Р Е Ш Е Н И Е
№ 33/10.01.2022г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав, в открито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря
Станка Журналова
и участието
на прокурора Калоян Димитров,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2842 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната
жалба на Х.Т.Т.,ЕГН ********** ***,чрез адвокат Т.Т. против Решение №58/17.09.2021г. по АНД № 502/2021г. по
описа на Районен съд-Асеновград,с което е потвърден електронен фиш серия К №
3624480 на ОДМВР Пловдив на Х.Т.Т.,на основание чл.
189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи
в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на
атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,че са
налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Сочи се,
че ПРС не е изяснил в пълна степен фактическата обстановка и не е извършил
правилна проверка и оценка на събраните доказателства като оттам е извел и
неправилни и незаконосъобразни правни изводи, обективирани
в обжалваното решение.
Ответникът –ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител ,като е депозирано писмено становище по жалбата с искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството пред Районен
съд – Асеновград се е развило по жалба на Х.Т.Т.
против електронен фиш СЕФ/серия К № 3624480 на ОДМВР Пловдив ,издаден му на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП ,с който му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
От фактическа страна се
установява,че на 06.03.2020 г., в 16.28 часа, в Община Садово, на главен път
1-8 в зоната на км. 251+550, посока на движение на контролираните МПС от изток
към запад, било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо
средство TFR-1M № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък
действало ограничение на скоростта 60 км./ч., въведена с пътен знак В-26. В
16.28 часа системата заснела товарен автомобил „Ивеко
35 СЕ 4" с рег. № ****, да се движи със скорост от 71 км/ч. при
разрешената за участъка 60 км/ч. Последвало издаване на процесния
електронен фиш срещу Х.Т., в качеството му на лице което е собственик на
автомобила и на когото същият е регистриран, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв
За да потвърди ЕФ ,районният
съд е приел,че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи
основание за отмяна,както не е налице и нарушение на материалния закон.
Настоящата касационна
инстанция намира, че касационната жалба е основателна, понеже РС-Асеновград е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, довело до неизясняване на фактическата обстановка, поради което процесният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото-
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В тежест на органа
/администрацията/, който ангажира нечия лична административнонаказателна
отговорност, е да докаже обвинението си както от обективна, така и от
субективна страна. В случая на ОД на МВР Пловдив лежи тежестта за доказване на
всички признаци от състава на деянието- обективни и субективни.
В съдебното производство
пред районния съд, доколкото то се подчинява на разпоредбите в НПК нито
съставеният електронен фиш, нито съпътстващият го снимков материал или
изхождащи от страна по делото други документи /схеми, приложения и др. / имат
обвързваща доказателствена сила. Чрез снимковия
материал и останалите доказателства, събирани в хода на производството, съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и от кого е извършено.
Електронният фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, не е доказателствено средство и поради това не се приема по реда
на чл. 283 от НПК. То е актът, който е обект на обжалване в производството.
Съдържащите се в него твърдения подлежат на доказване в същото. Съгласно чл.
14, ал. 2 от НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила. Такава сила не му придава и друга
специална законова правна норма. Специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП признава такава сила, но само по
отношение на редовно съставен акт за административно нарушение, а електронният
фиш не може да бъде приравнен на такъв акт, без наличието на специална разпоредба,
т. к. процесуалните норми, вкл. и тези, регламентиращи реда за установяване на
юридически факти /какъвто е нарушението/ са императивни и не могат да бъдат
тълкувани и прилагани разширително и по аналогия /чл.
46, ал. 3 от ЗНА/. Дефиницията на "акт" по ЗДвП се съдържа в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от закона, съгласно която това са
"Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон... ",
които "се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този закон. ". В закона не е предвидено специално длъжностно лице,
работещо в тези служби, което да издава фишовете. Не случайно реквизитите на
ел. фиш не съдържат автор /издател/. Разпоредбите на чл. 189, ал. 1 до 3 от ЗДвП касаят именно АУАН, а не електронните фишове. За последните законодателят
е приел специални правила- чл. 189, ал. 4- ал. 11 от същия нормативен акт.
В тази връзка лицето,
привлечено към административнонаказателна
отговорност, не е длъжно да доказва, че не е извършило твърдяното нарушение
/чл. 103, ал. 2 от НПК/. Положителният факт /че е извършило такова/ се доказва
от съответната администрация. Дори и изложените възражения в жалбата да не са
доказани, това не води до извода, че е доказано деянието, за което е ангажирана
отговорността на субекта.
Доказването на наличното
нарушение следва да стане с допустими и относими към
спора доказателства, признати като такива от НПК, като задължителен елемент за
такова установяване при твърдяно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е местоизвършването на деянието- населено място, извън
населено място, автомагистрала или скоростен път, т. к. от този факт зависи
преценката за наличие или липса на нарушение. Въззивният
съд е този, който установява фактите и в този вид дела той няма функцията на
безучастен наблюдател, а следва активно да съдейства за установяване на
обективната истина. Според чл. 107, ал. 2 от НПК съдът събира доказателствата
по направените от страните искания, а по свой почин- когато това се налага за
разкриване на обективната истина. В случая има налице такава необходимост,още
повече,че е поискано от жалбоподателя събиране на доказателства във въззивната
инстанция,които съдът безкритично е отхвърлил.Защитната теза на касатора е била и е и понастоящем,че на мястото на
извършване на нарушението не е било в сила въведеното с пътен знак В26
ограничение на скоростта. Според чл. 107, ал. 3 от НПК съдът събира и
проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават
неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или
смекчават отговорността му.
С оглед изложените
съображения ,съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –Асеновград..
Мотивиран така и на
основание чл. 63 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК
и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК касационният
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №58/17.09.2021г. по
АНД № 502/2021г. по описа на Районен съд-Асеновград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд Асеновград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.