НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№262151/5.7.2021г.
Гр. Варна,05.07.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание проведено на четвърти юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 16181 по описа на ВРС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск,
заведен във ВРС с вх.рег. № 289554/15.12.2020 г.с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
по делото П.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Б.Ф.,
със съдебен адрес:*** е предявил специалния си положителен установителен иск
против ответника В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** , с цена на иска 8500,00
лева.
Ищцовата
страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства а именно:
В
исковата молба е посочено, че въз основа на подадено от П.С. заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу В.Х. е било
образувано частно гр.д. № 3017/2020 г. по описа на ВРС, XLII –ри състав. Въз
основа на издаден изпълнителен лист № 1390 от 4.3.2020 г. на ВРС по цитираното
вече ч.гр.д., било образувано изпълнително дело № 20208950401680 по описа на
ЧСИ Л.С., ЧСИ с рег.№ *по описа на КЧСИ по което изпълнително дело заповедта за
изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника Х. при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
На
следващо място в исковата молба е наведено твърдението, че на дата 17.11.2020
г. на ищцовата страна било връчено Разпореждане № 269256/3.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 3017/2020 г. по описа на ВРС, XLII –ри състав, с което на ищовата
страна /кредитор в заповедното производство/ били дадени указания на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на специалния положителен установителен
иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, считано от 17.11.2020 г.
С
оглед горните обстоятелства, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за установяване съществуващото и изискуемо парично вземане на
ищеца против ответника на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, поради което и в
срока е предявен иска.
Твърди
се още, че П.Е.С. има изискуемо парично вземане към ответника в размер на
8 500,00 лв./осем хиляди и петстотин лева /. Вземането, сочи ищеца, че
произтичало от подписания от ответника В.Н.Х. Запис на заповед от 29 март 2017
г. в полза на ищеца, по силата на който ответникът се задължил безусловно и
неотменимо за заплати процесната сума на датата на падежа а именно 29 март 2018 г.
Ищецът
твърди, че както към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 2.3.2020 г., така и към датата
на подаване на исковата молба ответникът не бил платил на ищеца исковата сума.
Ищецът счита още, че е налице неизпълнение от страна на ответника към ищеца за
заплащане на изискуемо парично задължение, произтичащо от записа на заповед
издаден на 29.3.2017. с падеж 29.3.2018 г.
С
оглед изложеното по-горе е и отправеното искане по смисъла на чл.127 ал. 1 т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което ВРС да приеме за установено
в отношенията между страните, че съществува парично вземане дължимо от
ответника В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, към ищеца П.Е.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на сумата от 8500,00 лв. (осем хиляди и петстотин лева)
– дължима главница съгласно
Запис на заповед, издаден на 29.03.2017 г. от В.Н.Х., ЕГН **********, за сумата
от 8500,00 лв., с падеж 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 02.03.2020 г., до
окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 418, ,т.е. паричните
вземания за които е била издадена Заповед № 1284/4.3.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №3017/2020 г., по описа на ВРС, ХLII –ри състав., на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано
е искане и за присъждане в полза на ищеца на сторените от него и в заповедното
и в исковото производство съдебно деловодни разноски, като още в заповедното
производство ищецът /кредитор в заповедното дело/ е посочил, че паричните
вземания могат да бъдат внесени по следната банкова сметка ***/кредитора: IBAN ***
„*”
АД, с титуляр П.С..
В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания по делото
да бъде изискано и приобщено частното гражданско дело № 3017/2020г. по описа на
ВРС ХLII – ри състав и да бъде прието като писмено доказателство представеното
заверено за вярност с оригинала копие на процесия запис на заповед.
В
срока по чл. 131 ГПК, а и до края на първото открито съдебно заседание
ответникът не е изразил никакво становище.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат Б. Ф. от ВАК е обективирал
искане, съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл.
238 от ГПК.
По отношение на обективираното искане от
процесуалния представител на ищеца, видно от протокола от проведеното о.с.з. на
04.06.2021г., настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на
Неприсъствено решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.В настоящия казус е налице именно
фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата
страна е било уважено, а съдебното дирене прекратено.
При изложеното по-горе, при наличието на
всички предпоставки визирани в нормата на чл.238 ГПК ,СЪДЪТ уважава изцяло
предявената искова молба като присъжда на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК в
полза на ищеца сторените разноски, както по настоящото исково производство,
така и по заповедното производство инициирало исковия процес .
За да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноските, съдът съобразява вписаното от адв.Ф. в списъка за
разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за реално сторени разноски в исковото
и заповедно производства .
Видно от л.15 – ти от настоящото исково
производство , ищецът претендира следните разноски : 1. Държавна такса в размер
на 179,00 лв. по заповедното дело, 2.Адвокатско възнаграждение в размер на
700,00 лв. по заповедното дело, 3. Държавна такса в исковото производство в
размер на 179,00 лв. и 4 . Адвокатски хонорар в размер на 1000 лева в исковото
производство - Тези размери на съдебно – деловодни разноски като доказани и по
основание и като реално строени , исковият съд присъжда изцяло в полза на ищеца
и в тежест на ответника съгл. чл. 78 ,ал.1 ГПК ,като отчита факта, че ищецът е
посочил внесените д.т. и по двете производства неправилно, т.к. и в исковото и
в заповедното са внесени д.т. от по 170 лв. а и заповедният съд вече е
установил и присъдил разноските като сбора от 170 лв. плюс 700 лв. ,поради
което и точния размер на разноски става равен на 870 лв. по заповедното и на
1170 лв. в исковото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- ищеца П.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Б.Ф., със съдебен адрес:*** и
ответника В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** , че съществува
парично вземане, дължимо от ответника В.Н.Х., ЕГН **********, към ищеца П.Е.С.,
ЕГН ********** в размер на СУМАТА от 8500,00 лв. (осем хиляди и
петстотин лева) – дължима главница съгласно Запис на заповед, издаден на
29.03.2017 г. от В.Н.Х., ЕГН **********, за сумата от 8500,00 лв., с падеж
29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението в съда - 02.03.2020 г., до
окончателното погасяване на вземането, т.е. паричните вземания за които е била
издадена Заповед № 1284/4.3.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №3017/2020 г., по описа на ВРС,
ХLII –ри състав, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
от общо 870,00 лева (осемстотин и седемдесет лева )
представляваща сторените от ищеца в качеството му на заявител съдебно - деловодни
разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 3017/2020 г. по описа на
ВРС ХLII –ри състав, както и СУМАТА от общо 1170,00 лева (хиляда сто и
седемдесет лева) представляваща сторените от ищеца съдебно - деловодни
разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :