Р E Ш Е Н И Е
№
26.06.2019 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 МАЙ 2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско
дело № 789 по описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „ЕВН България
Електросабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез представителя си, твърди в исковата си
молба, че на 27.11.2018г. дружеството подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за
вземанията си към ЕТ „Величка Михайлова” гр. Стара Загора. По входираните
документи било образувано ЧГД № 5970/2018г. По посоченото дело е издадена
заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок поради
което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Сочи се, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството
http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Според разпоредбата на чл.
104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на ЕТ „Величка
Михайлова” е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл.
42 от общите условия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД (със сегашно
наименование „Електроразпределение Юг” ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
Посочените общи условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201Зг.
мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия
и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от
клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители,
чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в
правилата няма разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето
лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената
мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния
период. ЕТ „Величка Михайлова” е с качеството на небитов клиент, съгласно
определение е § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото
купуваната за обекта му ел.енергия е за небитови нужди.
Цените в енергетиката,
включително и цените за мрежови услуги, се определят и се заплащат на основание
решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал, 1, т, 8 и чл. 30, ал. 1,
т. 13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между страните по
договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя услугите.Предвид тези
законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като
решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия
- чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите
условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обекти на
ответника с ИТН 2084832 и ИТН 2084833, находящи се в гр. Стара Загора, ул. Иван
Киров № 5.
За ЕТ „Величка Михайлова” бил
открит клиентски номер **********, в качеството на собственик на посочения
обект, за процесния период.
Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите
условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните
мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1
и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на
задълженията си по общите условия за периода 23.12.2017г. - 22.09.2018г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД доставило ел.енергия, а
„Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на
ЕТ Величка Михайлова на обща стойност 165,34 лв., които до момента на подаване
на исковата молба не са заплатени от ответника.
Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал обезщетение за забавено плащане, в
общ размер от 7,59 лв. за периода 13.02.2018г. - 26.11.2018г. Обезщетението за
забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е посочен
във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и период, както и
размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в
приложено препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Ищецът моли, след като съдът
се убеди в основателността на претенцията, да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията му от ЕТ „Величка
Михайлова”, както следва: 165,34 лв., представляващи стойността на доставената
ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода 23.12.2017г. -
22.09.2018г.; 7,59 лв., представляващи стойността на обезщетението за забава за
периода 13.02.2018г. - 26.11.2018г., законна лихва върху горепосочената
главница от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
за заплащане на разноските по
заповедното производство и за тези по настоящото производство.
Ответникът ЕТ „Величка Михайлова”, чрез представителя си Величка
Михайлова, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не
признава предявения от ищцовото дружество иск. Сочи, че от м. октомври 2017г.
ищецът еднолично преустановил електроподавенето към нейните обекти. От тогава
ответницата искала информация от ищеца как може да ограничи услугата до
обектите, като многократно посещавала клиентския център на ищеца, но твърди, е
служителите упорито укривали информация какви действия може да предприеме.
Твърди, че пуснала заявления за намаляване мощността от 15 квт/ч на 1 киловат
със заявление с вх. № 7799400/14.06.2018г. за двата й обекта, като получила
уверение от служител на ищеца, че цената за достъп ще бъде коригирана, но това
не се случило. Поискала да и разделят фактурата за двата й обекта, за да може
поне на единият да се пусне електроенергия, което сторила със заявление №
8069789/17.12.2018Г., но така и не разбрала за кой обект каква сума следва да
заплаща.
Твърди, че ищецът не е приел подадено от нея заявление за промяна на вида
на потребление на ел. енергия / за битово ползване/ за един от обектите, който
от години не се ползвал като стопански обект. Подала жалба, чрез ЕВН България и
до ДКЕВР с вх. № 25360/30.01.2019г., но не получила отговор на поставените
въпроси.
Липсата на доставена ел. енергия от м. 10.2017г. се отразило на фирмата
й, като не успявала да работи и съответно на плаща задълженията си - за осигуровки в размер на 250лв., за
застраховка за колата около 300лв. годишно; за потребителски кредит в размер на
84 лв. месечно – обща сума 749 лв. месечно.Вследствие неблагополучията от
спирането на ел. енергията на обектите й, се разболяла от психично заболяване с
трайна неработоспособност. Монополистът „ЕВН България” ЕАД нарушил общите
условия за предоставяне на ел. енергия,
като с това довело фалиране на фирмата на ответницата. С едностранното
прекратяване на договора за доставка на ел. енергия, ищцовото дружество нанесло
материални щети в размер на 749лв., месечно, и трайни нематериални щети, поради
което формално моли съдът да издаде
обратен изпълнителен лист за нанесените върху фирмата й щети.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. С депозирана молба заявява, че поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът се представлява от пълномощника
си, който моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 165.34 лв. - главница, дължима за електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.12.2017г. – 22.09.2018г., по
партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление в
гр. Стара Загора, ул. Иван Вазов № 5, ап.5 и ап.6, с ИТН 2084832 и ИТН 2084833,
както и за сумата от 7.59 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
13.02.2018г. – 26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на
заявлението е образувано частно гр. дело № 5970/2018г., по описа на СтРС, и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3413/28.11.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати
на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми.
В срока по чл. 415 от ГПК
длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като съдът е
указал на заявителя за възможността му в едномесечен срок от съобщаването да
предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.
Видно
от представените от ищеца 9 бр. фактури /копие/ за периода 23.12.2017г. –
22.09.2018г. за клиентски номер ИТН ********** има начислена сума в общ размер
от 165.34 лв., представляваща такса достъп до електроразпределителна мрежа.
Видно
от заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като обосновано и компетентно изготвено, до
11.12.2018г. ответникът е бил клиент на ищцовото дружество, като след тази дата
клиентът е отсъединен от мрежата и партидата му е закрита. За процесния период
23.12.2017г. – 22.09.2018г. по издадените от ищеца фактури няма начислено
потребление на ел. енергия, а са начислени ежемесечно 30 кВт достъп до
електроразпределителната мрежа.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
По делото няма спор, че
ищцовото дружество е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1
т. 34б б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е субект, който осъществява разпределение
на ел. енергия по електроразпределителна мрежа и притежава съответната за това
лицензия. Съгласно § 1 т. 49 от ДР на ЗЕ разпределението на ел. енергия е
транспортирането на такава енергия през разпределителните мрежи.
Според
нормата на чл. 98а от ЗЕ
продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребителите се
осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на
оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителя. Следователно, за да възникне правоотношението по покупко-продажба
на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случай безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните. Дружеството ищец като
снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ
следва да доставя електрическа енергия на потребителя по цени, определени от
ДКЕВР. Съгласно чл. 13 от действащите към исковия период общи условия ищецът е
длъжен да снабдява с електрическа енергия, всеки клиент, чието съоръжени е
присъединено към електроразпределителната мрежа.
По
делото е безспорно, че до 11.12.2018г. ответникът ЕТ „Величка Михайлова” гр.
Стара Загора е бил потребител на ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, по
партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обекти на потребление в
гр. Стара Загора, ул. Иван Вазов № 5, ап.5 и ап.6 /на същия адрес/, с ИТН
2084832 и ИТН 2084833.
Обектът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, на
чиято лицензионна територия е разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, следва да заплащат
всички мрежови услуги, каквато е цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28 ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г.
В този смисъл е и чл. 42 от Общите условия на ЕВН България Електроразпределение”ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., които обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане – чл. 104 а,
ал.4 от ЗЕ.
В конкретния случай се
претендира установяване на вземане по начислени мрежови услуги - такса за
достъп до електроразпределителната мрежа, за което са издадени 9 бр. фактури за
периода 23.12.2017г. – 22.09.2018г. Съгласно т. 6,
§ 1 от ДР на
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови
услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа,
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи. Задължението за заплащане на начислената такса
за достъп произтича от нормата на чл. 28, ал. 1
от Правила за търговия с електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г. / - Битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител. Съгласно чл. 29 ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г., мрежовите услуги се
заплащат от потребителите върху използваната ел.енергия и/или предоставената
мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до
електропреноснат амрежа и пренос на електропреносна мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се
заплащат от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения – собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за
достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява
всеки ден в рамките на отчетния период.
В
случая, ответникът има качеството на небитов клиент, съгласно даденото определение
в §1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката. Предоставената от оператора на
мрежата мощност на обекта на ответника е 30 кВт. За процесния период 23.12.2017г.
– 22.01.2018г. на обектите на ответника е предоставян достъп до
електроразпределителната мрежа, което обстоятелство се потвърждава от заключението
на съдебно икономическата експертиза.
Фактурите, предмет на делото,
касаят цена за достъп до разпределителната мрежа, която в този случай е
изчислен въз основа на предоставената мощност на обекта. Цената за достъп се
формира на база предоставената мощност, съответно на броя на дните от отчетния
период, и съобразно одобрената от КЕВР цена. Видно от заключението на съдебно
икономическата експертиза, начислената обща сума от 165.34 лв. цена за достъп до електроразпределителната
мрежа съответства на методиката на изчисляване , съобразно Решение № Ц –
17/28.06.2012г. , Решение № Ц – 27/31.07.2015г. и Решение № Ц-11/01.07.2018г.
на КЕВР. Единственото изискване, за да се дължи заплащане на цена за достъп,
съгласно чл. 28 от ПТЕЕ, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г., е на обекта да е
предоставен достъп до разпределителната мрежа на оператора, на чиято
лицензионна територия е разположен същият. В случая до процесните обекти за
процесния период е имало предоставен достъп до електроразпределителната мрежа,
чийто достъп е преустановен на 11.12.2018г. След като по делото безспорно се
установява, че услугата достъп до
електроразпределителната мрежа, посочена в процесните фактури, е реално
предоставена и стойността и се дължи на законово основание, съобразно
утвърдените цени от ДКЕВР, то така начислената сума от 165.34 лв. се явява
дължима. Липсват данни, че сумата е платена от ответника. Ето защо, предявеният установителен иск касаещ вземане
за главницата от 165.34 лв., се явява основателен и същият следва да бъде уважен.
Ответникът по делото, с
писмено възражение от 28.05.2019г. твърди, че
е прави опити да подаде до ищцовото дружество заявка за намаляване на
мощността до обектите от 30 кВтч на 1 кВтч, за което представя доказателства.
Това обстоятелство обаче се явява неотносимо към спора, тъй като няма данни
реално мощността да е била намалена.Начислената в процесните фактури такса за
мрежови услуги е въз основа на първоначално
заявената от клиента мощност от 30 кВтч.
С оглед установяване дължимостта на главното
вземане, то дължимо се явява и претендираното обезщетение за забава за периода
13.02.2018г.- 26.11.2018г. , чийто размер, съобразно заключението на вещото
лице, е 7.59 лв.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът следва да признае за установено че ЕТ „Величка Михайлова”
гр. Стара Загора дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37,
сумата от 165.34 лв., представляваща неплатена цена за предоставени мрежови
услуги, доставени за периода 23.12.2017г. – 22.09.2018г. по партида с клиентски
номер № **********, отнасяща се за обект на потребление в гр. Стара Загора, ул.
Иван Вазов № 5, ап.5 и ап.6, с ИТН 2084832 и ИТН 2084833, както и сумата от
7.59 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 13.02.2018г. –
26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3413/28.11.2018
г. по частно гр. дело № 5970/2018г., по описа на СтРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 465
лв., от 25 лв. за дължима държавна такса по делото, 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
140 лв. за възнаграждение за вещо лице.Възражението на ответника, че тези
разноски следва да са за сметка на ищеца е неоснователно. Ирелевантно се явява
обстоятелството, че ответника е правил безуспешни опити да извърши определени
действия в ищцовото дружество касаещи намаляване на заявената мощност за
процесните електроснабдени обекти.Тези неуредени между страните взаимоотношения
не касаят предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на ЕТ „Величка Михайлова”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к.
Железник, ул. Загорка № 31, ет.5, ап.13, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата от 165.34 лв., представляваща
неплатена цена за предоставени мрежови услуги, доставени за периода
23.12.2017г. – 22.09.2018г. по партида с клиентски номер № **********, отнасяща
се за обект на потребление в гр. Стара Загора, ул. Иван Вазов № 5, ап.5 и ап.6,
с ИТН 2084832 и ИТН 2084833, както и сумата от 7.59 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 13.02.2018г. – 26.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 3413/28.11.2018 г. по частно гр. дело № 5970/2018г., по
описа на СтРС
ОСЪЖДА ЕТ „Величка Михайлова”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ж.к. Железник, ул. Загорка № 31, ет.5, ап.13, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 75 лева,
представляваща направени по ч.гр.д. № 5970/2018г., по описа на СтРС, разноски,
както и сумата от 465 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Банкова сметка, ***:
IBAN ***, BIC
***, СИТИБАНК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: