РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Бургас , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН С. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КАЛИН С. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20202120104655 по описа за 2020 година
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4655 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управле-ние:
гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, против Е. Г. Т., с ЕГН: **********, гр.Бургас, ЖК
”Изгрев”, бл.61, ет.9, ап.2.
Ищецът твърди, че в периода от 14.07. до 14.11.2017г. е предоставил на ответника
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – за обект, находящ се на горния
адрес, с абонатен № 929995, на стойност 109.63 лв. Твърди, също така, че е подал заяв-ление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Т., въз осно-ва на което е
било образувано ч.гр. дело № 9759/2019г. на РС Бургас. По него e била из-дадена такава за
главницата, ведно със законната лихва от 14.11.2019г. до окончателно-то плащане; за сумата
23.74 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 28.12. 2017г. до 12.11.2019г.,
както и за деловодните разноски – в размер на 75 лв. Сочи, че за-поведта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било указано да
предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да поста-нови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дъл-жи горните суми. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва претенциите – излага
съоб-ражения, че не са ангажирани доказателства за предоставяне на ВиК услугите, за които
са начислени процесните суми. Иска от Съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, намира за установено следното:
1
По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-
пълнение по чл.410 от ГПК против Е. Г. Т. за исковите суми – по ч. гр. дело № 9759/2019г.
на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения
установителен иск.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв –
предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на
МРРБ.
От приетата по делото Справка по лице, издадена от СВ Бургас, се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот с адрес: гр.Бургас, ЖК ”Изгрев”,
бл.61, вх.1, ет.9, ап.2, по силата на правна сделка: покупко-продажба, вписана на 30.11.
2011г. Ето защо, следва да се приеме, че Т. има качеството на потребител на ВиК услуги,
доставяни от ищцовото дружество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.
По делото са представени справки-извлечения от отчети с мобилно устройство на
трите водомера в обекта – абонатен № 929995, в които е отразено, че показанията им за
периода 14.07. – 14.11.2017г. са по данни на клиента – самоотчет по смисъла на чл.39, ал.2,
т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ, както и на общото устройство за търгов-ско
измерване в сградата в режим на етажна собственост и издадената въз основа на тях данъчна
фактура № **********/27.11.2017г., на стойност 109.63 лв. Същата, няма спор между
страните, е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца, което е редовно водено – по
тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ, и съобразно разпо-редбата на чл.182
от ГПК следва да се цени като доказателство, досежно отразените в нея обстоятелства по
предоставянето на ВиК услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е
изпълнил задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължи-мата
сума за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода в
процесния период.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е
доказана по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 14.11.2019г. – датата на подава-не
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончател-ното й
изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 28.12.2017г. до
12.11.2019г. в размер на 23.74 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-
правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150
лв. за юрисконсултски възнаграждения, и 150 лв. – депозит за особен представител.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Т., ЕГН: **********, гр.Б,
ЖК ” бл., ет., ап., че същият дължи на “Водоснаб-дяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.” сумата 109.63 лв., представляваща
стойност на до-ставена, отведена и пречистена вода, за периода от 14.07.2017г. до
14.11.2017г., в обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 929995, ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2019г. до окончателното плащане и сумата 23.74 лв. – обезщетение
за забавено плащане за времето от 28.12.2017г. до 12.11.2019г., за които е издадена Заповед
за из-пълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 9759/2019г. на РС Бургас. ОСЪЖДА Е. Г.
Т. да заплати на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 250 лв. за ДТ и особен представител, и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето
му на страните.
Вярно с ориганала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев_______________________
3