№ 302
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. Н. Б., ЕГН********** с адрес село
Н.х., община Е.П., местност „М.“ №.., ап. .. чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК
срещу определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д. № 789/2020 г. по
описа на Районен съд- Е.П., с което е оставена без разглеждане молба от Б. Н.
Б., подадена чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК с предмет искане от съда да
допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по ч. гр. д. №798/2020г.
по описа на РС- Е.П. в частта за разноските.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Прави се искане за неговата отмяна и за произнасяне по
направеното искане.
В срок е подаден отговор на частна жалба от страна на „ЮБЦ“ ЕООД
чрез упълн. адвокат В.Г.- САК, с който се твърди, че частната жалба следва
да се остави без уважение, поради това че същата е неправилна и
недопустима. Твърди се още, че определението на РС- Е.П. е правилно и
законосъобразно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от процесуално
1
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
С определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д. № 789/2020г. по
описа на РС- Е.П., първоинстанционния съд е оставил без разглеждане
депозираната жалба от Б. Н. Б., чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК, с която се
иска съдът да допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по
ч.гр.д.798/2020г. по описа на РС- Е.П. в частта за разноските с мотиви, че
молбата е била отправена след изтичане на срока предвиден в чл. 248 и чл.
250 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №26000106/26.10.2020г.,
постановена по посоченото вече по-горе дело.
Заповедта за изпълнение е била връчена лично на длъжника Б. Н. Б. на
05.11.2020г., като на 26.11.2020г. в РС- Е.П. е подадено възражение по реда на
чл. 414 ГПК. С възражението се твърди, че Б. не дължи претендираното
вземане, като е отправено искане за присъждане на направените от негова
страна разноски.
С разпореждане от 30.11.2020г. съдът на основание чл. 415, ал.1, т.1
ГПК е дал указание на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, че в едномесечен срок от
уведомяването следва да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като длъжника Б.Б. е направил възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Съобщението е било връчено на заявителя на 23.12.2020г. чрез
упълн. адв. В.Г.- САК.
С разпореждане от 08.02.2021г. съдът е обезсилил издадената заповед за
изпълнение срещу длъжника Б.Б., след като не е било представено
доказателство от страна на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, че е предявен иск в
срока по реда на чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разпореждането е било връчено на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД на
19.02.2021г. чрез упълн. адв. В. Г., както и на длъжника Б.Б. на 09.04.2021г.
2
лично.
РС- Е.П. е приел, че депозираната по делото молба за допълнително
произнасяне по разноските е подадена на 03.06.2021г. от длъжника Б. чрез
неговия пълномощник адв. Р. и така е счел, че тя е подадена извън
предвидените в закона срокове, поради което е оставил същата без
разглеждане.
Софийският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалваното определение, представените доказателства и оплакванията в
жалбата, намери за установено от правна страна следното:
Постановеното определение от РС- Е.П. е законосъобразно.
Настоящият състав следва да отбележи факта, че съгласно т. 7 от
тълкувателно решение №4 от 2014г. на ОСГТК на ВКС , разпоредбата на чл.
248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при
която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е
и настоящия случай. В конкретния случай заповедния съд е бил сезиран с
възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК на 26.11.2020г., в което възражение,
освен че е оспорено вземането на заявителя е поискано да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Към възражението е
приложено копие от пълномощно и договор за правна помощ, съгласно
съдържанието на който е посочено, че е било заплатено в брой на
пълномощника сума в размер на 300 лв/триста лева/.
Въззивния съд споделя извода на заповедния съд, че молбата подадена от
Б. Н. Б. чрез адв. А.Р.-САК е депозирана на 03.06.2021г.
Към частната жалба е приложената разпечатка съдържаща проведена
кореспонденция между имейл адрес *****************@********.*** и
*********@*************.***. Видно от съдържанието й става ясно, че на
15.04.2021г. в 10.32ч е изпратен файл наименован „молба до РС Е.П.
допълване на разпореждане на осн. чл.250 ГПК“.
Следва да се отбележи, че от така приложената разпечатка от имейл
адресalexander********@********.*** не може да се направи обоснован извод
относно това, дали действително е била изпратена процесната молба с искане
3
за допълнително произнасяне от страна на заповедния съд по реда на чл.248
ГПК. В конкректения случай, твърдението обективирано в частната жалба,
както и приложените към жалбата писмени доказателства не са достатъчни по
своя характер, за да се приеме от въззивния съд, че молбата за допълване на
разпореждането на заповедния съд в частта за разноските е подадена в срок.
Вземайки предвид факта, че разпореждане от 08.02.2021г., с което е била
обезсилена заповед за изпълнение №26000106 по посоченото по- горе дело е
било връчено лично на длъжника Б.Б. на 09.04.2021г., то в настоящия случай,
срокът за искане на допълване на разпореждането е бил изтекъл на
09.05.2021г. и молбата е подадена извън срока предвиден в чл. 248, ал.1 ГПК.
По изложените вече съображения съдът намира обжалваното
определение за законосъбразно, а частната жалба срещу него за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д.
№ 789/2020 г. по описа на РС- Е.П., с което е оставена без разглеждане
депозираната жалба от Б. Н. Б., чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК с която се
иска съдът да допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по
ч.гр.д.798/2020г. по описа на РС- Е.П. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4