Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............
Гр. София, 11.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Поля Г. като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 889 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение № І-118-144 от 09.11.2016 г., постановено по гр. дело № 30215/2012 г.
на СРС, І ГО, 118 състав, е отхвърлен
предявеният от А.Б.А., В.Н.Х. - Д., В.П.Т., Б.П.Д., В.П.Д., Г.В.Ц. (починала в хода на процеса), В.Т.Ц., Б.Т.Н., Й.Б.Ц., Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц. - М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц. срещу В.М.В. иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС за
признаване правото им на собственост и предаване на владението върху УПИ XV -
209 с площ 770 кв.м., находящ се във в.з. "Малинова долина - 2Б част -
Разширението - Дупките" по действащия РП на вилната зона, одобрен със Заповед № РД - 50 -
1188/19.12.1995 г., при граници на имота по
скица - УПИ XVI - 210, УПИ XIV - 208, УПИ VII - 207 и улица, представляващ поземлен
имот с идентификатор № 68134.2046.209, при съседи: 68134.2046.2010,
68134.2046.2583, 68134.2046.208, 68134.2046.207.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците, които в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. В. го обжалват с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон. По-конкретно жалбоподателите
поддържат, че неправилно районният съд е приел, че ответникът е имал качеството
на добросъвестен владелец и така е придобил имотът им с изтичането на кратката
пет-годишна давност, тъй като към датата на установяване на владението имотът
все още не е бил възстановен. Молят решението да бъде оменено и вместо него
постановено друго, с което ревандикационният иск да бъде уважен.
Въззиваемият В.М.В. оспорва жалбата
по съображения, подробно изложени в
депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му
- в обжалваната му част, а по правилността на фактическите и правни констатации -
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, като проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.
При така очертаните правомощия, като взе предвид
събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, съдът
намери от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 108 от ЗС и с предмет – установяване по отношение на ответника В.М.В., че
ищците А.Б.А., В.Н.Х. - Д., В.П.Т.,
Б.П.Д., В.П.Д., Г.В.Ц. (починала в хода на
процеса), В.Т.Ц., Б.Т.Н., Й.Б.Ц., Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц. - М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц. са собственици
на основание наследствено правоприемство от К.Ц. и
земеделска реституция на част от нива, цялата с площ от 10.5 дка, в
строителните граници на с. Симеоново, м. "Фращене", която част по
действащия регулационен план съставлява УПИ XV-209 с площ 770 кв.м., находящ се във
в.з. "Малинова долина - 2Б част - Разширението - Дупките", представляващ поземлен
имот с идентификатор № 68134.2046.209, и
за осъждане на ответника да им предаде владението й.
От фактическа страна по делото не е
спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява,
че процесният
имот е бил собственост на наследодателката на ищците К.С.
Ц., че земята е била обобществена, както и че собствеността е възстановена
на наследниците й с Решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ - Овча купел, в съществуващи (възстановими) стари реални граници като ливада с площ от 7.527 дка,
попадаща в строителните граници
на с. Симеоново, в местността (кв.) Фращене, съставляващ имот пл. № 2578, в к.
лист № 758 по кадастралния план от 1950 г., а по действащия план съставляващ части от петнадесет парцела, единият
от които - процесният УПИ XV-209 с площ от 770 кв.м. Заявлението за
възстановяване на собствеността е от 14.02.1992 г. Въз основа на решението на Общинската служба по земеделие, ищците са се
снабдили с констативен нотариален акт за
собственост № 86, том 1а, рег.№ 13775, дело 588/2003 г.
Междувременно, на 15.11.2002 г. с нотариален
акт № 122, том II, рег.№ 3905, дело № 296/2002 г. Й.Г.П.и П.Г.П.са продали на ответника
В.В. процесния
имот, за който на името на Й.П.(дядо на ответника) през 1993 г. е бил
съставен констативен
нотариален акт № 182/1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност.
От заключението на
приетата пред районния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният УПИ XV-209 от кв.14 по плана на
гр.София, по кадастралния план от 1950 г. попада в първоначално нанесения поземлен имот с
пл.№ 2578, тогава извън регулация и имащ характеристиката на земеделска земя. Самият имот пл. № 2578 е заличен през 1962 г., като на негово място са заснети
новообразуваните на терена имоти, които до приемането на застроителния и
регулационен план със Заповед №
РД-50-1188/19.12.1995 г. са останали извън регулация. В периода 1975 г. - 1979 г. в имота е била построена тухлена сграда на
един етаж върху бетонов фундамент, без изградено избено помещение на площ от
около 30 кв.м.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на доведените свидетели, от които
се установява, че след прехвърлянето на имота на ответника през 2002 година от
баба му и дядо му, той се грижел за него, облагородил го, като засадили там
растения, градината била поддържана, изградени били навес и пейки. През 2004 г.
ответникът заминал за чужбина и натоварил баба си да се грижи за имота, която
търсела кой да окоси двора и се грижела за къщата.
При
тези данни съдът приема от правна страна, че предявеният иск за собственост на
основание наследяване и реституция се явява основателен. Процедурата
по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи на общия наследодател на ищците К.Ц. е започната с
подаването на заявление от нейните наследници през 1992 г., която не е била
приключила към началния момент на установяване на твърдяното от ответника владение.
Многобройна, трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че преди окончателното
приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността
върху земеделски земи,
т.е. докато трае реституцията, придобивна давност не
може да тече (така изрично Решение № 296 от 29.11.2012 г. по гр. д. №
320/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009
г. на ВКС, ІІ г.о. и мн. др.). Владението би могло да доведе до придобиването
на земеделски имот по давност, но само ако към
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на
бившите му собственици. Срокът за
придобивна давност тече от момента, от който имотът
е възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ (Решение № 65 от
02.03.2012 г. по гр. д. № 482/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 382 от
14.05.2009 г. по гр. д. № 948/2008 г. на ВКС, І г.о. Решение № 556 от
18.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г. на ВКС І г.о. и Решение № 463 от
05.07.2010 г. по гр. д. № 896/2009 г. на ВКС І г.о., всички постановени по реда
на чл. 290 от ГПК). От този момент правото на собственост може да бъде
защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо
трети лица, упражняващи владение върху имота. Целта е да се препятства
възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са
възстановени на техните собственици (Решение № 373 от 21.05.2011 г. по гр. д. №
396/2009 г. на ВКС, І г.о.). Поради това константната съдебна практика, израз
на която са напр. Решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на
ВКС, І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на ВКС, ІІ
г.о., Решение № 166 от 31.10.2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г. на ВКС, І г.о. и
др., която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, приема, че не може
да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ
за възстановяване на собствеността му. От възстановяването на собствеността,
упражняваната от владелеца фактическа власт с намерение имотът да бъде придобит
от него, може да произведе ефекта на придобивната давност, но срокът на тази
давност е винаги десет годишния, а
не кратката петгодишна давност. Поради това, дори към момента на възстановяване
на процесния имот ответникът да се е намирал във владение на същия и да го е
владял постоянно, явно и обезпокоявано, той не би могъл да бъде признат за
негов собственик по давност, тъй като исковата молба, по която е образувано
настоящото дело и с която е прекъсната давността, е подадена на 21.06.2012 г.,
т.е. преди десетгодишният давностен срок да е изтекъл. Необходимостта от
изтичането на дългия десет-годишен давностен срок произтича от това, че владението придобива правна значимост не
от настъпване на предпоставките на чл. 70 ал. 1 от ЗС, даващи характеристиката
на добросъвестно владение, а от факта, че през време на неефективно
упражняваната фактическа власт са отпаднали пречките за осъществяване законно
владение с правни последици. Тъй като към датата на прехвърлителната сделка
давност не е могла да тече, връзката между приобретателя и прехвърлителя е
била прекъсната, поради което давност е могла да започне да тече едва от датата
на реституционното решение, като тази давност може да бъде само
обикновената, прескрибираща правото на реституираните собственици след непрекъснато,
постоянно, явно и необезпокоявано десетгодишно владение. Това е така и защото
добросъвестността и юридическото основание имат правно значение само към момента
на установяване на владението, а към този момент, както се посочи, давност не е
могла да тече. От момента, в който пречките за течението на такава са
отпаднали, наличните към предходен момент незнание и акт, годен да прехвърли
собствеността, са вече правно ирелевантни.
От друга страна, за
осъществяване на фактическия състав на твърдения оригинерен придобивен способ,
ответникът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 5, респ. 10
години фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот (corpus),
без противопоставянето от страна на носителя на правото на собственост, като е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен
собственик (аnimus), т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ответникът следва
да е манифестирал спрямо собственика, а не индеферентно спрямо други лица. Само
доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно
и главно доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна
давност може да бъде уважено. В настоящия
случай от събраните доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, не се установява ответникът В. да е демонстрирал поведение
на пълноправен собственик спрямо ищците, да е манифестирал явно своето
намерение да свои имота, което недвусмислено да сочи на неговия анимус,
обективиран чрез държания корпус. Такива данни по делото липсват. Дори
ответникът да е владял имота в периода от прехвърлянето му през 2002 г. до
заминаването му за САЩ през 2004 г., не
се установява да е своил имота и да го е владял чрез трето лице по начина и с
характеристиките, които изисква законът. При
посочените мотиви, решаващият състав приема за неосъщиствим в полза на
ответника оригинерен придобивен способ на придобивната давност. Поради това и възражението
се явява неоснователно.
За успешното провеждане на иска с
правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищцовата страна да установи, че е собственик на имота,
ответникът да го владее или държи, както
и това упражняване на фактическа власт да е без правно основание. В случая
посочените предпоставки са налице: ищците се легитимират като собственици на
процесния имот на посоченото от тях придобивно основание, ответникът се намира
във владение на имота, но тази негова фактическа власт е непротивопоставимо на
собствениците, поради което и искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени и сторените съдебни
разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат в общ размер на 1 772 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І-118-144 от 09.11.2016 г., постановено по
гр. дело № 30215/2012 г. на СРС, І ГО, 118 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.В., ЕГН **********, че А.Б.А., ЕГН **********, В.Н.Х. - Д.,
ЕГН **********, В.П.Т., ЕГН **********, Б.П.Д.,
ЕГН **********, В.П.Д., ЕГН **********,
Г.В.Ц., ЕГН ********** (починала в хода
на процеса), В.Т.Ц., ЕГН **********, Б.Т.Н., ЕГН **********, Й.Б.Ц., ЕГН **********, Р.Г.Ц., ЕГН **********, К.Б.Ц., ЕГН **********, Д.В.Ц.,
ЕГН **********, Б.Н.Ц., ЕГН **********, Л.Г.Ц.
- М., ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН ********** и Г.Г.Ц., ЕГН **********, са
собственици на основание наследяване и земеделска реституция на УПИ XV -
209 с площ 770 кв.м., находящ се във в.з. "Малинова долина - 2Б част -
Разширението - Дупките" по действащия РП на вилната зона, одобрен със Заповед № РД - 50 -
1188/19.12.1995 г., при граници на имота по
скица - УПИ XVI - 210, УПИ XIV - 208, УПИ VII - 207 и улица, представляващ поземлен
имот с идентификатор № 68134.2046.209, при съседи: 68134.2046.2010,
68134.2046.2583, 68134.2046.208, 68134.2046.207, като
ОСЪЖДА В.М.В. на
основание чл. 108 от ЗС, да предаде
на А.Б.А., В.Н.Х. - Д., В.П.Т., Б.П.Д.,
В.П.Д., Г.В.Ц. (починала в хода на процеса), В.Т.Ц., Б.Т.Н., Й.Б.Ц., Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц. - М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц., владението на така
описания недвижим имот.
ОСЪЖДА В.М.В., да
заплати на А.Б.А., В.Н.Х. - Д., В.П.Т.,
Б.П.Д., В.П.Д., Г.В.Ц. (починала в хода на процеса), В.Т.Ц., Б.Т.Н., Й.Б.Ц., Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц. - М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 1772 лв. направени съдебни разноски за всички съдебни
инстанции.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, а в прекратителната част – в
едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.