№ 411
гр. Разград , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100318 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против АНГ. В. П., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на сумата 3000лв. част от главница в общ размер
на 9022,57лв., законната лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи,
че на 25.05.2016г. между Обединена българска банка АД като кредитор и ответника като
кредитополучател, е подписан договор за потребителски кредит в размер на 10000лв., за
потребителски нужди, а кредитополучателят се задължава да възстанови получените в
кредит суми чл.84 месечни анюитетни вноски в размер на 198,46лв., включващи
задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна
вноска дължима на 05.06.2016г., а последната на 05.05.2023г., към датата на сключване на
договора лихвения процент е 14,056%, ГПР 16,31%. При забава в плащането на главницата
по кредита банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва. При друго
неизпълнение на клаузите по договора от страна на кредитополучателя, включително при
предсрочна изискуемост на целия дълг, има право да начислява неустойка. След
преустановяване на плащанията по договора за кредит е останало непогасено задължение в
размер на 11685,58лв., включващо 9022,57лв. главница, 2663,01лв. договорна лихва. Като до
РРС е подадено заявление за претенция в размер на 3000лв. частично дължима главница от
общо задължение за главница в размер на 9022,57лв. На 25.06.2019г. сключен договор за
продажба на вземания/цесия/ между ОББ АД и ищеца, по силата на който задължението на
ответника произтичащо от договора било изкупено На 30.01.2020г. на адреса на длъжника
изпратено писмо съобщение за извършената цесия, писмото не е връчено на ответника, като
непотърсена пратката е върната, което се установява от известие за доставяне. Освен
1
уведомлението за цесия до длъжника изпратени и писмени известия-покани, с които му се
предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението. Както, че не е
уведомил съгл. чл.13 ал.4 от договора за кредит за промяна на адреса, ответникът сам се
поставил в невъзможност да узнае за адресираните до него волеизявления. Евентуално, че
чрез исковата молба е налице валидно уведомяване по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Ответникът чрез пълномощник депозира отговор. Намира иска за недопустим, поради
ненадлежно упълномощаване, което в с.з. ревизира, предвид представеното пълномощно.
Както, че е неоснователен. Сочи се, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, не
може да се направи извод, че цедентът е връчил на ответника уведомления по чл.99 ал.3
ЗЗД, поради което не е произвела действие по отношение на същата. Оспорва исковете по
основание и размер, като сочи на липса на яснота за начина на формиране на искането за
присъждане на сумата 3000лв., както за размера и периода на претендираната законна лихва.
Че договорът за предоставяне на потребителски кредит от 25.05.2016г. е бланков и е
недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, липсват доказателства, че е настъпила предсрочна
изискуемост, че противоречи на закона, като не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК,
чл.11 ал.1 т.7-12 и 20, ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: 25.05.2016г. между Обединена българска банка АД като
кредитор и ответника като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение в размер на 10000лв., като ответникът-
кредитополучател се задължава да възстанови получените в кредит суми - 84 месечни
анюитетни вноски в размер на 186,26лв. всяка, включващи задължението за главница,
договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска дължима на
05.06.2016г., а последната на 05.05.2023г., към датата на сключване на договора лихвения
процент е 14,56%, ГПР 16,31%. На 25.06.2019г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания задължението на ответника е прехвърлено от ОББ АД на ищеца. На 30.01.2020г. на
ответника изпратено уведомително писмо за прехвърляне на вземането на ищеца, както и за
предоставяне на 15-дневен срок за погасяването, което не е връчено, видно от известие за
доставяне, като непотърсено. Ищецът подал заявление пред РРС по чл.410 от ГПК, в
производството по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №971/2020г. на РРС,
срещу която е постъпило възражение.
Според изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 10000лв., усвоен на
25.05.2016г. по банкова сметка. Размерът на плащанията от ответника е в размер на
2513,08лв. Неплатените вноски по процесния договор за главница 72 пълни вноски от
05.06.2017г. – 9022,57лв., за договорна лихва към 17.06.2019г. 26 пълни вноски в размер на
2663,01лв. към датата на цесията 25.06.2019г. задълженията на ответницата към ищеца са:
дължима главница 9022,57лв., дължима просрочена договорна лихва - 706,54лв., просрочена
наказателна лихва - 1102,41лв., дължими договорни и наказателни лихви – 01.08.2018-
2
01.06.2019 – 1454,58лв. В исковата молба е посочена претенцията 3000лв., като частично
дължима от общо задължение за главница в размер на 9022,57лв., според вещото лице става
въпрос за погасяване на главница за периода: 05.06.2017г.-05.01.2020г. 32 вноски на обща
стойност 3000лв.
Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради
което го кредитира.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Между ОББ АД като кредитор и ответника като кредитополучател
е сключен договор, по силата на който е предоставил сума в размер на 10000лв., усвоена на
25.05.2016г. по банкова сметка на ответника. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца
с договор на 25.06.2019г., за което е изпратено уведомително писмо от 30.01.2020г. на
адреса на ответницата, което не е връчено и върнато като „непотърсено“. От приложена
справка НБД е видно, че същата на 03.02.2020г. е заявила постоянен адрес в друго населено
място, който в случая няма как да е бил известен на ищеца. Съдът намира, че ответната
страна е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането. Известието е изпратено на
адреса, който е посочен в договора, като за последваща промяна и то станала след
изпращане на уведомлението, ответницата не е съобщила, което задължение се презюмира
по чл.13 ал.4 от договора. Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него
пълномощник, в т.см. Р-е №137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС. В случая е
налице надлежно съобщаване на длъжника с връчването на молбата/Р-е №78/09.07.14г. т.д.
№2352/13г., Р-е №123/24.06.09г. т.д. №12/09г. и др./, поради което е неоснователно
възражението на ответната страна в този смисъл. Както и възражението, че договора
противоречи на чл.22 ЗПК, тъй като същият отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК
относно изготвянето му, съдържа необходимите реквизити по чл.11 ал.1 т.9, 10 и 11 ЗПК,
като чл.12 ЗПК е неотносим в случая, касаещ кредит предоставен под формата на
овърдрафт. Както и не противоречи на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК по отношение
размера на годишния процент на разходите по кредита. По договора са останали дължими
плащания, видно от заключението на вещото лице, а именно главница в размер на
9022,57лв. - 72 пълни вноски от 05.06.2017г. По отношение на възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, същото като преклудирано не следва да се разглежда. Поради
което претенциите са основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на
60лв. заплатена държавна такса, 250лв. депозит за възнаграждение на вещото лице, или сума
в размер на 310лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
3
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 60лв. за разноските по ч.гр.д. №971/2020г.
на РРС, съразмерно уважената претенция.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. В. П., ЕГН**********, адрес грР.
****, че дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 3000лв. /три
хиляди лева/ главница, частично дължима от общо задължение за главница размер на
9022,57лв., по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
25.05.2016г., ведно със законната лихва от 20.07.2020г. до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА АНГ. В. П., ЕГН**********, адрес грР. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 310лв. /триста и десет лева/ за
направените по делото разноски, както и сумата 60 лв./шестдесет лева/ за разноски по ч.гр.д.
№971/2020г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4