№ 339
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000321 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „М и М фрут“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Баня срещу решение №10/15.03.2023 г. по т.д.112/2022 г. по
описа на ОС – Шумен, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Община
Върбица, със седалище гр.Върбица, сумата от 39 840 лева по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, представляваща неустойка за пълно
неизпълнение на задължение за доставка на съдове за смет за нуждите на Община Върбица,
удоворена в чл.16, ал.3 от договор за доставка №3/07.01.2022 г, ведно с мораторната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.10.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице невиновна невъзможност за
изпълнение на задължението за доставка, поради което неустойка не се дължи, а клаузата за
компенсаторна неустойка е изцяло нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради
което искът по чл.92 от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло.
В писмен отговор, насрещната страна Община Върбица, със седалище гр.Върбица,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ШОС е предявен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД от Община Върбица,
със седалище гр.Върбица срещу „М и М фрут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Баня, за заплащане на сумата от 39 840 лева, претендирана като неустойка по чл.16, ал.3
от оговор за доставка №3/07.01.2022 г, за пълно неизпълнение на задължение за доставка на
съдове за смет за нуждите на Община Въбица, в едногодишния срок на действие на
договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
04.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
1
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че в срока на договора, не е доставил на
ищеца заявените съдове за смет, като се е позовал на наличието на обективна невъзможност
за изпълнение, предвид обстоятелството, че съдовете е следвало да се доставят от вносителя
– „Джекопластика“ Италия, който поради липса на суровина, предвид войната в Украйна, не
е успял да ги изработи. Наред с това излага, че клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като същата е уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 07.01.2022 г. между страните е бил сключен договор за доставка, съгласно който
Община Върбица след проведена процедура на основание чл.183, във вр. с чл.112, ал.1 от
ЗОП за определяне на изпълнител по обществена поръчка с предмет „Доставка на
сметосъбираща техника и съдове за смет за нуждите на Община Върбица по две обособени
позиции: Обособена позиция №2 – „Доставка на съдове за смет“ е възложила на „М и М
фрут“ ЕООД, в качеството на изпълнителят да извършва доставка на съдове за смет за
нуждите на Община Върбица, за срок от една година.
Съгласно чл.1, ал.3 вр. чл.7, ал.1 от договора, изпълнителят се е задължил да
извършва доставки на съдове, в срок до един работен ден от получаване на съответната
заявка. В чл.16, ал.3 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на заявена
доставка, изпълнителят дължи неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълнената
част.
В срока на договора, със заявка - възлагателно писмо с изх. №26-00-130 от
12.04.2022 г., възложителят е заявил доставка на 1200 бр. пластмасови кофи за битови
отпадъци от 120 литра, считано от 14.04.2022 г., а със заявка-възлагателно писмо с изх. №26-
00-240 от 10.08.2022 г. е заявили доставка на още 2800 бр. пластмасови кофи за битови
отпадъци от 120 литра, считано от 18.08.2022 г.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, че е получил двете заявки за доставка на
стоките предмет на договора, а и от представената разпечатка от системата „Електронни
съдебни поръчки“ се установява, че заявките са били изпратени чрез платформата ЦАИС,
поради което с оглед разпоредбата на чл.9к, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОП
(ППЗОП), същите следва да се считат за получени на 12.04.2022 г. и 10.08.2022 г.
Няма спор, че нито в предвидените в договора срокове, нито до изтичане срока на
договора, изпълнителят не е доставил на възложителя заявените количества съдове за
смет.
Задължението за заплащане на неустойка се намира в тясна функционална връзка със
задължението, което обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо него. За да се дължи
неустойката, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била
договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договора за търговска продажба,
в който страните са уговорили неустоечна клауза за пълно неизпълнение от страна на
продавача.
2
Въззивникът не е ангажирал никакви надлежни доказателства във връзка с
наведеното в отговора на исковата молба правоизключващо възражение свързано с
обективна невиновна невъзможмност за изпълнение. От една страна, нито в документацията
по проведената обществена поръчка, нито в договора е предвидено, че съдовете за смет е
следвало да бъдат изработени от конкретен производител в Италия, за да може изпълнителят
да навежда възражение, че поради липса на изработка на такива съдове, същият не е успял
да ги достави на изпълнителя. От друга страна, по делото не са ангажирани и никакви
доказателства за установяване на твърдяната невъзможност за изпълнение. В тази връзка
пред първоинстанционния съд е представен документ на чужд език, който не е придружен с
точен превод на български език, като първоинстанционният съд не го е допуснал като
доказателство, без да даде възможност на ответника да представи превод на български език.
Този пропуск е бил изправен в настоящата инстанция, като въззивният съд е дал
възможност на въззивника да представи точен превод на български на приложената към
отговора проформа – фактура N 0013. След като това задължение не е изпълнено, следва да
се направи извод, че представеният на чужд език документ, правилно е бил изключен от
доказателствения материал и не може да бъде обсъждан в настоящото производство.
Липсата на дължимата престация от страна на изпълнителя в предвидените срокове е
породила правото на възложителя да претендира заплащане на уговорената в чл.16, ал.3 от
договора компенсаторна неустойка.
Неустойката, като несамостоятелно, акцесорно съглашение между страните има за
предназначение да обезщети изправната страна по договора от виновното неизпълнение на
произтичащо от него задължение от другата страна.
Наведеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на неустойката
поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън пределите на
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът намира за
неоснователно. Съобразно разясненията дадени в тълкувателно решение №1/15.06.2010 г.
по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК, не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните
и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя
може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
3
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката сама по себе си не я прави нищожна, а същата е нищожна
когато размера и формирането излизат извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а целта и е несправедливо обогатяване. В практиката си ВКС приема,
че нищожна например е неустойка, която надвишава уговорения размер на основното
задължение, тогава когато договорът възлага едностранно или по явно неравностоен начин
отговорността за евентуално неизпълнение, тогава когато е нарушен принципа на
свободното договаряне, когато в нарушение на принципа на баланс и равнопоставеност
между страните се уговаря неустойка за неизпълнение само на едната страна.
Съдът намира, че в случая предвидената неустойка не противоречи на добрите нрави
и не нарушава принципа на неравнопоставеност, тъй като отговаря на основните си
функции да обезпечи кредитора и да санкционира длъжника. Уговорената неустойка има
компенсаторен характер, размерът е по-малък от 1/3 от основаното задължение по договора,
като страните не са обезпечили изпълнението на задължението с други правни способи,
което обуславя извода на съда, че неустойката не противоречи на добрите нрави, поради
което клаузата не е нищожна.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице неизпълнение на задължение
от страна на „М и М фрут“ ЕООД, със седалище гр.Баня, даващо правото на Община
Върбица да претендира заплащане на неустойка по чл.16, ал.3 от договора за доставка,
поради което предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 4560 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10/15.03.2023 г. по т.д.112/2022 г. по описа на ОС –
Шумен, в частта с която „М и М фрут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Баня е
осъдено да заплати на Община Върбица, със седалище гр.Върбица, сумата от 39 840 лева по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД,
представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължение за доставка на съдове за
смет за нуждите на Община Върбица, удоворена в чл.16, ал.3 от договор за доставка
№3/07.01.2022 г, ведно с мораторната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОСЪЖДА „М и М фрут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Баня и адрес на
управление „Индустриална зона“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на Община Върбица, със седалище
гр.Върбица, БУЛСТАТ *********, сумата от 4560 (четири хиляди петстотин и шестдесет)
лева, представляваща направените във въззивното производтсво разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5