Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260010

 

 

гр. София, 16.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Цветанка Павлова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 48 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

А.И. ***29, с ЕГН **********, е предявил срещу ЗАД „Д.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ:

1. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и претърпян психически шок вследствие нанесени му телесни увреждания – изкълчване на тазобедрена става, счупване на ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемур, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4 в района на км 10+900 /между с. Б.и гр. Е./, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021  год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 8 949 лева за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в закупуване на медицински средства, консумативи и лекарства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021 год., до окончателното й заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

            С исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4, района на км. 10+900, местността „Сеновала“, се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван от А.А.К. с ЕГН **********, когато водачът загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал насрещно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СВ 5810 РТ, управляван от В.Н. В.. При така причиненото ПТП е пострадал ищецът А.И.Д. – пътник в лекия автомобил „Опел“.

            Сочи се, че местопроизшествието е било посетено от дежурен ПТП в РУ Тетевен при ОДМВР – Ловеч, който е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е било образувано досъдебно производство № 262/2020 год. по описа на РУ – Тетевен, прокурорска преписка № 2570/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, неприключило към настоящия момент.

            Сочи се, че ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, който е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

            Твърди се, че ищецът е получил първоначална медицинска помощ в болница в гр. Л., след което е пренасочен и транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД. Проведени били образни и лабораторни изследвания, на базата на чиито резултати била поставена окончателната диагноза – изкълчване на тазобедрена става, счупване на ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемур. Предвид характера на травматичните увреждания било взето решение за извършване на оперативна интервенция – открито наместване на дислокация на тазобедрена става. Под обща анестезия била извършена открита репозиция на фрактурата на главата на бедрената кост и фиксация с три канюлирани титаниеви винта. Последвала репозиция на ставата и възстановяване на задната стена на ацетабулума с две малки реконструктивни титаниеви плаки, фиксирани с два винта. Болничното лечение е продължило с провеждане на медикаментозна терапия, като на 26.11.2020 год. ищецът бил изписан, като му били дадени препоръки да не натоварва оперирания крайник.

            Твърди се, че болките при ищеца от получените при инцидента травматични увреждания били особено интензивни през първите 3-4 седмици, като възстановителният период продължава и към днешна дата. Тежкото нараняване в областта на левия крайник е променило коренно ежедневието му, на практика той е бил инвалидизиран, не е бил в състояние да ходи и да стъпва на увредения крак, бил е прикован към легло дълго време. Това, от своя страна, е довело до невъзможност за самостоятелно посрещане на нуждите му като хранене, обличане, къпане и тоалет, за които е получавал помощ от близките си. Ищецът дотогава е водил активен начин на живот, а последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието на млад човек, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Ищецът изпитва страх и уплаха от случилото се, все още не е преодолял първоначалния шок, станал е напрегнат, изпитва несигурност, затворил се е в себе си.

Твърди се, че във връзка с лечението си ищецът е направил разходи в размер на 8 949 лева за заплащане на медицински средства, консумативи и лекарства – описани по пера и с разходни документи в приложение, неразделна част от  исковата молба /л.15 от делото/.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/30/120003162857, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 18.11.2020 год.

Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД – вх. № 4514/15.12.2020 год., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил по заведената щета застрахователно обезщетение.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ А.А.К. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба, поради което липсва основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията – че ищецът е получил твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, а ако такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват претендираните в исковата молба размери на обезщетения. Оспорват се всички твърдения на ищеца за вида, характера и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП заболявания.

Оспорват се и твърденията за възникнали имуществени вреди, като се сочи, че заплатените суми не са във връзка с причинените увреждания, видно и от представените с исковата молба разходни документи – ищецът напр. е заплатил ненужни за лечението му разходи в размер на 1 600 лева за избор на лекарски екип и престой в самостоятелна болнична стая.

Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания, както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП. Твърди се, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като пътуващ в лек автомобил. Сочи се, че противоправното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на урежданията му, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представените от РУ – Тетевен и постъпили в съда на 16.11.2021 год. заверени преписи от материали по ДП № 262/2020 год. по описа на ОДМВР – Ловеч, РУ Тетевен, пр.пр. № 2570/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч – констативен протокол за ПТП № 24/19.11.2020 год. на ОДМВР – Ловеч и протокол от 18.11.2020 год. за оглед на местопроизшествие, в същите е отразено настъпило ПТП на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4, в района на км 10+900 /между с. Б.и гр. Е./, с участието на МПС № 1 – лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, с водач А.А.К. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № СВ 5810 РТ, с водач В.Н. В.. В констативния протокол е отразено, че водачът на МПС № 1 при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в МПС № 2. Видно от материалите по горното ДП, при катастрофата е причинена смъртта на водача и двама пътници в л.а. „Опел“ и са причинени телесни повреди на други двама пътници в същия автомобил – на ищеца А.И.Д. и на разпитания по настоящото дело свидетел И.П.П..

От показанията на свидетеля И.П.П., пътувал в лекия автомобил „Опел“ при ПТП, се установява следното :

            Свидетелят, с още трима пътници, пътувал в автомобила, управляван от водача В.Н. В.; той бил на предна дясна седалка, а зад него, с поставен предпазен колан, бил ищецът А.И.Д.. Пътували от гр. Г. към гр. Е., когато в с. Б. се случило произшествието. Вече притъмнявало, имало лека мъгла, било хлъзгаво и техният автомобил се движил с около 40 км/ч. Внезапно видели светлини срещу тях на излизане от завой и насрещно движещ се автомобил навлязъл в тяхната пътна лента и ги ударил челно, като колата им се изместила и се спряла в мантинелата отстрани на пътя. Колата след ПТП била много деформирана, наложило се да къртят вратите за да извадят пътниците.

            Свидетелят А.А.К. – водачът на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, привлечен като обвиняем по ДП № 262/2020 год. по описа на ОДМВР – Ловеч, РУ Тетевен, се възползва от правото си по чл.166, ал.2 от ГПК и не дава никакви относими съм спора показания.

От показанията на свидетелката Р.А. Д., майка на ищеца, се установява, че видяла сина си непосредствено след ПТП, когато го отвеждали с автомобил към „П.“ в гр. С.Не можел да се движи, изпитвал силни болки. В „П.“ още същия ден бил подложен на операция с пълна упойка за да наместят лявата става на крака му; операцията приключила към 5 ч. сутринта и докторът им казал, че ставата не влиза и се налага нова операция. След новата операция синът й престоял една седмица в болницата и се прибрал в къщи. Три месеца не трябвало да стъпва на оперирания крак, бил първоначално с проходилка, а после – с патерици. За него полагали грижи майка му и приятелката му – за битови и хигиенни нужди, за придвижване. След известно време синът й направил ЯМР, оказало се, че е започнало леко захранване на ставата, но наблюдаващият го лекар го предупредил, че ако ставата не са захрани, ще се наложи нова операция и ще се сложи изкуствена става.

Свидетелката сочи, че и в момента синът й не е възстановен и изпитва болки, приема постоянно обезболяващи, има изтръпване на крака при повече движение, уморява се бързо, не може да седи дълго. Ползва патерици когато кракът му се преумори, а се преуморява, когато стои дълго време прав; когато ходи, куца. Преди работил, товарил дърва, а понастоящем е без работа, защото не бива да се преуморява. Психически произшествието му повлияло много зле, тъй като пред очите му починал най-добрият му приятел – В., водачът на автомобила „Опел“.

От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, показанията на свидетеля И.П.П. и обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол от 18.11.2020 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП :

На 18.11.2020 год., около 20.30 часа, в тъмната част на денонощието, по първокласен път № 4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на с. Б., област Л., при влажно асфалтово покритие, в посока С. – В., със скорост около 90 км/ч се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван от А.А.К.. Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5.00 метра, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, като на 0.8 метра  вляво  от левия край на платното за движение по отношение посоката на движение на този автомобил се е ограничавало от стоманена предпазна ограда, а вдясно се е намирала водосточна канавка с широчина 1.8 метра. В този участък пътят е бил с низходящ за автомобила  надлъжен наклон, средно около 4 %.

Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „БМВ” е преодолял дясна за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 125 метра, измерен по разделителната линия, с положителен, стабилизиращ наклон 6%. Максималната критична скорост, при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните пътни условия, е била 87 км/ч. По време на преодоляване на кривата автомобилът „БМВ” е пресякъл непрекъснатата разделителна линия, навлязъл е и се е движил в лентата за насрещно движение. По тази лента, в посока В. – С., със скорост около 40 км/ч, се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра”, с ДК № СВ 5810 РТ, управляван от В.Н. В.. В автомобила освен водача са пътували още четири лица – И.П.П., пътуващ на предна дясна седалка, А.И.Д. – на задна дясна седалка, Г.П. В.– на задна средна седалка и С.М.– на задна лява седалка. 

Експертизата сочи, че между челните леви и централни части на двата автомобила е настъпил удар, при който кинетичната енергия на автомобила „Опел” е изцяло погасена и същият е бил избутан в посока назад и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение на около 5 метра, покачил се е със задната си част върху стоманената предпазна ограда и се е установил на място. След удара лекият автомобил „БМВ” е продължил движението си напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил на около 29 метра след мястото на удара, с челната си част във водосточната канавка, намираща се вдясно на платното за движение.

 Въз основа на така определения механизъм на ПТП експертизата стига до извода, че причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка би следвало да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил „БМВ” – А.А.К., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил с атмосферните условия – влажно асфалтово покритие и с релефа на местността – преодоляване на дясна хоризонтална крива, като по време на движението си по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движене. Към момента на удара лекият автомобил „Опел” се е движил правомерно в дясната част на дясната си лента за движение, със скорост около 40 км/ч, като от дясната му страна лентата за движение е била ограничавана от стоманена предпазна ограда, поради което от техническа гледна точка водачът на този автомобил няма принос за настъпване на ПТП.

Експертизата сочи, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на ПТП на пострадалия А.И.Д. е причинено следното травматично увреждане – раздробено счупване на главата на лявата бедрена кост, което е наложило оперативно лечение. В първите седмици след причиняване на травмата пострадалият е изпитвал болки и страдания, които с времето са намалявали до изчезването им в рамките на посочения възстановителен период. След приключване на възстановителните процеси ще е налице болезненост при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживот. Не следва да се очаква възстановяване на функциите на крайника в пълен обем предвид характера и тежестта на увреждането.

В отговор на поставени въпроси в о.с.з. вещите лица сочат, че промените в областта на травмата ще се задълбочават с възрастта на пострадалия и може да се стигне до смяна на става. Причината за невъзможността му за стоене на пети са увредените нерви в тази зона на тазобедрената става, като е малко вероятно да настъпи подобрение; ищецът понастоящем се движи без помощни средства, но с оглед травмата функцията на крайника няма  как да бъде възстановена в пълен обем. Белегът в областта на оперативната интервенция ще остане доживот.

Заключението на КСМАТЕ е, че всички извършени от ищеца разходи, за които с и.м. са приложени счетоводни документи, са във връзка с лечението на причинените при ПТП увреждания. От горните счетоводни документи, представени с и.м. – фактура № **********/19.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 60 лева, фактура № **********/24.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 900 лева, фактура № **********/23.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 4206 лева, фактура № **********/27.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 700 лева, фактура № **********/22.12.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 2865 лева, фактура № **********/17.12.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 218 лева, е видно, че :

- фактура № **********/24.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 900 лева, удостоверява заплатен избор на екип за оперативната интервенция на ищеца в УМБАЛСМ „Н. .“ ЕАД,

- фактура № **********/27.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 700 лева, удостоверява заплатен престой за 7 дни в  самостоятелна стая за ищеца в Клиниката по ортопедия и травматология в болничното заведение,

- а останалите фактури с приложени касови бонове на обща стойност 7 349 лева удостоверяват заплатени медицински консумативи и лекарствени средства във връзка с проведеното лечение на ищеца.

КСМАТЕ дава заключение, че характерът и морфологията на фрактурата на главата на лявата бедрена кост на ищеца сочи, че увреждането е причинено при силен директен удар в областта на ставата, като подобно увреждане може да се получи при контакт със странично разположени части на автомобилното купе без да може да се посочи точно кой от детайлите на интериора е контактувал с тялото. Предвид деформациите на купето и механизма на произшествието уврежданията биха се получили независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан, с каквито е бил оборудван серийно лекият автомобил „Опел“ на всички места на предните и задната седалки.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 18.11.2020 год.

Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на А.И.Д. – вх. № 4514/15.12.2020 год. по описа на ЗАД „Д.” АД, при ответника е била образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на А.И.Д. – вх. № 4514/15.12.2020 год. по описа на ЗАД „Д.” АД, по която при ответника е била образувана преписка по щета и по която застрахователят не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ – А.А.К., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил с атмосферните условия – влажно асфалтово покритие и с релефа на местността – преодоляване на дясна хоризонтална крива, като по време на движението си по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движене.

Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца – изкълчване на тазобедрена става, счупване на ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемур, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените от него физически болки и страдания и претърпян психически шок от случилото се.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., е била сключена със ЗАД „Д.” АД, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22119001161073, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 18.11.2020 год.

Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ  – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на тежки и продължителни физически болки и страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни и необратими последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в нормалния му начин на живот.

От заключението на обсъдената горе комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза бяха установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични увреждания. Установено бе, че раздробеното счупване на главата на лявата бедрена кост на ищеца е наложило оперативно лечение, но същото не гарантира пълното възстановяване на крайника – промените в областта на травмата ще се задълбочават с възрастта на пострадалия и може да се стигне до смяна на става. След приключване на възстановителните процеси ще е налице болезненост при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживот. Вещите лица са категорични, че не следва да се очаква възстановяване на функциите на крайника в пълен обем предвид характера и тежестта на увреждането. Налице е увреждане и в нервите в тази зона на тазобедрената става, водещо до невъзможността на пострадалия да стои на пети. Белегът на ищеца в областта на оперативната интервенция ще остане доживот.

При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди, предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна възраст към момента на ПТП – на 22 години, е бил сериозно физически увреден, което препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване. От друга страна, съдът кредитира и показанията на свидетелката Р. Д., която обяснява за изживения от сина й психически шок от катастрофата, при която от петима души в лекия автомобил „Опел“ оцелели единствено синът й и свидетелят И.П.; ищецът станал свидетел как пред очите му загива и най-добрият му приятел – В., водачът на автомобила – психическа травма, която ще го съпровожда до края на живота му.

В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на А.И.Д. физически увреждания и психическа травма налагат определяне на обезщетение за претърпените от него  неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер на 50 000 лева – претендирания с исковата молба, която сума ответника следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото обезщетение на ищеца поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат. На първо място следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля И.П., пътувал в автомобила с ищеца при ПТП, кредитирани от съда като обективни и подробни, бе установено, че по време на произшествието ищецът е седял на задна дясна седалка с поставен предпазен колан – за последното свидетелят е категоричен, тъй като лично го е възприел. На следващо място, от заключението на КСМАТЕ, оспорено в тази му част само от пълномощника на ответника, кредитирано от съда като обективно, обосновано и пълно, бе установено, че предвид деформациите на купето и установеният механизъм на произшествието уврежданията биха се получили независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан, с каквито е бил оборудван серийно лекият автомобил „Опел“ на всички места на предните и задната седалки.

Върху сумата от 50 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 15.03.2021  год. – претендираната с и.м. начална дата. Следва обаче да се отбележи, че с случая лихва се дължи от по-ранна дата – от момента на изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ /15.12.2020 год./, доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани от застрахователя; независимо от горното, съдът дължи произнасяне съобразно заявения петитум.

Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, е доказан отчасти по основание и размер. От представените с и.м. фактури и касови бонове бе установено, че част от разходите – в размер на 7 349 лева, са били извършени от ищеца с оглед лечението на причинените му травматични увреждания – заплатени медицински консумативи и медикаменти, за които КСМАТЕ сочи, че са били необходими за проведеното лечение. Съдът обаче не кредитира заключението в частта му, с която се сочи, че и останалите направени удостоверени разходи в общ размер на 1 600 лева са били необходими и неотложни с оглед оперативната интервенция и последващото лечение на ищеца, а именно –

- фактура № **********/24.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 900 лева, удостоверяваща заплатен избор на екип за оперативната интервенция на ищеца в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД и

- фактура № **********/27.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 700 лева, удостоверяваща заплатен престой за 7 дни в  самостоятелна стая за ищеца в Клиниката по ортопедия и травматология в болничното заведение.

Поради изложеното и на осн. осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 349 лева – обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021  год. до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 8 949 лева.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 260164/06.04.2021 год. ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 2 293.96 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 200 лева – заплатено възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ.

            В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 01.02.2022 год. договор за правна помощ /л.181 от делото/, сключен между ищеца и адвокат Я.Д.Д. от САК, с ЕГН **********,***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 2 500 лева /при минимален размер от 2 250.47 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 57 349 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия /разпити на трима свидетел и изслушано заключение по една експертиза/.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 580 лева – внесен депозит за КСМАТЕ и за призоваване на свидетел, поради което на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от 15.74 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което няма основание за присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, както е претендирано в представения от страната списък по чл.80 от ГПК; същият е бил представляван от адвокат, но по делото не е представен договор за правна помощ и съответно не е удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „Д.” АД, ЕИК.да заплати на А.И. ***29, с ЕГН **********, сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и претърпян психически шок вследствие нанесени му телесни увреждания – изкълчване на тазобедрена става, счупване на ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемур, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4 в района на км 10+900 /между с. Български извор и гр. Етрополе/, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021  год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „Д.” АД, ЕИК .да заплати на А.И. ***29, с ЕГН **********, сумата от 7 349 лева /седем хиляди триста четиридесет и девет лв./, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021  год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 8 949 лева /осем хиляди деветстотин четиридесет и девет лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 493.96 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и три лв. и деветдесет и шест ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК, с ЕГН **********,***, сумата от 2500  лева /две хиляди и петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.И. ***29, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.” АД, ЕИК .сумата от 15.74 лева /петнадесет лв. и седемдесет и четири ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :