Решение по дело №163/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 56
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20221630200163
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Монтана, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200163 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият ЦВ. Б. В. – роден на ХХХХХХг. в гр.М., българин,
български гражданин, безработен, женен, неосъждан с настоящ адрес в град
М.,
ул.С.С. №44, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 07.02.2020г. в град Монтана, като управител и представляващ търговско
дружество „Д.Г.ХХХХХ“ ООД, с ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. М., обл. М., ул. П.Х. №15А, след като изпаднал в
неплатежоспособност по изискуеми публично - правни задължения,
формирани от подадени Декларации по ЗДДС, ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ, общо
в размер на 19 189.06 лева /деветнадесет хиляди сто осемдесет и девет лева и
шест стотинки/ - главница и в 30-дневен срок от спиране на плащанията - от
08.01.2020г. до 06.02.2020г. включително, съгласно изискванията на чл.626,
„Длъжник, който стане, неплатежоспособен си свръхзадължен, е длъжен в 30-
дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност“ във
връзка с чл.608 от Търговския закон /чл.608 ал.1 от Търговски закон -
1
„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: т.2. публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, /чл.608 ал.3 Търговски закон -
„Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията“/ - не е поискал от съда - Окръжен съд - Монтана, да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б ал.2 във връзка
с ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият ЦВ. Б. В. – роден на ХХХХХХг. в
гр.М., българин, български гражданин, безработен, женен, неосъждан с
настоящ адрес в град М.,
ул.С.С. №44, с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от НК от
наказателна отговорност за така извършеното престъпление по чл.227б ал.2
във връзка с ал.1 от НК, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият ЦВ. Б. В. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-
Монтана сумата от 390.00 лева разноски от досъдебното производство, както
и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 56 /04.04.2022г. по
АНД № 163/ 2022г. по описа на РС - М.


Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от
14.02.2022г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият Ц Б В. от
град М. за престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия ЦВ. Б. В.
за виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
Обвиняемият ЦВ. Б. В. в хода на досъдебното производството се
признава за виновен за извършеното деяние. В съдебното производство
редовно призован не се явява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
становището на страните в съдебното производство, намира за установено
следното:
Обвиняемият ЦВ. Б. В. живее в град М., женен е и не е осъждан.
Свидетелят Д Б В. е негов брат.
Обвиняемият Ц.В. и брат му – свидетелят Д В. регистрирали през 2007г.
търговско дружество с наименованието „К ЦД“ ООД със седалище гр.М.,
ул.П.Х. №15а. Предмет на дейността на дружеството била шивашка дейност.
На 19.12.2008г. обвиняемият Ц.В. станал едноличен собственик и
управител на търговско дружество „К ЦД“ ООД, тъй като свидетелят Д В. му
продал своите дялове. Обвиняемият В. променил наименованието на
дружеството на „Д.Г.ХХХХХ“ ООД. Това дружество било регистрирано по
ЗДДС на 17.07.2019г. и дерегистрирано на 29.03.2021г.
Обвиняемият Ц.В. сключил договор за предоставяне на счетоводни
услуги с „Оптимал С“ ООД, като свидетелката С Ц В извършвала в периода
от 20.05.2019г. до 02.04.2020г, когато договора бил прекратен поради
преустановяване на дейността на „Д.Г.ХХХХХ“ ООД. Свидетелката В и
обвиняемият В. притежавали КЕП, чрез които подавали декларации във
връзка с дейността на дружеството.
„Д.Г.ХХХХХ“ ООД има регистрирани 40 трудови договори през 2019г.
и 2020г, като осъществявало шивашка дейност в нает недвижим имот в гр.М..
От юли и август 2019г. „Д.Г.ХХХХХ“ ООД формирало публични
задължения по ЗДДС, ДДФЛ, ДОО, 30, УПФ и ЗКПО, които достигнали до
общ размер от 106 354,74 лв.
1
През 2019 год. било образувано изпълнително дело №*********/2019г,
в хода на което били извършени запори по сметките на дружеството в
„Интърнешенъл Асет Банк“ и „Първа инвестиционна банка“, като от едната
сметка постъпила сумата от 24.88 лв. на 22.07.2020г.
На обвиняемият В. били връчени покани за доброволно изпълнение на
задълженията към държавата, но те не били погасени доброволно. Последното
доброволно плащане от страна на дружеството било извършено на
07.01.2020г. в размер на 2 950.00 лв.
С Разпореждане от 07.06.2021г. изпълнителното дело било прекратено
на основание чл.225, ал.1 т.4 от ДОПК, тъй като публичния изпълнител
установил, че вземането е несъбираемо, поради изчерпване на
изпълнителните способи.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно –
икономическа експертиза изпълнена от вещото лице ГМЕ, която след анализ
на установените обстоятелства, дала заключение, че „Д.Г.ХХХХХ“ ЕООД
изпаднало в неплатежоспособност на 08.01.2020г, като към тази дата не е
разполагало с парични средства и/или други активи за плащане на ликвидни
задължения към бюджета.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
От ОС-М. е получена информация, че към дата 13.08.2021г. от
„Д.Г.ХХХХХ“ ЕООД не е подавана молба за изпадане в
неплатежоспособност, няма образувано производство за обявяване в
несъстоятелност и не е обявено в несъстоятелност.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните при
разследването писмени доказателствени средства – протоколи за разпит на
свидетели, както и от приложените писмени доказателства: справки по
партидата на дружеството; данни за личността на обвиняемия; постановление
за привличане на обвиняем и разпит, заключение по назначената на ДП
съдебно – икономическа експертиза.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемия Ц В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от
22.12.2014г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това
задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган
2
на управление.
Разпоредбата на чл.227б ал.2 във връзка ал.1 от НК изисква от
обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско
дружество и който в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал
от съда да открие производство по несъстоятелност. Престъплението е
формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са
настъпили вредни последици от него.
Според разпоредбата на чл.608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е видно, че към
инкриминираната дата управител и представляващ дружеството е бил
обвиняемия Ц.В..
От фактическа страна по делото се установи, че на 07.02.2020г. в град
М., като управител и представляващ търговско дружество „Д.Г.ХХХХХ“
ООД гр.М., след като изпаднал в неплатежоспособност по изискуеми
публично - правни задължения, формирани от подадени Декларации по
ЗДДС, ДДФЛ, ДОО, ЗОиУПФ, общо в размер на 19 189.06 лева - главница и
в 30-дневен срок от спиране на плащанията - от 08.01.2020г. до 06.02.2020г.
включително, съгласно изискванията на чл.626 „Длъжник, който стане,
неплатежоспособен и свръхзадължен, едлъжен в 30-дневен срок да поиска
откриване на производство по несъстоятелност“ във връзка с чл.608
отТърговския закон -„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане”;
чл.608, ал.2 от Търговски закон -„Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията”/ .
От данните по делото се установява, че в този срок обвиняемия В., в
качеството си на управител е бездействал и не е изпълнил задължението си да
поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност, каквото би се образувало пред
съответния Окръжен съд, кредиторите на търговеца, обявил
неплатежоспособност, могат да охранят правата си, като насочат вземанията
си към имущество на търговеца или негови вземания, което би дало
3
възможност и за погасяване на вземанията им. Липсата на подобно
производство и забавянето му във времето би довело и до възможност за
търговеца да отчужди свое имущество, с което съществено би създало
затруднения за събирането на задълженията от кредиторите му, поради което
и законодателят е предвидил изрично наказателна отговорност за
необявяването на неплатежоспособност в определен срок.
Обвиняемия Ц.В. е извършил престъплението умишлено, при форма на
вината - пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. Обвиняемият Ц.В., в качеството си на управител е
съзнавал, че дружеството, което представлява не е имало възможност да
изпълнява свои парични задължения към кредитори. Обвиняемият Ц.В., като
управител е знаел, че дружеството не е разполагало с достатъчно
краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си задължения
и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда за откриване на
производство по несъстоятелност.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са изискванията на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Ц.В. с налагане на административно
наказание - глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева: обвиняемия е
пълнолетен; престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК е извършено
умишлено и предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години
или глоба. Обвиняемият не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност, като от престъплението няма настъпили съставомерни
имуществени вреди.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН
съдът съобрази, че обвиняемия Ц.В. е извършил престъпно деяние за първи
път, признанието на вината, поради което съдът наложи размер на глобата в
минималния размер, съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът
не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с
тежестта на извършеното деяние от обвиняемия Ц.В. и другите обстоятелства
по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да
обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Ц.В. да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка ОД на МВР-М. сумата от 390.00лева
разноски за изготвяне на експертиза, а по сметка на РС – М. сумата от по 5.00
лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни