Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000
гр.Свищов, 06.03.2023г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 04.09.2023 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №231 по описа за 2016г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството е с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че с Нотариален
акт № 97, том I, рег. № 843, дело №
60/2009 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка на нотариус
Н.Г. е прехвърлила собствеността върху 5/8 ид. части от имот, подробно описан в
исковата молба срещу поетото задължение на ответника П.И. да издържа и гледа до
края на живота си ищцата, като й осигурява храна, облекло, отопление,
осветление, почистване, лекарства и грижи при болест, немощ и въобще спокоен
живот. Ищцата заявява, че никога ответникът не се е грижил за нея нито преди
прехвърлянето на имота, нито след това. Твърди, че е пенсионерка, а преди това
работила и получавала заплата. Освен това синът й работил като международен
шофьор и й е предоставил достъп до банковата си сметка, откъдето тя можела да
тегли пари при нужда. Заявява, че сама и с финансовата помощ на сина си си е
осигурявала необходимите нужди от храна, облекло, отопление, лекарства, плащала
е и данъци. Заявява, че през 2009 г. си закупила автомобил, но ответникът взел
документите и ключовете на автомобила и ги върнал чак през месец март 2016 г.
чрез намеса на полицията. Тези обстоятелства пораждали за нея правен интерес от
предявяване на иск за разваляне сключения договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение гледане и издръжка поради неизпълнение от страна на
приобретателя.
Моли съда да постанови решение, с
което да развали сключения с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 97, том I,
рег. № 843, дело № 60/2009 г. на нотариус Н.Г. – рег. №349 на НК с район
на действие Свищовския районен съд, договор, с който ищцата е прехвърлила
собствеността си върху 5/8 ид.ч. от 2/3
ид.ч. от дворно място, описано подробно в нотариалния акт, както и от
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда – реално: а) първи жилищен
етаж, б) склад източен в приземния етаж, в) склад среден в приземния етаж,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата на ответника П.Б.И.
срещу поетото от него задължение по цялостната издръжка и гледане до края на
живота и, като и осигурява храна, облекло, отопление, осветление, почистване,
лекарства и грижи при болест и немощ и въобще спокоен живот поради неизпълнение
от страна на приобретателя. Претендира съдебни разноски.
Ответната страна в отговора по
чл. 131 от ГПК заявява, че предявеният иск е недопустим, доколкото исковата
молба по настоящото производство е писана на 26.04.2016 г., към която дата
ответникът не е бил собственик на процесния имот, т.к. същият е продаден преди
образуването на настоящото дело. По същество счита предявения иск за
неоснователен, като твърди, че договорът е сключен не само за бъдещ период, но
и за отминал период от 15 години, в който подобни грижи са били полагани от
него. Това предполага, че е осъществено симулативно нейно волеизявление още при
сключването на договора. Казва, че мотив за сключване на договора са близките
роднински отношения между ответника и ищцата, която е негова вуйна, а в периода
преди сключването на договора същата е била в изключително обтегнати отношения
със сина си, който я изгонил от собствената им тогава къща, поради което същата
се е принудила да живее на квартира в района на бившето училище *****По това
време тя живеела на семейни начала с човек на име М.. Преди това през годините
тя е била постоянна жертва на побой и тормози от страна на сина си, поради
което се е наложило ответникът да й подсигурява дърва за огрев през зимата.
Твърди се, че синът й е принуждавал да тегли кредити от нейно име, които
средства той прахосвал, а ищцата само погасявала, като в тази връзка ответникът
е помагал да погаси просрочените и забавени задължения. Поради тази причина с
цел осигуряване на подслон и прехрана именно по нейна молба бил сключен
договорът, предмет на спора, а останалите 2/8 ид. ч., притежавани в
съсобственост от сина й ***** и дъщеря й **** били откупени от ответника.
Третата дъщеря ***** отказала да продаде притежаваните от нея ид. части. Към
момента на сключване на договора финансовото положение на ищцата било плачевно.
Тя била изгонена от сина си от дома й и живеела на квартира. Ответникът
заявява, че той е плащал ползваната от нея квартира, осигурявал дърва за огрев,
храна и консумативи – вода и ел. енергия, помагал и финансово, както правел и
години преди това.
Освен това ответникът заявява, че
е извършил цялостен ремонт на придобитото от него жилище с цел да осигури
удобство и комфорта на ищцата, която постоянно го обитава, било извършено
боядисване на къщата, подмяна на тапетите, напасване на дограма, шпакловане на
стени и тавана, грундиране и боядисване на дюшеме, частична подмяна на
компроментирани части и други. Къщата била преоборудвана с мебели, предоставени
от него включително и електро уреди, диван, спалня, нощни шкафчета, три маси,
две от които от масивно дърво, салонен бюфет, гардероб и много други.
Предоставил и посуда, домакински принадлежности и електроуреди, фризер,
полуавтоматична пералня и други. Споменатият в исковата молба лек автомобил бил
закупен изцяло с негови средства, които били платени предварително на Д.Д., за
което е налице предварителен договор с клауза на определяне на бенефициер на
правата по него – ищцата в окончателния договор. Автомобилът бил предоставен за
ползване на ищцата, която следвало сама да регистрира автомобила в КАТ, но не
го сторила. После до него стигнали данни, че автомобилът е бил ползван за
кражби на дърва, желязо от лицата, на които ищцата е предоставила управлението,
включително М. и синът и. За тези престъпления бил уведомяван от полицията, за
което се принудил да вземе обратно ключовете на автомобила през 2016 г. с
уговорката, че ще ги върне, ако гарантира безпроблемното ползване.
През целия период от сключването
на договора до настоящия момент ищцата обитавала къщата с човека, с когото
живее на съпружески начала. Впоследствие около 2014 г. там се настанил синът й ****,
който водел чергарски живот, нямал постоянна работа, злоупотребявал с алкохол.
Той работел до 2013 г. като международен шофьор, но впоследствие се прибрал при
майка си и от тогава до сега сменил няколко работи. Понастоящем книжата са му
отнети заради употреба на алкохол. През целия период от сключването на договора
и преди това ответникът предоставял средства за издръжка на ищцата, като
заплащал ел. енергия и вода, данъци на имота и предоставял средства за
издръжка. Ищцата е работила до 2015 г., след което се пенсионирала, но доходите
й били минимални в периода на пенсионирането, т.к. е работила по програми от
бюрото по труда като озеленител и на минимална и по-ниска работна заплата,
поради което средствата за издръжка не й достигали. Заявява, че е приготвял
зимнина с плодове и зеленчуци собственост на семейството му, които предоставял на
ищцата, канел я на семейни празници и други празници заедно с нейния съжител.
Заявява, че за полаганите ежедневни грижи е предоставял земеделска продукция
произведена от семейството му, която била продавана от ищцата и нейния съжител.
Заявява, че често през ученическите ваканции я посещавали внуците й от *****,
които също били на негова издръжка. Заявява, че не е била лишавана от грижа и
внимание и са я подпомагали финансово при нейна нужда и молба от нейната
страна.
Предявен е насрещен иск, който
след уточнение е предявен за сумата от 2000 лева частично от общо сумата 8000
лева, ведно със законната лихва. Заявява се, че следствие на действието на
решението по ГД № 695/2017 г. на РС Свищов понастоящем ответникът е собственик
само на 1/8 част от недвижимия имот, като договорът има облигационно действие
спрямо отделните части на недвижимия имот, собственост на ищцата към момента на
сключването му, включително и действията по изпълнение на поетите от ответника
и ищец по насрещния иск задължения. Заявява, че договорът за издръжка и гледане
съдържа изрична клауза за осъществяване на подобни действия 15 години преди
неговото сключване, като в тази част той е кумулативен, има алеаторен
единствено в частта от момента на неговото сключване до момента на образуване
на настоящото производство през 2016 година. Твърди, че през този период ищците
по насрещния иск са полагали грижи за ответницата Р.Т., изразяващи се в
заплащане на всички местни данъци и такси за периода от 27.02.2009 г. до
26.04.2016 г., заплащане на всички консумативи ел и вода, снабдяване на вода и
средства за отопление през зимните месеци, осъществяване на два пъти на
основани ремонти на жилището по време на периода до сключване на договора в
рамките на 15-те години, изрично упоменати в него и след това снабдяване на
ищцата с битови електроуреди, мебели, продукти за хранене, полагали са лични
грижи за нея, готвили са, почиствали са дома и са предоставили обзавеждане –
печка, пералня и други. Уточнява, че в периода след сключването се осъществили
разноски по отблъскване на претенции, свързани със собственост върху имот по
съдебен ред уточнени в отговора на исковата молба, закупили са лек автомобил,
предоставен за ползване на ищцата на стойност 1200 лева, поради което
предявяват настоящия иск. .
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск.
В съдебно заседание ищцата
редовно призован се явява лично и с адв. С.Г. от ВТАК. Поддържа предявения иск.
В писмено становище поддържа съображенията в исковата молба и отговора по
насрещния иск.
В проведеното съдебно заседание,
ответника П.И. се явява лично, ответницата Е.И. не се явява, двамата се
представляват от адв. К.К. от ВТАК. Последния пддържа отговора на исковата
молба и насрещния иск.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
От неоспорения от никоя от страните
и представен с исковата молба Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 97, том I,
рег. № 843, дело № 60/2009 г., на Нотариус Н.Г., рег. № 349 на НК, с
район на действие Свищовския районен съд, вписан в СВ на 27.02.2009 г. се
установява, че на 27.02.2009 г.. ищцата Р.Г.Т. е прехвърлила на П.Б.И. притежаваните
от нея 5/8 идеални части от следния недвижим
имот: 2/3 (две трети) идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595 (петстотин
деветдесет и пет) кв.метра, съставляващо УПИ XII-3019 (дванадесети, три хиляди
и деветнадесет) в квартал 6 (шести) по подробния устройствен план на гр.Свишов на
************(шестдесет и ТРИ), при граници: на север - улица, на запад -задънена
улица (тупик), на юг – Б.И.Б. и на изток – Л.П. и от построената в него
двуетажна масивка ЖИЛИЩНА СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИЯ ЖИЛИШЕН ЕТАЖ, със
самостоятелен вход от изток, който етаж се състои от две спални, хол, детска
стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, със застроена площ 94.15 (деветдесет и
четири цяло и петнадесет стотни) кв.метра; : б) СКЛАД -ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ
със застроена площ 12 (дванадесет кв.метра); в) СКЛАД - СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ
със застроена площ 5.20 (пет цяло и двадесет стотни) кв. метра, заедно със
съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата СРЕЩУ грижите, които
приобритателят е полагал досега по гледането и издръжката на прехвърлителката в
продължение на петнадесет години, кактои и СРЕЩУ задължението което
приобритателят поема по цялостната издръжка и гледане на прехвърлителката до
края на живота й, като й осигурява храна, облекло, отопление осветление,
почистване, лекраства и грижи при болест и немощ и въобще с- спокоен живот при
запазване правото й на безвъзмездно пожизнено ползване върху имота.
Безспорно по делото е, че когато ищцата
и ответника са сключили процесния алеаторен договор, чието разваляне ищцата
желае, ответника П.Б.И. е бил в брак с ответницата Е.И.И. , като поради този
факт искът е насочен както към отв. П.И., така към отв. Е.И..
Представени по делото бяха Договор
за покупко-продажба на МПС от 23.06.2009 г., нотраиално заверен, от който е
видно, че ищцата е закупила лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.***** Представен е и предварителен
договор за продажба на същото МПС в полза на трето лице от 22.06.2009 г.,
сключен между продавача и купувача П.б.И..
Представен е сигнал от Р.Г.Т. ***,
както и образувана преписка вх. № 352000-1402/15.03.2016г. по описа на РУ МВР
Свищов по повод този сигнал. Видно е, че във връзка със сигнала ответника е
предал свидетелсво за регистрация, част първа на посочения автомобил и ключове
за него на ищцата Р.Т..
Представена е справка извлечение
за платените суми за ползвана вода по партидата на имота на името на П.Д. ***
2009г. – м. септември 2016г. Видно от същата е, че фактури издадени в следните
периоди: м. юли 2011г. до м. декември 2011г., м. февруари 2012г. до м.май
2012г., за м. март 2014г., заот м. юни 2014г. до м. август 2014г., както иза м.
2015г. по тази партида не са заплатени издадените фактури. Прави впечатление,
че през 2012г. са издавани фактури за консумирани ВиК услуги до м. май
2012включително, а следващатае фактура е издадена едва през м.ноември 2013г.
Предстаени са по делото справка
за потреблението от 15.07.2009г. до 07.12.2016г. и извлечение за фактури и
плащания от 31.07.2009г. до 19.12.2016г. от Енерго-Про Продажби АДза кл.
№********** – П.Д. П., от които не се усановява кое лице е заплащало
консумираната енергия.
Представени в оригинал от
ответниците по делото са: 2 бр. приходни
квитанции - от 31.10.2012 г. и 08.03.2016г. за платени данъци за земя и сграда и такса
смет, на стойност 41,09 лева и 18,89 лева.
По делото бяха разпитани водените
от ищцата по първоначалния иск свидетели:
Свидетелката С.М. – приятелка на
ищцата изнесе, че познава Р. от 10 години, а П. и Е. само е виждала из квартала,
но не се познава с тях. Заявява, че всеки ден посещава дома на ищцата, ходи й
на гости, но не е виждала ответниците там. Заяви, че ищцата няма заболявания и
няма нужда някой да се грижи за нея, освен това ходела на работа, независимо,
че е пенсионерка. През тези 10 години през които които я познавала, знае, че
около година ищцата е нямала вода в дома си, но не може да посочи точно кога.
Освен това нямала и дърва за отопление. Видяла, че в коридора на къщата й
висяли кабали от тавана, нямало мазилка по стените, а пода не бил замазан.
Признава, че в останалите стаи не е влизала. Не знае дали ответниците са се
грижили за ищцата – да са й пазарували, чистели дома й или друго, още повече да
са й купили автомобил, тъй като знае, че Р. няма шофьорска книжка. Самата Р. не
е коментирала със свидетелката какви са й отношенията с П. и Е.. Само един единствен
път я чула да обсъжда със сина си договор за гледане с П.. Знае, че синът на Р.
бил излязъл на квартира, но преди около 2-3 години се прибрал в къщата на майка
си и отскоро започнали да правят ремонти – сменяли дограма, слагали климатици,
боядисвали.
Св. К.Д. – сестра на съпруга на Р.
и леля по майчина линия на ответника П., изнесе, че с Р. живеят в една къща-на
отделни етажи. Свидетелката нямала отношения с П. откакто той се оженил за Е..
Свидетелката изнесе, че П. не се е грижел за Р., но се възползвал от това тя да
му върши работа при отглеждане на зеленчуци в имот в ***** - помагала му копае,
да вади картофи, лук, да бере царевица. Освен това Р. се грижела и за баща му
докато бил жив, който бил инвалид. Според свидетелката, когато сключили
договора за гледане Р. работела във фирма **** , като според нея е нямала нужда
от грижи. Р. около година стояла без вода, защото когато сключили договор с П.,
той не я платил, тъй като станало въпрос, че тази вода е изразходвана от сина
й. Тогава съседите обяснили на Р., че може да се споразумее с ВиК дружеството
да плати разсрочено, и след като направила това, й пуснали водата. Не знае кой
е плащал данъците за имота, свидетелката видяла още в началото, когато сключили
договора, че П. докарал едни бус с дърва, а р. му подала пари. Свидетелката
изнесе, че след като прехвърли имота за гледане, П. искал да реже тръбите на
парното на свидетелката, които минавали през къщата на Р.. Бил й казал, че му
пречат. Не знае дали П. е правел ремонт, но била виждала туби с боя, които му
били останали от други обекти, да ги носи в дома на Р.. Според свидетелката
пред имота й имало един автомобил, който стоял там повече от три години със
спукани и накрая само по джанти. Р.
нямяла книжка и не е ползвала колата.
По делото бяха
разпитани водените от ответниците по първоначалния иск свидетели:
Свидетелят В.Г. –
приятел на ответника изложи, че П. заплатил два дяла по 5 000 лева на сина
и дъщерята на ищцата, кола й купил, купувал й храна и дърва за зимата. Това
било в периода, докато имали добри отношения. Свидетелят изложи, че къщите на
страните са в един двор и когато е ходил на гости у П. и Е. е виждал Р. в дома
им, която също била на гости. Свидетелят заяви, че П. се занимава с ремонти.
Знае, че е направил ремонт на къщата, но какъв точно, не може да посочи.
Свидетелят Д.П.
заяви, че познава страните. Преди около 10 години помагал на П. да правят
ремонт на къщата на Р.. Били трима - той, П. и още едно момче, и направили
шпакловка и бодиядисване на стените, както поправили подовете на две от стаите
в къщата. Свидетелят изнесе, че е виждал често Р. на гости в дома на П. и
тогава ставал свидетел на това, че й дават буркани зимнина. Освен това П. му
споделял, че заедно с жена си пазаруват храна за Р.. Според свидетеля П. купил
и автомобил за Р., защото тя поискала такъв, но не знае кой го е карал.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи от правна страна:
Предявеният иск по чл.
87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е алеаторен. Същият е с начално прехвърляне на
право на собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и
грижи и е ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие. Ето защо законът-
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, изисква точно изпълнение, което предполага изпълнение на
дължимата престация по вид, обем и качество. В процеса ищеца следва да установи факта на
сключването на договора и прехвърляне на правото на собственост. С
представеният по делото нотариален акт се установи по категоричен и безспорен
начин, че ищцата е изпълнил задължението си по договора, поради което има
качеството на кредитор по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД до размера на собствения
си дял от 5/8 ид. ч. от процесния имот. В спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тежест на ответника е да
докаже точното изпълнение на вмененото му с алеаторния договор задължение да
гледа и издържа прехвърлителя. Това изпълнение трябва да е в пълен обем, качествено,
постоянно и без прекъсване, тъй като всяко неточно изпълнение е основание за
развалянето на сделката. По своята същност и характер изпълнението на това задължение не търпи
забава; то е неделимо и трябва да се извършва цялостно, не е допустимо да се
дели на периоди, а е необходимо да бъде постоянно, системно и непрекъснато.
Това е така, защото чрез договора за издръжка и гледане се преследва
обезпечаване на кредитора, посредством осигуряването на спокоен живот в едни
нормални битови условия, чрез предоставянето на издръжка, както и полагането на
лични грижи и внимание, формулирано чрез термина "гледане" /в този
смисъл ТР № 96/66 г. на ОСГК на ВС, Решение 2390а-64-І г.о. на ВС, Решение
592-96-ІІ г.о. ВКС, и др./. Задължението на приобретателя следва да се
изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е.
касае се до задължение с продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. В тази връзка без значение е
обстоятелството, че част от издръжката и грижите са такива, положени за минал
период преди сключване на договора. След като страните не са уговорили каква
част от прехвърляния имот се прехвърля срещу вече положените грижи, логично е
да се заключи, че волята им е била имотът да се прехвърли срещу една престация,
която е неделима и нейното престиране е започнало в минал период от време и ще
продължи и занапред. Настоящият съдебен състав намира, че типичните задължения на приобретателя
по процесния договор обхващат житейското значение на „ гледане“ - да вършиш
постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота му, и
„издържане“ - да осигуряваш средства за задоволяване на тези нужди.
Следователно смисълът на поетото от приобретателя задължение е не само да
полага личния си труд за гледането, но и да дава и материалните средства, които
са необходими, за да задоволят нуждите на лицето, което се гледа.
В конкретния случай спорно
по делото е дали ответниците са полагали необходимите грижи и дали са издържали
ищцата съобразно уговореното в договора, спрели ли са да изпълняват
задълженията си по договора за издръжка и гледане и от кога, каква е сумата,
която са дали за издръжка на ищцата.
Съдът приема, че в
конкретния случай ответника - приобретател по сключения с ищеца алеаторен
договор не е изпълнявал в пълен обем задължението да осигурява на прехвърлителя
издръжка след сключване на процесния договор. На първо място не се установява
ответниците да са закупували дърва за отопление на ищцата със собствени
средства. В този мисъл съдът дава вяра на показанията на св. К.Д., която заяви,
че е станала свидетел на факта, че ищцата сама е заплатила доставените от
ответника дърва, като му е дала пари. Доказателства в обратно посока не бяха
представени от ответниците, като например разписка, че са закупили дърва със
собствени пари, а и не твърдят, че парите дадени от ищцата пред свидетелката са
по повод други техни отношения.
На следващо място, съдът
приема, че от приетите по делото гласни доказателства- показанията на св.
Д.П., който заявява, че е
участвал в извършването на такъв ремонт на две от стаите на ищцата, а св. Д.
заявява, че ответника П.И. е искал да премахне тръбите на парното, се установява
изложеното от ответниците, че след сключването на процесния алеаторен договор са
извършили частичен ремонт на жилището на ищцата. Ремонт обаче е бил извършен
само на две от стаите, като писмените доказателства - стокови разписки за
закупени материали от 2009г., са инидиция, че евентулано тези материали може да
са вложени в този ремонт. Това обстоятелство обаче не се доказва безспорно,
доколкото от свидетеля стана ясно, че ответника П.И. се занимава с ремонти.
Тези доказателства установяват едно инцидентно, еднократно изпълнение на
престацията на ответниците и то непълно по обем, доколкото от показанията на
св. С.М. се установява, че ищцата дълго време е живяла в неприемливи условия,
тъй като в коридора на къщата й висяли ел кабели, стените не били замазани и
шпакловани, пода също нямал замаска.
Останаха недоказани и
твърденията на ответниците, че са закупували храна на ищцата, въпреки нуждите й
от средства, тъй като същата е работела на минимална работна заплата, както и
твърденията , че са заплащали вода и ел. енергия. Напротив от показанията на
водените от ищцата свидетели се установи, че ВиК дружеството е прекъснало
водата към имота й поради неплащане и тя около година е била без вода. Тези
свидетелски показания кореспондират със представините от ищеца писмени доказателства
– справките от дружеството, от които е видно, че вода не е начислявана за един
продължителен период от време през 2013г. Представената справка от ВиК
дружество сочи, че при тях няма такава информация, което не е еднозначно, че
водата не е спирана. Така или инъче от справката се установява, че през
значителни периоди издадените фактури за консумирана вода от абонат П.П. (син
на ищцата) не са заплащани от никого, включително и ответниците. От справката
от енергодружеството също не се установява лицето, което е заплащало
електроенергията.
Обстоятелството, че са
платените данъци за земя и сграда и такса смет, на стойност 41,09 лева и 48,89
лева, изводимо от представените 2 бр. приходни квитанции - от 31.10.2012 г. и
08.03.2016г. не обосновава извод за даване на нужната издръжка в цялост. Що се
отнася за закупения авотомобил не се доказва безспорно, че парите са
предоставени от ответниците, доколкото в договора за покупко-продажба пред
нотариус е посочено, че средствата са предоставени от ищцата на продавачите по
сделката. Това обстоятелство не се оборва от представения предварителен договор
за покупко-продажба, доколкото последния доколкото в него е посочено, ча парите
се дават от купувача – третото лице Р.Г.Т..
С оглед на горното дори и да се приеме, че е налице частичното изпълнение по задължението за осигуряване на издръжка, то е равнозначно на пълно неизпълнение, доколкото липсват доказателства
за давана ежедневна и в пълен обем издръжка. При тези факти, съдът счита, че е налице и неизпълнение от страна на ответниците
да дават издръжка на прехвърлителя от сключването на процесния договор до
приключване на съдебното дирене по делото.
По делото не се
събраха безсъмнени доказателства, че ответниците са предоставяли и грижи за ответницата. В
тази връзка, показанията на ангажираните от ответниците свидетели установяват
неясни, неточни и противоречиви факти, които не кореспондират споказанията на
св. К.Д., кредитирани от съда, с оглед прякото и ежедневно възприемане от този
свидетел на обстоятелствата, свързани с живота и нуждите на ищцата с оглед
обстоятелстото, че живеят в една къща на различни етажи. Напротив установява
се, че ищцата е полагала грижи за бащата на ответника П.И., като се е грижела
за него, водела го е на лекар. В този смисъл, съдът приема, че ответниците не
са изпълнявали задължението си за дължима грижа по отношение на ищцата,
съответстващи на поетото договорно задължение.
Освен това трудно би
могло да се приеме, че по отношение на ищцата е осигуряван „спокоен живот“,
доколкото видно от приетите доказателства се установява, че на същата се е
наложило да се обърне към органите реда за съдействие по отношение на закупения
от нея автомобил.
В обощение дори и
съобразно паказнията на свидетелите и представените писмени доказателства, да
се приеме, че е налице частично изпълнение /ремонт на две от стаите в жлището и
заплащане на местен данък и такса смет за две години/, то също е основание за
неговото разваляне. Кредиторът има ежедневни нужди да му бъде осигурявана
храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекраства и грижи при болест
и немощ и въобще спокоен живот. Престирането от време на време на дължимото не
означава "точно" изпълнение на договора от страна на длъжника по
смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
По отношение възражението
на ответниците, че в случая се касае за договор, който е изпълнен в частта му
относно положени грижи и давана издръжка за минало време, поради което в тази
му част не подлежи на разваляне, съдът намира същото за неоснователно.
Сключеният между страните договор има характера на алеаторен такъв, поради
което самата му специфика не позволява той да бъде развален само частично. След
като е налице доказано по делото неизпълнение, което не е незначително с оглед
интересите на кредитора, договорът следва да се развали изцяло. Установеното по
делото неизпълнение на поетите от ответниците договорни задължение не е
незначително с оглед интересите на прехвърлителката, тъй като точно в момента,
когато тя се е нуждаела от грижи, е била неглижирана и то до степен да достигне
до абсолютно мизерно съществуване.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
процесния договор се явява основателен и доказан.
По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр.3 от ЗЗД предявен в условията на евентуалност от ответниците
по първоначалния иск П.Б.И. и Е.И. И. срещу Р.Г.Т. частично предявен за сумата
от 2000 лева от общо сумата от 8000 лева, представляваща парична равностойност
на престираните спрямо прехвърлителите грижи, за закупено МПС на стойност 1200
лева, за заплащане на електричесто и вода, за закупуване на дърва, ведно със
законните лихви от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им
изплащане, съдът намира следното:
По искането за
заплащане на претендираната сума, настоящият съдебен състав намира, че същите
са недоказани по основание и размер, като по делото с оглед горите мотиви на
съда не бяха представени писмени доказателства за конкретни суми за извършените
разходи по ремонта, за закупуване на кухненско обзавеждане, храна, дърва и др.,
за заплатени вода и електричество в дома на ищцата, за осъществени грижи по нея,
поради което искът в тази част се явява неоснователен и недоказан. Неоснователна
е претенцията за закупения автомобил, тъй като не се доказа сумата от 1200 лева
да е заплатена от ответниците.
Единствено доказане е
претенцията за общо сумата от 89,98 лева за платени от ответника местен данък
за земя и сграда и такса смет, на стойност 41,09 лева и 48,89 лева, съобразно представените
2 бр. приходни квитанции - от 31.10.2012 г. и 08.03.2016г. (преди подаване на
исковата молба за разваляне на договора за гледане и издръжка), което не се
оспорва от ищцата. В тази част предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се
ьвява основателен и следва да се уважи.
Предвид
основателността на иска с прано основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата по този иск направените по делото
разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско възнагаждение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ поради пълно неизпълнение
на сключения с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 97, том I, рег. № 843, дело № 60/2009 г. на Нотариус на
нотариус Н.Г. – рег. №349 на НК, с район на действие Свищовския районен съд
договор, по силата на който Р.Г.Т. с ЕГН **********,*** е прехвърлила следния
свой недвижим имот: 5/8 идеални части от следния недвижим имот: 2/3 (две трети) идеални части
от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595 (петстотин деветдесет и пет) кв.метра,
съставляващо УПИ XII-3019 (дванадесети, три хиляди и деветнадесет) в квартал 6
(шести) по подробния устройствен план на гр.Свишов на ******* (шестдесет и
ТРИ), при граници: на север - улица, на запад -задънена улица (тупик), на юг –
Б.И.Б. и на изток – Л. П. и от построената в него двуетажна масивка ЖИЛИЩНА
СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИЯ ЖИЛИШЕН ЕТАЖ, със самостоятелен вход от изток, който
етаж се състои от две спални, хол, детска стая, кухня, баня-тоалетна и коридор,
със застроена площ 94.15 (деветдесет и четири цяло и петнадесет стотни)
кв.метра; : б) СКЛАД -ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 12
(дванадесет кв.метра); в) СКЛАД - СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ
5.20 (пет цяло и двадесет стотни) кв. метра, заедно със съответните идеални
части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата на П.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу поетото
от него задължение по цялостната й издръжка и гледане до края на живота й, като
й осигурява храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекраства и
грижи при болест и немощ и въобще спокоен живот, поради неизпълнение от страна
на приобритателя.
ОСЪЖДА по иск по чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД Р.Г.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на П.Б.И. с ЕГН ********** и Е.И.И.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** СУМАТА ОТ 89,98 лева /осемдесет
и девет лева и 98 ст./ за заплатен местен данък сгради и такса смет, ведно със
законните лихви от датата на предявяване на иска-16.06.2016г. до окончателното
им изплащане, като отхвърля иска в
останалата му частза разликата от 89,98 лева до пълно предявения в размер от 2000,00
лева, предявен като частичен от 8000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Б.И. с ЕГН ********** и Е.И.И.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** да заплати на Р.Г.Т. с ЕГН **********,***
сумата от 300,00 лева /триста лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС
съдът ДАВА на ищеца шестмесечен срок за вписване на настоящото решение, считано
от влизането му в сила.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: