Определение по дело №1066/2019 на Районен съд - Ловеч

 

П    Р    О    Т    О    К    О    Л

 

гр.Ловеч, 07.06.2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, седми състав в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря ПЕТЯ МАРИНОВА, сложи за разглеждане ч. гр. д. №1066 по описа за 2019 година, докладвано от С Ъ Д И Я Т А:

 

            На именното повикване в 14,07 часа, се явиха:

Ищецът М.М.Ж. чрез адв. М.К., призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ГД ”Изпълнение на наказанията” София, призована, не изпраща представител.

Ответникът Министерство на правосъдието, призован, не изпраща представител.

Контролираща страна Варненска окръжна прокуратура, призована, не изпраща представител.

Свидетелят Х.А.Х., редовно призован, явява се лично, придружен от органите на ОЗ „Охрана” - Ловеч.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на съдебната поръчка, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНАТА ПОРЪЧКА.

Съдът счита, че следва да се пристъпи към разпит свидетеля Х.А.Х., като му се поставят въпросите по изпратения от делегиращия съд въпросен лист, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към разпит свидетеля Х.А.Х..

            СНЕМА самоличността на свидетеля:

Х.А.Х.: 46 год., осъждан, без родство с ищеца, води дела с ответниците Министерство на правосъдието и ГД ”Изпълнение на наказанията”.

            Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обеща да каже истината.

Въпроси по въпросния лист:

1. От кога познавате М.М.Ж.?

СВИД. Х.: Познавам М.М.Ж. от 2002 година, когато бях преведен от Затвора - гр. Ловеч за Затвора – гр. Варна. От тогава ни е познанството с М.. Аз бях настанен в І-ви „В“ коридор, ІІІ група, където са настанени осъдените на доживотен затвор и М.беше настанен в него коридор, тъй като и той е с доживотна присъда. Сега номерацията в Затвора - Варна е съвсем различно. По старата номерация бях в 16-та килия, М.беше в 25-та килия, но не съм много сигурен за номера.

2. През периода 2001 г. до 2004 г. къде изтърпявахте наказанието си?

СВИД. Х.: През 2001 г. – 2002 г. съм бил в Затвора - град Ловеч. Бях преведен в Затвора - Варна 6-ти или 7-ми месец 2002 г. и до 2005 година, общо около три години, плюс минус няколко месеца, бях в Затвора - Варна. В Затвора - Ловеч съм постъпил на 17.01.2000 година и до 2002 година бях в Ловеч.

3. В Затвора - Варна през посочения период на доживотно осъдените лица, настанени в ЗПС осигуряваше ли се възможност за полагане на общественополезен труд?

СВИД. Х.: Както казах 2001 година бях в Затвора - Ловеч и не знам за 2001 година как е било във Варна. От 2002 г. до 2004 г. докато бях в Затвора - Варна нямаше такава възможност да се осигурява на доживотно осъдените затворници работа и никой от ЗПС не е работил и дори и да изявят такова желание пак не се осигуряваше работа. Тогавашният ЗИН, действащ до него момент, не позволяваше полагане на доброволен труд на лицата, настанени в ЗПС, сега с изменението на ЗИНЗС има възможност да полагат доброволен труд. Преди работеха тези, които не бяха настанени в тази зона. В затвора във Варна има дърводелна и там дори правеха шкафове.

4. Ж. работеше ли през това време?

СВИД. Х.: Не е работил Ж., защото нямаше такава възможност.

5. Знаете ли дали същият е отправял писмени/устни молби до затворническата администрация за осигуряване на възможност за полагане на доброволен труд-възмезден или безплатен? Каква е била резолюцията им?

СВИД. Х.: Знам за желанията на М.М.Ж.. Тъй като М.няма баща, носи името на майка си и няма възможност да получава пощенски записи и подкрепа от близките си и много пъти, тъй като е полуграмотен, се е случвало аз да пиша молби от негово име и той да се подписва. Молбите му бяха, че желае да работи, тъй като няма тоалетни принадлежности - паста, четка за зъби, за елементарни човешки потребности, тоалетна хартия. Дори с писмена молба и с устна молба е отправял такива искания до администрацията на затвора, но никой от ръководството на затвора не му осигури. Бях свидетел на разговор между него и Г-н Александров, той беше „заместник началник по режима”. М.каза на Г-н Александров да му осигурят работа да си изкара 5 – 10 лева, за да може да си вземе тоалетни принадлежности, но Г-н Александров му каза, че не може, това са възможностите на затвора, той е с доживотна присъда и е настанен да умира, не да се препитава. Знам, че е имало откази в писмен вид, но какъв е мотива не знам, тъй като комуникацията се води между М.и Инспектор „Социални дейности“. Ние сме заедно с Ж. и от него знам, че е имал откази.

6. През посочения период ищецът бил ли е включен в обучителни, образователни курсове и/или такива за повишаване на квалификация? Ако, не - да уточни причините за това?

СВИД. Х.: Както казах 2001 г. не съм бил в Затвора – Варна, бил съм в Ловеч. От 2002 г. до 2004 г. не са предлагали никакво образование, обучение или друг вид корекционни дейности. Дори индивидуален план на присъдата, каквито са изискванията на закона, не са съставени на нито един от лишените от свобода. По него време бяхме заключени и 20 часа сме или в коридора или в спалнята, като сутрин, обед и вечер имаме един час лично време за храна и един час стоим на открито. Отиваме на столова и един час на открито, останалото време сме заключени в спалното, който има телевизор гледа, който няма стои вътре. Дори на библиотеката не са ни карали, тъй като е на последния етаж във Варна и често пъти лишените от свобода са искали такива корекционни дейности, тъй като в коридора имаше табло и беше залепен ЗИН и имаше правилник за неговото прилагане и имаше правилник за вътрешния ред на местата за лишаване на свобода, ние четем и виждаме, че трябва да се осъществява индивидуален план на присъдата. Причините за това, макар и да звучи грубо, са следните, често пъти служителите на затвора са казвали: „защо да върша нещо като ще получа същите пари”. Служителите на затвора идват на работа да отбият време, тъй като ще вземат същите пари. И.А.Ч., ще го цитирам, той е инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” и казваше често: „защо да се занимавам с боклуци, като мога да си седя под климатика в кабинета и вечерно време да си се прибера в къщи”.   

7. Отправял ли е искания в тази посока до Началника на затвора-Варна? Какво е било становището на административния орган?

СВИД. Х.: Отправял е такива молби, тъй като, както казах, е полуграмотен, има втори или трети клас и искаше да си продължи образованието и по тогава действащия ЗИН на доживотно осъдените не се предвиждаше такава възможност. Лично аз съм пробвал и знам, че не може да напише дори думата „овца”, не различава гласни и съгласни букви М.. Както казах по-горе, Илия Ч., инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, казваше: „защо да се занимавам с боклуци, като мога да си седя под климатика в кабинета и вечерно време да си се прибера в къщи”. Дори да напише молба М.или който и да е лишен от свобода има по-голяма вероятност да спечели от тотото, отколкото да те извика началника. Началникът резолира молбата и казва становището си на инспектор „Социална дейност“ и той те извиква и ти предава. Становището на началника на затвора е „НЕ“, а мотивите се казват устно от инспектор „Социални дейности и възпитателна работа”, той ги предава на подателя на молбата. Мотивите, които съм чувал от Я. или Ч. са, че той е с доживотна присъда и е там да умира, не да се образова.

8. Как се е осъществявала диференцираната възпитателна работа, насочена към поправяне и превъзпитаване на осъдените? Включван ли е във възпитателни програми за намаляване на рисковите зони и какви-индивидуални и групови?

СВИД. Х.: Не е включван в никакви групи. Не само М.и аз съм искал и бяхме събрали подписка точно в този период от време от всички лишени от свобода, че искаме среща с пастор, да имаме клуб, в който видео да ни прожектират или да идва психолог, да се социализираме, да не сме изолирани в килиите, но никой никаква дейност не осъществи.

9. Работило ли се е индивидуално с Ж. по повод извършване на корекционата дейност във връзка с изпълнение на наказанието? В какво се е изразявала работата на компетентния служител?

СВИД. Х.: Не се е извършвала корекционна дейност да се работи индивидуално с Ж.. За индивидуална работа с лишени от свобода трябва по чл. 153 и чл. 214 от ППЗИНЗС да има работа индивидуална с лишен от свобода, трябва да има план на присъда и инспекторът „Социални дейности“, ведно с инспектор психолог изготвят план на присъдата, в който се отбелязват рисковите точки и сферата, в която ще се работи с лишения от свобода. Такъв индивидуален план никога не е изготвян в Затвора – Варна, нито в Ловеч, тъй като за този план, ние като доживотно осъдени затворници, нашите точки на риска от рецидив от вреди е висок и този план задължително се съгласува с лишения от свобода, и лишеният от свобода срещу подпис трябва да одобри този план. Никой от нас осъдените, за този и извън този период, не са имали съставен такъв индивидуален план. Често пъти, тъй като имахме в коридора информационно табло и беше залепен ЗИНЗС, ППЗИНЗС и често пъти и Ж. и други са казвали на инспектора по социални дейности, че закона го предвижда, а не се върши тази дейност. Често пъти инспекторът по социални дейности дори в съдебно заседание по мое дело пред Административен съд - град Плевен е потвърдил, цитирам: „с доживотно осъдените затворници не се извършва никаква корекционна дейност, тъй като за тях закона не предвижда освобождаване, корекционна дейност се извършва с леките присъди, защото за тях се предвижда освобождаване”. По друго дело лично Г-н Ч. пред Административен съд - град София пак по мое дело, в изблик на яд и нерви, тъй като го провокирах, цитирам: „тези изроди са вкарани там да умират, а не да харчат пари на държавата”. Поради  тази причина пенитенциарната система както за процесния период, така и след него, е негативно настроена към нас осъдените доживотно и в нито един затвор, в който съм бил, не е съставян такъв план. Миналата година след седемнадесети октомври, след моя провокация и спечелено дело пред САС се състави такъв индивидуален план и ние се подписахме на този индивидуален план.

10. Предлагали ли са се програми за работа с лишените от свобода в ЗПС от Затвора-Варна и такива от външни неправителствени организации? Ищецът включван ли е в такива и ако-да, какви, колко, по чия инициатива?

СВИД. Х.: Никакви програми за работа не са се предлагали. Единственият досег с външни лица е бил когато Затвора е посещаван от пастор, но не знам от коя църква. Аз не съм присъствал на срещи с този пастор, тъй като изповядвам друга религия. Пасторът идваше в месеца веднъж, а по закон за въпросния период не се предвиждаше да бъдат назначени на щат свещенослужители в затвора. Пасторът идваше по собствена инициатива и то я дойде, я не дойде. След 2006 г. – 2007 г., след промените в закона, се предвижда на всички места за лишени от свобода да бъдат назначени на щатна длъжност свещенослужители и след това вече свещеникът идва ако поискаш среща с него или параклиси бяха изградени и ги викаха там. Други дейности, които самата администрация да осигури, нямаше. На два пъти в месеца имахме право на прожекция на видео. Носи се едно видео и се гледа филм. Дори и банята се посещаваше на две седмици веднъж. Чаршафи никога не са се сменяли, а закона предвижда ежеседмично да се сменят.

11. През процесния период осигурявана ли е възможност на ищеца за участие в религиозни беседи?

СВИД. Х.: За 2001 г. пак повтарям не съм бил в Затвора - Варна. През времето, което казах по-горе, че съм бил в Затвора – Варна, на две седмици идваше пастор и се срещаше с всички, не само с доживотните. И да пишеш, и да изразиш желание за среща с пастора, тогавашното действие на закона беше, че в местата за лишаване от свобода няма назначен свещенослужител. Тази промяна в закона настъпи по-късно. Дори да умреш няма поп да те опее.

Съдът, като съобрази, че настоящата съдебна поръчка е изпълнена, намира, че същата следва да бъде прекратена, като се изпрати заверен препис от настоящия протокол на делегиращия съд – Административен съд – Варна, ХХVІ състав, по адм. дело № 242/2019 г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебната поръчка по ч.гр.д.№ 1066/2019 г. по описа на ЛРС, като изпълнена.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящия протокол на делегиращия съд – Административен съд – Варна, ХХVІ състав, по адм. дело №242/2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Заседанието се закри в 14,42 часа.

Протоколът се написа в съдебно заседание.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: