Р Е Ш Е Н И Е
1113/19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1992 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.Р.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.Г.
от ШАК срещу Д.Д.Д., с ЕГН**********,***.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 26.10.1986 год. в
гр.Каолиново, за което бил издаден акт №67/26.10.1986 год. От брака си имали
родено едно дете – Р.Д.Д., родено на *** год., което е починало през 2007 год.
Твърди, че след раждането на детето, заедно с него живеели при нейните родители
в с.***. Ответникът често упражнявал физическо насилие над нея и й изневерявал.
От 25 години двамата били във фактическа раздяла, като всеки от тях си имал
свой собствен живот, като ответникът дори имал деца от други жени. Счита, че
брака им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което: да прекрати гражданския брак между тях, без да изследва въпроса за
вината, като изразява желание след прекратяване на брака да промени брачното си
фамилно име.
В съдебно заседание ищцата А.Р.Д. се явява лично и
с упълномощен представител - адв.С.Г. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор, в
който заявява, че ще изрази становище по основателността на иска след събиране
на всички доказателства в края на съдебното дирене. Не се противопоставя на
направените доказателствени искания от ищцовата страна, като счита, че страната
не сочи доказателства относно факта, че с ответника нямат други родени от брака
деца.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения му особен представител – адв.Г.Б. от ШАК.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата
А.Р.Д. и ответникът – Д.Д.Д. сключили граждански брак на 26.10.1986 год. в
гр.Каолиново, за което бил издаден акт №67/26.10.1986 год. От брака си имали
родено едно дете – Р.Д.Д., родено на *** год., което е починало през 2007 год. След раждането на детето ищцата и детето се
преместили да живеят при нейните родители в с.***. Ответникът често упражнявал
физическо насилие над нея и й изневерявал. От 25 години двамата били във
фактическа раздяла, като всеки от тях си имал свой собствен живот, като
ответникът дори имал деца от други жени. Семейното жилище на съпрузите се намирало
в с.Долина, община Каолиново, ул.“***“ №11. Последното било напуснато от ищцата.
При
сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - Д..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетеля
А. Р. М.и от следните писмени доказателства: Пълномощно, Удостоверение за сключен
граждански брак - дубликат, вносна бележка за заплатена държавна такса, писмо
изх.№11-04-189-001/21.10.2019 год., копие на Акт за раждане №351/16.07.1987
год..
По
отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля А. Р. М.съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло. Показанията на свидетеля почиват на негови преки наблюдения
над семейството на ищцата и на отношенията й с ответника във времето. В същото
време въпреки, че М.е брат на ищцата показанията му са еднопосочни, последователни
и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от 25 години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля М.,
които заявяват, че ищцата и ответника не живеят заедно от много години и че
двамата не поддържат контакти и никой от
съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че ищцата към настоящия момент живее заедно с друг
мъж в Република Германия, а опитите й да открие ответника и да осъществи
контакт с него са били неуспешни. От
изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите
е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов,
доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да
съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,
съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко
разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на
морала и не създава нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите
са във фактическа раздяла от около 25 години говори за тотално разпадане на
връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от
тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 25
години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнА. по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, без съдът да се произнА. по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че единственото родено от
брака на съпрузите дете е починало, съдът намира, че с решението си не следва
да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права,
личните контакти, местоживеенето на децата и тяхната издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, намиращо се в с.Долина, община Каолиново, ул.“***“ №11 е напуснато
от ищцата преди много години. Към настоящия момент ответникът също не живее в
него, доколкото не е бил открит на този адрес, независимо от адресната му
регистрация на него. Никоя от страните не е направила искане за предоставяне
ползването на семейното жилище, поради което съдът не следва да се произнА. по
този въпрос.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име на своя съпруг Д., а в настоящото производство прави искане същото да бъде
променено, като желае да възстанови предбрачното си фамилно име М. При преценка
на този въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която
правото за възстановяване на фамилното име или неговото запазване е
предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при
сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, съдът намира, че с оглед
изявеното желание на ищцата в този смисъл след развода същата следва да възстанови
предбрачното си фамилно име М.
Доколкото никоя от страните не е направила искане за изплащане на издръжка
от страна на другия съпруг, съдът намира, че не следва да се произнА. по този
въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но
доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В
същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при
завеждането на делото ищцата е внесла сумата от 25 лева, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната
такса.
По отношение претенцията на ищцата за заплащане на
разноски съдът съобрази разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която
съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки от съпрузите така, както
са направени, в случай, че никой от тях няма вина за прекратяване на брака. С
оглед на изложеното и с оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А. Р.Д., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.С.Г. от ШАК и
Д.Д.Д., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №67/26.10.1986
год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва
въпроса за вината.
КОНСТАТИРА,
че семейното жилище, находящо се в
с.Долина, община Каолиново, ул.“***“ №11 е напуснато от двамата съпрузи и никой
от тях не предявява претенции за предоставяне на ползването.
След прекратяване на брака А. Р.Д., с ЕГН**********
възстановява предбрачното си фамилно име
М.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 20 лева /двадесет лева/, представляваща
държавна такса по делото до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: