ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. гр. София , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600186 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал.
1, т.3, т.6 от НПК по повод депозиран частен протест от прокурор от СП-
София срещу определение по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК от 08.04.2021 г. по
НОХД 369/2021 г. на СНС, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1, т. 3, т.6 от НПК, съдът е приел, че на досъдебното произовдство не са
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, поради което е
постановил разглеждане на делото по общия ред. В хода на
разпоредителното заседание СНС е изменил мярката за неотклонение на подс.
Б. Н. К. от мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 40000 лв. в мярка за
неотклонение „гаранзия“ в размер на 10000лв. и е отменил мярката за
процесуалня принуда по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане пределите на
Република България“ спрямо подс. Б. Н. К..
В депозирания частен протест се излагат съображения за това, че не са
налице нови обстоятелства от датата на определяне на гаранцията до
момента, които могат да мотивират съда да намали размера на гаранцията
определен от Апелативния специализиран наказателен съд при
произнасянето с определение по ВНЧД № 576/2020 г. Според прокурора няма
сведения, данни и доказателства за влошено здравословно състояние или
промяна в семейния статус на подс. К., които да обосноват намаляване
размера на гаранцията. Наред с това, според прокурора, Апелативният
специализиран съд при определяне на този размер е взел предвид всички
1
обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на мярката.
Същите са налични и на настоящия етап от наказателното производство.
Гаранцията не е внесена от подс. К., а от друго лице - Н.Н.П., поради което
тази гаранция не обременява имущество на подсъдимия, а имущество на
друго лице. В депозирания частен протест, прокурорът излага съображения и
за това, че не са отпаднали опасностите от укриване и извършване на
престъпление за отмяна на мярката за процесуалня принуда по чл. 68 от НПК
„Забрана за напускане пределите на Република България“. В тази връзка
държавното обвинение счита, че оценката на характера и тежестта на
конкретните обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 302,
т. 1 и т. 2, б. „б“, вр. с чл. 301, ал. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл.26, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 от НК - тежки умишлени престъпления - сочат изключително висока
степен на обществена опасност на деянията и дееца, поради което
обосновават наличие на опасност подсъдимият да се укрие в чужбина.
Подсъдимият не страда от тежко заболяване, налагащо лечение в чужбина и
не са представини доказателства за такава или друга основателна причина,
налагаща отмяна на забраната по чл. 68 от НПК. Освен това, според
прокурора при наличие на основателна причина подсъдимият да пътува
извън пределите на Р България има възможност, предвидена в разпоредбата
на чл. 68, ал. 7 вр. с ал. 1 от НПК, съдът да разреши такова. Т.е. налице е
правна възможност и без пълна отмяна на наложената забрана, под съдимият
да осъществи пътуване зад граница, ако действително му е необходимо.
Прокурорът прави искане до въззивния съд за отмяна на определението
на СНС в частта по чл. 248, ал. 1,т.6 от НПК.
Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е
предизвикана с частна жалба от Адв. Е.Н. от САК, защитник на
подс.Ж.Д.П. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 08.04.2021 г на СНС 16 състав по
НОХД №369/2021 г., с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на
Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защитата на
подсъдимия Ж.П.
Според защитата определението на СНС е неправилно,
незаконосъобразно, тъй като обвинетелния акт не отговаря на разпоредбите
на чл. 246 от НПК, поради следните съображения:
1.На страница четвърта от обвинителния акт Прокуратурата излага три
случая как са действали обвиняемите К. и П., а именно :
„Обвиняемите предоставяли изпреварваща информация на престъпния
контингент за предстоящи полицейски операции, които могат да ги засегнат.
За втория случай обвиняемите съботирали разследването по провежданите от
2
тях доседбни производства, като не събирали доказателства за престъпната
дейност на обвиниями лица. В третия случай обвиняемите се
облагодетелствали при връщанена веществени доказателства.
Според защитата Прокуратурата в обстоятелствената част посочва
престъпления, извършени от обвиняемите, без същите да кореспондират по
никакъв начин с диспозитива на обвинителния акт или ако за третия случай
има повдигнати обвинения за подкуп, за първите два случая няма такива
обвинения и в този контекс не е ясно с тези твърдения за извършени
престъпления следва ли да се защитават, или не, след като не се съдържат
такива данни в диспозитива и няма повдигнати такива обвинени.
2. В обстоятелствената част на обивинителния акт на страница пета е
посочено, че поради избухването на пандемията до средата на месец май 2020
г. били обективно възпрепятствани да извършват престъпна дейност по
вземане на подкупи.
Според защитата, ако за началото на пандемията се счита 13 март 2020
г до средата на май същата година, самата прокуратура твърди, че не са
извършвани престъпления, то трудно е да се разбере дали през това време е
съществувало сдружението по чл. 321, ал.6 от НК .
3.Не става ясно защо е приета датата 29.5.2020 г за прекратяване на
сговора при положение, че двамата обвиняемине не са задържани тогава, а
седмица по-късно и експлотацията на СРС е прекратена едва на 04.06.2020 г.
4.Специализираният съд не се е съобразил с възражението на защитата,
че при всички постановления за привличане в качеството на обвиняем на П.,
не са изписани правата му съгласно измененията на НПК в ал.2 на чл.54
приети с Държавен вестник бр.7. от 2019 г. Не запознаването на обвиняем с
пълните му по обем права изрично предвидени в процесуалния закон, под
които той се подписва, че се е запознал абсолютно винаги водят до
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.
Приетата разпоредба на НПК от 2019 г. не изписана в нито едно
постановление на следователят или резпективно Прокурорът при
привличането на П.
5.Според защитата Област София е твърде голям ареал, а времето на
извършване на престъпление от неустановена дата през 2019 г до 29.05.2020
г. е твърде голям период от време, за да съществуват такива неопределености
и да се приеме, че обвинението е ясно формулирано. В РЕШЕНИЕ № 78 от
06.08.2020г. по н.д. № 28/2020 г., Н. К., II н. о. на ВКС, изрично изискване
към обстоятелствената част на обвинителния акт е в нея да са посочени
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, към които се отнасят и времето и мястото
на извършване на престъплението. Непосочването на всички факти от тази
категория при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите
3
страни в съдебното производство. Престъплението по чл. 321. ал. 6 от НК е
довършено с постигането на съгласие между две или повече лица да вършат
предвидените в тази разпоредба престъпления. С оглед на това, макар
определянето на точния момент на постигане на съгласието да не е абсолютна
предпоставка за повдигане на надлежно обвинение, то посочване на
изключително голям времеви период като време на извършване на
престъплението, неминуемо изправя защитата пред сериозни затруднения.
Още по-големи са тези затруднения по отношение изясняване мястото на
извършването му.
6. Защитата счита, че описаното помагачество в диспозитива по
отношение на подс. П. по пункт 1 и пункт 2 по отношение на изпълнителното
деяние "поиска" извършено от извършителя според обвинителния акт не са в
никаква логическа връзка, тъй като няма как П. да е дал обещание за
прикриване на получаването на подкупа и да се е съгласил да бъде извършено
в неговия кабинет, при положение, че същият не е даден, както е според
обвинението, а само поискан. Не става ясно дали подпомагането по друг
начин чрез колко деяния е извършено-чрез -общание за прикриване на
получения подкуп и чрез съгласие за ползване на кабинета. Според защитата
не става ясно това две отделни деяния ли са, или е едно такова. Във
формулирането на помагаческите действия на П. по отношение на деянията,
чрез които той подпомага извършителя, няма посочване на време и място на
извършването им. Ако за помагачеството „чрез разяснения към свидетеля Т. е
ясно къде и кога са извършени според обвинението, то за съгласието за
ползването на кабинета, за съгласието за прикриване на получаването на
подкуп не се посочва нито кога нито къде са/е станало това. Непосочване на
време и място на извършването пряко засяга правото на защита на
подсъдимия П. за да се защитава.
7.Защитата не споделя становището на съда, че при повдигането на
обвинението по т.2 на чл.302 не следва да бъде изписано в диспозитива по
какъв начин се осъществява това изнудване, а указва, че на страница от 8 до
13 в обстоятелствената част са посочени твърдения, които прокуратурата
счита, че представляват изнудване. Прокуратурата е длъжна да укаже, точно с
кои действия счита, че е осъществено това изнудване, кои факти приема за
установени, за да може защитата да се защитава срещу твърденията и
фактическите положения. Така защитата е в невъзможност да прецени, кое от
действията или думите на подсъдимите според прокуратурата осъществяват
състава на твърдяното престъпление.
В обобщение, адв. Е.Н. от САК, защитник на подс.Ж.Д.П. посочва, че
при изготвяне на обвинителния акт от страна на прокуратурата са извършени
съществени отстраними процесулни нарушения пряко нарушаващи правото
на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и как да
организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт са
4
посочени престъпления, за които няма повдигнати обвинения и на се
посочени в диспозитива на същия. Налице са неясноти по отношение на броя
на деянията, с които П. е подпомогнал К., както и кога и къде са извършени
тези деяния. Не е посочено точното място на извършване на престпълението
по отношение на обвинението по чл.321,ал.6 от НК. Не става ясно защо се
смята, че същото е приключило на съответната дата, въпреки продължаването
на експлотацията на СРС седмица след това. От съдържанието на
обвинителния акт не става ясно дали е продължило по време на извънредната
епидемична обстановка, както самата прокуратура твърди или не и може ли
да съществува такова сдружение при положение, че не могат да се извършват
деянията, за които е създадена. Самият решаващ съд е костатирал, че има
извършени процесулни нарушения, но същите са несъществени, което според
защитата е неправилно. Всяко едно процесулно нарушения при
формулирането на обвинителния акт води винаги до съществено нарушение
на процесулните правила, което пряко влияе на правото на защитата на
подсъдимите, до тяхната възможност да разберат точно в какво са обвинени и
да организират защитата си.
Защитата прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Въззивното производство е образувано и по повод депозирана жалба
срещу първоинстанционното определение от адв. К. М. от САК, защитник на
подс. Б. Н. К., с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на
Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними
процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защитата на
подсъдимия К.. Според защитата определението на СНС е неправилно,
незаконосъобразно, тъй като обвинетелния акт не отговаря на разпоредбите
на чл. 246 от НПК, поради следните съображения:
1.В обстоятелствената част на ОА липсват факти за престъплението по
чл.321, ал.6 от НК, против които подсъдимият да се защитава - нарушение на
т.4.2 от ТР № 2 от 07.10.02r. по т.н.д. N° 2 от 2002г., ОСНК: ,,...В
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се
посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци
на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Съгласно чл.321,
ал.6 от НК: „Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна
облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган
на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода
до шест години". Изпълнителното деяние е постигане на съгласие,
съгласуваност на волите между сговарящите се лица за извършване на най-
5
малко две престъпления. На въпроса, кои са тези (най-малко две)
престъпления (освен вторичното, което е едно) в обстоятелствената част няма
отговор. Няма и фактология (посочени факти) в тази насока. В
обстоятелствената част на ОА (стр.4 от средата до края на стр.5) има
наведени твърдения, но няма посочени факти против които подсъдимият да се
защитава и да оспорва.
2. Формата на изпълнителното деяние на сговора по чл.321, ал.6 от НК
се осъществява при необходимо съучастие между сговарящите се, от
субективна страна - пряк умисъл за сговора и диференциране на ролите на
всеки от подсъдимите. В обстоятелствената част липсва посочена
фактология (посочени факти) или дори наведени общи твърдения в тази
насока.
3. Налице е противоречие между обстоятелствената част на ОА и
диспозитива, тъй като на стр.4 от обстоятелствената част на ОА са наведени
следните твърдения, които са в противоречие с повдигнатите обвинения: „В
първия случай, обвиняемите предоставяли изпреварваща информация на лица
от престъпния контингент за предстоящи полицейски операции, които могат
да ги засегнат". ... „Във втория случай, обвиняемите К. и П. саботирали
разследването по провежданите от тях досъдебни производства, като не
събирали своевременно доказателства за престъпната дейност на обвиняеми
лица. Наред с това им давали съвети какви действия да предприемат, за да
бъде осуетено наказателното преследване спрямо тях, да бъде смекчена
наказателната им отговорност по по-лек наказуем текст от НК или поемали
обещание, че няма да ги привлекат като обвиняеми“. Според защитата тези
твърдения не, само че не представляват изложение на факти, но и са в
противоречие с диспозитива на обвинението. Не е посочено от къде е изводът
на прокуратурата за необходимото съучастие между двамата подсъдими
(защо тези деяния могат да бъдат извършени само в съучастие) и как са
диференцирани ролите на всеки от подсъдимите.
4.На стр.5 от обстоятелствената част е посочено, че осъществяването на
престъплението по чл.321, ал.6 от НК е преустановено от момента на
„избухването" на пандемията от Ковид -19 до средата на месец май 2020 г. В
диспозитива е посочено, че задружната престъпна дейност е осъществявана
(без прекъсване) от неустановена дата през 2019г. до 29.05.20 г.
5.В обстоятелствената част на ОА няма посочени факти, относно
компетентността на подсъдимия Б.К. за действията и бездействията (за които
се твърди, че е поискан подкуп), които са в неговата компетентност като
разследващ полицай. С Решение № 464 12.12.2000г., по н.д. № 401/2000г.,
ВКС, I НО е прието, че за да е осъществен съставът на престъплението по
чл.301, ал.1 от НК е необходимо неследващите се дар или облага да са
получени във връзка с действие или бездействие, което е в компетентността
на длъжностното лице. С Решение № 56 /03.04.2018г., по н.д. № 122/18 г.,
6
ВКС, III НО е прието, че за да бъде осъществен престъпния състав по чл.302
т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1 от НК, длъжностното лице следва да е приело дар, за
да извърши действия по служба, които влизат в обсега на неговите
правомощия. ВКС приема, че за да е съставомерно поискването, респективно,
получаването на неследваща се имотна облага, то следва да е функционално
обвързано с извършването (неизвършването) на съответното служебно
задължение. ВКС е указал, че е необходимо да се направи разграничение
между съдържанието (същността) на служебното задължение и неговия
фактически обхват като съвкупност от служебни правомощия, запълващи
съдържанието му. ВКС приема, че функционалната връзка между
изпълнението, респективно, неизпълнението, на съответното служебно
задължение и поискването (получаването) на неследващата се имотна облага
е необходима предпоставка, за да възникне наказателна отговорност за
подкуп. В конкретния случай, съгласно формулировката на обвинението за
подкуп, служебното задължение, по повод на което се твърди, че е поискана
имотната облага, обективно не е годно да обуслови като правна последица
връщането на веществените доказателства и да не привлече даващия подкупа
към наказателна отговорност. Според защитата в настоящия казус
обвинението не съдържа необходимата функционална обвързаност, за да бъде
изпълнен състава на престъплението подкуп. Изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства са
относими само към съставомерност по чл.209, ал.2 от НК, което престъпление
е по-леко наказуемо от това и е различно от повдигнатите на Б.К. обвинения.
Според защитата, по този начин подсъдимият Б.К. е поставен в положение да
се защитава по факти за престъпление по чл.209, ал.2 от НК, а не за факти по
повдигнатото му обвинение по чл.302 т.1 и т.2, б."б", вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1
от НК.
6. Според защитата в обстоятелствената част на ОА няма посочени
факти за повдигнатото обвинение по чл.302 от НК, относно накърнените
законни права или законни интереси на св.С. и Т.. С Решение №56
/03.04.2018г., по н.д. № 122/18г., ВКС, III НО, се приема, че при
„злоупотреба със служебно положение" се изисква деецът да постави
изнудения при такива условия, които го принуждават да даде дар или
неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване на действия или
бездействия по служба, които биха накърнили негови права и законни
интереси (ТР № 72 от 20.02.1974, по н. д. № 65/74г., ОСНК. С Решение №
38/06.07.2005г. по н.д. № 607/04г., ВКС, III НО е прието, че изнудване,
посредством злоупотреба със служебно положение по смисъла на чл.302, т.2
от НК е налице, когато длъжностното лице, за да получи неследващите му се
дар или облага, поставя даващия при такива условия, които го принуждават
да ги даде, за да предотврати извършването на такива действия по служба, с
които длъжностното лице би препятствало или поставила в опасност
осъществяването на негови законни права интереси. Поведението на
длъжностното лице трябва да е от такъв характер, че да застрашава не какви
7
да е интереси на даващия дара или облагата, а негови законни права и
интереси, които последният упражнява или защитава пред съответното
учреждение. Според защитата не са законни интереси, неправомерното
избягване на наказателно преследване и / или връщане на вещи. Отделно от
това, ако разследващият полицай, няма правомощия, сам, без намеса на други
органи да върне веществените доказателства, то той обективно не може да
постави изнудения при такива условия, които го принуждават да даде дар или
неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване на действия или
бездействия по служба, които биха накърнили негови права и законни
интереси. При условие, че разследващият полицай, няма правомощия, сам,
без намеса на други органи да привлече или да не привлече към наказателна
отговорност определено лице (изнудения), то той обективно не може да
постави изнудения при такива условия, които го принуждават да даде дар или
неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване на действия или
бездействия по служба, които биха накърнили негови права и законни
интереси.
7.Според защитата повдигнатите на Б.К. обвинения за вторичните
престъпления са невъзможна юридическа и правна конструкция и по тази
причина правят защитата на подсъдимия Б.К. невъзможна. Съгласно Решение
№ 25 от 07.05.1987г., по н.д. № 17/1987г„ ОСНК, ВС: „За да е налице от
обективна и субективна страна престъплението подкуп, е необходимо да бъде
установена взаимна връзка между получаването на имотната облага и
извършването или неизвършването на действието по служба". Според
защитата така както е описана фактологията в ОА, няма никаква взаимна
връзка между твърдените поискване и получаване на парите, от една страна и
действията по служба на подсъдимия като разследващ полицай, от друга
страна. Съгласно чл.46, ал.1 от НПК: „Прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер". Не разследващият полицай, а
именно наблюдаващият прокурор може да извърши престъпление по чл.288
от НК като „пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му
налага длъжността относно наказателното преследване на определено лице,
като не го привлече като обвиняем". Съгласно чл.288 от НК: „Орган на
властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му
налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети
такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва
по закон, се наказва ...". В конкретния случай според защитата (и по
принцип), не разследващият полицай, а именно наблюдаващият прокурор,
имайки правомощията по чл.46, ал.1 от НПК, единствено той може обективно
да е извършител на подобно деяние, като не привлече в качеството на
обвиняеми св.П.Н.Т. и св.С.Й.С.. Разследващият полицай няма правомощия
да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, а само
може да предяви постановлението за привличане на обвиняем. Съгласно
чл.111, ал.2 от НПК веществените доказателства се връщат на правоимащите
от прокурора, а съгласно ал.3, отказът на прокурора, подлежи на обжалване
8
пред съответния първоинстанционен съд. Разследващият полицай няма
правомощия да взема решение за връщане на веществени доказателства, няма
разписан процесуален, правен механизъм с който да влияе на волята на
наблюдаващия прокурор, той може само да изпълни постановлението на
наблюдаващия прокурор. Отделно от това, изготвянето на положително
становище за връщане на веществени доказателства не представлява действие
по служба по смисъла на чл.301, ал.1 от НК, от което да зависи положителния
или отрицателен изход на молбата на правоимащото лице. Вярно е, че
разследващият полицай е длъжен след положително за връщане на
веществени доказателства постановление да го изпълни. Нито към 15.05.20г.,
нито към 26.05.20г., нито към 29.05.20г. има издадено постановление на
прокурора за връщане на л.а. на П.Н.Т., за да се искат и /или получават пари
за изпълнението от страна на разследващия полицай на постановлението.
Няма и подобни твърдения в обстоятелствената част на ОА. Нито Т., нито С.
твърдят, че поисканите и получените парични суми са за „изпълнение на
постановлението на прокурора". Според защитата, обвиненията щяха да имат
правна логика, ако като съучастник беше привлечен наблюдаващия прокурор
по досъдебното производство, но това очевидно не е сторено. Б.К. не може да
се защитава по факти, сочещи друга, различна от правната квалификация на
деянието, за което му е повдигнато обвинение.
8. Адвокат М. е изложил и съображения за това, че съгласно пункт 3 и 4
от диспозитива (за вторичното престъпление), Б.К. е обвинен, че от П.Т., на
26.05.20г. е приел сумата от 1000 лв., а на 29.05.20г. е приел сумата от 1000
лв. За първата сума (белязана) от 1000 лв., на стр.12 от обстоятелствената част
на ОА е посочено, че е осигурена от ДВС-МВР. За втората сума от 1000 лв.
няма посочване в обстоятелствената част, дали е осигурена от ДВС-МВР или
е осигурена от П.Т..
В обобщение защитата излага съображения за това, че обвинителния
акт не отговаря на не отговаря на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК: „...В
обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението,
извършено от обвиняемия: времето, мястото и начинът на извършването му;
пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на
обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от Наказателния
кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на
обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства...“ и е в нарушение на т.4.2 от ТР № 2 от
07.10.2002г. по т.н.д. № 2 от 2002г., ОСНК: ,,...В обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаици на престъплението, както и
участието на обвиняемия в него..., поради което прави искане за отмяна на
първоинстанционното определение и връщане делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила, които са
съществени и водят до ограничаване правата на подсъдимите.
9
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и
депозираните частни въззивни жалби, като прецени материалите по делото,
намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално
допустим.
Частните въззивни жалби са подени в срок срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт и са процесуално допустими.
На 16.02.2021 година е внесен в СНС обвинителен акт срещу:
Б. Н. К. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.
302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2
от НК и срещу
Ж. Д. П. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.
302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2
от НК.
По повод внесения обвинителен акт, СНС е образувал НОХД № 369/2021
година по описа на съда.
В разпоредително заседание по НОХД 369/2021 година, проведено на
08.04.2021г. СНС, с определение се е произнесъл, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничавене правата на подсъдимите лица, поради което е постановил
разглеждане на делото по общия ред.
Констатациите на първоинстанционния съд са верни и направения правен
извод от СНС за липса на допуснати празноти и неясноти в обвинителния акт
относно не посочване на конкретни доказателства на базата, на които се
правят фактически констатации и правни изводи е законосъобразен.
Внимателния и непредубеден прочит на обвинителния акт не позволява да се
споделят наведените в частната жалба от подс. К. и П. доводи.
Обвинителният акт покрива стандартите на чл. 246 от НПК и съдържа
необходимата информация за признаците и фактическата обосновка на
престъпленията, вменени на подсъдимите лица, поради което не може да се
направи извод за накърнено правото им на защита. СНС се е спрял на
обрисуваната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да
стигне до правилното заключение, че съществуват фактически твърдения за
личния принос на подсъдимите в извършване на вменените им престъпления.
Обстойните възражения на защитниците на подс. П. и К., изтъкнати в
частните въззивни жалби са възражения по същество на делото и в този
смисъл правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е изтъкнал
процесуалната възможност на съда, ако констатира, че изнесените факти и
10
обстоятелства в обвинителния акт и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства установяват състав на друго по- леко наказуемо престъпление,
съдът може да преквалифицира деянието и съответно да се произнесе за
състава на престъплението. Следва да се има предвид, че съдът дължи
отговор има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и
извършено ли е виновно с постановяването на окончателния съдебен акт.
Правилно и законосъобразно СНС е приел, че не е нарушено правото на
защита на подсъдимите лица, тъй като същите от съдържанието на
обвинителния акт могат да разберат в какво престъпление/я са обвинени и в
този смисъл частните жалби на подс. П. и К. са неоснователни.
Въззивният съдебен състав счита, че определението на съда по реда на
чл. 248, ал.1, т.6 от НПК относно изменение размера на мярката за
неотклонение „гаранция в пари“ от 40000 лв. в размер 10000лв. касателно
подс. Б.К. и относто отмяната на процесуалната принуда „забрана за
напускане пределите на РБ“ по отношение на подс. К. за неправилно и
необосновано.
Задължение на съда е да осигури обективен и справедлив процес,
проведен в рамките на разумен срок. С изготвения обвинителен акт са
предадени на съд 2 бр. лица за тежки умишлени престъпления, предстоят
разпити на свидетели и вещи лица и в този смисъл делото съставлява
фактическа и правна сложност с провеждане на множество процесуално-
следствени действия със задължително участие на подсъдимите. Основателни
са възраженията на прокурора, че не са налице нови обстоятелства, които да
бъдат поставени в основата на извод за изменение на мярката за неотклонение
на подс. К. и за отмяна на процесуалната принуда „забрана за напускане
пределите на РБ“. Наред с това същият е предаден на съд, като са му
повдигнати и предявени обвинения тежки умишлени престъпления с висока
степен на обществена опасност, поради което опасността от извършване на
престъпление не е с намалял интензитет. Мерките за процесуална принуда
целят да обезпечат нормалното развитие на наказателния процес в неговата
цялост както на досъдебната фаза, така и на съдебната, която в конкретния
случай е в начален етап - проведено разпоредително заседание. Действително,
по делото няма сведения, данни и доказателства за влошено здравословно
състояние или промяна в семейния статус на подс. К., които да обосноват
намаляване размера на гаранцията. Наред с това, при определяне размера на
паричната гаранция на подс. К. са взети предвид всички обстоятелства, които
следва да се съобразят при определяне на такъв вид мярка за неотклонение.
Същите са налични и на настоящия етап от наказателното производство.
Гаранцията не е внесена от подс. К., а от друго лице - Н.Н.П., поради което
тази гаранция не обременява имущество на подсъдимия, а имущество на
друго лице. Размерът на паричната гаранция следва да бъде определен на
стойност по-голяма от обичайно предвидените разходи на подсъдимия, тъй
като само по този начин същия може да бъде дисциплиниран за добро
процесуално поведение под угрозата, че при неявяване пред съда,
определенета гаранция следва да се конфикува. Необоснованото намаляване
11
на размера на ганцията, няма да доведе до дисциплиниране на подс. К. за
добро процесуално поведение. Подсъдимият не страда от тежко заболяване,
налагащо лечение в чужбина и не са представини доказателства за такава или
друга основателна причина, налагаща отмяна на забраната по чл. 68 от НПК.
Освен това, основателни са възраженията на прокурора, че при наличие на
основателна причина подсъдимият да пъ тува извън пределите на Р България
има възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 68, ал. 7 вр. с ал. 1 от
НПК, съдът да разреши такова. Т.е. на лице е правна възможност и без пълна
отмяна на наложената забрана, подсъдимият да осъществи пътуване зад
граница, ако действително му е необходимо.
При това положение, въззивният състав намира, че частният протест е
основателен, поради което следва да бъде уважен като определението на
първоинстанциония съд по НОХД № 369/2021 година от 08.04.2021 г. следва
да бъде отменено в частта относно изменението на мярката за неотклонение
на подс. К., относно размера й и в частта, в което е отменена мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ“ по отношение
на подс. К..
Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 вр. чл. 249,
ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определението на първоинстанциония съд по НОХД №
369/2021 година от 08.04.2021 година, в частта, в която е изменен размера на
мярката за неотклонение на подс. Б. Н. К. „гаранция в пари“ от размер 40000
лв. в размер 10000 лв. и в частта, в която е отменена мярката за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на РБ“ по отношение на подс. К..
НЕ УВАЖАВА искането на подсъдимия Б. Н. К. за изменение на
мярката му за неотклонение „гаранция в пари“ в по- малък размер.
НЕ УВАЖАВА искането на подсъдимия Б. Н. К. за отмяна на мярката
за процесуална принуда –„забрана за напускане пределите на РБ“.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
12
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13