Решение по дело №636/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20207200700636
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№2

гр. Русе, 09 февруари 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд  Русе, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря Диана Михайлова като  разгледа    докладваното  от съдия Дякова  административно дело № 636 по   описа   за  2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е след постъпила жалба от „С. Грийн“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Майор Атанас Узунов“ №20, представлявано от управителя К.С.А.  против Заповед № И -3272 от 22.10.2020г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ Русе.   Жалбата е насочена срещу писмо на директора на РИОСВ Русе, което материализира в себе си дадени от АО/административният орган/ задължителни предписания за осигуряване на непрекъснато видеонаблюдение с цел контрол на производствената площадка на Леярната за черни метали, находяща се в гр.Русе на бул. „Тутракан“ № 41, стопанисвана от жалбоподателя.

В жалбата се излагат пространни съображения и доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърдят, че в мотивите  на административния орган за издаване на акта е посочено само, че  предписанието е във връзка с установено изпускане на необхванати емисии от производствени дейности чрез 6бр. осеви вентилатори, разположени на покрива на производственото хале, които били потенциален източник на интензивно миришещи вещества. Посочват, че твърдението не е доказано по никакъв начин, мотивите били формални и бланкетни, което води до немотивираност на акта и това е основание за неговата отмяна. Посочва се, че административния орган не е съобразил обстоятелството, че  дружеството жалбоподател е преустановило използването на процесните 6бр.покривни вентилатори и че е започнало процедура по изграждане на система  за улавяне на емисиите на вредни вещества, отделящи се в процеса на леене на течен метал, както и че дружеството е намалило леенето с 1/3, като обема от предходните месеци е редуциран наполовина. В жалбата се твърди, че е нарушен материалния закон, тъй като позовавайки се на чл.20, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, админстративния орган не е доказал, че леярната, стопанисвана от жалбоподателя попада в категорията „основен източник, замърсяващ  атмосферния въздух“. Жалбоподателят счита, че  волята на административния орган е обективирана по неясен начин, което възпрепядства адекватното  изпълнение на предписаното. Не представят доказателства.

      Иска се отмяна на оспорвания административен акт  и връщане на преписката на административния орган за прецизно изясняване на случая.

Ответникът по спора - Директорът на РИОСВ Русе, действащ чрез процесуален представител Ц.Тодорова  в пледоария по същество счита жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Не представят допълнителни доказателства, освен приложената административна преписка.

Административен съд Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и приобщените такива от административната преписка намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Не са представени доказателства кога е връчена заповедта, но поради това, че същата е издадена на 22.10.2020г. и жалбата е постъпила в  административния орган в 14дневен срок от издаването на заповедта – на 04.11.2020г., очевидно е, че същата е подадена в предвидения от закона срок,  от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2020г. в 15,42ч. бил подаден сигнал от централа на тел.112 до РИОСВ Русе. Подателят е съобщил за силна задушлива миризма, оприличена  на изгорял бакелит в района на „С. Грийн“ ЕООД / леярна/, достигаща до бившия захарен завод в гр.Русе. Сигналът бил регистриран в РИОСВ Русе чрез издаден Пътен лист на получен  сигнал на „зелен телефон“/л.5 от преписката/.  Същия ден  служители на РИОСВ Русе извършили проверка в леярната на дружеството, намираща се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 41. При проверката установили следното, описано в съставен по повод проверката КП № 68 ДК от 17.09.2020г./л.6-7пр./: Около леярната се усеща миризма, специфична за производствения процес. При влизане в помещението на леярната е налична гъста задушлива миризма, стелящ се пушек, ограничаващ визуалните възприятия. По данни на счетоводителя на дружеството  леененто е приключило около 15,00ч. и в момента на проверката леярските форми се охлаждат, като от формовъчната смес се отделяли  изпарения, дим и специфична миризма. Помещението било с неограничен достъп предвид отворените врати. Установило се, че на този адрес леене се осъществява от 2007г., дружеството извършва  леене на отпадъци от черни метали, въз основа на издаден разрешителен документ  № 10-ДО-752-00 от 11.03.2020г. Данните, подадени от сигналоподателя при проведения с него разговор сочели, че в двора на дружеството се съхраняват пясъци  в компрометирани опаковки и има замърсяване  и запрашаване наоколо.  

Протоколът бил подписан от проверяващите лица. Управителят на дружеството не присъствал на проверката, а тъй като счетоводителят, който съпровождал контролните органи вече бил в извънработно време,  констативния протокол не бил подписан от представител на дружеството.

На 18.09.2020г. служители на РИОСВ Русе извършили извънредна проверка в леярната за черни метали, в гр.Русе, бул.“Тутракан“№41, стопанисвана от жалбоподателя. Повод за проверката бил подадения на 17.09.2020г. сигнал на тел.112. По време на проверката присъствал производствения директор на дружеството. Проверката се отнасяла за спазване разпоредбите на ЗЧАВ и Закона за управление на отпадъците/ЗУО/. По време на проверката била констатирана експлоатация на една индукционна топилна пещ с капацитет 1000кг течен метал-чугун и стомана, снабдена с аспирационна система за улавяне и изпускане в атмосферата на отделящи се при топенето емисии. Леенето на течен метал  върху пясъчни форми се извършвало ръчно, като на местата за леене не  била изградена аспирационна смукателна инсталация за улавяне на отделящи се емисии и тяхното пречистване преди организираното им изпускане в околната среда. На покрива на помещението били монтирани 6 бр. осеви вентилатори, осигуряващи изсмукване  на отделящите се при леенето емисии. Всички апарати и места за обработка били оборудвани с аспирационни системи и пречиствателни съоръжения.  При проверката на дружеството били дадени четири предписания, свързани с представяне на технологична документация и промени в организацията, съгласно изискванията на чл.11, ал.1 от ЗЧАВ.

В изпълнение на Заповед № РД-743 от 15.09.2020г. на Министъра на околната среда и водите на 18.09.2020г. бил изготвен Доклад изх. 95-00-1279 от 18.09.2020х./л.2-3/ от екип при Министерство на околната среда и водите, обобщен от зам.министър Н. и зам.министър К.. В  екипа по изготвяне на доклада участвал и Директорът на РИОСВ Русе. С Доклада бил информиран Министъра на околната среда и водите за броя на производствените обекти  на територията на гр.Русе, които подлежат на контрол по компонент „атмосферен въздух“ и притежават организирани  източници на вредни емисии, сред които 17 оператори са потенциални източници на неприятни миризми  в обособената промишлена зона на града. С цел постигане по-добро качество на атмосферния въздух в гр.Русе били предложени конкретни мерки. В списъка на 17-те оператори /предприятия/ - обекти на засилена контролна дейност, попадал и жалбоподателят - „С. Грийн“ ЕООД, като потенциален източник на интензивно миришещи вещества. Сред предложените мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух на посочените производствени обекти се предвиждала и засилена мониторингова дейност, вкл. и методически указания.

Предвид постъпилите сигнали със Заповед № 1-95-00-481 от 23.09.2020г. на Областния управител на област Русе била назначена междуведомствена комисия с участие на представители и специалисти от РИОСВ, Дирекция инспекция по труда, Регионална здравна инспекция, Регионална дирекция пожарна безопасност  и защита на населението и Регионална дирекция национален строителен контрол, която да извърши проверка на цех за леене с индукционна пещ, стопанисвана от  „С. Грийн“ ЕООД.  На 24 и 25.09.2020г. междуведомствената комисия извършила проверка, в присъствие на упълномощен представител на дружеството, на производствените цехове, функционалните мощности, характера на технологичните  процеси и изпусканите вредни вещества и емисии „С. Грийн“.  Резултатите от проверката са обективирани в съставения Констативен протокол/КП/-л.12гръб- 15/.По време на проверката се установило, че производствените халета на леярната са отдадени под наем от „Трейд стил" АД, гр. Русе на „С. Грийн" ЕООД с договор за наем от 01.09.2019 г., със срок на действие на договора до 01.10.2020г. Дейността на обекта с леене на черни метали и изработване на отливки от въглеродна и неръждаема стомана за химическата, нефтопреработвателната, хранително-вкусовата промишленост, като топенето се извършвало в индукционна топилна пещ с електрическо захранване. Суровината, използвана в процеса на леенето е скрап от черни метали.

В технологичния процес при създаване на отливките се ползвали опасни химични вещества и смеси (ХВС), в не големи количества (запалими ХВС и два вида органични смоли, които при съприкосновението си с нагрят метал, отделят множество вредни емисии във въздуха). В процеса на леене се отделял и токсичния за човешкия организъм въглероден оксид.

При огледа на производствените помещения се установило, че процесите, свързани с леенето и раздробяването на пясъчните отливки не са обезпечени с надеждна филтър- вентилационна (аспирационна) система. По-голяма част от опасните вещества, отделящи се при леенето на разтопен метал в пясъчните калъпи не се улавят от налична аспирационна система, остават в производственото хале и чрез вентилаторите, монтирани на покрива вероятно се изпускат неорганизирано в атмосферата. Видимо в халето е имало голямо запрашаване и се усеща неприятни миризми в производствения цех.

При извършената проверка на 25.09.2020 г. са извършени измервания на работна среда от екип на РЗИ - Русе.

В КП били отразени всички констатации от предходните две проверки от 17.09.2020г. и 18.09.2020г. Установено било, че при проверката на 18.09.2020г.  на дружеството са дадени четири предписания, от които към 29.09.2020 г. три са изпълнени, а едното е с постоянен срок.

При извършената комплексна проверка от комисията, съставена от посочените в заповедта на Областния управител на област Русе компетентни институции, на 24 и 25 септември 2020 г. не се установили нови обстоятелства, различни от констатираните при предходните проверки на служители на РИОСВ - Русе. Предвид, че установеното използване на механична аерация в производственото помещение, където се извършва леене на течен мател върху готови пясъчни форми, е в нарушение на чл,297, ал.2 от Наредба № 15 /2005 г. (ДВ бр.68 от 2005 г, изм. доп. ДВ бр. 6 от 2015 г.) за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и с цел. ограничаване на възможността за емитиране на необхванати и непречистени емисии на вредни вещества от работната среда в околната такава, на основание чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда  са дадени следните задължителни за оператора предписания: 1.      Да се представи в РИОСВ - Русе технически проект за изграждане на система за улавяне на емисиите на вредни вещества, отделящи сс при процеса на леене на течен метал, тяхното прочистване и организирано изпускане в околната среда. Срок: 09.10.2020 г. Отговорник: Управител на „С. Грийн" ЕООД и 2.Да се преустанови експлоатацията на 6бр. осеви вентилатори, осигуряващи аерация на производственото хале. съгласно изискванията на чл.297. ал.2 от Наредба № 15/2005 г. Транспортните врати па производствените участъци да не се използват за проветряване на работната среда, а само по предназначение.

С Писмо №24-00-69 от 07.10.2020г./л.12/ Обласният управител на област Русе изпратил Констативния протокол от проверката на междуведомствената комисия на Директора на РИОСВ.

След получаване на предписанията по Констативния протокол, съгласно  Заповед № 1-95-00-481 от 23.09.2020г. на Областния управител на област Русе от дружеството жалбоподател с Писмо рег.№ АО-4025-3 от 09.10.2020г./л.16/  уведомили Директора на РИОСВ, че е преустановена незабавно експлоатацията  та 6бр. покривни вентилатори, осигуряващи аерация на производстваното хале, както и че е предприето изпълнение на другите предписания от КП. В писмото посочвали, че са стартирани преговори  с фирми за проектиране, изработка и монтаж на вентилационно оборудване.

С писмо рег.№ АО-4384  от 14.10.2020г./л.4/ до Директора на РИОСВ Русе,  „С. Грийн" ЕООД поискали дружеството да не бъде задължавано да  изгражда система за осъществяване на видео наблюдение, както и дружеството да не бъде определяно като „основен източник на замърсяване“. От своя страна декларирали намерение да изпълнят в кратки срокове всички препоръки на РИОСВ Русе. Искането си мотивирали с усложнената обстановка  предвид международната икономическа ситуация и условията на нарастване на усложненията от Ковид-19.

След отправеното искане  Директорът на РИОСВ Русе изпратил до г-н К.С.А. – управител на „С. *** Писмо с изх.№ Ц-3272 от 22.20.2020г.  относно осигуряване на непрекъснат видеоконтрол.

Недоволно именно от това писмо, поставящо задължения и условия за изграждане на видеонаблюдение, „С. Грийн"  го оспорват в това производство.

При така установената фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Писмо, рег.№ АО-4384  от 14.10.2020г./л.4/. е издадено от надлежен  компетентен административен орган - Директора на РИОСВ Русе. В него, АО се позовава на компетентност по чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, съгласно която норма „Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.“  Посоченото е във вр. с чл.19, ал.2, т.2 от ЗЧАВ, според който Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие. Компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са: т.2. директорите на РИОСВ чрез извършване на действията по чл. 24, т. 1 и чл. 28, ал.1 от ЗЧАВ. Действията по чл.24, ал.1 от ЗЧАВ предвиждат  непосредственият контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии в атмосферния въздух върху работата на пречиствателните съоръжения и върху емисиите от отделните източници се извършва от министъра на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите и общинските органи в съответствие с чл. 19; При  осъществяване на контролните функции в правомощията на административните органи са включени и тези по издаване на задължителни предписания.

С оспорения административен акт е дадено предписание за извършване на определено действие – изграждане на видеонаблюдение, целящо мониторинг и контрол на производствена дейност, свързана с опасните вещества, отделящи се при леенето на разтопен метал.

Писмото на директора на РИОСВ гр.Русе е издадено в изпълнение на правомощията, предоставени на този контролен орган със Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно този закон качеството за чистотата на атмосферния въздух е предмет на контрол чрез средствата и от органите, посочени в закона. Обект на контрол са източниците на емисии, изпускани в атмосферния въздух. Той се осъществява върху лицата - физически и юридически, чиято дейност е свързана с изпускането на емисии в атмосферния въздух, чрез контрол върху проектирането, изграждането и експлоатацията на обекти с източници на емисии. Дейността, контролирана по реда на този закон е подробно регламентирана с Глава четвърта на закона, от членове 15 - 18г вкл. Следователно, обект на контрол, респективно, адресати на актове, имащи характер на индивидуални административни актове, във връзка регламентацията на обществените отношения, свързани с чистотата на атмосферния въздух, са само тези лица, физически и юридически, които осъществяват дейност, свързана с изхвърляне на емисии в атмосферния въздух. От писмените доказателства, представени в преписката се установява, че  жалбоподателят стопанисва имено такъв производствен цех, поради което е адресат на издадения индивидуален административен акт.

   Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Изложени са мотиви с посочване на конкретни факти и обстоятелства, мотивирали административния орган да формулира своето волеизявление.  Волеизявлението е ясно посочено, така както го е формулирал и законодателят,  поради което е неоснователно възражението в жалбата, че не е посочено в конкретните детайли как да се изпълни предписанието. Съдът намира за неоснователни възраженията за нарушение на изискването за форма на административния акт.

   При издаване на акта са спазени административно процесуалните правила. Не е налице твърдяното нарушение на чл.35 от АПК. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите на административния орган се основават на писмени доказателства, приложени в административната преписка. В този смисъл, съдът намира, че производството е протекло без груби нарушения на административнопроизводствените правила, включително и без да е нарушено или ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Относно материалната законосъобразност на акта: За да е материално законосъобразно издаденото предписание, следва да са налице елементите в хипотезата на чл. 20, ал.2 от ЗЧАВ, според който  качеството на атмосферния въздух се следи чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на Министерството на околната среда и водите. Според ал.3 на същата норма в случаите, когато даден обект е основен източник, замърсяващ атмосферния въздух, Министерството на околната среда и водите може да задължи осъществяващия дейността да изгради система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта. В случая административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, предвид алтернативната възможност, която му предоставя закона по своя преценка да задължи или да не задължи ЮЛ,  чийто производствен обект замърсява атмосферния въздух , да изгради видеонаблюдение с цел контрол над обекта. Основният съставомерен критерий, който обосновава преценката  на административния орган  е обектът на контрол да представлява основен източник, замърсяващ атмосферния въздух. Няма легално понятие, което да определя характеристи ките на „основен източник, замърсяващ атмосферния въздух“, поради което неговият смисъл и значение следва да се изведат от значението на другите легално определени и използвани термини в закона. Според § 1., т.1 от ДР на ЗЧАВ по смисъла на същия  закон "Замърсяване на атмосферния въздух" е всяко постъпване на вредни вещества (замърсители) в него. Според § 1., т.2 от ДР на ЗЧАВ  "Вредно вещество (замърсител)" е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.

В чл. 21, ал.1 от ЗЧАВ националната и местните системи за наблюдение и контрол осигуряват контрол и оценка на показателите за качеството на атмосферния въздух по чл. 4. В чл. 21, ал.3 от ЗЧАВ е предвидено  условията и редът за разработване на програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 и на оперативния план за действие  да се определят с Наредбата за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. В издадената НАРЕДБА № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух  в § 1, т.3 от ДР е  посочено определението на "замърсител" : всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда в нейната цялост; От цялостно изяснената фактическа обстановка, чрез отразеното в съставените констативни протоколи се установява, че при осъществаване дейността на  жалбоподателя в леярския цех на бул.“Тутракан“ № 41 в гр.Русе, в технологичния процес при създаване на отливките се ползвали опасни химични вещества и смеси, макар и в не големи количества - запалими ХВС и два вида органични смоли, които при съприкосновението си с нагрят метал, отделят множество вредни емисии във въздуха. В процеса на леене се отделял и токсичния за човешкия организъм въглероден оксид. При огледа на производствените помещения се установило, че процесите, свързани с леенето и раздробяването на пясъчните отливки не са обезпечени с надеждна филтър- вентилационна (аспирационна) система. По-голяма част от опасните вещества, отделящи се при леенето на разтопен метал в пясъчните калъпи не се улавят от налична аспирационна система, остават в производственото хале и чрез вентилаторите, монтирани на покрива се изпускат неорганизирано в атмосферата. При проверката на 17.09.2020г. видимо в халето е имало голямо запрашаване и се усещала неприятни миризми в производствения цех. Установено е изпускане на  вредни емисии. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗЧАВ, "Емисия" е изпускането на вредни вещества /замърсители/ в атмосферния въздух, т.е. деянието на жалбоподателя се изразява в изпускане на вредни вещества във въздуха /без да се претърпели обработка в изпускащи устройства/, което по см. на §1 т1 от ДР на ЗЧАВ представлява "Замърсяване на атмосферния въздух". Изпуснатите в производствената дейност на жалбоподателя замърсители имат специфична миризма, възприемана от хората като „изгорял бакелит”.  Миризмата е свързана с производствената дейност. Съгласно §1, т.8, изр.3 от ДР на ЗЧАВ, „Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник.“ Съдът приема за безспорно установено, че източник на изпускането на вредни емисии на 17.09.2020г. е производствената площадка на „С. Грийн" ЕООД. В този смисъл са отразените констатации в трите съставени протокола от контролните органи. При първата проверка е установена специфичната миризма на бакелит и силно запрашаване на халето, поради което в него е силно намалена видимостта. Обстоятелството, че източник на емисиите е производственото  хале на жалбоподателя е безспорно. Администрати вният орган е изпълнил задължението си при така разпределената доказателствена тежест  да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването  на акта. Тези установени факти от представените доказателства на административния орган не са оборени по никакъв начин от страна на жалбоподателя, поради което се налага и извода, че е налице  замърсяване на атмосферния въздух, източник на което е производственото хале на „С. Грийн" ЕООД. Това замърсяване  е обхванало района на предприятието дотолкова, че притеснени граждани да подадат сигнал на тел.112. Поради това и с оглед вида на изпуснатите вредни вещества, съдът приема, че се касае до замърсяване, увеличаващо значително риска за човешкото здраве и за околната среда.  Изпуснатите емисии са част от производствения процес, те го съпътстват през цялото време при осъществяване дейността на жалбоподателя, поради което  не може да се приеме, че изпускането на вредни емисии на 17.09.2020г. е имало инцидентен и изолиран характер. В този смисъл с дейността си жалбоподателят представлява един постоянен, основен източник на замърсяване на района, в който се намира производствения обект. При така посоченото от  обективна страна са налице предпоставките на  по чл.20, ал.3 от ЗЧАВ, с което се обосновава и предписанието, издадено от административния орган спрямо жалбоподателя.

Съдът намира, че предпоставките за законосъобразно издадения административен акт са налице, независимо от посоченото в жалбата, че жалбоподателят е предприел мерки и е започнал процедура по изграждане  на система за улавяне на емисиите на вредни вещества, отделящи се при процеса на леене на течен метал, тяхното пречистване и организирано изпускане в околната среда.

         Издаденото предписание е напълно съобразено с основните принципи в областта на опазване на околната среда, уредени в европейското законодателство, по-конкретно, в чл.191 (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз, а именно: принцип на предпазните мерки и превантивните действия, принцип на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда. Тези принципи са залегнали и в нашето законодателство. Те дават възможност на контролните органи по опазване на околната среда да действат на един по-ранен етап, изпреварващо, преди да са налице категорични научни доказателства за настъпване на вреди, и с цел предотвратяване на тяхното настъпване. Оспореният акт е съобразен и с целите на закона, формулирани от законодателя в чл.1 ЗЧАВ, по-конкретно: защита здравето на хората и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата и изложените в нея възражения и правни доводи – неоснователни. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от страна на адм. орган, на основание чл.143, ал.4 АПК,  вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника  РИОСВ - Русе съдебно деловодни разноски –възнаграждение за юрисконсулт  в размер на 150 лв. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл.последно АПК и чл.143 АПК административният съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. Грийн“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Майор Атанас Узунов“ №20, представлявано от управителя К.С.А.  срещу Писмо изх.№ Ц-3272 от 22.10.2020г.  на Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл.19, ал.2, т.2 от ЗЧАВ е издадено предписание за  изграждане на непрекъснато видеонаблюдение на производствена площадка  на Леярна за черни метали , находяща се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 41

 

ОСЪЖДА С. Грийн“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Майор Атанас Узунов“ №20, представлявано от управителя К.С.А.,*** сумата 150 лв /сто и петдесет лв/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: