РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Хасково, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200311 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление №692954-F695789/24.02.2023год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален Контрол“ на НАП с което на „БРЯГОВО ТРЕЙДИНГ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.Брягово,обл.Хасково, представлявано от Мирослав
Стефанов Илиев е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност ,
незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се НП да
се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се твърди,
че нарушението представлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован се представлява от управителя на дружеството Мирослав Стефанов
Илиев, както и от упълномощеният по делото адв.В.Л.. Последният поддържа жалбата на
изложените в нея основани, като иска да се отмени изцяло НП и да се присъдят разноски на
жалбоподателя, прави възражения за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по жалбата ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. Хаджииванова, оспорва жалбата, като счита издаденото Наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 11.12.2022г. в 09:30часа, от св.М. Д. А. и св.Т. В. В. е извършена проверка, на
търговски обект по смисъла на ЗДДС - магазин с предназначение - за търговия с хранителни
стоки, находяща се в с.Брягово, обл.Хаково, стопанисван от „БРЯГОВО ТРЕЙДИНГ“ЕООД
с ЕИК ********* с управител Мирослав Стефанов Илиев с ЕГН:**********. При
посещението в обекта, двамата свидетели са извършили контролна покупка, като са
закупили един хляб на стойност 1.45лв. При заплащането, което се извършило в брой,
лицето което приело парите, а именно Мирослав Стефанов Илиев ЕСК, видно от
попълнените данни в Декларация Кд.126, не издало фискален бон от намиращото се в
обекта ФУ, което не било в работен режим и нямало осъществена дистанционна връзка с
НАП. Не била издадена и ръчна касова бележка, притежаваща реквизитите посочени в
чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12. 2006г. на МФ. В хода на проверката се установило
още, че за този обект има регистрирано ФУ, работещо в режим ЕКАФП, модел „Compakt М
02" с ИН на ФУ DY441439 и № на ФП 36723664. От представеното Свидетелство за
регистрация било видно, че е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП с FDRID №
4546953 /04.03.2022г. За извършената контролна покупка, следвало да се издаде ФБ №
001261. Вместо това обаче с този номер бил изведен дневен отчет от ЕКАФП. Въз основа на
установените факти и обстоятелства, контролният орган приел, че е налице не
издаване на фискална касова бележка при извършена контролна покупка на хляб и
заплащане в брой, без да има в обекта функциониращо ФУ. Това било прието за
нарушение извършено на 11.12.2022г. в посочения обект и е констатирано в хода на
извършената проверка, документирана с Протокол за извършена проверка сер.АА №
0471528 /11.12.2022г. в едно с приложените доказателства и водело до неотразяване на
приходи. С оглед така установената фактическа обстановка, описаното деяние било
квалифицирано, като нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във връзка с прилагането на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението било извършено
за първи път.
За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № F695789/09.02.2022год.
В АУАН нарушението било квалифицирано като такова по чл.7, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС. В АУАН няма вписани
възражения. Същият е предявен, подписан и връчен на жалбоподателя.
Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна
квалификация.
2
Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка се
потвърди от събраните в хода на настоящото производство доказателствени материали-
показанията на св.М. Д. А. и св.Т. В. В., подкрепени от писмени доказателства, между които
няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат фактите от значение за делото.
Отчасти горната фактическа обстановка относно се потвърждава и от св.Янчо
Христозов, относно вида на обекта, големината му и асортимента. Относно тези
обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетеля, но той не е очевидец на деянието,
затова и в тази част не кредитира показанията му, а именно че магазина не работел, а
представляващият дружеството го чистел в деня на проверката. Последните факти и
обстоятелства са изцяло пресъздаване на думите на Мирослав Стефанов Илиев, който е
заинтересовано лице, като управител на дружеството.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към
датата на нарушението –чл. 3, ал. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.,
изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.,
изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно Чл. 7. (2) от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението
(Изм. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Не се допуска извършване на продажба
на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95
от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011
г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от
2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ал. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: т.1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност.
По силата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС – Чл. 185. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
3
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните
срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от
компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. И в двата акта са посочени мястото на
нарушението и датата на извършването му. Следва за пълнота да се отбележи, че описанието
на нарушението не е направено много точно, като на практика са описани елементите на
две нарушения. Едното е, че при извършена контролна покупка на 1 брой хляб на стойност
1,45 лв. и заплатена в брой не е издадена фискална касова бележка. В последствие е описано
и че в обекта има ФУ което обаче не било в работен режим и нямало осъществена
дистанционна връзка с НАП. Твърди се още, че в обекта ФУ не функционира, като
неиздаването на фискален бон е довело до неотразяване на приходи. Тоест това са
елементите и на второто описано в АУАН и НП нарушение. Въпреки недотам прецизното
описание на санкционираното нарушение съдът намира, че същото е описано изцяло със
всичките си елементи позволяващи да се разбере в какво точно се състои нарушението.
Поради това и съдът намира, че не е на лице съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и издаването на НП, които да водят до отмяната на последното на
това основание.
От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство
писмени и гласни доказателства съдът намира, че по безспорен начин се доказа, че
жалбоподателят е осъществил посоченото в НП нарушение. При извършена проверка в
описаният обект който отговаря на легалната дефиниция за „търговски обект“ - Според § 1.
т. 41. от Допълнителни разпоредби на ЗДДС – т.41 "Търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например:
гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби, е установено, че доколкото в обекта се извършват
продажби, то той е в работен режим и се извършва търговска дейност. Последното се
потвърждава от направената контролна покупка, от свидетелите по делото. Освен това обект
е имало регистрирано ФУ, работещо в режим ЕКАФП, модел „Compakt М 02" с ИН на ФУ
4
DY441439 и № на ФП 36723664. От представеното Свидетелство за регистрация било видно,
че е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП с FDRID № 4546953 /04.03.2022г.
последното устройство обаче на датата на проверката и в момента на контролната покупка
не било включено и не било в работен режим, като нямало осъществена дистанционна
връзка с НАП. Тоест ФУ в обекта не е функционирало към момента на проверката.
Нефункционирането на ФУ и неиздаването на касов бон от него за извършената продажба,
безспорно води до неотразяване на приходи. Всичко това се доказва от свидетелските
показания на двамата проверяващи св.М. Д. А. и св.Т. В. В. които са еднопосочни и се
подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. Освен това констатациите в
АУАН и НП на практика не се и оспорват от жалбоподателя.
В случа ирелевантни за извършеното нарушение се явяват твърденията, че обекта
бил много малък и правел малък оборот. Всичко това на практика по никакъв начин не може
да обоснове незаконосъобразното извършване на продажбите от този обект. Нещо повече
видно от показанията на св.М. Д. А. и св.Т. В. В., а и от показанията на св.Янчо Петров
Христозов безспорно се доказва, че в обекта се продават различни групи хранителни стоки,
зърнени, млечни, месни, пакетирани храни, безалкохолни напитки, захарни изделия, както и
стоки за бита и санитария. Затова и съдът приема, че жалбоподателят е извършил описаното
нарушение.
Това нарушение правилно е квалифицирано по чл.7, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да се третира
като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която насока са част от доводите,
развити от жалбоподателя. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв
е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Тук следва да се има
предвид и факта, че на практика реализираните продажби при неиздаване на фискална
бележка, тоест поради нефункционирането на ФУ води до неотразяване на приходи, което е
и един от елементите от обективна страна на описаното в НП нарушение. Тоест предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай.
Правилно имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС. При определяне размера на санкцията наказващият орган се е
съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди
процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказван по административен ред за
5
други подобни нарушения по горната наредба. Напротив самият АНО е записал в НП, че
нарушението е за първи път. Липсват и каквито и да са мотиви в НП как именно е определен
размера на наказанието. Ето защо, съдът намира, че обосновано и законосъобразно
имуществената санкция е наложена в минималният размер.
Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление
№692954-F695789/24.02.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален Контрол“ на НАП.
Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6