Р Е
Ш Е Н
И Е №350/21.6.2017г.Г.
гр. ЯМБОЛ.21.06.2017.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в закрито
заседание на .........21.06.2017г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря
............................................…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………………...…...гр.дело N .3177 ..
по описа
за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Постъпила е молба от ищеца по делото Б.Я.М. по реда на
чл.250 от ГПК, с която желае да се допълни
решението постановено по делото , т.к. е пропуснато произнасяне относно
действителността на клаузата за срок за изпитание – правоотношение, от което
зависело изцяло или отчасти изходът на делото. Ищецът твърди, че , че той е
предявил четири иска, като два от тях са били прекратени. Съдът се е произнесъл
по първия иск да бъде възстановен на работа, но не се е произнесъл по вторият
предявен според него иск , посочен по-горе. Със същата молба , моли да се
измени решението в частта за разноските /макар и постановен в нарушение на
чл.359 КТ/, т.к. счита, че доколкото единият от четирите предявени искове е
отхвърлен, а останалите са висящи, ответникът има право на една четвърт от
направените разноски, а именно 75лв.
В дадения срок не е постъпил отговор от ответната страна.
По производството по реда на чл.250 от ГПК. Съдът намира,
че молбата не следва да се разглежда в открито с.з, т.к. спора между страните е
ясен. Същата е подадена в предвидения едномесечен законен срок.
Съгл.чл.250,ал.1 от ГПК страната може да поиска от съда
да бъде допълнено решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане.
Съдът намира молбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок, а по същество за неоснователна.
С решение № R-713/ 29.12.2015г. постановено по делото са отхвърлени
предявените от Б.Я.М. против Медицински център „Дианамед
2001”ЕООД искове за постановяване на
решение, с което да бъде отменено като незаконно извършеното със заповед №
04/12.02.2013г. на управителя на ответното дружество уволнение на ищеца, както
и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „лекар” в
кабинет по неотложна помощ и на осн.чл.78, ал.3 и 4 от ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 300лв. съдебно-деловодни разноски,
представляващи адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлените искове и на
прекратените частично претенции. В мотивите си съдът е приел, че са предявени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Посочено е, че с
влязло в сила определение № 1872/16.10.2015г. исковата молба е била върната
като нередовна и е прекратено производството по делото в частта, с която се
претендира заплащането на обезщетение поради оставането на ищеца без работа вследствие
на уволнението в размер на 7 280лв., ведно с лихва за минало време, както
и в частта, с която е поискано присъждането на сумата от 112.99лв. –
неправомерно удържани суми от ЧСИ, и лихва върху нея в размер на 8.99лв. ЯРС в
мотивите на решението е посочил, че понастоящем спорът е висящ единствено по
исковете по чл.344, ал.1 и т.2 от КТ, като отделен иск за прогласяване
недействителността на клаузата за изпитване не е предявен, поради което съдът е
счел, че по този въпрос, поради неговата преюдициалност,
следва да вземе отношение само в мотивите на съдебния си акт. Такава е била и
приетата от съда правна квалификация на предявените искове, дадена в доклада по
делото съобщен на страните с определение №2225/08.12.2015г. Ако според ищецът
не са били разгледани всички предявени от него искове, то това може да се
отстрани по пътя на инстанционния контрол, но не и по
пътя на производство за допълване на решението. В случая съдът се е произнесъл по всички приети за
разглеждане от него искове, поради което липсва непълнота на решението, поради
което молбата за допълване на решението се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
По молбата за изменение на решението в
частта на разноските. Същата е по
реда на чл.248 от ГПК.
Съдът намира молбата за
допустима, т.к. е подадена в предвидения по чл.248,ал.1 от ГПК срок. По
същество същата е неоснователна.
След като извърши справка по
делото съдът констатира, че ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК, в
който, като разноски е посочена сумата от 300лв. – адв.
възнаграждение. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.359 от КТ
освобождава ищците по трудови дела от задължението им спрямо държавата за
разноски, но не и по отношение на ответника. С решението на ответника са
присъдени разноски в размер на 300лв. съобразно изхода на делото в съответствие
с разпоредбата на чл.78,ал.3 и 4 от ГПК – при отхвърляне на исковата претенция
и при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай. Определеното възнаграждение
за процесуално представителство е в рамките на минималния размер
съгл.чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, дори
и само за един иск. Присъдените разноски на ответника с решението са доказани
по основание и размер, поради което и не следва да бъдат променяни.В тази част
решението има характер на определение.
Воден от горното , Я Р С
Р Е
Ш И :
НЕ УВАЖАВА молбата на Б.Я.М., ЕГН ********** *** по
чл.250 от ГПК за допълване на решение № R-713/
29.12.2015г.
НЕ УВАЖАВА молбата на Б.Я.М. по
чл.248 от ГПК за изменение на решение № R-713/
29.12.2015г. постановено по делото в частта на присъдените на Медицински център
„Дианамед 2001”ЕООД разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта имаща характер на определение подлежи на
обжалване с частна жалва в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: