В хода на извършеното на 12.07.2018 г. от 22,50 ч. до 23,10 ч. претърсване
и изземване в л.а. „Мерцедес” с регистрационен номер ****, управляван от свид. П.Д. /л. 44-49 от ДП/ били открити и иззети 2 бр. полиетиленови пликчета с размери 5x6 см., съдържащи суха
зелена тревиста маса, представляваща марихуана с общо нето тегло 1,08 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК)
7.7 тегловни %.
При извършения на 12.07.2018 г., от 23,35 ч. до
23,50 ч. оглед на мястото, където подс.Б. изхвърлил вещи, докато бягал от полицейските
служители /л. 35-40 от ДП/, са били намерени и иззети: бяло вещество, на бучки,
увито в прозрачно полиетиленово фолио, представляващо 9,91 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин от
4,2 тегловни %; мобилен телефон Нокия с ********; зарядна батерия за мобилен
телефон, черна на цвят с надпис BL-5C-1020 mAh 3.7 V 3.8 Wh и СИМ - карта на
Теленор с № ********.
Бил извършен на
13.07.2018 г. от 00,05 ч. до 00,25 ч. личен обиск на подс.Б. /л. 63 от ДП/, при който били намерени и иззети: 1 бр. прозрачна
полиетиленова торбичка с размери 5x6 см, с цип, съдържаща глава от суха зелена
тревиста маса - марихуана с нето тегло 0,52 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 7.7 тегловни %, както
и 1 бр. сребриста правоъгълна електронна везна.
Поради възникнала неотложност, обоснована с предположението, че е възможно К.Б. да съхранява
наркотични вещества и в дома си, полицейски служители, сред които свидетелите И.Ш. и Б.А., разследващ
полицай и две поемни лица от СОТ Алфа – свидетелите Т. Г. и И.Г., се насочили към обитавания от подсъдимия адрес в гр. Пловдив, ***.
При пристигането в жилището полицейските служители
заварили там родителите на подсъдимия,
свид.В.Г. и свид.Д.М., като последният чакал подс. Б. да се върне, за да може да си закупи от него
амфетамина, който му бил обещал по-рано. В хода на извършеното на 13.07.2018 г.
от 2,30 ч. до 3,00 ч. претърсване и изземване в
жилище, находящо се в гр. Пловдив, ***, ползвано от подс.К.Б. и
родителите му /л. 53-60 от ДП/, са били намерени и иззети: 1 бр. мобилен апарат „Тъч” с ИМЕЙ ***********, без СИМ-карта; 1
бр. телефон с ИМЕЙ ***********; 1 бр. телефон с ИМЕЙ ***********; бурканче с надпис „mustard
dillson”, съдържащо половинки бели таблетки; 1 бр. кафяво
бурканче, съдържащо малки кръгли таблетки; кредитна карта Efbet, със следи от
бяло вещество по нея и плик с цип с размери 6x5 см., съдържащ 3 бр. буци с бял цвят, представляващи общо 1,81 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин от 1,0 тегловни %. Последното представлява вещество – бяло на три буци в полиетиленото пликче.
То било забелязано от свид.И.Ш. в
момента, в който свид.В.Г. станала от дивана, на който седяла в хола и
подвижната възглавница от се разместила. Свидетелят видял процесното пакетче,
като извикал, че е открил нещо. В този
момент във вътрешния коридор на жилището с пряка видимост към място на
откритото пликче се намирали поемните лица Г. и Г., а във външния коридор към
стълбището на блока /допълнително обособен, където имало множество кутии с
обувки и документи/ били останалите полицейски служители и разследващия
полицай. Протоколът бил съставен на место, на което се подписали присъстващите,
включително и майката на подсъдимия, както и на пликовете с иззетите веществени
доказателства без да направят възражения.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
1.
Относно преследването, задържането на подсъдимия, изхвърлените от него вещи
и откритите у него вещи, оказаната принуда на полицейските служители и
нанесените им телесни повреди:
Визираните факти се установяват
от показанията на свидетелите Д. Д. , И.Ш., Б.А., Г.К., Д.С., В.П., частично от
показанията на свид.И. Г. , дадени на съдебното следствие /за К. и приобщените
на ДП относно съобщеното му от свид.Д. л.113 гръб от ДП/, от показанията на
свид.П.Д., дадени пред съдия на ДП и частично пред съда, от извършения оглед на
местопроизшествие /л.35 ДП/, от оглед на ВД – на иззетия при огледа на
местопроизшествие мобилен телефон, изхвърлен от подсъдимия, от
претърсване и изземване от л.а. МПС Мерцедес с рег.№ ******, от
заключенията на в.л. П.Д. от ДП и от заключението по допълнителната СМЕ,
назначена служебно от съда в хода на съдебното дирене, от заключението на извършената в хода на досъдебното производство химическа експертиза /л. 132 от ДП/, от показанията на свид.Б. относно ползвания телефонен номер от сина й –
подсъдимия К.Б. – с номер ******, от изготвените ВДС, резултат от приложението на
специални разузнавателни средства, от приложените писмени доказателства – медицински и относно служебните
обязаности на частните обвинители, от постановление на РП Пловдив за отказ да
се образува досъдебно производство /л.89 СП/.
Показанията на
свидетелите, полицейски служители, посочени по-горе - Д. Д. , И.Ш., Б.А., Г.К.,
Д.С., В.П., са последователни, непротиворечиви, обективни и съответни на
останалите посочени доказателствени източници, които се кредитират от съда
относно тази част от фактологията по казуса. Всеки от тях разказа пред съда
възприетите от него части от разследваното събитие, които лично е възприел.
Тези свидетели излагат обстоятелствата,
свързани с предприетото последване на автомобила, управляван от свид.П.Д. ***,
отиването до дома на подсъдимия в бл.***, насочването след това на
мерцедеса, управляван от Д. към бл.**, бл.** в същия квартал на Пловдив. Те са
възприели как първо свид.Д. започнал да бяга и да крещи и бил задържан, при
което заявил, че в колата си има марихуана, оставена от подсъдимия. За този
факт пряко, като лице непосредствено възприело така изложеното от свидетеля,
дават показания пред съда Д.С. и Г.К..
Следва да се посочи, че относно причината, за която свид.Д. изчаквал подсъдимия
е съобщена от самия Д. след прочитане на показанията му, дадени пред съдия на
досъдебното производство. Свид.Д. потвърди пред съда, че подс.Б. се е насочил
към бл.**, за да вземе амфетамин. Това се потвърждава и от показанията на
свид.Д. /л.65 гръб СП/, както и от изложеното от свид.К. /л.72 гръб СП/. Последният, уточни пред съда относно
откритите два пакета с марихуана в автомобила, че се касае за факти, които е
пропуснал да изложи в разпита си пред съда, а не за противоречие и потвърди и
изложеното от него пред разследващия орган -
че свид.Д. му е споменал, че в автомобила си има две топчета марихуана,
които били на подс.К.Б.. Свид.П., който е участвал в задържането на Д., също
заяви пред съда, че последният съобщил, че имало марихуана в автомобила.
Свид.Д. видял как подсъдимият изхвърля пликче
с бяло вещество, като това е било възприето и от свид.К. който останал на место
при изхвърления предмет. При извършения оглед на местопроизшествие този
предмет, ведно с хвърления към свид.Д. мобилен телефонен апарат са фиксирани по
нагледен начин като находки, свързани с престъплението и са били иззети по
съответния ред, за което първостепенният съд е одобрил протокола от извършеното
действие по разследване в условията на неотложност. Иззетият телефон е бил на подсъдимия, който е
дължал в ръце и го е запратил по свид.Д. Д. , за да избяга. Телефонът е
установен - марка Нокия с ********; зарядна батерия за мобилен телефон,
черна на цвят с надпис BL-5C-1020 mAh 3.7 V 3.8 Wh и СИМ - карта на Теленор с №
********.
Видно от извършения оглед на веществени доказателства /л. 157 от ДП/, при
поставяне на зарядната батерия за този мобилен телефон, черна на цвят с надпис BL-5C-1020 mAh
3.7 V 3.8 Wh в мобилен телефон Нокия с ******** със СИМ - карта на Теленор с №
********, телефонът се е включил и е било установено, че СИМ картата, намерена
поставена в него при приобщаването му към доказателствения материал, е с
мобилен телефонен номер ******. От изготвените ВДС, резултат от приложението на
специални разузнавателни средства, комуникацията на подс.Б., документирана по делото, е осъществявал именно от мобилен
телефонен номер +******/с кода на
Република България/. Този номер е бил на името на майката на подсъдимия – свид.А.Б., като в показанията
си тя потвърждава, че е бил ползван от сина й /л.63 гръб, абзац 2 СП/.
От заключението на в.л. С.Б. по
съдебно-химическата експертиза се установява, че иззетото от парка бяло вещество, на бучки, увито в прозрачно полиетиленово фолио, представлява
9,91 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент
амфетамнн от 4,2 тегловни %. Това съответства на посочените по-горе доказателствени източници относно
намерението на подсъдимия да се снабди с амфетамин при спирането на автомобила
на Д. в района на произшествието.
Впоследствие при извършения обиск
на подсъдимия на 13.07.2018 г. от 00,05 ч.
до 00,25 ч. /л. 63 от ДП/ били намерени и иззети: 1 бр. прозрачна
полиетиленова торбичка с размери 5x6 см, с цип, съдържаща глава от суха зелена
тревиста маса - марихуана, както и 1 бр. сребриста
правоъгълна електронна везна. В хода на извършеното на 12.07.2018 г. от 22,50
ч. до 23,10 ч. претърсване и изземване в л.а. „Мерцедес” с регистрационен номер
****, стопанисван от свид. П.Д. /л. 44-49 от ДП/ били открити
и иззети 2 бр. полиетиленови пликчета с размери
5x6 см., съдържащи суха зелена тревиста маса, представляваща марихуана.
Вещото лице Б. е установило в
заключението си по съдебно-химическата експертиза, че растителните маси - суха,
зелена на цвят, тревиста маса от две полиетиленови пликчета, иззети от л.а.
„Мерцедес” и суха,
зелена на цвят, тревиста маса от полиетиленово пликче, иззето при обиска на Б. имат общо нето тегло от 1,60 гр. и представляват
марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) и двете
7,7 тегловни %. Т.е. и
откритата марихуана в автомобила на Д. и тази у подсъдимия при извършения му
обиск е с тегловни проценти 7,7 на активното вещество тетрахидроканабинол
/ТХК/. В съдебно заседание вещото лице Б. изясни, че наркотичните вещества от
една партида са с едно и също процентно съдържание на активното вещество, освен
като не бъде обработена допълнително едната част от наркотика, което в случая
не попада в настоящата хипотеза, предвид именно установеното тъждество на
тетрахидроканабинола. В тази насока резонни са доводите на държавното обвинение
в пледоарията по същество. Наркотикът в автомобила на Д. е бил притежание и във
владение на подсъдимия. Освен идентичността на концентрацията на наркотичното
вещество в пликчето марихуана в подсъдимия и в двата пакета в Мерцедеса,
притежателят на тези наркотични вещества в лицето на подсъдимия, се извежда от
показанията на полицейските служители С. и К., на последния и в прочетената им
част от досъдебното производство, както и на свид.П.Д., дадени пред съдия на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
съответния ред. Ирелевантно в случая е твърдението на свид.Д., че пакетите с
„трева“ в автомобила му били три, а не два. Това му изявление се лансира едва
пред съда, а и липсва твърдение в обвинителния акт за такова количество пликове
забранени вещества марихуана.
В изложената насока съдът не
кредитира и показанията на свид.Б.П., дадени пред съда, от които видимо се извежда
тенденциозност и желание да помогне на подсъдимия. В пълно противоречие със
изразеното от нея пред съда, на фазата на досъдебното производство Б.П. е
заявила, че пликчетата марихуана при предприетата от тях разходка над
с.Първенец са били на подсъдимия, а не на свид.Д.. Казаното от нея пред съда
впоследствие е и вътрешно противоречиво. За да бъде по-убедителна, тя заяви, че
това което говори пред съдебния състав и страните в хода на съдебното дирене
съответства на това, с което е казала пред разследващия орган и потвърди, че е
прочела протокола от разпита и го е подписала. Съдът приема за достоверно
разказаното по случая от нея на фазата на досъдебното производство. То именно
съответства на приобщените показания на свид.Д. в тази част от досъдебното производство
пред съдия, на изложеното от посочените по-горе свидетели полицаи, които не са
извършвали действия по разследване и говорят за обстоятелства, които лично и
непосредствено са възприели от съобщеното им от самия Д.. В този смисъл
приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр ал.1 т.1 от НПК показания на свид.Б.П. не
са изолирани и изводите относно факта за владението на открития в автомобила на
Д. наркотик от страна на подсъдимия не се извежда единствено от този
доказателствен източник с оглед забраната по чл.281 ал.8 от НПК.
Нещо повече, съдът намира за
установен и факта, че е налице промяна на показанията на свид.Б.П., която
споделила на свид.С., че била търсена от майката на подсъдимия, за да помогне
на сина й като промени показанията си. Поставена в очна ставка със свидетеля
С., Б.П. манифестира уклончивост чрез мълчание на въпроса кой от двамата казва истината.
Спомена се по-горе, че еднаквото съдържание тегловни проценти активно вещество
е косвен факт, подкрепящ именно тезата на обвинението, наред с останалите
коментирани до тук доказателствени източници относно собственика на
наркотичното вещество, открито в автомобила на свид.Д.. Косвено обсъждания
релевантен за изхода на делото факт се съдържа и в изготвените ВДС по
експлоатираните СРС, тъй като на инкриминирания ден и предходния такъв,
подсъдимият активно е разговарял с различни лица, че има „Прасета“, но за това
ще иде реч по-надолу в настоящите мотиви.
Притежанието на амфетамина,
изхвърлен от подсъдимия при бягството от полицаите, се извежда от преките
свидетелски показания на свидетелите Д. и К., както и от
процесуално-следственото действие, обективирано в писменото доказателствено
средство – протокол за оглед, както и от Химическата експертиза в тази част,
чието заключение е обосновано и обективно.
Преследването на подсъдимия в
парка и оказаната от него съпротива, с което е пречил на полицейските служители
да изпълнат задълженията си, принуждавайки ги да пропуснат нещо по служба – да
го задържат, се отразява в установените по делото факти по хвърлянето на
телефона към насрещно появилия се свидетел Д. и предприетото след това
преследване на подсъдимия от свидетелите К., А. и Ш. и оказаната им яростна
съпротива. В тази насока показанията на визираните свидетели са непротиворечиви
и последователни. Такива са и относно обстоятелствата, свързани с причинените
им наранявания от страна на подсъдимия. Борбата по залавянето му се потвърждава
и от свид.Г., който излага факти, по преследване на подсъдимия и оказаната от
него съпротива, което съответства и на изведеното от свидетелите полицаи. Вярно
е, че те са били цивилни, но още в началото на срещата им в парка Д. е заявил
високо, че е полицай, като и при преследването му с оглед задържане на
извършителя, полицаите са викали “Стой! Полиция!”. Вярно е, че в близост е
имало и други лица, които са се намесили да дърпат борещите се. Не отговаря на
истината, според настоящия състав на съда, твърдението на свид.Г., че всъщност
подсъдимият бил преследван от лица, които са викали, че ще го убият и след
което започнали да го ритат. В тази насока показанията на този свидетел не се
споделят и съдът намира, че са депозирани в защита на подсъдимия и неговата
версия, че не е знаел, че гонещите го са
полицейски служители.
Представянето на служебното
качество от страна на полицейските служители в случая логично не е можело да се
осъществи чрез показване на документ за това, а е било изричано от тях в
процеса на преследването на Б.. Обстоятелството, че свид.Г. не е чул, гонещите
да казват кои са, не опровергава така установеното от Д. , Ш., К. и А.. Целта
на полицейската акция и участващите в нея е била залавяне и задържане на
подсъдимия, което именно свидетелите са се стремили да осъществят, представяйки
се със служебно качество, а не викайки,
че ще го убият. Това твърдение на свид.Г. не е подплатено с никакви други
доказателства, който дава показания едва на съдебната фаза на процеса. Липсват
данни за твърдения от същия свидетел побой с ритници по тялото на подсъдимия.
Видно от медицинския картон на подсъдимия при приемането му в арестното
помещение на 14.07.2018г. /л.9 ДП/ е имал мекотъканни контузии в областта на
гръдния кош, предмишниците, колената и глезените, които е нормално да е получил
при падането му на земята първо на колене и оказаната от него съпротива при задържането
му. Те не носят белизи на сериозни контузии на ритници с крак, при все, че
отново съдът подчертава, други доказателства в тази насока няма. В насока на
неоснователност на тезата на подсъдимия и твърдението на ангажирания от него
свидетел И. Г. е факта, че прокурор при
Районна прокуратура - Пловдив с Постановление от 01.10.2018г. е отказал да
образува досъдебно производство по преписка
вх.№6619/2018г., в хода на която проверка подсъдимият отказал да дава
каквито и да е обяснения. Освен това постановлението не е било обжалвано от
него пред прокурор от горестоящата
прокуратура, с който резултат явно същият се е съгласил – относно липсата на
данни за извършено посегателство от полицейските служители против личността му.
Подсъдимият е знаел за това,
че е преследван от полицаи с оглед задържането му, тъй като веднага е започнал
да се освобождава от уличаващите го в извършване на престъпление вещи – телефон
и амфетамин, като останали у него малкото пакетче с марихуана и електронната
везна.
Неоснователно е възражението
на защитата, че е нелогично след като е изхвърлил пакета амфетамин, подсъдимият
да е задържал другото вещество и везната, която е по-голяма. Напротив, напълно
резонно е той да не е имал възможност да се освободи от тях, като те са били
открити едва при извършения му обиск по-късно същата вечер по правилата на НПК.
И нещо повече – по откритата у подсъдимия електронна везна е имало следи от
марихуана, видно от СХЕ – по обект № 3
(везна) има следи от марихуана, а по обект № 6.2 (карта пластинка) има следи от
амфетамин /картата е била иззета от дома
на подсъдимия/. Така установеното също е
доказателствен
факт в подкрепа на извода, че подсъдмият е държал всички открити по делото
тревисти маси с еднакви компонентни на марихуана, които е смятал да
разпространява. Относно целта на държането на тези забранени от закона
вещества, съдът ще изложи мотиви по-надолу /в т.3/.
Доказано е служебното качество
на полицаите и факта, че по това време те са били на работа и са изпълнявали
служебните си задължения, за което съдът кредитира писмените доказателства –
Заповед № 317з-2594/ 09.07.18г. на
Директора на ОД на МВР Пловдив, План за провеждане на полицейска операция от
21.06.18г. за противодействие на престъпления, свързани с разпространение на
наркотични вещества на територията на ЖК Тракия, гр.Пловдив, Заповед от
22.06.18г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.166 и сл.ДП/. Сведения за тези
обстоятелства дадоха и в показанията си свидетелите, които са участвали в
акцията - Д. , А., Ш., К., С., П..
Относно причинените
наранявания по телата на частните обвинители съдът прие при постановяване на
присъдата заявеното от тях като механизъм на причиняване и усетените удари по
съответинте части на телата им и изпитаната болка, подкрепено с приложената по
делото медицинска документация, както и от трите заключения на вещото лице
съдебен медик П.Д., приети от съда и неоспорени от страните, изтотвени с
необходимите познания в областта на съдебната медицина. Съгласно заключението на извършената в хода на досъдебното производство СМЕ на живо лице № 767/2018 г. /л. 147-148
от ДП/ при прегледа и
представената медицинска документация на свидетеля Д. Д. са се
установили: контузия на гръдния кош, контузия в областта на лявата лопатка,
контузия в областта на дясната мишница, кръвонасядания по гръдния кош и двете
мишници, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са били причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелствания.
От заключението на извършената в хода на досъдебното
производство СМЕ на живо лице № 766/2018 г. /л. 147-148 от ДП/ при прегледа и представената медицинска
документация на свид.
И.Ш. са се установили: контузия на гръдния кош и оток на гръдния кош, довели до
болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени както съобщава
освидетелствания. Според заключението на извършената в
хода на досъдебното производство СМЕ на живо лице № 768/2018
г. /л. 139-140 от ДП/
при прегледа и медицинската
документация на свид.
Б.А. са установени
контузия на дясната ръка,
охлузвания, кръвонасядания и отоци по крайниците, довели до болка и страдание,
без разстройство на здравето. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени както е съобщил освидетелствания.
Съдът назначи и допълнителна
експертиза на вещото лице Д. /л.102-110 СП/
за установяване на по-вероятния механизъм на причиняване на увреждането
на частния обвинител Б.А. по меката част на дланта му. Последният твърди в
показанията си, че подсъдимият го захапал, когато бил по гръб с лице към А., а
подсъдимият заявява, че бил по корем и захапал частния обвинител, тъй като не
можел да диша, понеже му била запушена устата и носът. От това заключение се
установи, че макар и нехарактерно с типичните белези от ухапване, отокът на
меката част на вътрешната длан /обяснено от вещото лице при схематимното
представяне на частите на тялото и отразените по него места на получените
увреждания на А./ е причинен от ухапване. Това се твърди както от свид.А.,
така и от подс.Б., а и свидетелите Д. и
Ш. чули, че А. се оплакал, че
подсъдимият го хапел /л.66 абз.2 и л.68 горе СП/. Предвид динамиката на
събитието и постоянното телодвижение и промяната на позициите на участниците в
инцидента при задържането на подсъдимия,
експертът в допълнителната експертиза и в разпита си в съдебното
заседание /л.132 СП/ не се ангажира с категоричност на извода си за
по-вероятния механизъм от сочените два. Все пак, тя заяви,че вследствие
описания начин на причиняване на ухапването от свид.А. той може да получи както
въпросния оток на меката част на дланта, така и останалите охлузвания и
наранявания, констатирани по неговите крайници. Поради това, настоящият съд
прие за доказан начинът, по който е причинено увреждането на свид.А. по дланта,
че произтича от ухапването от страна на подсъдимия, който е бил по гръб и е
действал по този начин за да нарани частните обвинители, а не защото се е
задушавал и в същия момент се е защитавал.
2.
Относно
извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия в ************ и
откритите вещи.
За това действие по
разследването е изготвен протокол и фотоалбум към него, приложени на ДП
л.53-60. Протоколът е одобрен от съдия от първоинстанционния съд, предвид
извършеното претърсване и изземване в условията на неотложност и с цел да се
попречи да бъдат укрити вещи от значение за разследването. Действието е
извършено на 13.07.18г. от 2,30 до 3,00 часа в жилището на горепосочения адрес,
където се намирали по това време родителите на подсъдимия –А. И Р. Б. и Д.М. и
В.Г.. От останалите свидетели, разпитани по делото са присъствали Б.А., И.Ш.,
Д.С., поемните лица И.Г. и Т. Г.. Съдът кредитира техните показания, дадени
пред съда при условията на устност и
непосредственост. От показанията им се установяват фактите относно времето и
мястото на провеждане на визираното действие по разследването, нуждата от
осигуряване на поемни лица в този късен час, като наложената практика била да се търсят
служители от частните охранителни фирми като дежурен патрул или водачи на
таксиметрови автомобили. Доказа се обстановката и присъстващите лица в
жилището, откритите вещи, подкрепено с описаното по-горе писмено
доказателствено средство и фотоалбум към него. Установи се недвусмислено, че
почти в края на действието свид.Ш. открил пакетче с три бели топчета в него на
дивана зад свид.Г.. Последната и свид.Д.Б.М. отричат пакетчето да е тяхно и
също разказват, че такова действително е било открито на дивана на мястото на
свид.Г., без да са били наясно със съдържанието му. В тази част показанията на
Д.М. И В.Г. се припокриват от изложеното от служителите на реда и поемните
лица, поради което съдът при постановяване на присъдата ползва показанията на
Г. и М. в тези им части. Прочее откриването на това веществено доказателство не
се оспорва и от защитата, този факт се установява и от всички разпитани за тези
обстоятелства свидетели, включително М. и Г., както и Б.
Оспорва се, че по време на
откриването на пликчето с амфетамин /установено впоследствие от СХЕ/ не е имало
в обекта поемни лица. Това възражение е неоснователно. Съдът не кредитира
показанията на семейство Б. и на М. и Г. в тази част. Откриването на въпросното
веществено доказателство и знанието за това категорично е установено от преките
показания на свидетелите поемни лица Г. и Г.. И двамата сочат непротиворечиво,
че в същия този момент са били в коридора, от който се влиза в хола, където се
намира въпросният диван, пред отворена врата с пряка видимост към случващото се
и са чули и видели какво е открил И.Ш.. Констатираните противоречия в тази
част, дадени от свидетелите Г. и Г. на досъдебното производство, по настояване
на защитата, бяха приобщени чрез
прочитането им. И двамата свидетели
посочиха, че са се изразили по различен начин, но и тогава и пред съда са имали
предвид, че видимост към случващото се са имали и ясно са видели какво и къде е
открито. Основно доказателствено средство са показанията на свидетелите
очевидци на дадено събитие в наказателния процес. Прякото и първично
установяване на интересуващия разследването факт не може да се опровергае с
техническа експертиза, била тя архитектурна, геодезическа, физична и друга
подобна относно местоположението на помещения и обзавеждането в тях. Към протокола
за претъсване и изземване е създаден и фотоалбум, който отразява иззетите вещи
и местата, където те са били открити. По това искане съдът се произнесе три
пъти в хода на съдебното следствие, тук ще посочи, че експертизата е единствено способ за проверка
на доказателствата и в случая не може да измести първичните и преки такива,
изводими от заявеното от свидетелите Ш., Г., С. и Г.. Липсва каквото и да е
основание съдът да не се довери на изложеното от поемните лица, които са и
незаинтересовани от изхода на делото и нямат никакви отношения и връзка със
страните по делото. Освен това свидетелите сочат, че другите полицейски
служители и разследващия орган са били в другия коридор – по-отдалечения, към
стълбището и действително това е наложило да се върнат към вътрешността на
апартамента, но липсват каквито и да е факти, които съдът да приеме за
установени, че претърсването е било приключило към момента на откриване на
процесното наркотично вещество. Следва
да се подчертае, че никой от присъствалите на въпросното действие не изложи
обстоятелства за направени възражения от страна на стопаните на апартамента –
свид.Б. входа на провеждането му. Поради това съдът не кредитира изложеното от
родителите на подсъдимия в обратния смисъл и намира, че в тази част техните
показания са заинтересовани с оглед близката им родствена връзка с подсъдимия,
а свид.М. е приятел на подсъдимия. Свид.Г. направи нескопосан опит също да
защити подсъдимия и приятеля си М., като заяви, че поемни лица не е имало,
когато е било открито пакетчето. Тя обясни противоречието в прочетения й разпит
с изтъкната причина, че разказала неистина на досъдебното производство, защото
била същата вечер с Д. в дома на подсъдимия, било й предложено това от
разследващия, като свидетелката сама посочи , че не може да даде отговор защо се е съгласила да
лъже.
Свидетелят Д.Б.М. пред съда не заявява със
сигурност кои и колко полицаи са си били тръгнали, когато са открили процесното „пликче“, но твърди, че не го е
виждал преди това. За разлика от така заявеното от него пред съда, на
досъдебното производство /л.111/ е заявил, че пликчето е било оставено от
подсъдимия, когато дошъл за бързо в апартамента, след което го чакали да се
върне. Съдът кредитира неговите показания, дадени на досъдебното производство,
защото заявеното от него пред съда представлява също неуспешен опит за защити
подсъдимия, твърдейки, че противоречието се дължи на това, че тогава нищо не е
помнел, защото бил поел значително количество алкохол през целия ден. Имал
проблем с алкохолна зависимост, пребивавал с такова оплакване в Комуна. За
въпросната хоспитализация в съдебно заседание даде показания баща му –
свид.Б.Д.М. /л.150 СП/, че синът му Д.Б.М. е настанен в Терапевтичен център в
с.Бакьовци. Обяснението на свид.Д.М. за противоречивите му показания, които
имат значение за делото, се опровергават от постъпилия по делото отговор на
Управителя на Център за социална работа „Феникс“ – Терапевтична общност
„Феникс“ с.Бракьовци, обл.София /л.205 СП/, от което е видно, че Д.Б.М. е
настанен по дългосрочна рехабилитационна програма за лечение на наркоманиии
алкохолизъм с диагноза по МКБ F 12 –психични и поведенски разстройства, дължащи се
на употреба на канабиноиди и F 19 - психични и поведенски разстройства, дължащи
се на комбинирана употреба на други психоактивни вещества. Т.е. свид.Д.Б.М. не
е бил настанен в Центъра „Феникс“ в с.Бракьовци за провеждане на лечение
вследствие злоупотреба и зависимости, свързани с алкохолизъм, както твърди този
свидетел пред съда. Изложеното формира извод на решаващия съд да това, че
промяната в показанията му се дължи на стремеж да помогне на подсъдимия като
негов дългогодишен познат и приятел, тъй като логично се дистанцира по този
начин и от собствения си проблем – наркотичната зависимост.
Настоящият съд намира, че е
ирелевантно за делото домогването на защитата въз основа на твърдяното от Б. –
Р. баща, А. - майка и И. - чичо на подсъдимия, и свид.Е. Д. Д. за принципния начин на влизане
във входа на блока и в самия апартамент в ****, където е било извършено претърсването
и изземването. И полицейските служители и поемните лица заявяват, че са
влезнали без проблем във входа, че са се качили по стълбите до петия етаж,
заявено и от Г. и Г., като за използване на асансьора е бил необходим чип
/видно от изложеното от свид.С./. Следва да се посочи, че свид.А.Б. към онзи
момент не е направила възражение за начина, по който са влезнали в апартамента
й полицаите, а се е пошегувала, че заради неочакваното събитие и часа му са
можели да бъдат сварени голи. Прочее и свидетелите А., С. и Ш. не твърдят да им
е било отворено от някого от стопаните на жилището, а че не е било заключено.
Прочее последното е напълно логично, предвид гостите, които са били в жилището,
очакващи подсъдимия К.Б.. Изложеното от свидетелите Д. и Б. относно
т.нар.бутафорна брава се основава единствено на заявеното от тях и не е
установено към 13.07.18г. в какво техническо състояние е била. Същевременно
правилно е възражението на прокурора, че начинът на влизане в жилището не
променя факта на извършеното процесуално-следствено действие и не го опорочава.
Това се споделя и от съда. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.163
ал.4 изр.2 от НПК е предвидена дори
възможност за принудително отваряне на помещението при отказ да бъдат отворени
от стопаните на обекта, при която хипотеза претъсването отново щеше да бъде
осъществено.
Коментираното действие по
разследване в апартамента на Б. е извършено при спазване императивните
разпоредби на НПК, а съставеният протокол съдържа формалните изисквания на
закона за съдържание и реквизити. Липсва вписано възражение в същия за
дописване, както твърди свид.Б.. Откритият амфетамин на дивана /л.59-60 ДП/ е
бил иззет по надлежния начин, удостоверено с присъствието на поемните лица и
разследващия орган, както и присъстващата на место и подписала се на протокола
А.Б. като лице, което ползва помещението и е пълнолетен член на семейството.
Извършването на действието през нощта е било наложително предвид неотложния
характер на същото с оглед разпоредбата на чл.161 ал.2 от НПК. Следва да се
отбележи, че дори протоколът да е завършен по съответния ред и в момента да
няма нужния набир лица, които следва да участват в законосъобразното провеждане
на съответното действие, при възникване на необходимост от провеждане на
такова, при наличие на данни за открито друго веществено доказателство, което
би могло да има значение за разследването, няма никаква пречка да се пристъпи
към ново извършване на подобно действие по разследване в присъствието на поемни
лица след разрешение от първоинстанционния съд или незабавно при условията на
спешност, след което да се предостави протоколът за евентуалното му одобрение
на съда. Т.е. първото действие не преклудира извършването на последващи такива
в същото помещение, ако необходимост за това възникне впоследствие. Хипотеза,
която обаче в случая не е била налице.
При процесното действие по
разследване са присъствали определените за това по закон лица на мястото на
събитието и те с подписите си са удостоверили откритите и иззети вещи. Явен за съда е стремежът на свидетелите Р.Б.
и А.Б. и съответно като негов баща и негова майка да помогнат на сина си, като
техните твърдения относно дописването на протокола от извършеното претърсване и
изземване в дома им и липсата на поемни лица при откриването на амфетамина,
които се върнали едва след 4-5 минути, тъй като били извикани по телефона не
отговаря на истината. Съдът изложи по-горе съображенията си защо приема
обратното, позовавайки се на показанията на останалите свидетели, присъствали
на коментираното събитие. Недоказан остана и фактът, че в дома им е проникнато
чрез използване на ключа на сина им, който е бил задържан. В тази насока, освен
че това се твърди единствено от родителите на подсъдимия, е налице сериозно
разколебаване на показанията на свид.Б., която промени дадените от нея такива в
две отделни заседания в противоположни посоки за едни и същи обстоятелства.
В съдебно заседание от
08.01.2019г. свид.Б. недвусмислено описваше действията на Д. по време на
претърсването. По време на разпита й пред съда свид.Д. присъстваше в съдебната
зала като частен обвинител, бе му снета самоличността и бе разпитан веднага
след нея, като по време на разпита му тя остана да присъства по време на
съдебното заседание. Бе изменен хода на съдебното дирене, за да може родителите
на подсъдимия да останат в съдебната зала. Свидетелката тогава заяви пред съда
как е познала и Д. и Ш., как Д. се отнасял с вербална агресия, унижаваща
човешкото достойнство и как точно той позвънил на поемните лица да се връщат.
Установи се, че свид.Д. изобщо не е
присъствал при претърсването в дома на Б. Едва в съдебно заседание от
20.02.2019г. след като в предходното заседание на 13.02.2019г. бе разпитан
свид.Д.С., отново в присъствието на свид.Б., тя даде допълнителни показания
като уточни, че описаното от нея по-рано пред съда като действия на свид.Д. били всъщност действията на
свид.С., който и носел ключа на подсъдимия в ръка. Съдът приема за несериозно
даденото от нея обяснение за „заблудата“, че се е ръководела от обвинителния
акт, което води на извод именно за напасване на нейните показания. Самата тя
посочи, че като човек работещ с документи за нея водещото е било прочетеното в
обвинителния акт, където пишело, че началник група бил Д. . Оттук единственият
извод, до който можа да достигне съдът е, че свид.Б. за тези факти е
необективна, след като разказва случилото се като очевидец, но въз основа на
прочетеното от документ, а не вследствие чутото и видяното от нея самата.
Опровергава се изложеното от
Р.Б. и А. Б., че по време на обсъжданото
действие по разследване свид.Г. поради видяна буболечка станала от мястото си и
дори се скрила зад вратата на хола, като в същото време в стаята е имало редица
полицаи. Свид.Ш. разказаха последователността на претъсването и вниманието на
присъстващите органи на реда претърсваните обекти да бъдат запазени и
присъстващите лица да не се местят в непретърсени помещения, като гостите са
останали на место на дивана. Едва при изправянето на свид.В.Г. е било забелязано въпросното прикче. В унисон
с изложеното, самата Г. посочи пред съда, че
просто се е стреснала от буболечката, изправила се е и е седнала отново
на дивана без да прави други телодвижения и да се мести в пространството, което
противоречи на твърдението на Р.Б. и А.
Б. .
Обстоятелството, че свид.А.Б. е чистила в хола
преди да дойдат гостите на сина й не опровергава факта, че подсъдимият е
поставил под подвижната възглавница на дивана дрогата, когато се е явил в
апартамента за малко да се види с Д. преди да бъде задържан. Не е вярно, че
свидетелката е звъняла на сина си, но телефонът му бил изключен. Напротив от
приложения протокол от изслушване на ВДС от приложените СРС на досъдебното
производство, находящ се в том „Поверително“ е видно, че въпросната вечер на
12.07.18г. тя на да пъти е разговаряла със сина си по повод посещението на Д. в
дома им. Телефонният номер, който свидетелката ползва е посочила още на
досъдебното производство. Удобно свид.А.Б. пропуска да заяви пред съда, че
синът й е дошъл за малко у тях – факт, който се установи и от полицейските
служители в служебния автомобил, в който са били Д. , А. и К., които са
проследили подсъдимия и свид.Д., придвижващи се с Мерцедеса с толбухинска
регистрация. Този факт се изведе и от показанията пред съда на свидетелите Д.
/л.79 СП/ и Д.Б.М. /л.183 гръб СП/.
3.
Относно
разпространителската цел.
Тя се извежда от следните
доказателствени източници:
Подсъдимият на различни места
по едно и също време, в различни разфасовки е държал различни по вид наркотици
– в случая марихуана и амфетамин. В себе си е имал амфетамин, който успял да
изхвърли, докато е бягал от полицаите Д. , К., Ш. и А.. В чантата си е държал
везна със следи от марихуана по нея, в чантата си е имал и пликче – топче
марихуана. В автомобила със същия процент активно вещество – 7,7 % е държал два
плика марихуана, като преди това с компания е ходел извън града “на гледка” и
да пушат марихуана, изводимото и от показанията на свид.Б.П. и П.Д. в тази
насока, като съдът посочи по-горе поради какви съображения не кредитира
показанията на тези двама свидетели относно последващото им изявление, вече в
хода на съдебния процес, отричайки марихуаната да е на подсъдимия.
Откриването на визираните
забранени вещества е фиксирано с надлежно съставени протоколи за оглед,
претърсване и изземване, обиск и изземване. При изземването на вещи от дома на
подсъдимия в **** е била открита и иззета и карта пластика, по която вещото
лице Б. е констатирал наличието на следи от амфетамин / обект № 6.2 от СХЕ/.
Посочи се по-горе, че експерът е заключил, че по обект № 3 (везна)
има следи от марихуана, белите на цвят вещества обекти
№ 4 /прахообразно вещество, на бучки и не, от
полиетиленово топче, приобщено с оглед от 12.07.2018 г./ и
№ 7 /прахообразно вещество, на бучки и не, от три полиетиленови топчета, иззети
от дома на К.Б./ представляват вещества, съдържащи амфетамин. Обектите са
с тегло, съдържание на амфетамин в тегловни % съответно обект № 4 - 9,91 гр. - 4,2 тегловни %; обект № 7 - 1,81 гр. - 1,0 тегловни %;
марихуаната – съответно 1,08гр. и 0,52 гр. двете с 7,7 тегловни %.
Иззетите останали вещи от дома на подсъдимия - белите таблетки - обекти № № 5.1 и 5.2 имат нето тегла от 3,19 гр. и 4.94 гр. съответно и не съдържат вещества, които са
включени в Приложенията към чл.3 и съответните списъци от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, а растителните
маси - обекти № 6.1 представляват тютюн, които не съдържат вещества, които са
включени в Приложенията към чл.З, и съответните списъци от Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Пред съда свид.К. заяви, че си е
купувал амфетамин от подсъдимия, като при четените му показания от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради
липса на спомен уточни, че заявеното от него по-рано е истина, тъй като е
забравил, че всъщност не един път, а два пъти си е купувал от този вид наркотик
от подс.Б..
Свид.Н.П. свободно разказа пред
съда как тя и свид.Б.П. са си купували марихуана от подсъдимия и точно по какъв
начин им я предоставял, като се отдалечавал в гората с приятелката й Б. след
което се връщали и момичетата пушели
тревата /т.е. от марихуаната/. Най-често момичетата си я разделяли като
всяка от тях давала по 5 лв., иначе цената била 10 лв. Същата категорично
потвърди, че прочетените й показания на досъдебното производство са истина и
разликата се дължи на избледняване на спомените й. Уточни, че това, за което
разказа непосредствено се е случвало пред нея и тя недвусмислено е възприела,
че именно подс.К.Б. им продава марихуана.
В същия ред на мисли е и
пресъздаденото от свид.В.Ч., на която свид.Н.С. разказала, че подсъдимият се
занимава с наркотични вещества. Констатираното в показанията на свид.Ч.
противоречие бе преодоляно чрез приобщаване на показанията й на досъдебното
производство по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, вследствие на което и
тя категорично заяви, че застава зад думите си, пресъздадени в протокола при
разпита й пред разследващия орган на л.123 от ДП - т.е. че свид.С. й е
споделила, че си е купувала марихуана от подсъдимия, който ползвал за това
тайници в ****. /На л.81 от СП в съдебния протокол от 08.01.2019г. е сгрешена
първата буква от името на свид.Ч., като е записана С. само в частта на въпроса
на съда и отговора на свидетелката/. При нея, както и при свид.Н.П. съдът не
откри стремеж към изопачаване на истината и промяна на показанията им
впоследствие, а добросъвестност, като констатираните непълноти и противоречия в
показанията им се установи, че се дължат единствено на отдалечеността на
разследваното събитие спрямо момента на разпита им пред съда.
Свид.Н.С. и нейния приятел А.С.М.
са разпитани преди свид.Ч. в същото съдебно заседание /л.74-77 СП/. Техните
показания са взаимно противоречиви. Свидетелят М. заяви, че преди да бъдат
отведени в районното и разпитвани двамата са съгласували показанията си, дори
М. напътствал С. какво да говори и й казал да излъже за подсъдимия, защото се
бил притеснил, заради друг инцидент, който нямал нищо общо с настоящия. Заради
това свид.А.М. настойчиво се извиняваше на подсъдимия в съдебното заседание.
Показанията му, дадени пред съда не се кредитират. Освен, че противоречат на
тези на свид.С. в тази част, тъй като тя отрича двамата да са разговаряли преди
да отидат в полицията, те са
дискредитирани и от назначената и приета в хода на съдебното дирене почеркова
експертиза на вещото лице С.С.. За да придаде тежест на новата информацията,
която сподели пред съда, свидетелят М. заяви, че не се е подписвал на саморъчно
написаните обяснения /л.191-192 ДП/ и на протокола за разпит пред разследващия
орган /л.124 ДП/.
Видно от приетата в съдебно
заседание от 09.04.2019г.
Съдебно-почеркова експертиза на в.л. С.С. /л.162-170 СП/, изготвена с
необходимите специални познания в тази област на науката и неоспорена от
страните, се установява, че подписът под обясненията на л.191-192 от ДП
вероятно е изпълнен от А.С.М., подписите
на л.124 от досъдебното производство в протокол за разпит на свидетел са
изпълнени от свидетеля М., както и ръкописният текст в обясненията на л.191-192
от ДП е изпълнен от А.С.М..
Така установеното мотивира
съставът на съда, постановил присъдата, да кредитира изложеното от свидетелите
М. и С. на досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, за това, че двамата си пазарували марихуана
от подсъдимия преди инкриминираната дата. Тези факти С. е споделила на Ч., а за
М. беше очевидно неудобството, притеснението
и вината, която изпитва при разпита си в присъствието на подсъдимия и
отчаяният опит да елиминира съобщеното от него против предаденото на съд лице в
началния етап на разследването.
Следва да се отбележи, че по
делото наред с така изложеното от свидетелите А.М. и Н.С. са налице и други доказателствени факти,
които съдът приема за безспорно установени, относими към специалната
разпространителска цел по чл.354а ал.1 от НК. Това са преките показания, дадени
и пред настоящия съд на свид.Н.П. относно закупуването на марихуана, на
свид.Г.К. относно предходно закупуване на амфетамин, дори и за едни път от
подсъдимия, макар че потвърди две предходни сделки със забраненото вредно
вещество. Следва да се посочи, че липсва обвинение за разпространяване на
наркотични вещества, за да е призван съдът да установи точните параметри като
време, място, контрахенти и количество на наркотичното вещество. За целите на
настоящото обвинение е достатъчно да се докаже, че държаните вещества деецът е
имал намерение за разпространи, което се извежда от установеното му поведение с
наркотични вещества от същия вид и преди
настоящия инцидент. Още повече, подсъдимият е държал везна със следи по нея от
марихуана в себе си, отивал е към бл.**, за да се снабди с амфетамин, заявено и
от П.Д. пред настоящия съд. Предвид
обсъдените до тук доказателствени източници се извежда престъпната деятелност
на подсъдимия, вменена му по обвинителния акт.
Настоящият съд намери, че не е
налице забраната по чл.281 ал.8 от НПК и кредитира показанията на свидетелите,
за чиито показания бе приложена процедурата по приобщаването им по чл.281 ал.4
от НПК, дадени на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство, тъй като постановената
присъда не се основава единствено на тях.
В подкрепа на установеното в
процеса по настоящия казус са и
изготвените ВДС от приложените СРС, които наред с останалата кредитирана
доказателствена маса, подкрепят обвинителната теза. Последните са поискани, разрешени и съответно приложени при
спазване правилата на ЗСРС и НПК. В средата на месец май 2018 год. са били
поискани за прилагане спрямо подс.К.Р.Б. при способите по чл.5, 6 и 7 от ЗСРС –
наблюдение, подслушване и проследяване и документиране по чл.11 от ЗСРС за срок
от 60 дни /чл.175 ал.3 т.2 НПК/, считано от 28.05.2018г., при което е издадено
разрешение на Зам-председателя на Окръжен съд Пловдив /ПдОС/, оправомощен със
съответна Заповед, за разследване на тежко умишлено престъпление по Глава 11
Раздел ІІІ от НК. Вследствие осъществяване на способите за прилагане на
специални разузнавателни средства е изготвено веществено доказателствено
средство – звукозапис на л.6 от том “Поверително” и въз основа на него
-протокол за изготвяне на ВДС “Звукозапис” от прилагането на специално
разузнавателно средство от дата 08.10.2018г. л.7-95 от същия том с фиксирани на
него 157 разговора от телефона за комуникация, използван от подсъдимия с номер
****** и ИМЕИ на телефонния апарат ************, регистрирани на името на
майката на подсъдимия – свид.А.С.Б., но ползвани от сина й К.Р.Б..
Видно от разговори № 151 и 153 е
била осъществена комуникация между подсъдимия и майка му, която заявила на
досъдебното производство ползвания от нея номер на мобилен телефонен апарат –
**********. Подсъдимият се е уговорил с нея в 20.33 ч да се чуе с Д., който
очаквал да дойде към 21 ч. Вторият разговор е от 20.59ч. и майката на К. го уведомява,
че свид.Д. е в дома им и подсъдимия се уговаря с него да влезне и да го изчака
в хола и че ще пристигне до 10 мин “за да свършат нещо”. Така проведената
комуникация напълно съответства на установеното от свидетелите Д.М., В.Г., А.Б.
и Р.Б. за фактите, че в дома им пристигнали същата вечер свид.М. и приятелката
му, стоели в хола и чакали завръщането на подсъдимия, което не се осъществило,
предвид задържането му същата вечер. Свид.Д. Д. заяви в разпита си, че
подсъдимият преди да бъде задържан посетил за малко дома си, за което бил
проследен, а свид.Д. заяви същото.
Освен изложеното, в разговорите,
които води подсъдимият с различни лица, ползва изрази като “Глигани” /разговор
149/ - да вземел „глиган“, сред това уточнява без „глигани“; прасета /разг.№1/, в разговори №104 и № 105
подсъдимият съобщава, че имал „прасета“ на две различни лица в два
последователни разговора. В следващия разговор № 106 уведомява трето лице, че
има „прасе“ и пита дали онзи ще дойде да се видят, тъй като неустановеното лице
му се оплаква, че нямал „прасе“, а подсъдимият потвърждава, че имал “зверско
прасе”. В разговор № 138 от деня преди процесния инцидент на 11.07.18г. в
21.23ч. подсъдимият разговаря с лице, на което също казва, че бил събрал хубави
„прасенца“ и било вечер. Същевременно свид.Д. заяви пред съда, че изразът “да
заколим прасето” означава да пушат марихуана, а и предвид обстоятелството, че в
посочените разговори тези изрази се споменават именно от подсъдимия и влечат
уговорка за срещи с въпросните комуникатори в посочените разговори, намира, че
защитната теза на подсъдимия и защитата, че ставало въпрос за електронна игра е
несъстоятелно. Този извод на съда се свързва и с останалите доказателствени
факти, приети за установени от коментираните по-горе източници. Така, изводимото
и от ВДС е в подкрепа на обстоятелството, че именно марихуаната /т.нар.прасета,
глигани/ в автомобила на свид.Д. е на подсъдимия и именно той я държал с цел да
я разпространява, мотивирайки потенциалните клиенти, че е “зверска”, като на
разходката извън града и свид.Б.П. признава, че е пушела от тревата. Последната
е била с еднакво процентно съдържание тетрахидроканабинол.
Като следствие от изложеното,
съдът не приема обясненията на подсъдимия за годно доказателствено средство,
спомагащо разкриване на обективната истина по делото, а е израз на правото му
на защита. Същият избра да разкаже в свободен разказ пред съда по случая, но
отказа да отговоря на въпроси. Съдът изложи мотиви защо отхвърля твърдението на
свид.Г., което се поддържа и в обясненията на подсъдимия, че е бил преследван
от полицейските служители с викове „Спри! Ще те убия!“, а напротив - с устни
разпореждания „Стой! Полиция!“ при анализа на доказателствата по т.1 и това се
отнася и за обясненията на предаденото на съд лице. Подсъдимият единствено е
следвало да бъде задържан, на което той упорито е противодействал чрез нанасяне
на удари по пострадалите. Установената по делото фактология изключва
възприемане като истина визираното от подсъдимия, че не е знаел и дори
предполагал, че са били полицаи, тъй като преди време бил пострадал от мним
полицай. Подсъдимият заявява, че оттогава иска всеки полицай да му се
легитимира, но същевременно такава възможност не е дал на полицаите, които са
искали да го задържат при провежданата акция.
Съдът не споделя виждането на
КР.Б., че свидетелите, които промениха пред съда показанията си са били
манипулирани, подложени на психически тормоз, за да свидетелстват. Напротив
свид.Б.П. е била търсена за съдействие в
полза на сина й от свид.А.Б.. Последната се е свързала и със свид.А.М., което
той призна пред съда, но отрича да му е било въздействано. И Б.П. и А.М.
коренно промениха показанията си пред съда, като съдът прие поради изложените
по-горе съображения за достоверни показанията им на досъдебното производство за
фактите, за които се констатираха противоречия.
Компрометирано е изявлението на подсъдимия, че вечерта на 12.07.2018г.
преди задържането му не се е виждал в дома си с Д.М., а че бил до баба си, с
което се домогва да опровергае оставеното пликче зад подвижната възглавницата
на дивана в хола. Присъствието на подсъдимия макар и за малко в дома му се
установи и от самия свидетел М. /л.183 гръб СП/, което заяви пред съда, това е
заявил и пред разследващия орган. Дадените обяснения на подсъдимия не опровергават
останалата кредитирана по делото от настоящия съдебен състав доказателствена
маса, депозирана в противната насока на неговите твърдения.
При
така установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка и
анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени средства в
хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият е извършил престъплението по чл.354а ал.1 от НК.
От обективна страна, подс.К.Р.Б.
в периода 12 - 13.07.2018 г., в гр.Пловдив, без надлежно разрешително, е
държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, както следва:
- амфетамин с общо нето тегло
9,91 грама със съдържание на активен компонент 4,2 тегловни процента амфетамин
на стойност 297,3 лева;
- амфетамин с общо нето тегло
1,81 грама със съдържание на активен компонент 1,0 тегловни процента амфетамин
на стойност 54,3 лева;
- марихуана с общо нето тегло
1,08 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 6,48 лева;
марихуана с общо нето тегло 0,52
грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 3,12 лева, или всичко на обща стойност 361,2
лева по цени за нуждите на съдопроизводството.
Амфетаминът и марихуана (канабис) са включени в
Приложение №1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като вещества с висока степен на риск за общественото здраве. Съгласно определените цени за нуждите на съдопроизводството по Приложение
№ 2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството / Обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 6.02.1998 г., изм., бр. 14
от 18.02.2000 г., в сила от 18.02.2000 г./ е изчислена отделната и общата стойност на иззетите наркотични вещества, като последната възлиза на
361,20 лева.
Изпълнени са всички елементи на
това престъпление от обективна и субективна страна. Анализира се по-горе защо и
непряко откритите наркотици във владение на подсъдимия – тези в автомобила
Мерцедес на свид. П.Д. *** са били в негово владение. Съдебната практика е
последователна, че за да е налице държане не е необходимо фактически и реално
веществата да се намират в непосредствено държане на задържаното лице или да
бъдат постоянно в него. Те може да се държат и на друго място. Достатъчно е
деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може
да упражнява контрол и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те
са под неговата власт. Така е било именно при уговорката на подсъдимия със
свид.Д.Б.М.. Относно изхвърленото пакетче с амфетамин и свид.Д. потвърди, че
подсъдимият е слезнал в района на бл.**, бл.**
в гористата местност в ЖК Тракия гр.Пловдив, за да се снабди с амфетамин
– л.79 гръб СП – „Истина е, че К. слезна да вземе амфетамин“. Такъв подсъдимият
е държал и в дома си, а в себе си и в автомобила, с който се е придвижвал –
марихуана. С такава е снабдявал по-рано свидетелките Б.П. и приятелката й -
Н.П., свид.М. и приятелката му, а с амфетамин - свидетелят К.. В настоящия случай е установена фактическа
връзка между предмета на престъплението относно всички наркотични вещества и
техни разфасовки и тегловни % и подсъдимия. В този смисъл Р 28-2015-ІІІ, Р
110-2012-ІІІ.
Подсъдимият Б. е действал с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като държането е с цел разпространение, изяснено от доказателствената маса,
обсъдена в т.3. Подсъдимият е държал
наркотичните вещества по обвинението без да е имал за това
надлежно разрешение.
Съобразно правната квалификация
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК,
предвиденото в закона наказание е от две до осем години лишаване от свобода и
глоба от 5 000 до 20 000 лева.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода и на глобата, съдът съобрази от една страна
обремененото съдебно минало на дееца, от друга - неговата млада възраст - към момента на деянието е ненавършил 25 години, факта, че е ангажиран
да помага в трудовата заетост на майка си - като смекчаващи отговорността
обстоятелства, макар че в случая въпросната дейност е можел да осъществява
наред с правосъобразно основно трудово правоотношение, тъй като е укорително
млад човек да не е ангажиран по трудово отношение и да чака на издръжката на
родителите си. Несериозен е опитът на родителите му да омаловажат този факт,
като акцентират на емоционалния му срив от предходното осъждане. Както се
установи, присъдата на СГС по никакъв начин не възпряла подсъдимия да извърши
престъплението по чл.354а ал.1 от НК по настоящото обвинение. Съставът на съда,
постановил присъдата, съобрази и обстоятелството, че независимо, че не са на
висока стойност, подсъдимият е държал на разнообразни места различни видове /в
случая два вида/ наркотични вещества, а независимо от предходното му осъждане с
условно наказание за трансграничен трафик на наркотични вещества, подсъдимият
Б. не се е поправил, а дори напротив -ескалира престъпната му готовност.
Преценявайки обстоятелствата по
чл.54 вр.чл.57 ал.2 от НК съдът намери, че на подс.К.Р.Б. следва да се наложи
наказание от четири години лишаване от свобода, т.е. ориентирано към минимума и
под средния размер /който е пет години/, както и глоба в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева, която подсъдимият е в състояние да заплати, предвид
младата му трудоспособна възраст. Двете наказания като параметри и съчетание са
в състояние да реализират целите на наказателната превенция по чл.36 от НК в
пълнота и с оглед индивидуалната и с оглед генералната превенция.
******
Установи се в хода на настоящото
наказателно производство, че подс.Б., от
обективна и субективна страна, на 12.07.2018 г., в гр, Пловдив, е употребил
сила, с цел да принуди орган на властта - ** Д.А. Д. – ****** РУ ОДМВР -
Пловдив, ***И.Х.Ш. - *** в сектор КП при Пето РУ ОДМВР - Пловдив и ***Б.С.А. -
*** в сектор КП при Пето РУ ОДМВР - Пловдив, да пропуснат нещо по служба - да
го задържат –престъпление по чл.269 ал.1
от НК.
Изпълнителното деяние на
визираното в чл. 269, ал. 1 от НК
престъпление против реда на управлението се обективира в употреба на принуда,
под формата на сила или заплашване с противозаконна цел - орган на властта,
представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен
съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с
функцията му. Инкриминираните поведенчески прояви на подсъдимя покриват
обективните и субективни признаци на това престъпно посегателство. Подсъдимият,
възприемайки, че срещу себе си има полицейски служител, който му се е
представил – свид.Д. Д. “Стой! Полиция! ” е побягнал, като дори след скъсването
на блузата му е продължил да бяга през гората и поляната с високи треви. На
свой ред и останалите трима полицаи високо му разпореждали да спре, тъй като са
представители на полицията. Подсъдимият чрез упражнената от него сила – блъскане, махане и удари с ръце и
крака, препятствал осъществяването на полицейска акция, организирана срещу него
за предотвратяване извършването на престъпления, свързани с разпространение на
наркотични вещества, за което е била издадена заповед и в случая органите на
реда е следвало да го задържат. Действията на подсъдимия са били насочени да
осуетят неговото задържане с оглед разкриване на престъпната му деятелност.
Налице е изискуемата по
закон специална цел, конкретизирана като
принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му
задължения и функции по служба. Тази констатация убедително се извежда от
приобщените доказателства за хронологията на инцидента, като в съзнанието на подсъдимия е била налице
представата, че е гонен от полицаи, а не от други лица, представящи се за
органи на реда. Неоснователни в тази насока са възраженията на защитата.
Фактологията по делото очертава наличието на пряк умисъл у дееца. Не се
установява от приобщеното по делото копие на обвинителен акт по
НОХД № 1134/2008г. на ПРС, по което производство в началото на 2008г.
подсъдимият е бил пострадал от престъпление по чл.210 ал.1 вр.чл.209 ал.1 от НК
с подсъдим лице, представило се за полицейски служител.
Не може да се изведе от този
документ извода за наличие на грешка по смисъла на чл.14 от НК по твърдението
на подсъдимия. Неоснователни са доводите за незнание от негова страна на
длъжностното качество на пострадалите полицаи и за естеството на провежданата
акция. Много бързо след като е побягнал от полицаите, подсъдимият К.Б. е започнал
да се освобождава от владението на част от инкриминираните наркотични вещества,
които е държал в себе си. Наред с това подсъдимият с действия насочени против
полицаите – бягане, ритане, махане, блъскане,
ги е препятствал да го задържат и установят на место, викал е, че не са
полицаи и е търсел съдействие от случайни граждани,. Подсъдимия е употребил за
това сила и наред с тези му действия, е предприел активни такива и по
нараняването им, което подвежда деятелността му като осъществена в идеална съвкупност
заедно с три престъпления против личността на частните обвинители, наред с
престъплението против дейността на държавните органи, обществени организации и
лица, осъществяващи публични функции.
В този смисъл деянията се
очертават с повишена степен на обществена опасност. Наличието на съставите и на
трите престъпления по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК и това по чл.269
ал.1 от НК не се изключват, тъй като не се намират в отношение нито на
специален към общ състав, нито на поглъщащ към погълнат, нито на първичен към
субсидиарен, или на основен към утежнен или привилегирован. В този смисъл Р №
315-2013-I НО, Р № 435-2010-ІІІ НО.
Изложеното обосновава извода на
съда, че подсъдимият К.Б. е осъществил и вменените му престъпления
по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК,
както следва:
На 12.07.2018 г. в гр, Пловдив, е причинил на полицейски
орган - ** Д.А. Д. - ****** РУ ОДМВР - Пловдив, при изпълнение на службата му,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, контузия в
областта на лявата лопатка, контузия в областта на дясната мишница,
кръвонасядания по гръдния кош и двете мишници, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето.
По същото време и място е причинил на полицейски орган -
***И.Х.Ш. - *** в сектор КП при Пето РУ ОДМВР - Пловдив, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош и
оток на гръдния кош, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Също на 12.07.2018 в гр. Пловдив, е причинил на
полицейски орган - ***Б.С.А. - *** в сектор КП при Пето РУ ОДМВР - Пловдив, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
дясната ръка, охлузвания, кръвонасядания и оток по крайниците, довели до болка
и страдание, без разстройство на здравето.
Всички елевенти от състава на визираното престъпление са
изпълнени. Подсъдимият е извършил действията против телесната неприкосновеност
на частните обвинители, които са с установено длъжностно качество и служебни
функции – полицейски орган при изпълнение на службата им. На
процесното място и време частните обвинители са осъществявали правомощията
си на органи на властта, натоварени със задържането на подсъдимия при
провеждане на акция по предотвратяване на престъпността, свързана с
разпространение на наркотични вещества на територията на ЖК Тракия в гр.Пловдив
по издадените и посочени по-горе заповеди и план на Директора на ОДМВР Пловдив
/л.166 и сл. от ДП/.
Установи се, че подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с цел именно да нанесе телесни увреди на полицейските
служители. В съзнанието му, както се изясни и по-горе, е била налице представа,
че в случая служителите на реда извършват действия по задържането му, като
освен целеното осуетяване на тази правнорегламентирана дейност чрез бягство,
викове и буйнство и удари, подсъдимият Б. е искал да ги нарани, като е
използвал за това активни действия – чрез удари с ръце и крака и хапане. Наред
с престъплението по чл.269 ал.1 от НК, както се уточни по-горе, при идеална
съвкупност подс.КР.Б. е осъществил и
съставите на трите престъпления против телесния интегритет на три лица – в
случая частните обвинители Д. Д. И.Ш. и Б.А.. Доказа се в хода на съдебното
дирене, че получените наранявания от пострадалите не са от неволни действия, а
са пряко целени. В наказателните производства относно престъпления за нанесени
телесни увреди показанията на пострадалия за механизма на получаването им са от
изключително значение за разкриване на обективната истина и съпоставени с
останалите, няма причина да не бъдат приети с нужната достоверност /в този
смисъл Р № 467-2009-І НО/. В случая изводимото от разказите за случилото се от
частните обвинители е непротиворечиво, съответно на дадените от всеки от тях
показания, независимо, че са конституирани акцесорни страни по делото. Тези
гласни доказателствени средства са проверени посредством способите за доказване
– четирите съдебно-медицински експертизи, подкрепят се и от приобщените по
делото писмени медицински документи.
За престъплението по чл.269 ал.1
от НК е предвидено наказание до шест години лишаване от свобода, а за
престъплението по чл. 131 ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК, законодателят е
визирал наказание до три години лишаване от свобода.
При отмерване на наказателната
отговорност на подсъдимия за тази му противоправна деятелност за тези
престъпления, съдът от една страна отчете повишената степен на обществена
опасност на деянията, а от друга – младата възраст на подсъдимия, като намира,
че наказанията следва да се определят при условията на чл.54 от НК към средния
размер, но под него. Така за престъплението по чл.269 ал.1 от НК съдът прецени
, че наказанието, което е съответно на тези обстоятелства и би спомогнало
ефективно да се осъществят целите по чл.36 от НК е две години лишаване от
свобода, а за всяко от престъпленията против личността за нанесените на
пострадалите телесни увреди – по една година лишаване от свобода.
******
Съдът на основание чл.
23 ал. 1 и ал.3 от НК определи на подсъдимия К.Р.Б. за изтърпяване от горните пет наказания лишаване от свобода едно общо най-тежко наказание
в размер на най-тежкото -ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и присъедини към него изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева.
Същевременно настоящият състав на
съда прецени, че са налице предпоставките на чл.24 от НК за увеличаване на общото и най-тежко наказание
лишаване от свобода с една година и шест месеца лишаване от свобода. Налице е повишена степен на
обществена опасност на деянието и дееца, предвид обстоятелството, че същият,
освен че е осъждан по-рано, при реална и идеална съвкупност в рамките на един
много кратък период е извършил пет престъпления. По този начин и ще се
постигнат целите на наказанието и ще се въздейства превъзпитателно върху дееца,
а и предупредително върху останалите членове на обществото да се въздържат от
подобни прояви.
Нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС мотивира окръжният съд да постанови подсъдимият К.Р.Б. да изтърпи общото най-тежко и увеличено наказание
лишаване от свобода при първоначален строг режим, тъй като деянията са извършени в изпитателния
срок на предходното осъждане на дееца и сборът им надвишава две години.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият
К.Б. е бил задържан– за 24 часа по ЗМВР, за 72 часа по НПК и с постоянна мярка задържане под
стража, считано от 12.07.2018 г. до
влизане на присъдата в законна сила.
При постановяване на присъдата
съдът отчете наличието на хипотезата на чл. 68 ал.1 от НК и постанови привеждане в
изпълнение на наказанието от три години лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 1001 / 2015 год. на СГС. Съдебният акт е в сила от 23.03.2015 г. и по него е бил приложен
институтът на чл.66 от НК. Бил е определен 5-годишен изпитателен срок. Видно е, че престъпленията по
настоящото наказателно производство подсъдимият е осъществил в периода 12/13
юли 2018г. и попадат в изпитателния срок на горното осъждане. Поради наличието
на всички законови предпоставки за това, настоящият съд постанови К.Б. да
изтърпи изцяло и отделно и трите години лишаване от свобода по НОХД № 1001/
2015г. на СГС. При това положение отново на основание чл. 57 ал. 1
т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване от
подсъдимия К.Р.Б. на приведеното в изпълнение наказание от три години лишаване
от свобода.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на присъдата намери, че след
влизането й в сила следва на основание чл. 354а ал. 6 от НК да се отнеме в полза на Държавата остатъкът от наркотичните вещества, приобщени по делото и изпратени за съхранение в
ЦМУ гр.София, отдел „МРР-НОП” на 31.07.2018 г., след което тези вещества следва да бъдат унищожени по
съответния ред.
Съдът постанови отнемане в полза
на Държавата на основание чл. 53 ал.1 б.А от НК на веществените доказателства, намиращи се на
съхранение в отдел КП при ОД на МВР – Пловдив – 1 бр. сребриста
правоъгълна електронна везна, мобилен телефон Нокия с ********, зарядна батерия
за мобилен телефон, черна на цвят с надпис BL-5C-1020mAh3.7V3.8Wh и СИМ - карта
на Теленор с № ********.
От телефонния апарат и неговите
принадлежности е била осъществявана комуникацията на подсъдимия при държането
на процесните наркотични вещества с цел разпространението им преди и в деня на
задържането му, включително и разговорите с майка му по уговорката на дееца със
свидетеля Д.М.. Тези обстоятелства се обосновават и от обсъдените по-горе ВДС
при използването на СРС и огледа на иззетото веществено доказателство – мобилен
телефон с горните характеристики, марка и модел. Везната е била държана от
подсъдимия с установени по нея следи от наркотични вещества явно не са лична
употреба, предвид обстоятелството, че я е носел със себе си, за да отмерва дози
наркотик в движение. След влизане на присъдата в
сила тези вещи, поради незначителната
си стойност съдът постанови да се унищожат като вещи без стойност.
Веществените доказателства,
намиращи се на съхранение в отдел КП при ОД на МВР – Пловдив, иззети при
претърсване и изземване в ЖК Тракия – 1 бр. мобилен апарат „Тъч” с
ИМЕЙ ***********, без СИМ-карта, 1 бр. телефон с ИМЕЙ
***********, 1 бр. телефон с ИМЕЙ ***********,
Бурканче с надпис „mustard dillson”, съдържащо половинки бели таблетки, 1 бр. кафяво бурканче, съдържащо малки кръгли таблетки и 1 бр. карта Efbet, съдът постанови да се върнат на А.С.Б. ЕГН**********, която още на досъдебното производство е изявила претенции за връщането
им, тъй като представлявали нейни лекарствени средства. А за въпросният телефон не е установено да е послужил или спомогнал за
извършване на престъпление по делото.
Съставът на съда с присъдата
постанови приложените по делото ВДС,
изготвени чрез използване на СРС, да останат на съхранение в Регистратура “Класифицирана информация” при Окръжен съд – Пловдив до изтичане на съответните срокове за класификация по ЗЗКИ.
С оглед изхода на делото настоящият съд възложи в
тежест на подсъдимия направените в производството разноски на основание чл.
189 ал. 3 от НПК.
На досъдебното производство са били направени разноски в размер на 430,71 лева /четиристотин и
тридесет лева и 71 стотинки/ за експертизи, за което подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
Пловдив в полза на държавния бюджет. На съдебната фаза на процеса са направени разноски в общ размер на 615,40 лева /шестстотин и петнадесет лева и 40 стотинки/ и съдът определи те да бъдат заплатени по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на
бюджета на съдебната власт. Те представляват възнаграждение
на вещите лица Б. и Д. за явяване и защита на заключенията от досъдебното
производство пред съда – в с.з. от 08.01.19г., изплатени с РКО в общ размер на
110 лева, 15 лв.за три броя съдебни удостоверения – две за защитата и едно за
вещото лице С.С., за възнаграждение на
вещото лице за СГЕ в общ размер на 188лв. и на в.л.П.Д. за
допълнителната СМЕ в размер на 302,40лв.
С присъдата съдът осъди подсъдимия К.Р.Б. да заплати направените разноски от страна на
частните обвинители, от които постъпи такова искане
и по делото са представени разходооправдателни документи, както следва – в полза на Д.А. Д. съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 500 /петстотин/ за процесуално представителство, на частния обвинител И.Х.Ш. сумата от 1000
/хиляда/ лева и на Б.С.А. подсъдимят че осъден да заплати сумата от 500 /петстотин/ лева направени разноски.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :