Р Е Ш Е Н И Е №260278/17.6.2021 г.
гр. Ямбол, 17.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 3468 по описа на ЯРС за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД срещу С.С.С. ***.
С исковата молба
се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и С.С.С. е бил
сключен договор за паричен заем № ***/03.08.2018 г.
На следващо място
се сочи, че на 30.01.2017 г. е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ и Приложени № 1 към него от 01.10.2019 г., по силата
на което „Изи Асет Мениджънт” АД е прехвърлила на ищцовото дружество вземанията
си срещу ответника.
Твърди се, че
договор бил в общ размер на 1000 лв., от които ответницата е извършила плащане
общо в размер на 584.80 лв.
Поддържа се, че към момента главница е в размер на 724.96 лв.
Твърди се още, че
ответницата дължи и договорна лихва в размер на
57.08 лв. за периода от 11.08.2018 г. до 09.02.2019 г.
Твърди се още, че
ответницата дължи и неустойка в размер на 458.81 лв.
На следващо място
се твърди, че ответницата дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 103.69 лв. от 10.02.2019
г. до 25.09.2020 г., както и законна лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението, до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответницата, а
именно: 724.96 лв. – главница, 57.08 лв. - договорна лихва за периода от
11.08.2018 г. до 09.02.2019 г., 458.81 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 103.69 лв. - лихва за забава за периода 10.02.2019 г. до
25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се
разноски.
Преди съдебно
заседание е постъпила молба от ищцовото
дружество, с която на осн. чл.238 от ГПК се иска от съда да постанови
неприсъствено решение.
В срока по чл.131
от ГПК ответника не е депозирал отговор на ИМ, не се явява в съдебно заседание,
не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 01.10.2020 год. пред Районен съд Я. е било
депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, с
което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника С.С.С., за сумата от 724,96 лева
– главница; 57,08 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2018 год. до
09.02.2019 год.; 458,81 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 103,69
лева – законна лихва от 10.02.2019 год. до 25.09.2020 год., ведно със законната
лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Я. е
образувано ч. гр.дело № ***/2020 год по описа на същия съд. Заповедният съд е уважил
искането на заявителя за претендираната сума и е издал заповед № ***/02.10.2020
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно: зав. копие на договор за паричен заем № ***/03.08.2018
г., зав. копие на Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, зав. копие на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 30.01.2017 г., зав. копие на Приложение № 1/01.10.2019 г.
към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/цесия/ от 30.01.2017 г., зав. копие на уведомление до С.С.С..
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Предявения иск е процесуално
допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение
по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на
производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане
единствено на писмени доказателства.
С оглед доказателствата за
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство и
представения списък на разноските по чл.80 ГПК, следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 276,89 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот волов“ № 29, ет.3, представлявано от
*** Я.Б.Я. има следните вземания срещу С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва: 724,96 лева – главница; 57,08 лева – договорна лихва за периода
от 11.08.2018 год. до 09.02.2019 год.; 458,81 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 0 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; 103,69 лева – лихва за забава /мораторна лихва/ за
периода от 10.02.2019 год. до 25.09.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/02.10.2020 год. по ч.гр. дело
№ ***/2020 год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Панайот волов“ № 29, ет.3, представлявано от *** Я.Б.Я. сумата от 276,89
лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: