Решение по дело №82/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 59
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20221600600082
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. М., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221600600082 по описа за 2022 година

С Присъда на РС Б., постановена на 17.02.2022 г. по НЧХД № 111/2021 г.,
подсъдимата В.Х. от гр. Б., обл. М. е призната за НЕВИНОВНА в това, че в
условията на продължавано престъпление за периода от 27.08.2020 г. до
26.04.2021 г. не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение, а
именно – Определение № 260018/27.08.2020 г. на РС М. по гр.д. № 1037/20 г.
в частта, с която са постановени привременни мерки относно режима за
лични контакти между бащата П.П. и детето Й.Т., поради което и на
основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАНА по обвинението за извършено
престъпление по чл. 182, ал.2 във р. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Недоволен от горната Присъда останал тъжителят П.П.. Обжалва я в
срок пред МОС с оплакване за процесуални нарушения във връзка със
събирането и обсъждането на доказателствата. Твърди, че тези нарушения са
довели до необосновани изводи и в крайна сметка до неправилна
оправдателна присъда. Моли същата да бъде отменена, а подсъдимата –
наказана в съответствие със закона.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
12.04.2022 г. и повторено на 13.06.22 г. заради наложила се смяна във
1
въззивния състав, е прието, че не следва да бъде провеждано въззивно
съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззиввната инстанция представителят на
жалбоподателя поддържа доводите и исканията си в жалбата.
Защитникът на подсъдимата смята жалбата за неоснователна и моли
да бъде потвърдена оправдателната присъда.
В производството пред въззивната нови доказателства не са събирани.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
изцяло правилността на обжалваната Присъда, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна, която
разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване, а
съдържанието допълнено с нарочна молба/ й е съответно на закона.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна по изложените в
нея съображения, но при служебната проверка на присъдата се налага нейната
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен
състав. Съображенията за това се свеждат до следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба
на жалбоподателя, в която е твърдял, че от съвместното им съжителство с
подсъдимата имат дете, което след раздялата на родителите останало да
живее при майката. Твърдял, че с Определение на РС М. от 27.08.2020 г. по
гр.д. № 1037/20 г. са определени привременни мерки относно режима на
лични контакти между него и детето, но подсъдимата не ги изпълнява и
осуетява тяхното изпълнение. Как точно осъществява това, не е посочено в
тъжбата. Акцентирано е върху телефонен разговор, при който подсъдимата
заявявала изрично, че бащата няма да види повече детето си, докато то не
навърши 18 години.
Съдът не е изпълнил задълженията си по закон, при такова
съдържание на тъжбата, да укаже на подателя да извърши конкретизация на
твърденията си – на кои дати, къде и как не се изпълняват или по какъв начин
се осуетява съдебното определение относно личните контакти между детето и
неговия баща. В тъжбата са налице само декларативни твърдения в тази
насока. Горното на пръв поглед изглежда като излишна формализация, но от
гледна точка на закона е изискване, което е от съществено значение, тъй като
2
от тези уточнения следва преценката кой е компетентния да разгледа тъжбата
съд и спазен ли е 6 м. срок за подаване на тъжбата от реализиране или
узнаване за деянието/ деянията. Още повече – и да се изследва извършени ли
са твърдените изпълнителни деяния и от кого. Без да изпълни своевременно
тези си задължения, в мотивите този собствен пропуск е вменен във вина на
тъжителя и е послужил за едно от основанията за постановяване на
оправдателната присъда.
На второ място – съдът не е изслушал страните по отношение
изпълнението, респ. неизпълнението на постановените привременни мерки. И
ако това не е било задължително по отношение на тъжителя, то след като
подсъдимата на два пъти се е явила в съдебно заседание, е следвало да се
изслушат нейните обяснения по обвинението- или поне да се направи такъв
опит, в случай, че тя откаже да се възползва от тази си процесуална
възможност.
При събирането и беседването на доказателствата също са допуснати
съществени пропуски. Съдът се е подвел по становищата на страните относно
записан на флашка от тъжителя телефонен разговор с подсъдимата и
процесуалните възможности той да бъде приобщен към доказателствата по
делото, но е изпуснал да събере доказателства, които са от значение за
кокретното обвинение – дотолкова, доколкото е било конкретизирано в
тъжбата. Това, че при този вид наказателни производства, тежестта на
доказване лежи върху тъжителя, не освобождава съда да стори необходимото
за изясняване на фактите в изпълнение на задължението му да постанови
съответна на закона присъда. В случая единстевно е разпитана като свидетел
майката на тъжителя, но разпита е формален, без да е разпитвана конкретно
известни ли са и факти за конкретни действия на сина й и на подсъдимата
относно режима на личните контакти на бащата с детето – както по време, по
което майката и момиченцето са живеели в гр. М., така и след като са се
преместили в гр. Б.. Разпита на свидетелката отново се е насочил към спорния
телефонен разговор между страните. Не е обърнато внимание на съобщеното
в „последната дума“ от подсъдимата – че никога не е пречила детето да се
вижда с баща си.... това било нейно желание, с което тя се съобразява. При
такова, на практика признание, съдът не е възобновил производството, не е
изслушал подробно обясненията на подсъдимата, не е направил нужното да
събере относими към спора доказателства. Вместо това е поръчал напълно
3
безсмислен за настоящия спор Социален доклад. След като по делото са
представени данни за опит за помощ от съответните социални служби –
/договор/, следвало е да бъдат разпитани социалните работници, запознати с
казуса, в качеството им на свидетели – за установяване правени ли са опити
ца помощ при прилагане на режима на лични контакти между бащата и детето
и какви са били евентуалните резутати. Междувременно е било постановено и
решение по процесното гражданско дело между страните, с което е бил
предоставен по-разширен вариант на режим на лични контакти между бащата
и детето. Съдът е коментирал това решение, но то е извън периода на тъжбата
и освен това събраните по гражданското дело доказателства не могат да се
ползват директно в настоящето наказателно производство, където законът
изисква непосрадственост при събирането на доказателствата.
Горните съществени пороци при провеждането на
първоинстанционното производство, препиятстват въззивната инстанция да
провери основателността на твърденията на страните по жалбата – най-вече
поради нередовността на тъжбата. Горното налага отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разгеждане от друг състав на районния съд. При
това тъжбата следва да се остави без движение и са даде възможност на
тъжителя да конкретизира кога, къде и по какъв начин се твърди подсъдимата
да не е изпълнила и/или осуетила режима за лични контакти на детето с баща
си по определението на гражданския съд за привременни мерки, след което да
се прецени кой е компетентния да разгледа тъжбата съд, в какъв период е
допустимо да бъде разгледана / предвид 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК/
и да се съберат всички относими и допустими доказателства по установяване
на изпълнителното/изпълнителните деяния.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло Присъдата на Районен съд град Б., постановена на
17.02.2022 г. по НЧХД № 111/21 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Б. за ново разглеждане от друг
първоинстанционен състав при съобразяване на констатациите и указанията в
настоящите мотиви.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5