Решение по дело №4098/2018 на Софийски градски съд

М О Т И В И

към въззивно (ново) решение от 02.11.2018 г.,

по в.а.н.д. № 4098/18 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав

 

--------------------------------------------------------------------------------

 

Софийската районна прокуратура (СРП) е подала по реда на глава ХХI, във връзка с чл. 378, ал.5 НПК и в срока по чл. 319, ал.1 НПК въззивен протест срещу оправдателното Решение от 05.12.2016 г. по н.а.х.д. № 18911/15 г. на СРС (НО, 106 с.), с което обвиняемият гвинейски гражданин С.М.А. (с ЛНЧ: **********) е бил оправдан, за това на 16.06.2015 г. в гр. София да е осъществил хулиганство по чл. 325, ал.1 НК, а именно -  чрез нанасяне на удари и отправяне на обиди и псувни към В.С.И.и Р.Х.С.(контрольори по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД), да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

В протеста, поддържан от СГП в проведеното пред въззивната инстанция открито заседание, се настоява за постановяване на ново (осъдително) решение, с което А. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Твърди се, че Районният съд е направил грешни изводи по фактите, като е приел за недоказано изпълнителното деяние на хулиганството, игнорирайки досъдебните показания на непосредствените очевидци на инцидента.

Обвиняемият и неговият служебен защитник (адв. М.Д.) молят за потвърждение на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивният съд намери протеста за основателен.

Първата инстанция е допуснала логически грешни при оценката на доказателствата, което е довело до неправилни изводи по фактите. Това нарушение, макар и съществено, е отстранимо от СГС чрез установяване на нови фактически положения в рамките на същите доказателствени материали (чл. 316 НПК). За да оправдае обв. А. (чл. 378, ал.4, т.2 НПК), Районният съд е приел, че „…обвинителната теза на СРП почива изцяло на пристрастните разкази на свидетелите В. И.и Р.С.в хода на разследването, чиято добросъвестност е тотално дискредитирана…“. На това основание е взел предвид единствено дадените непосредствено пред него показания на посочените две лица, които не съдържат същата конкретика относно изречените обидни реплики и употребената физическа агресия.

Изводите са неправилни.

В рамките на правомощията си по чл. 316 НПК втората инстанция установи фактически положения, които са частично различни по отношение на инкриминираното деяние. Обвиняемият С.М.А. (с ЛНЧ: **********) е роден на *** г. в гр. К. (Р. Г.). Същият живее в Р. България и работи като управител на търговско дружество. Малко преди 9.00 ч. на 16.06.2015 г. той пътувал в трамвайна мотриса № 8 (движеща се от ж.к. „Люлин“ към ж.к. „Западен парк“ в гр. София), управлявана от св. С.С.. В посочения час в мотрисата се качили и свидетелите В. И.и Р.С.(контрольори в „Центъра за градска мобилност“ към СО), които предприели проверка дали пътниците имат редовни билети и карти. След като св. И.поискал от обв. А. да покаже превозния си документ, последният отказал и заявил, че нито има такъв, нито ще си закупи. Между И.и А. в възникнал спор по повод констатираното нарушение, което наложило при двамата да се установи и св. Р.С.. Конфликтът бил възприет и от намиращия се в близост пътник Л.Д., както и от водача на мотрисата С.С., която наблюдавала част от събитията в огледалото за обратно виждане и чувала изричаните реплики. Обв. А. отказал да заплати глобата си и се обърнал към свидетелите И.и С. с изразите: „Ще ******… Да******… ******… ************ на вашата България … Аз ще правя каквото си искам“.  След това нарекъл двамата свидетели „боклуци“ и предприел срещу тях физическа агресия – ударил В. И.(с глава в гърдите и с юмрук в лицето) и Р.С.(по лявото рамо и с крак в левия крак). Поведението на обвиняемия мотивирало св. И.да се обади за съдействие на тел. 112, като за целта той помолил св.С.да спре движението на мотрисата. В близост до нея преминал и полицейски автомобил, управляван от св. И.В., който, след като бил помолен от св. В. И.да се намеси, проверил самоличността на обв. А. и изчакал идването на другия полицейски екип (свидетелите А.Т.и Б.Д.).

При анализа на доказателствата втората инстанция намери, че следва да се разграничи от някои от изводите на СРС. Голяма част от тях могат да бъдат споделени, защото са подкрепени от достоверни доказателствени източници, които първата инстанция не е игнорирала. Такива са обстоятелствата за времето и мястото на инкриминирания инцидент, за участниците в него и за последващата намеса на полицията. Основното разминаване с изводите в проверяваното решение касае поведението на обвиняемия, което прокурорът е квалифицирал като хулиганско. Районният съд е приел за недоказано обвинителното твърдение, че А. е изрекъл описаните по-горе инкриминирани изрази, както и че е упражнил физическо насилие спрямо свидетелите И.и С., докато последните са предприемали действия за административно санкциониране на неговото нарушение. Този анализ обаче, е едностранчив и не държи сметка за връзката между всички налични в кориците на делото материали. Вярно е, че при непосредствения си разпит в с.з. на 05.12.2016 г. (л. 107 и сл. от н.а.х.д.) двамата очевидци на събитията не са възпроизвели в детайли чутите от тях цинични реплики, но това, освен че е житейски невъзможно, не е било и необходимо, поради възможността да се използват частично (по аргумент от чл. 378, ал.2 НПК) и досъдебните им показания (л. 17 и л.17 от д.п.), в които описанието на случая е много по-подробно, логично, последователно и съвпадащо с останалите доказателства. Именно съдържанието на тези доказателствени средства разкрива казаните от обв. А. нецензурни реплики при възникналия конфликт и различните форми на физическа агресия, проявена спрямо И.и С.. Голословно първата инстанция е приела тези показания за „тотално дискредитирани“, тъй като по делото не е установен никакъв мотив за целенасочено лъжесвидетелстване или умишлено набедяване.  

Очевидно е, че при изводите си по фактите СРС е надценил изслушаните непосредствено от него свидетелски показания и е пренебрегнал тези от досъдебното производство, но подобен подход, освен едностранчив, е и в противоречие с правилото на чл. 14, ал.2 НПК. Още повече, че и при самостоятелно проведеното съдебно следствие разпитаните лица са изнесли факти, които кореспондират с обвинителната теза: св.С.(л.104, гръб от н.а.х.д.) – че между обвиняемия и двамата контрольори е имало физически сблъсък („обвиняемият с един от контрольорите се дърпаха“) и че един от тях споделил пред нея, че е бил ударен; св. И.(л. 107 от н.а.х.д) – за конкретно нанесените от обв. А. удари и твърдението, че е псувал и обиждал (макар и възпроизведените изразни средства да не са пунктуално еднотипни с пресъздадените пред разследващия орган); св. С. (л. 108 от н.а.х.д.) – за отправените ругатни и проявената агресия; св. В. (л. 106, гръб от н.а.х.д.) – за изречените от обв. А. „…крясъци, псувни на български език към всички…“. В този контекст е следвало да бъдат съпоставени и досъдебните показания на св. Л.Д. (л. 21 от д.п.) – случаен пътник в трамвайната мотриса, който не е участник във възникналия конфликт, но напълно добросъвестно е възпроизвел словесните цинизми на обвиняемия и възникналия впоследствие физически сблъсък. В действителност посоченият свидетел е уточнил, че не е видял А. да нанася удари към двамата контрольори, но тази празнота в разказа му може да бъде попълнела и с изявленията на И.и С., както и с обстоятелството, че липсва друго разумно обяснение за възприетия от св. Д.сблъсък, освен провокирането му с описаното поведение на обвиняемия. Изобщо, за да се твърди, че инкриминираните събития са протекли по начин, различен от представения в показанията на свидетелите С. иИ., означава в прав текст да се заяви, че двамата твърдят неистини и че поведението им е съставомерно по чл. 290 НК. Убедителни факти в подкрепа на подобна теза обаче липсват.

Въззивната инстанция достигна и до различни правни изводи, оценявайки като престъпно по чл. 325, ал.1 НК описаното деяние на обв. А.. Извършеното кореспондира с критериите, формулирани в П-2/74-Пл. относно подобно поведение на обществени места. И обективираните действия (ударите към свидетелите И.и С.), и отправените към тях в присъствие на останалите пътници думи („Ще ******… Да******… ******… ************ на вашата България … Аз ще правя каквото си искам“ … „боклуци“) могат да бъдат окачествени като „непристойни“, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явното му неуважение към обществото, тъй като са провокация срещу лични интереси и нормите на нравствеността (в този смисъл още – вж. р. 432/72-І, 605/11-І и т.н.). Ето защо, Районният съд погрешно е свел преценката дали деянието е съставомерно по чл. 325, ал.1 НК единствено до това, че  отказът на обвиняемия да представи валиден превозен документ не може да се разглежда като престъпно хулиганство.

Налице е и субективната страна на хулиганството. Дори извършеното да е било последица от лично пререкание на обв. А. с двамата служители на „ЦГМ“ към СО, това не изключва възможността деянието да е осъществено с евентуален умисъл – когато деецът, макар и да е съзнавал обществено-опасния му характер, преследвайки друга цел (напр. персонална саморазправа със свидетелите С. иИ.), е допуснал като страничен (косвен) резултат грубото засягане на обществения ред, защото и по този начин той изразява своето неуважение към обществото – пак в цит. П-2/74-Пл.

Всичко изложено дотук мотивира СГС да квалифицира  инкриминираното деяние като съставомерно по чл. 325, ал.1 НК, а във връзка с това – и да  освободи С.М.А. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 НК, както е предложила СРП. Предвиденото наказание за посоченото престъпление е „лишаване от свобода“ до две години; до момента обвиняемият не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност; с деянието си той не е причинил имуществени вреди; липсват някои от ограниченията за приложение на института по чл. 78а, ал.7 НК. По делото е установен такъв баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, който прави възможно заменящата административна глоба  да бъде индивидуализирана в размер, близък до средния – 2000 лв. (при диапазон между 1000 лв. и 5000 лв.). Така е, защото спрямо смекчаващите данни около личността на извършителя и самото му деяние (че А. е с чисто съдебно минало и добри характеристики; че е трудово ангажирано лице) могат успешно и с относително еднаква тежест да бъдат противопоставени други два отегчаващи факта – разнородният характер на хулиганската проява (осъществена чрез съчетаване на „думи“ и „действия“) и тематичната циничност на изразните средства, които, освен че са били  с непристойно звучене, са засегнали националното достойнство на българските граждани.

С тези мотиви въззивният съд, вместо първоинстанционния, приложи разпоредбата на чл. 378, ал.4, т.1 НПК.

 

                                  

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           …………………

                                                                                         …………………