Решение по дело №12208/2020 на Софийски градски съд

0Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 07.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12208 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.03.2020г., постановено по гр.дело №40478/2019г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в е признато за установено, че „С.Е.“ЕООД с ЕИК:******дължи на „Ю.“ООД с ЕИК:******, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3907,65 лева- общ размер на неплатена цена по неформални договори за доставка на стоки и услуги за периода от 10.12.2018г. до 15.02.2019г., за които са издадени 8 броя фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 08.04.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№20004/2019г. по описа на СРС, 168 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 278,15 лева разноски в исковото производство и 478,15 лева разноски в заповедното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.Е.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо като постановено по установителен иск по чл.422 ГПК, за който не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Твърди, че от двустранно подписаните от страните приемо- предавателни протоколи и ремонтни листове не може да се направи извод за наличие на облигационно правоотношение, тъй като в ремонтните листове липсва наименованието на ответника и същите са подписани само с фамилия или две имена на лице без да е обозначено че представлява ответника. Процесните фактури също не били подписани от представител на ответника. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по жалбата „Ю.“ООД твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и излага подробни съображения в подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени е за разглеждане иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице пълна идентичност между предмета на издадената заповед за изпълнение и предявения установителен иск, противно на твърденията на ответника във въззивната жалба.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Правилни, логични и законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че от представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност- ремонтни листове с описани в тях извършени от ищеца ремонтни работи, заменени части и изразходвани материали, с неоспорени от ответника подписи на посочения в тези листове негов представител; подписани от страните приемо- предавателни протоколи, установяващи доставката на описаните в тях стоки, както и посочените в исковата молба осем броя фактури се установява наличието на облигационно правоотношение между страните с твърдяното от ищеца съдържание. От същите писмени доказателства се установява и изпълнението на задълженията на ищеца по това правоотношение. Ответникът е направил възраженията си едва с въззивната жалба, поради което същите са преклудирани. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на задължението си за заплащане на доставените стоки и услуги и е изпаднал в забава след получаване на отправената до него от ищеца нотариална покана.  

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Направено е своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претенцията на ответника по жалбата е за 1000 лева възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция и 500 лева за обезпечаване на иска. Настоящият състав намира тези възнаграждения за прекомерни предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и провеждането на едно открито заседание, поради което възнагражденията следва да се намалят съответно на 503 и 200 лева, или общо следва да се присъди сумата от 703 лева.   

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                       

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.03.2020г., постановено по гр.дело №40478/2019г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в.

ОСЪЖДА „С.Е.“ЕООД с ЕИК:******да заплати на „Ю.“ООД с ЕИК:****** сумата от 703 (седемстотин и три) лева-  разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                      2/