ ЕООД стоки с отложен
падеж на тяхното плащане. Именно
настъпилото преустановяване през 2015 г. на доставките на стоки, които „К.“
ЕООД е търгувал на дребно в страната е довело и до невъзможността му да
обслужва регулярно отпуснатия му кредит от насрещната банка. Относно
доказателствата представени от ищеца отново се правят редица оспорвания на
всички тях, вкл. се възразява по представителната власт на процесуалния
представител на ищеца. Повторно се правят всички упоменати в първоначалния
отговор доказателствени искания за представяне от насрещната страна на различни
документи, за които от ответниците се изтъква да съдържат правно значими за
правилното разрешаване на спора факти.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните констатации от фактическа страна
:
Видно
от договор за банков кредит – овърдрафт сключен на 10.11.2014 г. се установява,
че между банката-ищец и трите ответни страни се е породило кредитно правоотношение,
по което банката има качеството на кредитор, ответника – „К.“ АД на главен
длъжник /кредитополучател/, респективно ответника – К.К. и „К.“ ЕООД на
солидарно задължени лица поели отговорността да изпълняват наред с главния
длъжник формираното задължение за връщане на усвоения кредитен ресурс, вкл.
лихвата начислявана за неговото ползване, както и другите възможни плащания при
допуснато неизпълнение в срочно отношение. Съглашението разкрива, че средствата
достъпни на разположение на дружеството – кредитополучател е уговорено да са с
предел до сумата от 100 000 лв., а целта е те да бъдат оползотворени, като
оборотни средства. Уговорено е, че към датата на сключване на обсъжданата
кредитна сделка приложимия размер на ГЛП за редовен дълг е равен на 8 %, като е
детайлизиран и начина на формиране на същия. Страните са постигнали и съгласие
относно следващата се надбавка /неустойка/ за забава в плащането на главницата,
която се изчислява като сбор между приложимия към датата на просрочие за
редовен дълг с надбавка от 7 пункта. Фиксиран е краен срок за усвояване на
договорения кредитен ресурс, а именно датата – 09.11.2015 г., както и краен
срок за издължаване /погасяване/ на главницата, а именно 10.11.2015 г. Според
клаузата на чл. 7.2. от договора уреденият падеж за заплащане на акумулираните
договорни лихви по редовния дълг следва да се осъществява до 25-то число от
месеца. Друг момент в съдържанието на възникналото с цитирания договор кредитно
съдържание е волята на страните относно това, че с рефинансирането на
задълженията към банката –ищец съгласно установеното в договора се стига до
прекратяване действието на договор за банков кредит- овърдрафт № 350800 от
21.12.2009 г. и анексите към него, сключен между „К.“ ЕООД и „У.Б.“ АД. Към
договора за банков кредит-овърдрафт са приложими ОУ при съдържание оповестено в
приложеното по делото Допълнително споразумение от 10.11.2015 г.
С
Анекс от 10.11.2015 г. страните по кредитното правоотношение по обща воля са внесли
изменение в неговото съдържание, вкл. в първоначално определения период за
усвояване на кредита, който е продължен до 09.11.2016 г. и този за погасяването
на усвоения кредитен ресурс, който е продължен до 10.11.2016 г.
Приложено
е извлечение от счетоводните книги на банката-ищец водени относно клиента „К.“
ЕООД актуално към датата 11.10.2016 г. От същото е видно, че по сключения
договор за банков кредит – овърдрафт от 10.11.2014 г. към датата 23.07.2016 г.
е обявен за изцяло и предсрочно изискуем пълния размер на усвоения кредит, а
именно сумата от 100 000 лв., както и дължима лихва начислена върху
главното задължение за периода от 23.07.2016 г. до 10.10.2016 г. в размер на
сумата от 7 107,89 лв.
Сред
събраните доказателства по делото са и искане от 15.10.2015 г. за промяна в условията на кредит за оборотни
средства, изходящо от законния представител на търговско дружество – „К.“ ЕООД;
декларация за семейно и имотно състояние на солидарния длъжник – К.Б.К. от 15.10.2015
г.; Сведение – декларация за свързаност от 15.10.2015 г.; Декларация за липса
на данъчни задължения от 15.10.2015 г.; Протокол за решение на едноличния
собственик на капитала на „К.“ ЕООД от 10.11.2015 г.; Протокол за решение на
едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД от 10.11.2015 г.; Удостоверение
от НАП за наличие или липса на задължения от 10.11.2015 г.; Декларация-съгласие
за застраховането на обезпечение по кредит и прилежащите специални условия по
застраховка „Имуществена протекция“ от 15.10.2015 г., Декларация относно
наложените от ЕС санкции към Русия от 10.11.2015 г.; Заявление за вписване на
договор за залог и Потвърждение за вписване в ЦРОЗ от 24.11.2014 г.; Декларация
по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 24.11.2014 г.; а така също Договор за особен залог
върху движими вещи – СМЦ и незавършено производство от 10.11.2014 г.
В
производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която от
определеното вещо лице е депозирано заключение, което е изслушано и прието по
надлежния процесуален ред. С помощта на демонстрираните от вещото лице
специални счетоводни познания и осъществените от него проверки на приобщените
по делото доказателства и счетоводните записвания водени при банката-ищец се
констатира, че при разрешен на кредитополучателя овърдрафт от 100 000 лв.
и при реална наличност по сметка от 0 лв., то кредитополучателят би могъл да
разходва до сумата от 100 000 лв., като салдото по банковата сметка става
дебитно /със знак минус/. Посочено е, че в случая кредитния лимит е бил
отпуснат по банкова сметка ***
: ***р
дружеството – „К.“ ЕООД. При проследяването на операциите предприемани по тази
сметка вещото лице заключава, че са налични почти ежедневни такива /тегления,
преводи, вноски и пр. дебитни и кредитни операции/. Допълнителните проучвания
направени от експерта на място в банката показват, че по цитираната банкова
сметка *** на сумата от 100 000 лв., като за крайна дата на същия е
записана 21.07.2016 г. Вещото лице допълва, че в нареждане към кредитна
администрация от 24.11.2014 г. е регистриран нов договор за овърдрафт имащ
начална дата – 10.11.2014 г. и крайна такава 10.11.2015 г., където е разкрит
овърдрафт с лимит от 100 000 лв. в полза на „К.“ ЕООД по цитираната вече
банкова сметка ***рдрафт. Отново в нареждането присъства и допълнителна
информация според която отпускането на кредита от 10.11.2014 г. трябва да
послужи за закриване на съществуващия овърдрафт по договор от 21.12.2009 г. От
вещото лице е направена и таблична извадка крайните дневни салда по банкова
сметка *** : ***, които данни показват, че както в дните непосредствено преди
сключване на договора за овърдрафт от 10.11.2014 г., така и в дните след това
кредитния лимит от 100 000 лв. е бил усвоен почти на максимум. Заключва
се, че сумата по лимита от 100 000 лв. осигурен посредством сключения
договор за овърдрафт от 10.11.2014 г. е била изцяло усвоена от кредитополучателя,
дори е била надвишена заради натрупващите се лихви, чието своевременно
погасяване не е било извършвано от адресата им. Така към датата на предсрочната
изискуемост обявена по кредитната сделка от страна на банката параметрите по
сметката показват дебитно салдо от „минус 103 566,32 лв.“. Вещото лице
прави конкретизация, че усвояването на сумите станало след 10.11.2014 г.
/датата на сключване на обсъждания договор/, считано до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост има следните проявления : най-напред са усвоени
93 951,64 лв., които са послужили за погасяване на задължението по
предходния кредитен контракт от 21.12.2009 г.; останалите предприети от
титуляра на сметката са ясно очертани от вещото лице по вид брой и суми на лист
5 и 6 от заключението му. Общият брой на банковите операции е 2 087, от
които само една касова, а сумите
трансферирани по тях възлизат на общо 312 952,54 лв., от които 1 500
лв. по касовата операция. Захранването на сметката е ставало посредством
1 844 кредитни операции за обща сума от 309 816,07 лв. На следващо
място вещото лице е посочило, че с оглед обстоятелството, че към датата на
изискуемост на връщането на главницата, дебитното салдо по сметката, по която е
разрешен лимита надвишава сумата на самия лимит, то размера на изискуемата
главница е равен на разрешения лимит е равен на разрешения лимит, или на сумата
от 100 000 лв. Към датата на изискуемост на сумата на разрешения кредитен
лимит натрупаните възнаградителни лихви за нейното ползване са равни на 4 126,03
лв. и те са начислени за периода от 23.12.2015 г. до 22.07.2016 г. Неустойката
за забава в плащането на изискуемото вземане за главница е изчислена от вещото
лице на сумата от 2 978,02 лв. натрупана за периода от 23.07.2016 г. до
10.10.2016 г.
Други
доказателства имащи значение за разглеждания правен спор не са сочени и
ангажирани от страните по делото :
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
Сключеният
между страните договор от 10.11.2014 г. по същественото си съдържание е договор
за банков кредит - наименуван договор, правната уредба на който се съдържа в
разпоредбите по чл. 430 и сл. от ТЗ. Съгласно договора, ищецът, търговска
банка, се е задължил да предостави на ответното дружество – „К.“ ЕООД парична
сума до определен размер /100 000 лв. за определен срок и за определена цел – набавяне
на оборотни средства, а ответното дружество се е задължило да използва сумата в
усвоения кредитен лимит съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока (чл. 430, ал. 1 от ТЗ). Ползването на предоставената парична сума не е
било безвъзмездно, а при заплащане на лихва по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ),
чиито начин на формиране е дефиниран в съдържанието на договора, като нейното
плащане е уговорено да става ежемесечно
до 25-то число. Договорът за банков кредит е формален /чл. 430, ал. 3 ТЗ/ по
правната си характеристика договор, чиято форма за действителност е писмена.
При сключването на разглеждания по настоящия спор договор недвусмислено се
установява, че тази форма е била спазена от страните, тъй като договора за
овърдрафт е изготвен в писмена форма. Съглашението валидно обвързва страните,
доколкото те са го подписали, с което си действие са демонстрирали волята им да
встъпят в него при съдържанието на правата и задълженията очертани в същия. Възражението
на ответника, че правните последици на този договор не го обвързват, защото е
бил страна по действащ и надлежно изпълняван предходен договор за кредит –
овърдрафт от 2009 г. не се споделят от настоящата инстанция. На първо място
обвързващото действие на всеки договор сключен между страните по него не се
обуславя от това, дали тези страни имат предходни договорни правоотношения,
какъв е техния предмет, и дали са изправна страна по тях. Важно е да се
отбележи, че в случая между страните няма спор, че през 2009 г. те са встъпили
в кредитно правоотношение, с което от банката в полза на „К.“ ЕООД е бил
предоставен за усвояване кредитен ресурс в определен паричен размер, които е
бил усвоен, като действието на този договор е продължавало да ги обвързва към 10.11.2014
г. Това се потвърждава и от клаузата на чл. 9.1. от договора, където е
предвидено, че с рефинансиране на кредитните задължения произтичащи от договора
за кредит – овърдрафт датиращ от 21.12.2009 г. действието на последния се
прекратява. Събраните по делото доказателства и най-вече изводите на вещото
лице по приетото заключение по счетоводната експертиза еднозначно показват, че
банката е изпълнила ангажимента си по договора от 10.11.2014 г., като е
предоставила на разположение на кредитополучателя - „К.“ ЕООД кредитен лимит от
100 000 лв. по банкова сметка, ***. Възражението на кредитополучателя, че
той не е давал изрично нареждане към кредитната институция за разпореждане с
посочената сума е неоснователно, защото с подписването на договора от
10.11.2014 г. при включена клауза имаща съдържание по чл. 9.1. от договора, „К.“ ЕООД е дал своето
съгласие банката да получи рефинансиране на вземането си по овърдрафт от 2009
г. Тук е мястото да се спомене, че за упражняването на това право делегирано в
полза на банката не е необходимо допълнително изявление от кредитополучателя,
като банката е предприела рефинансирането на кредитните задължения чрез
погасяването им с новия предоставен кредитен лимит от 100 000 лв. Освен
това за да се пристъпи към действието по рефинансиране не е необходимо страната
по задължението, което се рефинансира да е неизправна, напротив напълно е
възможно тя да изпълнява в пълнота и срочно, но да предприеме действия по
рефинансиране на дълга си, чрез получаване на нов кредит. Обслужването на
кредитните задължения, както по кредита-овърдрафт от 2009 г., така и по този от 2014 г. е ставало
все по една и съща банкова сметка *** : ***р дружеството – „К.“ ЕООД. Осъщественият от вещото лице анализ на
счетоводните записвания във връзка с операциите предприети по тази сметка мотивира
настоящата инстанция да приеме, че със средства по предоставения кредитен лимит
е постигнато окончателното обслужване на задълженията по договора за кредит от
21.12.2009 г., като действието на същия е прекратено. Едновременно с това
трябва да се заключи, че банката е изпълнила поетите от нея с кредитната сделка
от 10.11.2014 г. договорни задължения да осигури на разположение на
кредитополучателя уговорения кредитен лимит равен на сумата от 100 000
лв., за която се констатира, че е напълно усвоена от „К.“ ЕООД. От този момент
за посоченото дружество е възникнало задължението да заплаща ежемесечно
начисляваната договорна лихва върху ползвания паричен ресурс до уговорения
краен срок за връщането му. Волята относно този краен срок за погасяване на отпуснатия
кредитен лимит показва, че страните са уговорили, че първоначално крайния срок
за погасяване е 10.11.2015 г., но след това са променили този елемент от
договорното съдържание на сделката, като са установили нов по-дълъг срок, а
именно до 10.11.2016 г. Оповестените от вещото лице данни показват, че в
периода на действие на кредитното правоотношение от страна на „К.“ ЕООД е било
предприемано многократно внасяне и теглене на парични суми по банкова сметка ***
: ***, която е ползвана за обслужване на кредит – овърдрафт. Типичен признак на
кредита от тази категория е, че кредитополучателя по него не поема ангажимент
за периодично издължаване на главницата според утвърден погасителен план, а
това задължение се установява за конкретна крайна дата, когато ползвалото
кредита лице трябва да възстанови на банката пълния размер на усвоения от него
кредитен лимит. Същевременно през време на действието на такава кредитна сделка
кредитополучателя е свободен да оперира с предоставяния му ресурс, като може
многократно да внася и да тегли пари от сметката, но всякога в пределите на
разрешения му лимит. Очевидно е, че това е правено и по конкретното разглеждано
правоотношение в рамките на което операциите свързани с разходване на суми
възлизат на 312 952,54 лв., а тези с внасяне на суми на 309 816,07 лв. Вече се
отбеляза, че докато правоотношението по кредитната сделка от 10.11.2014 г. е
обвързвало страните за кредитополучателя е възниквало ежемесечно задължение за
заплащане на уговорената по чл. 4.1. възнаградителна лихва върху редовна
главница. Това задължение е подлежало на изпълнение до 25-то число на
съответния месец. Неговото неизпълнение създава за банката преобразуващото
право да обяви вземането си по усвоения кредитен ресурс предоставен въз основа
на договора за овърдрафт за предсрочно изискуемо и да изиска от
кредитополучателя пълното му изпълнение, и то преди настъпване на крайния срок
за издължаване, които в случая е установен за датата - 10.11.2016 г.
Банката-ищец
се позовава именно на такава хипотеза, сочейки, че адресата на задължението за
плащане на калкулираната договорна лихва - „К.“ ЕООД е преустановил погасяването на
възникващите негови периодични задължения за заплащане на начисляваната лихва в
периода от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г. /или седем вноски по лихвени плащания
с изрично уговорена падежна дата/, което е послужило, като основание за
кредитната институция да упражни преобразуващото си право по чл. 17.1. от
договора за банков кредит – овърдрафт, като обяви целия предоставен кредит за
предсрочно изискуемо, което в случая означава връщането на усвоения кредитен
ресурс от 100 000 лв. преди уговорения краен срок за издължаване. За да се
приеме, че банката е разполагала с подобно субективно право е необходимо да се
установи изтъкваната от нея неизправност на кредитополучателя, каквото
доказване в случая е проведено, предвид заключението на вещото лице, че
последната кредитна операция съставляваща осъществена от кредитополучателя
вноска по сметка е направена на 13.06.2016 г. и възлиза на сумата от 600 лв. Така
възникналите за плащане парични задължения за обслужване на натрупана договорна
лихва за периода от м.01.2016 г. до 07.2016 г. не се установява да са били
обслужени от длъжника, било на уговорените падежи, било след, вкл. и към
момента на предприетото изявление за предсрочна изискуемост на целия размер на
вземането. Констатираното неизпълнение несъмнено покрива фактическия състав
заложен в клаузата на чл. 17.1. от
договора и е създало материална легитимация на банката да обяви предоставения
на „К.“ ЕООД кредит за предсрочно изискуем. Обявяването от страна на банката на
предсрочната изискуемост на задълженията по обсъжданата сделка е било успешно
доведено до знанието на кредитополучателя и двамата солидарни длъжници
посредством изпратено до тях писмено уведомление, с което им е даден 7-днвен
срок от кредитора за да осъществят доброволно изпълнение за връщане на усвоения
паричен ресурс по кредита в пълния му размер. Това уведомление е получено от
адресатите му на 01.10.2016 г., чрез К.К. в качеството му на законен
представител /управител/ на „К.“ ЕООД и „К.“ ЕООД и в лично, качество като
длъжник поел солидарна отговорност. Релевантен за прекратяване на кредитното
правоотношение и възникване на задължението за връщане на целия размер на
предоставения кредит е именно моментът, в който е изтекъл предоставения на
задължените лица срок за доброволно изпълнение, което в случая се е реализирало
на датата – 07.10.2016 г., така считано от 08.10.2016 г. банката-кредитор
разполага с изискуемо вземане за целия предоставен размер по кредита овърдрафт,
а именно сумата равна на 100 000 лв. В тежест на ответните страни е да
проведат доказване, че са изпълнили задължението си за плащане на посочената
парична претенция, или пек е настъпил друг факт водещ до нейното погасяване.
Доказване в подобно направление обаче не е осъществено, което означава, че
ответните страни дължат в полза на ищеца сумата в размер от 100 000 лв. - представляваща
незаплатена главница по сключен Договор за кредит – овърдрафт №
0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс № 1/10.11.2015
г. и Допълнително споразумение отново от 10.11.2015 г., ведно със законна лихва
за забава, считано от 04.06.2015г., датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й
изплащане.
Отговорност
за заплащане на така установената сума носят и ответните страни - „К.“ ЕООД и К.К.,
за които се установява, че са поели солидарна отговорност към банката наред с
кредитополучателя да осъществят изпълнение на произтичащите от Договор за кредит
– овърдрафт № 0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс №
1/10.11.2015 г. и Допълнително споразумение отново от 10.11.2015 г. задължения,
сред които попада несъмнено и това за сумата от 100 000 лв. – усвоен
кредитен лимит. Това е така, защото още при сключване на договора за банков
кредит посочените два правни субекта изрично са приели да поемат солидарно задължение да отговарят за
предоставения кредит. Обсъжданата отговорност е възникнала по силата на
уговарянето /чл. 121 от ЗЗД/. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът, в случая
банката може да иска изпълнение за цялото вземане от когото и да е от
задължението, а именно било от главния, било от солидарните длъжници. В случая
кредитната институция е насочила своята претенция, както към кредитополучателя,
така и към солидарно отговорните лица, като е подала заявление по чл. 417 от ГПК, а след това и искова молба по чл. 422 ГПК. Следователно разглежданата
претенция за установяване съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 100 000 лв. е доказана в своето основание и по отношение на ответните
страни - „К.“ ЕООД и К.К.. В този контекст предявеният иск е доказан изцяло,
както по основание така и по размер и подлежи на цялостно уважаване.
Напълно
безпочвено е възражението на ответните страни за опорочаване на волята им за
встъпване в обсъжданата кредитна сделка, поради оказан натиск от икономически
по силната страна /банката-ищец/. От събраните по делото доказателства не се
констатира формираната от кредитополучателя и солидарно задължените лица
договорна воля за обвързването с договора за кредит да почива на оказан им
натиск, а напротив видно от приложения препис от воденото по договора кредитно
досие цитираните субекти са представили пред банката пълния набор от изискуеми
документи за отпускане на поискания кредит, като не следва да се пропуска
факта, че кредитополучателя е търговец, което предполага по завишен
професионален анализ за ползите и негативите от встъпване в подобно кредитно
правоотношение и сключването на договора предполага, че такъв е извършен от
същия, като е преценено, че сделката е изгодна. Доказателства в обратния смисъл
не са приведени от страната сочеща довод за опорочаване на договорната воля за
обвързване.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. ТЗ:
Изследваната
в настоящото производство договорна връзка създадена между страните посредством
сключения договор за банков кредит-овърдрафт разкрива пораждането на права, респективно
насрещни задължения на страните по съглашението за заплащане на уговорена
възнаградителна лихва. Уговореният лихвен процент, които ще се начислява от
банката върху усвоения и ползван кредитен лимит във връзка с ползването в
рамките на действието на кредитното правоотношение е ясно определен от страните
в чл. 4.1. от договора. При съобразяване именно този механизъм за изчисляване
на договорната лихва вещото лице е направило извод в заключението си, че
възникналата лихва от тази категория начислена върху редовна главница за
периода от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г. възлиза на сумата от 4 025,79
лв. Предвид изложеното във връзка с така предявеното вземане за лихва сезирания
съд приема, че претенцията е доказана в своето основание и до размер от 4
025,79 лв. лв., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер – 4 126,03 лв. исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парични суми
съставляващи уговорени между страните по кредитната сделка неустойки :
Видно
от чл. 4.2 от Договора за кредит-овърдрафт се установява, че страните са
постигнали договореност, че ако се допусне забава в плащането на вземането за
главница, то за кредитополучателя, респективно солидарно отговорните лица
възниква задължение за заплащане на неустойка за забава, чиито размер е сбор
между формирания към датата на просрочването размер на ГЛП с надбавка от 7
пункта. В настоящия спор банката-ищец извежда легитимацията си на кредитор за
подобно вземане за периода от 3.07.2016 г. до 10.10.2016 г. и за сума в размер
от 2 981,86 лв. Вече се спомена, че отговорността за заплащането на така очертаната
неустойка настъпва тогава, когато от кредитополучателя е допуснато състояние на
просрочване в плащането на главницата по отпуснатия му банков кредит. В
настоящия съдебен акт решаващия състав вече имаше повод изчерпателно да обсъди
въпроса свързан с това кога е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението за връщане на усвоения кредитен лимит, като се прие, че това е
датата 07.10.2016 г. Следователно забавата в изпълнението на това парично
задължение, като факт водещ до акумулиране на отговорност за неустойка се
реализира от деня следващ падежа на задължението за връщане на главницата, а
именно – 08.10.2016 г. Тоест банката придобива правото да получи присъждане на
неустойка за забава по смисъла на чл. 4.2 от съглашението не по-рано от 08.10.2016
г. Ето защо претенцията и за
установяване на подобно парично вземане се явява основателна за периода от
08.10.2016 г. до 10.10.2016 г., а размерът на същото съобразно направените от
вещото лице изчисления е равен на сумата от 113,16 лв. В тези предели исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена от съда, като за разликата над
сумата от 113,16 лв. до пълния целен за
установяване размер от 2 981,86 лв. и за периода от 23.07.2016 г. до
07.10.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски се поражда в полза на всяка от страните
по спора – ищец и тримата ответници, като при разпределението на разноските
трябва да се съблюдава принципа, че те се понасят съразмерно на уважената и
отхвърлена част от исковете. От банката-ищец е отправена своевременна претенция
за присъждане на разноски, която е придружена от ангажиран в проведеното
съдебно заседание от 15.06.2018 г. списък на разноските по смисъла на чл. 80
ГТПК. Общият размер на доказаните от ищеца разноски, които е сторил във връзка
с провежданото пред настоящия съд исково производство възлиза на сумата от 5
306,10 лв. /2 142,16 лв. – заплатена
държавна такса; 2 563,94 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат
осъществил процесуално представителство на банката пред СГС; и 600,00 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице/. Отчитайки уважената част от съдебно
заявените претенции сезираният съд, намира, че полагащите се за исковото
производство в полза на банката разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК
възлизат на сумата от 5 159,02 лв. Характерът на спора и тълкувателната
практика на ВКС предполагат исковия съд сезиран и разгледал исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и по присъждане на разноските в заповедното производство,
които в случая с оглед изхода на делото отново подлежат на определяне
съразмерно на уважената и отхвърлена част от вземанията, за които е била
издадена заповед за изпълнение в полза на банката – кредитор. От
доказателствата приобщени в заповедното производство се установява, че общия
размер на сторените от заявителя разноски възлиза на сумата от 4 706,10
лв. /2 142,16 лв. – държавна такса и 2 563,94 лв. – възнаграждение за
адвокат/. Съобразявайки размера на уважената част от претенциите признати със
заповедта, настоящият състав приема, че полагащите се на ищеца разноски за
проведеното от него заповедно производство възлизат на сумата от 4 575,65
лв.
Предвид
това, че ответните страни не са доказали да са извършили разноски в
производството, то такива не им се следват с постановявания от съда акт по
същество на спора.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „У.Б.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, срещу „К.“ ЕООД, ***, р-н
„********, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„******** и К.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***7, иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, че „К.“ ЕООД, ЕИК *******, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, и
К.Б.К., с ЕГН ********** дължат при условията на солидарна отговорност в полза
на „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, сумата
в размер от 100 000 лв., представляваща незаплатена предсрочно
изискуема главница по сключен Договор за кредит – овърдрафт № 0103/203/10112014
от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс № 1/10.11.2015 г. и Допълнително
споразумение отново от 10.11.2015 г., ведно със законна лихва за забава,
считано от 11.10.2016г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*******, срещу „К.“ ЕООД, ***, р-н „********, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „******** и К.Б.К., ЕГН **********, с
адрес ***7, иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, че „К.“ ЕООД, ЕИК
*******, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, и К.Б.К., с ЕГН ********** дължат при
условията на солидарна отговорност в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, сумата в размер от 4 025,79 лв.,
представляваща начислена договорна лихва по смисъла на чл. 4.1. от сключения
Договор за кредит – овърдрафт № 0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и
допълван с Анекс № 1/10.11.2015 г. и Допълнително споразумение отново от
10.11.2015 г., която се дължи за периода от 26.01.2016 г. до 23.07.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата му
над сумата от 4 025,79 лв. до
пълния му предявен размер за сумата от 4 126,03 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „У.Б.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, срещу „К.“ ЕООД, ***, р-н
„********, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„******** и К.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***7, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „К.“
ЕООД, ЕИК *******, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, и К.Б.К., с ЕГН ********** дължат
при условията на солидарна отговорност в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: *******,
сумата в размер от 113,16 лв., представляваща начислена неустойка за забава в
плащането на главницата, която е дължима за периода от 08.10.2016 г. до
10.10.2016 г. по смисъла на чл. 4.2. от сключения Договор за кредит – овърдрафт
№ 0103/203/10112014 от 10.11.2014 г., изменян и допълван с Анекс № 1/10.11.2015
г. и Допълнително споразумение отново от 10.11.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата му над
сумата от 113,16 лв. до пълния му предявен
размер за сумата от 2 981,86 лв. и за периода от 23.07.2016 г. до
07.10.2016 г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ***, р-н „********, „К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „******** и К.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***7 да
заплатят в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва :
сумата в размер от 5 159,02 лв.- направени съдебни разноски в рамките на
исковото производство развило се пред настоящата съдебна инстанция и сумата в
размер от 4 575,65 лв. – направени съдебни разноски в рамките на
заповедното производство реализирало се по гр.д. № 56 975/2016 г. по описа на
СРС, Първо ГО, 31 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: