Р Е Ш Е Н И Е № 446
10.04.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 11.03.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 207 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
.
Образувано по въззивна
жалба, подадена от Я.И.И., ЕГН ********** ***, против решение №
424 от 17.10.2019 г. на Асеновградски
районен съд по гр.д. № 1826/2016 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
за осъждане на Й.А.С., ЕГН ********** ***, да му предаде зърнокомбайн
„Фордшрит“ Е-516 рама № ***, както и да му заплати обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 5200 лева,
представляваща пълната стойност на
зърнокомбайн „Фордшрит“ Е-516 рама № ***.Във въззивната жалба са релевирани
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение
с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият Й.А.С.,
ЕГН ********** , чрез процесуалния си представител адвокат Г.М..,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на
жалба и като такава е процесуално допустима.
Съдът на
осн. чл. 269 от ГПК,
след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира следното:
Пред
Районен съд-Асеновград е предявен от Я.И.И., ЕГН ********** срещу Й.А.С., ЕГН **********
иск по чл. 108 от ЗС
за установяване собствеността на ищеца върху зърнокомбайн „Фордшрит“ Е-516,
рама № ***, на основание договор за покупко- продажба, сключен на 23.03.2004г.
с продавача „Вега Комерс“ООД , обективиран във фактура №61/23.03.2004г. и за
осъждане на ответника да предаде владението му и при условията на евентуалност
иск по чл. 521, ал. 2 ГПК за присъждане на сумата 5200 лв., представляваща
равностойността на процесната движима веща, в случай че предаването й невъзможно поради унищожаването
й.
Ответникът е оспорил
исковете. Навел е възражения за неоснователност на претенциите, поради това, че
ищецът не е собственик на вещта. Договорът за продажба, на който същият
основавал правото си на собственост не бил сключен в предвидената от закона
форма, както и че посоченото във
фактурата търговско дружество - продавач „Вега Комерс“ООД , ЕИК:**********, към
датата на издаване й не е било вписано в
търговския регистър и не е съществувало като правен субект .
За да отхвърли предявените искове
първоинстанционният съд е изложил съображения , че при доказателствена тежест в
процеса, ищецът не е установил да е собственик на процесния зърнокомбайн.Посочил е , че между
ищеца и продавача на вещта липсва сключен договор в изискуемата форма съгласно
изискването на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника (в редакцията му към 2003г). Констатирал е , че
липсва съответствие между рамата
на зърнокомбайна посочен във фактура №61/23.03.2004г. и по искова молба, както и че
продавачът посочен във фактурата не е бил регистриран като
търговско дружество към датата на издаването й.
Решаващият състав
намира така изложените съображения от първоинстанционния съд за неоснователност
на предявените искове за правилни.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска по чл. 108 от ЗС,
ищецът следва да докаже собствеността си върху вещта, на соченото от него придобивно
основание – договор за покупко- продажба сключен на 23.03.2004г. с продавача
„Вега Комерс“ООД , обективиран във фактура №61/23.03.2004г. В тази връзка
спорът по делото се е концентрирал върху въпроса дали договорът от 23.03.2004
г. е действителен, предвид формата в която е бил сключен и дали е прехвърлил
правото на собственост.
Процесната
вещ представлява зърнокомбайн „Фордшрит“ Е-516, с рама № ***, с мощност
на двигателя 168 kW / 228 к.с./ и представлява самоходна техника по смисъла на § 1, т.12, б.
"г" от ДР на ЗРКЗГТ /обн. ДВ 79/1998 г./. Същата е с
мощност на двигателя над 10 kW. Отношенията във връзка с пускането на пазара,
регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа, контрола по
техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и
придобиването на правоспособност за работа с нея, се уреждат от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника.
Според
действащата към датата на сключване на договора за продажба /23.03.2004 г./
редакция на чл. 12 от ЗРКЗГТ,
договорите за прехвърляне правото на собственост на самоходна техника с мощност
на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Т.е. законодателят е поставил изискване за форма за действителност
на договора за продажба на зърнокомбайн и неспазването й води до
недействителността му. Въпросът дали зърнокомбайна е бил регистриран или не към
датата на сключване на договора за продажба в случая е ирелевантен, защото
промяната на текста на чл. 12 от ЗРКЗГТ
в смисъл, че такава форма /писмена с нотариална заверка на подписите/ се
изисква само за регистрираната в страната самоходна техника, е с последваща
договора за продажба дата - ред. ДВ бр. 100 от 2008 г.
Следователно,
към 23.03.2004 г., когато ищецът твърди,
че е придобил правото на собственост върху комбайна на основание сключен с продавача „Вега Комерс“ООД договора за продажба, законодателят е
поставил изискване за сключването му в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните. Тази форма за действителност в случая не е била спазена.Фактура
№61 от 23.03.2004г., която според ищецът обективира договор за покупко-продажба
и го легитимира като собственик на вещта , е без нотариална заверка на подписите на
страните и ответникът като трето лице по отношение на тази търговска сделка,
може да се позове на недействителността й. Договорът за продажба е нищожен,
поради неспазване на формата за действителност на същия и не е прехвърлил вещни
права на ищеца. Освен горното видно от документа като продавач в него е посочен „Вега Комерс“ООД ,
ЕИК:**********, което търговско дружество , към
датата на издаване на фактурата -23.03.2004г. не е съществувало като
правен субект,както резонно възразява ответника по делото, нито е било в процес
на учредяване, в нарушение на нормата
на чл.69 от ТЗ допускаща
възможността да се извършват действия, включително и да се сключват сделки от
името и за сметка на дружество в процес на учредяване и преди неговото вписване
в търговския регистър. Освен горното е налице и несъответствие досежно номера
на рамата на зърнокомбайна посочен във
фактурата 2-135830 и този по искова молба -№ ***, а чрез номера на рамата автомобилите и
самоходната техника се индивидуализират като специфичен род вещи, подлежащи на
регистрация, както при първоначалното им производство, така и
в последващия им оборот. Представеното по делото свидетелството
за регистрация на земеделска и горска техника доказва наличието на придобивно
основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява
пречка за установяване на противното, както е посочено в решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС. Именно противното
е установено по настоящото дело по категоричен начин. Ищецът не е придобил
собствеността върху процесния зърнокомбайн на твърдяното от него договорно
основание, поради неспазване на формата за действителност, следователно
отразеното в талона придобивно основание не е осъществено.
Следователно ищецът
не се легитимира като собственик на
зърнокомбайна по силата на сключен с
„Вега Комерс“ООД на 23.03.2004г. договор за покупко-продажба,обективиран във
фактура №61, поради което и искът му по чл. 108 от ЗС
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
След като по делото не е
установено ищецът да е собственик на процесния зърнокомбайн, то ответникът не
дължи заплащане и на неговата равностойност
, поради унищожаването на вещта, поради
което и предявеният при евентуалност иск с правна квалификация чл.521,ал.2 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентичен правен извод районния съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Първоинстанционният съд не се е
произнесъл по претенцията предявена от Я.И.И. за осъждане на Й.А.С., да му заплати сумата от общо 1500 лева , от
която 1000 лева –стойността на увредената гума на зърнокомбайна, 300 лева-
джанта и 200 лева-сигнален преден фар. Ищецът не е поискал допълване на
решението, поради което настоящата въззивна инстанция не може за
първи път да се произнесе по тези искове.
При този изход на правния спор
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 660 лева.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424/ 17.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1826/ 2016г. по описа на Районен съд –Асеновград, III-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Я.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Й.А.С., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 660 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.