РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. гр. Хасково, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103007 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, за признаване за установено съществуването на вземания против Н. К. Г.,
ЕГН: **********. За претендираните суми е издадена заповед № 1061 от
01.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2243 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 30.06.2022 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Н. К. Г. за сумата
в размер на 691,33 лева, от които: 566,45 лева – главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
месец май 2019 г. - месец април 2020 г., ведно със законната лихва от
30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 95,70 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.06.2022г., както и суми за
дялово разпределение 24,10 лева- главница, за периода от м.05.2019г. до
м.12.2020г., ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 5,08 лева - лихва за периода от
01.07.2019г. до 15.06.2022г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по гр. дело № 2243/2022г., по описа на
Районен съд- Хасково, било уважено искането и била издадена заповед за
1
изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със
съобщение, получено на 14.11.2022г, съдът му указал, че дружеството може
да предяви иск относно вземането си срещу Н. К. Г. с ЕГН:********** в
едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск за установяване на
вземанията си.
Посочено е още в исковата молба, че в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, ответникът бил клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона
за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката „Битов
клиент“ бил клиент, който купувал електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител
на енергия или природен газ за битови нужди“ пък било физическо лице -
собственик или ползвател на имота, което използвало електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от
ищцовото дружество и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи
условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите
на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1, бил определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане
на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане
на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
2
съответния отоплителен сезон.
Посочва се още, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД му била
начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството и съгласно тези ОУ „Топлофикация София“ ЕАД начислявала
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ
от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата си данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на
„Топлофикация София“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/jGiHeHni/ проверка на
сметка.
Ищецът заявява, че ответникът използвал доставяната от дружеството
ТЕ през процесния период и към настоящия момент не бил погасил
задължението си, което било видно от приложеното извлечение от сметки от
аб.№448209. Между дружеството и една от длъжниците било сключено
споразумение за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД, но същото
било анулирано поради неизпълнението му. На основание чл. 139 от Закона
за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в
която се намирал имотът на ответника била сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация
София“ ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1. т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот
били начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл, 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за
топлоснабдяването /издадена от Министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответника
били издадени изравнителни сметки, които се прилагали като доказателство в
подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот,
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
3
изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се прибавяла към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото.
Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 691,33 лева, от които
566,45 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2019г. -
м.04.2020г. ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 95,70 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 15.06.2022г., както и суми за дялово разпределение 24,10 лева
- главница за периода от м.05.2019г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва
от 30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,08 лева - лихва
за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022г.
Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В исковата молба и с молба с вх. рег. № 9383/19.07.2023 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е
направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350,00 лева, включващи
4
разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 2243 по описа за 2022 г. на
Районен съд Хасково) от 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от
175,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100,00
лева в размер, определен от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на
исковата молба/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова
молба и молба за открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н. К. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ****************** и ************, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата в размер
на 566,45 лв. - главница, представляваща задължение за заплащане на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************** за
периода месец май 2019 г. – месец април 2020г.; сумата в размер на 95,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.;
сумата в размер на 24,10 лв. - главница за дялово разпределение за периода
месец май 2019 г. – месец декември 2020 г.; сумата в размер на 5,08 лв. –
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
(30.06.2022 г.) до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1061 от 01.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2243 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ************** и
************, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер
общо на 350,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5