Мотиви към Решение
№ 657 от 22.10.2018 г.
по а.н.дело № 2532/2018
година
по описа на
Старозагорски районен съд:
Районна прокуратура
- Стара Загора е внесла постановление от 25.09.2018 г., с което предлага
обвиняемата С.М.Д. - родена на *** г. в гр. Стара Загора, живуща ***, българка, български
гражданин, със средно образование, работеща, неосъждана, ЕГН **********, да
бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по престъпление по
чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 от НК и да й се наложи административно наказание
„Глоба” по чл.78а ал.1 от НК.
Старозагорска
районна прокуратура чрез представителя си в съдебно заседание поддържа
постановлението. Предлага на обвиняемата за извършеното престъпление да се
наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от НК в размер на минималния
- 1000.00 лева.
Обвиняемата
се явява в съдебно заседание. Признава се за виновна и не оспорва фактическата
обстановка изложена в постановлението на Районна прокуратура - Стара Загора.
Не се правят
искания за събиране на нови доказателства в съдебната фаза на процеса.
Съдът,
след като разгледа делото в рамките на фактическите положения посочени в
постановлението, съобрази доводите и становищата на страните, събраните по реда
на чл.378 ал.2 от НПК доказателства и приетите в съдебно заседание писмени
доказателства, намира следното:
С.М.Д. е родена на *** г. в гр. Стара Загора, живуща ***, българка, български
гражданин, със средно образование, работеща, неосъждана, ЕГН **********.
Свидетелката Д.М.М. е родена на *** година и е
ученик в 10-ти клас в Гимназия „Христо Ботев” в гр. Стара Загора.
С Решение № 751 от
20.07.2015 г. по гражд. дело № 3155/2015 г. по описа на РС-Стара Загора М.била
настанена в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с и без
увреждания”, находящ се в гр.Стара Загора, в кв. „Зора”, ул. „Освобождение” № 13,
за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст. Решението е влязло в законна
сила на 24.09.2015 г.
В същият център били
настанени общо единадесет деца, като едно от тях била и свидетелката М.. В този
дом като медицинска сестра работила свидетелката
В.Г.П..
В същият дом, като детегледачка работила и обвиняемата С.М.Д..
Тя била назначена на тази длъжност, съгласно
Трудов договор № 28/30.10.2015 г. сключен между нея и свидетелката Н.С.Б.-
Директор на „Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с и без
увреждания” – гр.Стара Загора.
Съгласно този договор, Д. постъпила на работа
в центъра на 01.11.2015 г. и на 07.01.2016 г., тя подписала Длъжностната си
характеристика за длъжността „Детегледач” в ЦНСТДМ с/без увреждания – гр.Стара
Загора. Едно от преките задължения на Д. било „Да не упражнява физически и психически
методи на принуда за възпитанието на децата”.
С.М.Д. като детегледачка имала нейни правила,
когато се сервира яденето да се изчаква тя да пожелаела на децата „Приятен
апетит” и чак след това те започвали да се хранят.
На 20.03.2018 г. в „Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с и без увреждания”, находящ се в гр. Стара
Загора, в кв. „Зора”, ул. „Освобождение” № 13, нощна смяна в дома, като
детегледачка била С.М.Д.. Тя започнала работа от 19.00 ч., като смяната й била
до 07:00 ч. на 21.03.2018 г. Също така, нощна смяна била и медицинската сестра –
свидетелката В.Г.П.. Някъде около 19.45 ч. на 20.03.2018 г. всички деца били
седнали на столовете около масата, която била под формата на буквата „П” в
трапезарията в дома и храната им била сервирана. На късата страна на масата
била седнала и свидетелката Д.М.. Преди Д. да пожелаела на децата „Приятен апетит”,
свидетелката М.видяла, че от чинията й било паднало парче от картоф на
покривката, тя го взела и го изяла. В този момент друго дете от масата се
обърнало към детегледачката Д. и казало, че свидетелката М.започнала да се
храни без да изчака пожеланието на децата „Приятен апетит”. Тогава обвиняемата
започнала да се кара на свидетелката М.защо яде без тя да й е разрешила. Св. М.казала,
че само си е взела картофа, който бил паднал. Обвиняемата се ядосала, тъй като М.й
отговаряла и отишла до банята.
Д. се върнала след малко и носила в ръка
дървена пръчка, която била от стирките
за почистване на пода. Д. отишла до свидетелката М.на масата и я ударила с тази
пръчка няколко пъти по гърба, от лявата й страна. Свидетелката М.я заболяло
много, но нищо не казала. След това С.Д. наказала свидетелката М.да стои права
до хладилника, който бил близо до масата за хранене. Медицинската сестра В.П.,
която присъствала на храненето, казала на обвиняемата да я остави да се нахрани,
при което свидетелката М.седнала и се нахранила. След храна, последната
почистила нейните прибори за хранене. След това М., обвиняемата, свидетелката В.П.
и едно дете отишли на дивана, за да гледат телевизор. М.била седнала на
фотьойл, а С.Д. била седнала до нея на друг фотьойл. Те гледали телевизия, като
детето отишло да си легне, а пред телевизора останали М., П. и Д..
В един момент, обвиняемата казала на М.да
отива да си ляга, но последната отказала. Тогава Д. ударила няколко шамара, с
обратното на ръката си, по лицето М..
След тези удари, М.отишла и седнала до
свидетелката П. и по-късно изведена от нея от трапезарията пред къщата, където М.си
запалила цигара.
Отвън М.се разплакала пред свидетелката П.,
като заявила на последната, че Д. я тормозила постоянно. Те стояли отвън около
час, след което Д.М.се успокоила и си отишла в стаята да спи.
На 21.03.2018 г. след работа, свидетелката П.
се обадила по телефона на Директора на центъра – свидетелката Н.Б., като й
съобщила за случая по време на нощната й смяна и описан по-горе.
На 22.03.2018 г., свидетелката Б.подала
сигнал до РП-Стара Загора и било образувано досъдебното производство.
На 31.08.2018 г. Д. е привлечена в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.131
ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 от НК и спрямо
нея е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
В хода на разследването е назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 225/2018 г., видно от
което:
1. Д.М.М. при инцидент на 20.03.2018 г. е
получила:
- травматичен оток на лицето;
- кръвонасядания на лявата предмишница;
- охлузвания и кръвонасядания на гърба.
2. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин
отразени в материалите на досъдебното производство и показанията на
пострадалата и свидетелите - нанасяне на удари с шамари в областта на лицето и
с дръжка на стирка в областта на лявата ръка и гърба.
3. Гореописаните травматични увреждания са
причинили на пострадалата болка и страдание.
4. Срокът за възстановяване е в рамките на
около седмица.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за компетентно и добросъвестно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от:
- събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приобщени по чл.378, ал.2 от НПК: Постановление за образуване на досъдебно
производство от 01.06.2018 г.; Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара
Загора от 12.07.2018 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 31.08.2018 г.; Протокол за разпит на обвиняем от
31.08.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.М.М. от 18.06.2018 г.;
Протокол за разпит на свидетеля В.Г.П.от 13.06.2018 г.; Протокол за разпит на
свидетеля Н.С.Б.от 18.06.2018 г.; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 225/2018 г.; Справка за съдимост, рег.
№ 2166 от 13.06.2018 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 31.08.2018 г.; Уведомление
до Началника на Първо РУ – гр. Стара Загора от 31.08.2018 г.; Решение от
20.07.2015 г. по гр.дело № 3155/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора; Допълнително споразумение № 17/01.01.2018 г. към Трудов договор №
28/01.11.2015 г.; Заповед № 4 от 23.03.2018 г.; Длъжностна характеристика на С.М.Д.
от 07.01.2016 г.; Процедура за действие при сигнал за насилие или друга рискова
ситуация за дете от член на персонала,
децата или други лица; Процедура за защита от насилие, злоупотреба и
дискриминация; Експертно решение № 1017 от 10.05.2018 г.; Сигнал от Н.С.Б.;
Сигнал от В.П.; Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 101/2018 г.;
Сигнал от Д.М.М. от 22.03.2018 г.; Справка от Унифицираната информационна
система на ПРБ и в азбучните указатели на РП – Стара Загора; Сведение от Н.С.Б.от
25.04.2018 г.; Сведение от В.Г.П.от 09.05.2018 г.; Сведение от Д.М.М. от 22.05.2018 г.; Заповед
3/28.05.2015 г. ЗД02/0146 от 26.05.2015 г.; Трудов договор № 28 от 30.10.2015
г.; Сведение от С.М.Д. от 14.05.2018 г.; Протокол за уведомяване на пострадал
от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на
пострадалите от престъпления от 18.06.2018 г.;
– приетата в съдебно заседание справка за
съдимост, рег. № 3957/18.10.2018 г. ;
- обясненията на обвиняемата в съдебно
заседание, които по естеството си представляват направени признания.
Следва изрично да
се посочи, че всички доказателства са непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и
съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно.
От обективна страна:
Съгласно Трудов договор № 28/30.10.2015 г. сключен
между С.М.Д. и директора на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с и без увреждания” – гр. Стара Загора, Д. постъпила на работа в
центъра на 01.11.2015 г. и на 07.01.2016 г. е подписала Длъжностната си
характеристика за длъжността „Детегледач в ЦНСТДМ с/без увреждания” – гр. Стара
Загора. Едно от преките задължения на Д. било „Да не упражнява физически и
психически методи на принуда за възпитанието на децата”. Предвид горното, е
имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, тъй
като й е била възложена работа, в държавно учреждение, свързана с полагане на
непосредствени грижи и подкрепа на настанените деца/младежи в Центъра за
настаняване от семеен тип. В това си качество, Д. с изпълнителното деяние, при
изпълнение на службата си е нанесла на Д.М.М. - ползвател на социална услуга в
същия дом, лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразена в травматичен
оток на лицето, кръвонасядане на лявата предмишница, охлузвания и
кръвонасядания на гърба, причинили болка
и страдание, без разстройство на здравето.
От субективна страна:
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
– обвиняемата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.
Извод в тази насока е механизма на
причиняване на деянието – последователни удари в различни анатомични области. Обвиняемата
ударила М.с пръчка няколко пъти по гърба от лявата страна, а впоследствие последователно
ударила няколко шамара с обратното на ръката си по лицето на М..
Предвид възприетата и описана по – горе фактическа
обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че обвиняемата на
20.03.2018 г. в гр. Стара Загора, в Център за настаняване от семеен тип за деца
и младежи с и без увреждания, находящ се в кв.„Зора”, ул. „Освобождение” № 13,
в качеството си на длъжностно лице, а именно детегледачка в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с и без увреждания, при изпълнение
на службата си, е причинила на Д.М.М., ползвател на социална услуга в същия
дом, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на лицето,
кръвонасядане на лявата предмишница, охлузвания и кръвонасядания на гърба,
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, с което е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр.
чл.130 ал.2 от НК.
Приложение следва да
намери разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като същата е императивна и са
налице всички изискуеми от закона предпоставки.
Ето защо, съдът,
освободи от наказателна отговорност обвиняемата за извършеното и описано
по–горе престъпление и й наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1
от НК.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
предвижда административно наказание глоба от 1000.00 до 5000.00 лева.
При определяне размера на наказанието глоба
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като:
- смекчаващи вината обстоятелства – самокритично
отношение, съжаление за извършеното деяние, оказано съдействие за разкриване на
обективната истина; чисто съдебно минало, добри характеристични данни;
- отегчаващи отговорността обстоятелства
– не са налице.
Отчитайки горното, съдът наложи на
обвиняемата административно наказание глоба при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в минималния законоустановен размер, а именно 1000.00 /хиляда/
лева, съобразявайки сравнително затрудненото имотното
и материално състояние на дееца от декларацията, приложена на лист 24 от досъдебното
производство.
С оглед изхода от делото, в тежест на
обвиняемата се възложиха направените на досъдебното производство разноски -
сума в размер на 175,95 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
решението.
СЪДИЯ: