ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425/ 28.10.2019г., Пловдив
Апелативен
съд - Пловдив ІІI граждански състав,
на
двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева
Христо Симитчиев
Като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев
частно
гражданско дело №511 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274 и сл., вр. чл.286, ал.2,
вр. ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№19246/24.06.2019г.
от адв.К.А., като процесуален
представител на Е., находяща се на адрес гр.С., бул.“Ч.“№77, представлявана от
управителя И.Д.против Разпореждане №4116/20.05.2019г. по въззивно гражданско
дело №532/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 13709/02.05.2019г. от Eтажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., район
Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“ № 77, представлявано от управителя И.Д., чрез
адв. К.А., против Решение № 124/30.01.2019г., постановено по в.гр.д. №
532/2018г., по описа на Окръжен съд, ІХ състав.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като се иска отмяната му и връщане на
делото на окръжния съд за администриране на касационната жалба.
В жалбата се поддържа, че в случая не се касае за
търговски спор между страните, както и че до момента, делото не е протекло по
реда на производството по търговски спорове по чл.365 и сл ГПК, а по общия
искове ред. Посочва се, че ако бе счел, че спорът е търговски, въззивният съд е
следвало служебно да установи недопустимостта на първоинстанционното решение и
да го обезсили като служебно изпрати делото за разглеждане като първа инстанция
от Окръжен съд-Пловдив, Търговско отделение.
Оспорват се и доводите на въззивният съд, че по делото
са предявени множество обективно съединени осъдителни искове за вземания, произтичащи
от субективни търговски сделки (договори за строителство), всеки с цена под
20000 лв, решението по които не подлежи на касационно
обжалване. Изтъква се, че като страна по делото е конституирана Етажната
собственост, а не всеки отделен собственик в същата, като в първоинстанционното
и въззивното решения не са разгледани отделни искове на всеки собственик, а
един иск от Етажната собственост срещу строителя, с цена надхвърляща далеч,
както прага за допустимост на касационно обжалване от 5000 лв,
така и този от 20000 лв.
В законния срок, ответната страна не е подала отговор
на жалбата.
Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и
изхожда от легитимирана страна.
По същество, частната жалба се явява основателна, по
следните съображения:
С Решение №
124/30.01.2019г., постановено по в.гр.д. № 532/2018г., по описа на Окръжен съд,
ІХ състав, въззивният съд е потвърдил постановеното на 24.06.2013 г. Решение №
2708 на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, по гражданско дело № 3514
по описа на съда за 2012 година, в частта,
с която отхвърлят предявените от Етажната собственост на сградата, находяща се
в гр. С., район Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“ № 77, против „Д.“ ООД, ***, с ЕИК
***, обективно съединени искове /частичен иск/ с правно основание чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40 000
лева, представляваща част от общо задължение към етажните собственици за
неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по сключени
между тях договори за строителство /в размер на 81 543.74 лева/, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
Видно от мотивите и диспозитивната част
на двете решения, както Районен съд Пловдив, така и Окръжен съд Пловдив на
практика са се произнесли по един главен, частичен иск, с цена 40000 лв (от общ размер на вземането от 81543,74 лв) и един обективно кумулативно съединен с него акцесорен
иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1108,79 лв. Причина за
този извод е обстоятелството, че в нито един от двата акта (както в мотивите,
така и в диспозитивите) не са диференцирани отделни
титуляри на вземания по множество обективно съединени искове с общ размер от
40000 лв, нито конкретни размери отделни искови
претенции, формиращи общата сума от 40000 лв. Ако действително първият и
въззивният съд бяха приели, че са сезирани с множество обективно и субективно
кумулативно съединени искове с цена от общо 40000 лв,
то следваше в постановените актове по същество да са ясно посочени отделните
титуляри на всяко предявено и разгледано субективно притезателно
право, съответно и размерите на всеки отделен иск, като с решението същите
бъдат ясно и недвусмислено потвърдени или отречени. В противен случай, с
решенията по спора не би могло да се стигне до формиране на сила на пресъдено
нещо по спора относно признаването или отричането на притезанието
на всеки отделен титуляр на такова.
В настоящия случай, липсва такава конкретика, поради
което апелативният съд приема, че въззивното решение, с което е потвърдено
постановеното на 24.06.2013 г. Решение № 2708 на Пловдивски районен съд, Х
граждански състав, по гражданско дело № 3514 по описа на съда за 2012 година, в
частта, с която се отхвърлят предявените от Етажната собственост на сградата,
находяща се в гр. С., район Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“ № 77, против „Д.“
ООД, ***, с ЕИК ***, обективно съединени искове /частичен иск/ с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовата
страна сумата 40 000 лева, представляваща част от общо задължение към етажните
собственици за неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на
ответника по сключени между тях договори за строителство /в размер на 81 543.74
лева/, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани, е
по дело с цена на иска над 20000 лв.
Тъй като вземането, предмет на главния частичен иск за сумата от 40000 лв, произтича от субективна търговска сделка, следва се приеме, че се касае за търговски спор по см. на чл.365 ГПК, респ. за търговско дело по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението по което, с оглед цената на иска, подлежи на касационно обжалване, съгласно посочената разпоредба. Въпросите кой е родово компетентния съд по делото като първа инстанция, както и по кой ред е следвало да се развива производството, за което се съдържат възражения в жалбата, не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като не касаят преценката за допустимост на касационната жалба.
По изложените съображения, следва
обжалваното Разпореждане №4116/20.05.2019г. по въззивно гражданско дело
№532/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд да се отмени и делото да се
върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
администриране на касационната жалба вх. № 13709/02.05.2019г. от Eтажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., район
Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“ № 77, представлявано от управителя И.Д., чрез
адв. К.А., против Решение № 124/30.01.2019г., постановено по в.гр.д. №
532/2018г., по описа на Окръжен съд, ІХ състав.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Разпореждане №4116/20.05.2019г. по въззивно
гражданско дело №532/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е
върната касационна жалба вх. № 13709/02.05.2019г. от Eтажната
собственост на сграда, находяща се в гр. С., район Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“
№ 77, представлявано от управителя И.Д., чрез адв. К.А., против Решение №
124/30.01.2019г., постановено по в.гр.д. № 532/2018г., по описа на Окръжен съд,
ІХ състав..
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба вх. №
13709/02.05.2019г. от Eтажната собственост на сграда,
находяща се в гр. С., район Л., квартал „К.в.“, бул. „Ч.“ № 77, представлявано
от управителя И.Д., чрез адв. К.А., против Решение № 124/30.01.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 532/2018г., по описа на Окръжен съд, ІХ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.