Р
Е Ш Е Н И Е
№
260105 / 24.3.2022г.
гр.
П., 24.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВ. КОЛЕВ
При
секретаря Л. Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1533
по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл
файненс “ С.А, клон България срещу М.И.Е.,*** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
395,47 лв. главница по Договор за револвиращ паричен заем, издаване и ползване
на кредитна карта CARD – *** (Договора), ведно със законна лихва за забава от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 84,92 лева обезщетение за забава върху
непогасената главница от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6313/2020 по описа на Районен съд П..
Конкретно сочи, че страните са обвързани
от посоченото договорно основание, което е подписано на 12.01.2016 г., но
влизането му в действие е под условия – извършване на първото плащане с
картата, което е осъществено на 20.07.2016 г. Твърди, че е изпълнил своето
задължение да предаде заемната сума, но ответникът не е изпълнил задължението
си по Договора за заплащане на минимална месечна вноска, като на 01.02.2017 г.
е преустановил плащанията. Предвид твърдяната забава, твърди че е обявил
договора за предсрочно изискуем.
Пояснява, че по този тип кредити не се
изготвя погасителен план, а са дължими минимални погасителни вноски с оглед
размера на усвоената главница.
Признава, че преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
ответникът е заплатил сума в общ размер на 1080,00 лева, с която са погасени
разноски, лихва главница, като остатъчното задължение е в размер на 395,47 лв.
главница и 84,92 лева обезщетение за забава.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва наличието на
валидно договорно правоотношение, тъй като не е подписвано от ответника, поради
което неговата отговорност е до размера на чистата стойност на отпуснатата сума
като се приспадне платеното.
Оспорва надлежното съобщаване на
твърдяната предсрочна изискуемост, тъй като известието за съобщаване е с дата ,
предхождаща твърдяната забава.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски в по – висок от определения от
съда размер.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва
исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за
потребителски паричен кредит PLUS
12601091/12.01.2016
г. се установява, че между страните е сключен
договор за кредит с конкретни уговорки за връщане на сумата, нейното
олихвяване, заплащане на други такси, вкл. застрахователна премия, но поради
тяхната неотносимост към спора не се разглеждат в детайли. В чл. 12 от този
договор е предвидена възможност за предоставяне на кредитополучателя ответник
кредитна карта с лимит до 10 000,00 лева. По делото е прието като писмено
доказателство именно доказателство именно
това съглашение - Договор за револвиращ паричен заем, издаване и ползване на
кредитна карта CARD – ***/12.01.2016 г. (Договора), за който е посочено, че е
неразделна част от договор PLUS 12601091/12.01.2016 г. От Договора се
установява, че заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя кредит
в размер на 1000,00 лева, определен в Договора като „револвиращ“. Уговореният
ГЛП е в размер на 35%, а ГПР е 44,90%, месечна такса за обслужване 4,00 лева и
размера на минималните погасителни вноски, които са в зависимост от усвоения
кредитен лимит.
Представено е писмо от ищеца до ответника
„последна покана“, с което го информира за текущото му задължение и указания за
погасяване на същото, но датата на това писмо е след датата на разписката, с
която се цели да се докаже връчване.
По делото е представена и приета ССЕ, неоспорено
от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи и
представени такива от ищеца. Вещото лице е констатирало, че на ответника е
предоставена кредитна карта на 30.06.2016 г., а в периода от 16.07.2016 г. до
13.10.2017 г са изготвени 14 броя месечни извлечения. Първата транзакция е била
на 20.07.2016 г., като са извършвани плащания в размер на минимална месечна
вноска в периода до 13.01.2017, а следващо плащане е на 28.08.2018 г., поради
което ответникът е изпаднал в забава. Взети
са предвид погашения в размер на 300,32 лева в периода от 20.07.2016 г. до 01.02.2017
г. и последващо такова в размер на 1080,00 лева на 28.08.2018 г. Вещото лице е
изследвало сумите, с които се погасява задължението по пера като е изчислило,
че със суми в размер на 31,31 лева и 64,37 лева е погасена застрахователна
премия, сумите от 24,00 лева и 32,00 лева – месечна такса, със сумите от 161,61
лева и 260,97 лева – договорна лихва, със сумата от 81,24 лева – лихва за
забава и със сумите от 83,40 лева и 641,42 лева главница. В заключение посочва,
че остатъчното задължение е в размер на 392,02 лева главница и 86,90 лева лихва
за забава за периода от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1).
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване
на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост на
кредита; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията.
В
тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след
като за процесните суми е било образувано заповедно производство и са събрани
данни, че лицето е напуснало адреса, поради което за ищеца е налице правен
интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
По делото са представени две отделни
съглашения с
различни основания, като съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на
вземането на ищеца по издадената на ответника кредитна карта, тъй като именно
на това основание се позовава ищеца в рамките на заповедното и настоящото
исково производство. Приема също, че между страните е възникнала процесната
облигационна връзка, независимо че конкретното приложение не е подписано от
ответника. Това е така, защото възможността за издаване на кредитна карта е
предвидена в подписания от страните договор за кредит и най – вече от
установено от вещото лице, че кредитната карта е получена, активирана и са
усвояване средства от нея. В подкрепа на този извод е и установеното в
експертизата, че са налице погашения по Договора, първоначално извършвани
редовно с минимални погасителни вноски, а след това е установено едно плащане
на значително по – висок размер.
Както бе посочено, в ССЕ се установи
забава на ответника. Този правен извод се споделя от съда, като се подкрепя и
от липсата на доказателства, а и твърдения за погасяване на вземането, вкл.
заплащането на минимални месечни вноски освен установените в ССЕ. В чл. 5 от основния
договор за кредит е предвидено, че при просрочване на две и повече вноски
настъпва автоматична предсрочна изискуемост, считано от падежната дата на
втората падежна вноска без да е необходимо уведомяване на ответника. Тези конкретни
договорки обаче са неприложими. Този съд съобрази дадените с т. 18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като доказана по делото е само първата с оглед кредитираното
заключение, дадено от вещото лице. Съдът приема, че кредиторът следва да обяви
на длъжника предсрочната изискуемост, като направи изявление за това,
адресирано до длъжника във всички хипотези, при което страните са предвидили,
че забавата на длъжника води до предсрочна изискуемост на цялото вземане. Както
многократно е имал случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В конкретния случай по делото липсват
доказателства за надлежно съобщена предсрочна изискуемост, тъй като писмото –
„последна покана“ не е връчено на ответника, а и в него няма изявление в тази
насока. Такова изявление обаче е направено с връчването на препис от исковата
молба на назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Касае се за процесуално представителство по силата на закона с
произтичащите от това права за представителя в рамките на производството,
включително и да получи препис от исковата молба и да направи възражения по нея
в установените процесуални срокове. Единствените ограничения са предвидени в
чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради
което настоящият съд приема, че съобщаването на предсрочната изискуемост е
надлежно извършено и с връчване на препис от исковата молба, а възражението на
особения представител е неоснователно.
При този извод, следва да се разгледа
исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца
и направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да
възстанови заетата сума при условията на Договора.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си
спрямо главния, но същият подлежи на самостоятелно доказване. Претендираните за
заплащане суми на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е конкретния случай е срочно и
длъжникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима
покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата.
По
отношение на размера на вземанията съдът кредитира изчисленията, направени от
вещото лице изцяло. Същевременно обаче в полза на ищеца следва да се присъди
сумата, предмет на исковата претенция, приспадната със сумата от 95,68 лева –
сбора от сумите отнесен от ищеца за погасяване на задължение за застрахователна
премия. Това е така, защото ищецът не е твърдял и представял доказателства за
наличието на такъв договор, съответно ответникът да е поемал задължения по
него. В договор PLUS 12601091/12.01.2016 г. има индиции за договор за
застраховка, но такъв с конкретни права и задължение за страните не е приложен
по делото, а и предмет на настоящото производство е друго съглашение. Ето защо
сумата от 95,68 лева следва да се отнесе за погасяване на задължението за обезщетение
за забава върху непогасената главница от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г.
установен от вещото лице, а разликата от 6,05 лев за погасяване на главницата.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 25,00
лева за ДТ, 250,00 лева депозит вещо лице и 150,00 лева депозит за особен
представител, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което обаче на основание чл. 78, ал.
8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено, съгласно приложен списък по чл.
80 ГПК. При този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в общ размер на 424,81
лева от доказания, които следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 60,26 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „БНП
Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България ЕИК ********* съществува изискуемо вземане срещу
М.И.Е.,*** в размер на 385,97 лева - главница по Договор за револвиращ паричен заем, издаване и ползване на кредитна карта
CARD – ***/12.02.2016 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 385,97 лева до
пълния предявен размер от 395,47 лева и този с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 84,92
лева обезщетение за забава върху непогасената главница от 13.11.2017 г. до
17.11.2020 г. поради погасяването им чрез плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6313/2020 г. по
описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.Е. да заплати в полза „БНП
Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А,
клон България сумите в
размер на 424,81 лева – разноски в исковото производство и 60,26 лева – разноски в заповедното производство , съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд П..
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.