№ 58
гр. Разград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Иновасион ООД с. Езерче против НП № 17- 000674/09.10.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс. В жалбата сочи,
че НП е незаконосъобразно, като се изтъкват доводи за липса на трудово правоотношение,
което да изисква сключване на трудов договор. Моли се НП да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание повереникът на обжалващото дружество поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, чрез представителя си,
излага становище за неоснователност на жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Контролни органи към наказващия орган извършили проверка на обжалващото дружество
в периода от 17.07.2020 до 11.09.2020г. Тази проверка касаела трудовите правоотношения с
наети от дружеството лица. Проверяващите установили, че в периода 16.03.2020г. до
1
10.04.2020г. С. М.ов Ч. е работил в полза на „Иновасион“ ООД, като извършвал дейност,
характерна за длъжност общ работник – бояджия в обект семеен хотел „Мимоза“ в гр.
Разград, ул. Стадиона №2, който хотел бил стопанисван и експлоатиран именно от
„Иновасион“ ООД, без отношенията по повод представяне на работната му сила, да са
уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на С. Ч. на
работа. Управителят на „Иновасион“ ООД попълнил декларация /копие на л. 20 от делото/, в
който посочил, че наел лица по граждански договор за извършване на бояджийска работа в
хотела и след приключване на работата им платил уговорената цена. При проверката на
контролните органи бил представен граждански договор /копие на л.21/, сключен с лицето
на 16.03.2020г. По силата на този договор възложителят възлагал на лицето С. Ч. да
извърши в семейния хотел бояджийски работи с материали на възложителя, който се
задължавал да му изплати възнаграждение в размер 475 лв за извършената работа. Понеже в
този договор нямало уговорен краен срок на изпълнение, прието било и че няма уговорен
конкретен резултат, като в крайна сметка контролните органи приели, че правоотношението
има постоянен характер и предмет на същото била трудова дейност, т.е., следвало да бъде
уредено като трудово, но сключен трудов договор с лицето не бил представен. На
дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, за
това, че отношенията с лицето не били уредени с трудов договор. Обстоятелствата по акта
са изложени и в обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция
на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1500лв. за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс.
По делото е разпитана свидетелката А. М. /актосъставителя/, която потвърждава
изложените в акта и НП обстоятелства.
Съдът намира, че НП е незаконосъобразно от формална страна. В НП и в АУАН
твърдяното нарушение не е индивидуализирано от обективна страна съобразно
изискванията на закона / чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/. Деянието на
жалбоподателя е описано при смесване на фактическите признаци от съставите на две
нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ. Наказващият орган фактически не е
изложил ясно становище към кой от двата състава на нарушение следва да се отнесе
разглежданата ситуация. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като нарушението на тази
разпоредба се наказва по реда на чл. 414, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, като неизпълнението на това задължение се наказва по
реда на чл. 414, ал. 3 КТ. В разглеждания случай не е ясно дали жалбоподателят е
санкциониран за това, че сключеният със С. Ч. граждански договор прикрива трудово
правоотношение, което е в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, или в това, че между тях не е
сключен трудов договор в писмена форма, което е нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ /В този
смисъл Решение на Административен съд –гр. Разград по КАНД №104/2020г./. С оглед
изложеното съдът приема, че самото нарушение от фактическа страна не е ясно описано.
При липсата на надлежно описание на нарушението не може да се прецени дали е дадена
2
правилната правна квалификация и дали е приложена съответната на нея санкционна
разпоредба.
На следващо място съдът намира, че самото правоотношение, което в случая се визира
няма характер на трудово или поне данните от делото не доказват наличие на такова. Става
дума за извършване на бояджийска дейност в семеен хотел, която дейност е възложена на
физическо лице. Това във всички случаи е дейност насочена към определен резултат
/независимо дали в писмения текст на договора крайният резултат е посочен/, т.е. това е
дейност явяваща се типичен предмет именно на договор за изработка. Липсата на посочен
срок за изпълнение не променя този извод - наличието на уговорен срок не е абсолютен
елемент на договора за изработка. Това в никакъв случай не означава постоянност на
правоотношението в смисъла на трудовите правоотношения. Дали крайният резултат е ясен
от писмения текст е отделен въпрос, но същият въпрос има значение за редовността на
договора именно в качеството му на граждански такъв, като не се забравя и че този договор
е принципно неформален. Крайно неоправдано обаче е на такава база да се правят изводи,
че правоотношението било трудово. Няма уговорено работно време и възнаграждението
очевидно е уговорено за цялостната работа. Но същественото е, че както се каза и по-горе,
предмета на възложената дейност е типичен за договор за изработка и според съда изводът
за наличие на правоотношение, което следвало да бъде уредено като трудово е изначално
необоснован. При това очевидно става дума и за неправилно приложение на материалния
закон. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните и
материалните правила, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от делото и доколкото е направено искане в този смисъл, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати
на обжалващото дружество направените разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №17- 000674/09.10.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на Иновасион ООД с. Езерче е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от същия кодекс.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград
ДА ЗАПЛАТИ на Иновасион ООД с. Езерче, ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева за
разноски по производството.
3
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4