№ 528
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900141 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сумата 332 265 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел.енергия от
вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот 001047 в с.Крупен, общ.
Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2MW за периода от 01.03.2018г.
до 01.03.2021г и тази, която би отдала при мощност 3MW, претърпени поради неизпълнено
задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г.
да осигури на ВяЕц до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната
присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението. С протоколно
определение от 26.10.2022г. въз основа на изявление на ищеца е допуснато изменение на
иска чрез неговото намаляване до общ размер от 269455,29 лв., като за горницата до
първоначално предявения размер производството е прекратено на основание чл.233 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ, като
фактическото й присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България
Мрежи” АД с включването на присъединителните съоръжения в паралел с електрическата
мрежа е формално извършено през ноември 2010г. На 30.09.2013г. между страните е
сключен договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с
1
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа подаването на произвежданата от същата електрическа
енергия е било ограничено от „Е.ОН България Мрежи” АД до мощност от 2MW от общо
уговорените 3MW, поради което с поставянето под напрежение на генератора, централата
започнала да произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си
мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява неизпълнение по чл.79
ЗЗД на договорните задължения на ответното дружество да осигури достъп до
електроразпределителната мрежа на пълната присъединена мощност, поради което се
претендира обезщетение за претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като
разлика между стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази,
която би отдала при мощност 3 MW.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорват се твърденията за виновно неизпълнение на договора за достъп, като се твърди, че
не е влязъл в сила поради неизпълнение на предвиденото в него условие производителят да
е изпълнил задълженията си по договора за присъединяване и да е представил документ за
въвеждане в експлоатация на присъединителните електрически съоръжения, в случай, че се
изграждат от него. Сочи се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да
реконструира килия Конаре и да представи съответните документи договорът не е влязъл в
сила и съответно е неоснователна претенция за вреди от неговото неизпълнение. Твърди се,
че в анекс към договора за присъединяване от 10.05.2011г. страните са договорили до
преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да прилага
ограничение до 6 MW на общо отдавана мощност за всички генератори, присъединени към
модул „изход“ на ГРУ „Крис“. Излага се, че ответното дружество не е ограничило достъп на
ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с производителите,
собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди се, че не е налице
виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкция на килия
Конаре, доколкото същото е действало добросъвестно, изпълнило е всички искания на
„НЕК“ ЕАД във връзка със съгласуване на проектите за реконструкция, но отговор от „НЕК“
ЕАД не бил получен. Оспорва се също наличието на непосредствена причинно-следствена
връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите за ищеца вреди, доколкото в случая
ограничението и неговия размер е следствие на договореност с трети лица. Твърди се също,
че така настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при сключване на договора ищецът
се е съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до реконструкция на килия
„Конаре“ и се е задължил да я осъществи. Оспорва се и размера на твърдените вреди, като се
сочи, че производството на електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество
обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и контролирани – скорост на вятъра,
техническа изправност на съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи
по безспорен начин сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен
размер. Твърди се също, че посочената цена по договори със „Синергон енерджи“ ЕООД и
2
„Енерджи МТ“ ЕАД е неприложима, доколкото същата се определя на база заявено
количество и график за производство, поради което производство извън този график би
довело до намаляване на цената.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е поемал договорно
задължение да извърши реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“,
съответно оспорва и твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие на
неизпълнение на задължението за реконструкция, както и на въведено вътрешно
ограничение в работата на ВяЕЦ. Твърди се, че договорът за присъединяване бил прекратен
на основание чл.59 от Наредба №6/2004г. при въвеждане в експлоатация на съоръженията
поради изчерпване на предмета му, поради което сключените въз основа на него последващи
анекси са нищожни порази невъзможен предмет.
В допълнителния отговор ответното дружество оспорва твърденията за
настъпило прекратяване на договора за присъединяване и съответно за нищожност на
сключените анекси. Поддържат се изложените в отговора възражения за неизпълнение на
договорно задължение от страна на ищеца във връзка с реконструкция на съоръжения.
Твърди се приложимост на хипотеза за изключване отговорността на ответника на
основание чл.30, ал.2 от ОУ.
В рамките на дадения от съда срок са постъпили молби от третите лица –
помагачи, конституирани на страната на ответника „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, с които
изразяват становище за неоснователност и недоказаност на предявените претенции.
Твърдят, че ограничението на мощността на ВяЕЦ е наложено по договореност между
страните, а не се дължи на действия на ответника, както и че не съществува сигурност за
увеличение на имуществото на ищеца, което е предпоставка за основателност на
претенцията за пропуснати ползи. Сочи се, че реконструкция на килия „Конаре“ не е била
технически необходима и поради това е било без основание поставянето й като условие за
присъединяване на ВяЕЦ на пълна мощност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че е сключен
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009г., по силата на който „Е. ОН
България Мрежи“ АД се задължава да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа електрическата централа на „Уинд Системс“ ЕООД с
номинална мощност от 3000кW, находяща се в с. Крупен, в ПИ №001047.
На 07.10.2010г. е разрешено ползването на „Ветроенергиен парк от четири
ветрогенератори, находящи се в позамлени имоти ПИ 001052, 001947 и 001053 от
землището на с.Крупен, община Каварна с възложители „Уинд Стрийм“ ЕООД, „Уинд
Системс“ ЕООД и „Уинд Пауър 2“ ЕООД. Със заповед №2612/12.11.2010г. на „Е.ОН
България Мрежи“ АД се нарежда ветрогенераторната електрическа централа на „Уинд
Системс“ ЕООД да се постави под напрежение, считано от 12.11.2010г.
На 25.10.2010г. е сключен договор, по силата на който „Уинд Системс“ ЕООД е
3
поело задължение да доставя и продава на „Е.ОН България Продажби“ АД произведената от
вятърна централа с обща инсталирана мощност от 3000кW, находяща се в с. Крупен, в ПИ
№001047 активна електрическа енергия, отговаряща на показателите на качество.
Видно от анекс №1 от 12.11.2010г. към договора за присъединяване „Е.ОН
България Мрежи“ АД и „Уинд Системс“ ЕООД се определя максимално допустима
генерирана мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход“
в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ „Конаре“. След реконструкцията на килия Конаре в п/ст
„Генерал Тошево“, максимално допустимата генерирана мощност се предвижда да бъде
увеличена до инсталираната мощност от 9 MW за електрическите централи, присъединени
към ГРУ.
С анекс №2 от 20.01.2011г. към договора за присъединяване е променена
максимално допустимата генерирана мощност от 5 MW на 6 MW.
С анекс №3 от 10.05.2011г. към договора за присъединяване производителят
„Уинд Системс“ ЕООД, заедно с „Уинд Енерджи“ ЕООД и „Уинд Стрийм“ ЕООД се
задължава да проектира и преоборудва килия „Конаре“ в п/ст „Генерал Тошево“, както и да
прехвърли на „Е.ОН България Мрежи“ АД съоръженията. До изпълнение на тези
задължения „Е.ОН България Мрежи“ АД ще прилага ограничение до 6 MW на общо
отдавана мощност за всички генератори, присъединени към „изход“ ГРУ „Крис“. В т.4 е
посочено, че след сключване на договор за присъединяване на оборудване на килия „Конаре
на п/ст „Генерал Тошево“ 110/20 kV между „Е. ОН България Мрежи“ АД и НЕК АД двете
страни се задължават да уредят отношенията си в допълнително споразумение.
По делото е приет предварителен договор за присъединяване на обект от
15.04.2011г. между „НЕК“ АД и „Е. ОН България Мрежи“ АД за определяне на правата,
задълженията и необходимите условия за присъединяване на разпределителна уредба
средно напрежение и електропровод средно напрежение „Конаре“, собственост на Е.ОН към
уредба средно напрежение, собственост на НЕК, във връзка с присъединяването към
електроразпределителната мрежа вятърна електрическа централа от 9МW, находяща се в
ПИ №40049.1.58., ПИ №40049.1.47, ПИ №400489.1.52, землище на с. Крупен. В чл.2 са
посочени условията за присъединяване към килия „Конаре“ чрез нейното преоборудване с
необходимите нови съоръжения, което следва да бъде извършено от „Е.ОН. България
Мрежи“ АД, съгласно чл.2.6 от договора в срок до 30.07.2012г. /чл.4.2/.
На 30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи условия за достъп
на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г.
Представени са протоколи за отчет на произведената и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ВтЕЦ „Крупен – 4“ и
фактури, издадени през периода от 31.01.2018г. до 31.01.2021г.
Приета е като доказателство по делото кореспонденция между „Е.ОН. България
Мрежи“ АД и „НЕК“ АД за одобряване на инвестиционен проект и сключване на
окончателен договор за реконструкцията на килия „Конаре“. С писмо от 25.04.2013г.
„Енерго про Мрежи“ АД е поканило „НЕК“ АД да сключат окончателен договор.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
статистическите данни за скоростта на вятъра за исковия период, предоставени от „Хаос
4
Инвест“ ЕАД, най-вероятно не са манипулирани с оглед на установените липси на данни за
определени периоди и поради констатираните данни за файловите атрибути.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че има
наложено ограничение в релейната защита на ГРУ „Крис“, обхващащо производството на
трите ВяЕЦ, присъединени към секцията. Всеки от тях е с номинална производствена
мощност от по 3 мегавата, а ограничението е в размер на 7 мегавата до 20.07.2021г., а след
тази дата е променено на 8 мегавата. Ветрогенераторите, присъединени към тази секция, не
могат да работят едновременно на номиналната си мощност и да отдават електрическа
енергия към ЕРМ поради наложеното ограничение в ГРУ „Крис“. Ограничението до 2
мегавата е осъществено вследствие на наложеното постоянно ограничение на релейната
защита на ГРУ „Крис“. То е осъществено последващо, вътрешно софтуерно във
ветрогенератора, след многократно аварийно изключване на трите ветрогенератора поради
активиране на защитата на ГРУ „Крис“. На 24.07.2021г. вътрешното ограничение на ВяЕЦ е
премахнато, вследствие променената защита на ГРУ „Крис“ чрез извършени настройки от
ЕРП Север. При наложено ограничение най-целесъобразно е мощността да бъде
разпределена между трите ветрогенератора, тъй като ветрогенераторът не може да работи
под 50% от номиналната си мощност. Според изчисленията на вещото лице „Уинд системс“
ООД е произвела и продала повече през исковия период, отколкото би произвела при
скорост на вятъра съгласно предоставените от „Хаос Инвест“ ЕАД данни. Съобразно
изготвените от вещото лице графики възможното производство на електроенергия от „Уинд
системс“ ООД при скорост на вятъра, приложен от „Хаос Инвест“ ЕАД, би довело до
възможно по-ниско производство от действително произведеното.
По делото е приета и повторна съдебно-техническа експертиза, от заключението
по която, кредитирано изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
действително произведените от ВяЕЦ 575,119 мегавата за януари и 657,633 мегавата за
феврури през 2018г. са максичално възможните за производство количества електроенергия
и без ограничения. Реално произведеното от ВяЕЦ количество енергия за процесния период
вещото лице е установило както следва: 2018г. – 5723,733 мегаватчаса, 2019г. – 5965,823
мегаватчаса, 2020г. – 6472,205 мегаватчаса, 2021г. – 6504,713 мегаватчаса. Относно размера
на НСП за исковия период, според заключението изпълването на квотата НСП при централи
като настоящата ВяЕЦ, която се самоопределя като централа, работеща до 2250 часа
годишно, настъпва при производството на 6000 кWh, вследствие на което се установява, че
през 2018г. и 2019г. не е достигнато НСП, през 2020г. 2021г. НСП е достигнато през
м.декември. За 2018г. НСП се достига след производство на още 276,27 мегаватчаса, за
2019г. – след още 34,18 мегаватчаса. Вещото лице е изчислило цената на енергията на
свободен пазар, както и размера на дължимата от ищеца цена за балансиране на всеки от
месеците през процесния период. При остойностяване на енергията, която ВяЕЦ щеше да
произведе за процесния период при съобразяване на приложимите цени за количествата до
достигане на НСП /преференциална цена, премия от ФСЕС/ и за количествата след
достигане на НСП /цена за излишък, цена по договори за продажба на свободен пазар/, са
5
взети предвид разходите за балансиране и допълнителните разходи 5% ФСЕС, въз основа на
което за исковия период по години е изчислен нетния приход, който за 2018г. възлиза на
74593,82 лв., за 2019г. – на 60968,05 лв., за 2020г. – 106224 лв., за 2021г. – на 27669,42 лв.
или общо за процесния период на 269455,29 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 от ЗЗД следва да се
установи наличието на облигационно правоотношение между страните, качеството на
ищеца като изправна страна, неизпълнение от страна на ответника на поето по договора
задължение, вследствие на което ищецът е пропуснал да реализира ползи, пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество „Уинд Системс" ООД като производител на електрическа енергия по
смисъла на § 1 т.46 от ДР ЗЕ и ответника „Електроразпределение Север" АД като оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на § 1 т.34б б.А от ДР ЗЕ е възникнало на основание
сключения договор от 30.09.2013г. правоотношение по достъп до електоразпределителната
мрежа - използване на електоразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия.
От представените доказателства за присъединяване на централата се налага извод, че и
преди датата на сключване на договора между тях е съществувало правоотношение по
достъп.
Договорът за достъп е сключен на основание разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЕ,
съгласно която производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за
достъп с оператора на електропреносната мрежа или с оператора на
електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните
във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, като
тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия.
Договорите за достъп и пренос са регламентирани и Правила за търговия с електрическа
енергия, в сила от 26.07.2013г.
От заключението по приетата по делото СТЕ се установява и не е спорно между
страните, че процесната ВяЕЦ е с номинална мощност 3 мегавата, която е ограничена
софтуерно до 2 мегавата поради наложеното постоянно ограничение на релейната защита на
ГРУ „Крис“, извършено след присъединяването на ВяЕЦ. Ограничението е в размер на 7
мегавата, наложено е на извода към въздушната електропроводна линия и обхваща
производството едновременно на трите присъединени към него ветрогенератори с обща
инсталирана мощност 9 мега вата, включително и процесния. Разпределението на
ограничението между трите ветрогенератора е извършено впоследствие по споразумение
между операторите на трите ВяЕЦ, но това решение е наложено от наличието на общо
ограничение, поради което са настъпили многократни аварийни изключвания, вероятни да
доведат до дефектиране на ветрогенераторите.
От представените по делото три броя анекси - от 12.11.2010г., 10.01.2011г. и
10.05.2011г., подписани от страните след присъединяването на централата, се установява, че
между страните е договорена максимално допустима генерирана мощност от 5 мегавата
общо за трите ветрогенератора, присъединени към изход ГРУ Крис, увеличена на 6 мегавата
с второто споразумение. В т.2 от споразумението страните са уговорили като условие за
увеличение на максимално допустимата генерирана мощност до инсталираната мощност от
9 мега за трите централи - реконструкция на килия Конаре в подстанция Генерал Тошево.
6
Не е спорно по делото, че ограничението за трите ветрогенератора общо е до 7 мегавата, в
рамките на което процесният ВяЕЦ е ограничен до 2 мегавата. По предходно воденото
между страните производство по търг.дело №321/2017г. е прието, че макар и страните да са
обозначили постигнатите между тях споразумения като анекси към договор за
присъединяване, а договорът за присъединяване да е прекратен съобразно чл.59 от Наредба
№ 6 от 09.06.2004г. /отм./ споразуменията между страните са действителни, уреждат
съществуващи между тях отношения и са във връзка с правоотношението между страните по
достъп до електроразпределителната мрежа. С тях страните са ограничили достъпа на трите
ветрогенератора, присъедини към изход ГРУ Крие, като последното ограничение е до 7 мега
вата.
По отношение на настоящия спор описаните анекси и уговореното с тях
ограничение не са относими, тъй като исковият период е от 2018г. до 2021г., а на
30.09.2013г. правоотношението между страните е уредено със сключения договор при общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобноваеми източници до
електроразпределителната мрежа, по силата на който обаче ЕРП поема задължение за
предоставяне на достъп и системни услуги на производителя за осигуряване на нормални
технически условия за работа на електрическата централа, при спазване на техническите
параметри на електроцентралата, определени съгласно сключен договор за присъединяване
с обща заявена мощност от 3 мега вата. В договора за достъп няма уговорки за съществуване
на ограничение на генерираната номинална мощност, няма условия за достигане на
мощност от 3 мегавата, съответно няма и поети задължения за извършване на ремонтни
дейности на съоръжения на електроразпределителното или електропреносното предприятия.
Поради това се налага извода, че със сключването на договора за достъп на
30.09.2013г., договореното с предходните споразумения ограничение е отпаднало и от този
момент за електроразпределителното предприятие е възникнало задължението да осигури на
производителя на ВяЕЦ достъп до собствената си електроразпределителна мрежа за
номиналната мощност на електроцентралата от 3 мегавата.
Както е посочено по-горе, от заключението на вещото лице се установява и не е
спорно между страните, че до 24.07.2021г. ограничението от 7 мегавата за трите
ветрогенератора е било действащо, от което следва, че през исковия период е било налице
неизпълнение на поетото от ЕРП задължение за осигуряване на достъп на ВяЕЦ,
собственост на въззиваемото дружество, до електроразпределителната мрежа в пълен обем
на номиналната присъединена мощност.
В резултат на неизпълнението на задължението ищцовото дружество е
пропуснало да реализира полза в размер на преференциалната цена, която би получил от
продажбата на произведена от централата електрическа енергия в размер на разликата
между стойността на произведената енергия от 2 мега вата и стойността на енергията, която
би могла да бъде произведена от пълната договорена мощност от 3 мега вата. Вредите са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ЕРП да осигури
достъп на централата за пълната мощност, в контекста на поетото от „Е.ОН България
Продажби“ АД задължение по силата на договор от 25.10.2010г. да изкупува цялото
количество активна електрическа енергия, отговаряща на показателите на качество,
произведена и доставена от „Уинд Системс" ООД.
Размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на изчисленията
в заключението на съдебно-техническите експертиза по данни за скоростта на вятъра, в
района на ВяЕЦ „Могилище – Запад“ от СКАДА система, събрани от уреди на височина 105
метра, за период от 01.03.2018г. до 01.03.2021г. на 10-минутен интервал. С оглед
установяване обективността на данните е назначена съдебнотехническа експертиза, от
заключението по която е установено, че няма основание да се считат данните за
манипулирани, с оглед на което същите са използвани за основа на изчисленията по съдебно
техническата експертиза за установяване на производството, което би реализирал ищцовия
ВяЕЦ.
7
От заключението по СТЕ се установява, че общо за процесния период
01.03.2018г. - 01.03.2021г. възможното производство на електроенергия от процесния ВяЕЦ
при липса на ограничение е в размер на общо 20981 мегавата, въз основа на което е
изчислен размера на пропуснатото производство като разлика с действително
произведеното. При остойностяване на енергията, която ВяЕЦ щеше да произведе за
процесния период при съобразяване на приложимите цени за количествата до достигане на
НСП /преференциална цена, премия от ФСЕС/ и за количествата след достигане на НСП
/цена за излишък, цена по договори за продажба на свободен пазар/, са взети предвид също
и разходите за балансиране и допълнителните разходи 5% ФСЕС, въз основа на което за
исковия период по години е изчислен нетния приход, който за 2018г. възлиза на 74593,82
лв., за 2019г. – на 60968,05 лв., за 2020г. – 106224 лв., за 2021г. – на 27669,42 лв. или общо за
процесния период на 269 455,29 лв.
Предвид на така изложеното, въззивният съд намира иска за вреди от
неизпълнение на договорно задължение за доказан и основателен в пълния му размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 269 455,29 лв., от
които за 2018г. - 74593,82 лв., за 2019г. – 60968,05 лв., за 2020г. – 106224 лв., за 2021г. –
27669,42 лв.
На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане следва да бъде присъдена
законна лихва върху исковата сума, считано от завеждане на иска в съда - 02.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид своевременно направеното искане и изхода на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 29361,10 лв., включващ
заплатена държавна такса, депозит за СТЕ, заплатено адв.възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност на адв.хонорар, релевирано своевременно от ищцовата
страна, се явява неоснователно с оглед съответствието му с предвидените в чл.7, ал.1 и 2 от
Наредба №1/2004г. минимални размери.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна да заплати на „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, сумата 269 455,29 лв. за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., от които за
2018г. - 74593,82 лв., за 2019г. – 60968,05 лв., за 2020г. – 106224 лв., за 2021г. – 27669,42 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изчислени като разлика между стойността на произведената ел.енергия от вятърна
електрическа централа, находяща се поземлен имот 001047 в с.Крупен, общ. Каварна, обл.
Добрич, при работа на генератора с мощност 2MW за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г
и тази, която би произвела при мощност 3MW, претърпени поради неизпълнено задължение
на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на
ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната
присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
8
на исковата молба в съда 02.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна да заплати на „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, сумата от 29361,10 лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в
качеството на трети лица - помагачи на страната на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9