Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 29.06.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 29.05.2020г., в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№699/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба против П.А.Ф., ЕГН********** *** ищецът “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С., чрез пълномощника им адв.М. твърди, че на 12.12.2014г. с договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица банката предоставила на ответника кредит в размер на 1000лв. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя. Отпуснатата сума се усвоявала и погасявала съгласно погасителен план към договора, подписан от двете страни. Кредитополучателят съответно бил подписал и Общите условия към договора.

Въпреки договореното плащане на вноски, обективирани в договора, дължими за 20.12.2017г.-19,34 лв., 22.01.2018г.- 38,74лв., 20.02.2018г.-58,23лв., 20.03.2018г.-77,76лв„ 20.04.2018г.-97,36лв. 21.05.2018г,-117,00лв., така и не са постъпили.

В резултат на това, на 28.03.2018 год. „БАНКА ДСК" ЕАД уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по договор за кредит от 12.12.2014г. обявява кредита за предсрочно изискуем, както и че от датата на получаване на уведомлението ще дължи цялата главница, ведно с лихви и неустойки - съгласно договора за кредит. Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги от 21.06.2018г. към посочената дата дължима по договора за кредит била сумата от 560,80лв., от които 368,80лв. главница, 192лв договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.06.2018г., 0,05лв санкционираща лихва за периода от 11.04.2017г. до 20.06.2018г. и 198,25лв заемни такси.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, било образувано гр.д.№2442/18г. по описа на ПРС, като била издадена заповед за изпълнение за сумите както следва: 368,80лв. главница, 192лв договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.06.2018г., 0,05лв санкционираща лихва за периода от 11.04.2017г. до 20.06.2018г. и 198,25лв заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2018г. до изплащане на вземането, както  съдебни разноски по делото в размер на 25,00лв ДТ и 50,00 лв. юрк. възнаграждение.

Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати посочените суми, ведно със сторените в настоящото производство разноски – внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Евентуално претендира посочените суми поради неизпълнение на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит. Сочи доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.          По същество оспорва иска както по основание, така и по размер. 

Счита, че към момента на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК вземането не било изискуемо в заявения размер и не било възникнало на предявеното основание. Банката не била уведомила изрично ответника, че кредитът станал предсрочно изискуем поради неплащане на вноски в момент, предхождащ подаването на заявлението.

Поддържа, че в сключения между страните договор не била предвидена възможност за прекратяване на същия поради настъпване на предсрочна изискуемост. Не била дадена възможност на кредитополучателя да отстрани причините, като едва тогава договорът да бъде обявен за предсрочно изискуем, след което кредитополучателят следва да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Извън изложеното счита, че в договора били налице нищожни клаузи - били нарушени императивни разпоредби на ЗПК - чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. I, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред които са също и точното определяне на лихвения процент- чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на ГПК - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдържащата се информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и лихвения процент била най-обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска. Нямало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсвало право на отказ на потребителя от договора.

В договора се съдържали неравноправни клаузи, описани по-горе, които не били индивидуално договорени и върху чието съдържание потребителят нямал възможност да влияе, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто бил настоящият.

Накърняването на добрите нрави в горния смисъл било налице при нарушен правен принцип – в случая добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, като целта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване па едната страна за сметка на другата. Така били налице нищожни клаузи, които не могли да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона, също сделката не би била сключена от ищцовото дружество без недействителните й части, поради което не може да намери приложение чл. 26. ал. 4 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и  възраженията в писменото становище, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим, като по същество е неоснователен по следните съображения: 

Безспорно е по делото, че по подадено на 21.06.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед, с която е разпоредено длъжникът - ответникът Ф. - да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 368,80 лв  главница, сумата от  192,00 лв.  договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.06.2018г., сумата от 0,05 лв., обезщетение за забава за периода  от 11.04.2017 г. до 20.06.2018г., дължими заемни такси в размер на 198,25 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2018г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 25,00 ДТ и сумата от 50,00 лв. юрк. възнаграждение. Основание за издаване на заповедта е сключен между

В срок е постъпило възражение от длъжника, поради което е предявен настоящия иск.

Твърди се от ищеца, че въпреки договореното плащане на вноските, то дължимите такива за 20.12.2017г.-19,34 лв., 22.01.2018г.- 38,74лв., 20.02.2018г.-58,23лв., 20.03.2018г.-77,76лв„ 20.04.2018г.-97,36лв. 21.05.2018г,-117,00лв не били изплатени от кредитополучателя. Затова на 28.03.2018г. банката уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Така към  21.06.2018г. дължимата сума била както следва 560,80лв., от които 368,80лв. главница, 192лв договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.06.2018г., 0,05лв санкционираща лихва за периода от 11.04.2017г. до 20.06.2018г. и 198,25лв заемни такси.

По делото са приети като доказателство Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, като в чл.30, ал.2 е отразено, че в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира.

Съответно в чл.30, ал.3 от Общите условия е предвидено ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия - пети - гратисен период, то правото на ползване на картата се възстановява. Ако клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл.30, ал.3, то чл.31 предвижда, че ползването на кредитния лимит се прекратява, вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо.

         Както е посочено по-горе на 28.03.2018г. банката уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Към 20.03.2018г. не са били внесени четири поредни месеца, който факт според Общите условия може да доведе до спиране правото на ползване на кредита. Едва ако до края на следващия - пети - гратисен период клиентът не погаси задължението си, то ползването на кредитния лимит се прекратява, вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо. Към момента, когато банката е уведомила ответника - с писмо изх.№09-20-00955 от 28.03.2018г. -, че обявява кредита за предсрочно изискуем, тя не е имала основание да го стори. Съответно когато това основание е възникнало - след изтичане на петия гратисен период - банката не е изпратила надлежно уведомление до длъжника.

        Съгласно 18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 от ГПК. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418, ал.5 от ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В случая съдът приема, че относимите към обявяване на предсрочната изискуемост факти не са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно вземането не е възникнало на предявеното основание и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен на това основание.

            Предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД са частично основателни. Твърди се от ответника, че част от клаузите в договора са нищожни поради нарушение на императивни разпоредби на Закона.

Установено е по делото, че между дружество-ищец и ответника е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като според чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства е, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора за потребителски кредит в конкретния случай и за процесния договор е налице.

В конкретния случай, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът е посочил като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР в размер на 24,30%. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и др.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в посочения ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.

В процесния договор за потребителски кредит липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново са фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посочения лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по договора. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

Предвид изложеното кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят/кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От заключението на допуснатата и изслушана СИЕ се установява, че към момента на предявяване на иска дължимата главница е в размер на 368,80лв, която сума следва да се присъди в тежест на ответника, ведно със законната лихва от 14.02.2019г. – датата на предявяване на иска – до окончателното изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски съразмерно уважената, съответно отхвърлената част от исковете и по компенсация – в размер на 97,17лв.

            По изложените съображения съдът     

                    

Р    Е    Ш   И:

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения от “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, ЕИК121830616, ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С., чрез пълномощника им адв.М. против П.А.Ф., ЕГН********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на на 759,10лв, от които 368,80лв. главница, 192лв договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.06.2018г., 0,05лв санкционираща лихва за периода от 11.04.2017г. до 20.06.2018г. и 198,25лв заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от от подаване на заявлението  по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2442/18г. по описа на ПРС  до изплащане на вземането, както  съдебни разноски по делото в размер на 25,00лв ДТ и 50,00 лв. юрк. възнаграждение.

ОСЪЖДА П.А.Ф., ЕГН********** *** да заплати на “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК121830616, гр.С., ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С. сумата от 368,80лв, дължима по договор  за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.12.2014г., ведно със законната лихва от 14.02.2019г. – датата на предявяване на иска – до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П.А.Ф., ЕГН********** *** да заплати на “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК121830616, гр.С., ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С. сумата 97,17лв сторени разноски.

    Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                                 

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: