Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1201 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000163
от 08.11.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
гр.Ловеч е наложено на „П.Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.”Г.” №*, ЕИК ********, представлявано от управителя С. П. Д.,
административно наказание на основание чл.104а от ЗАвП
– имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона
за автомобилните превози.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството жалбоподател, които чрез управителя С.Д. са го обжалвали,
като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата са развити доводи за несъставомерност на деянието, като се позовават на това, че
в съдържанието на лиценза за извършване на обществен превоз на товари, който е
даден като Приложение № 6 към чл.10, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., не
фигурира посочването на името на лицето, което е ръководител на транспортната
дейност, респективно – промяната на това обстоятелство не подлежи на
отбелязване в дадения лиценз. Считат, че в случая административното наказание е
наложено за друго деяние, което не попада в състава на нарушението по чл.10,
ал.1 от ЗАвП.
На следващо място в жалбата са
изложени доводи за това, че в случая са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението съдържа характеристиките за
„маловажност”.
Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството жалбоподател не изпращат представител. С писмено
заявление по делото, подадено от управителя на „П.С.*” ЕООД С.Д. (с
отбелязване, че предишното наименование на дружеството е „П.Л.”) сочат, че
поддържат жалбата и пледират за отмяна на обжалваното НП. В допълнение към
развитите с жалбата аргументи сочат, че прекратяването на трудовото
правоотношение с лицето заемало длъжността „началник на транспорта” е
обстоятелство, което подлежи на вписване в специализирания регистър към ИААА,
но не и в самия лиценз. Считат, че липсва извършването на съставомерно деяние
от тяхна страна, което изключва и налагането на административна санкция.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното
постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.М. и Д.П.И., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Дружеството „П.Л.” ЕООД било със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”Г.” № *. Представлявало се от
управителя С. П. Д.. Дружеството притежавало лиценз №*****за извършване на
обществен превоз на товари на територията на Република България. На 05.11.2019
г. в търговкия регистър били вписани промени в
наименованието и седалището и адреса на управление на дружеството, а именно :
наименованието било променено на „П.С.*”, а като седалище и адрес на управление
били вписани гр.Плевен 5801, ул.”Професор Цветан Лазаров” № 3.
На 01.11.2019 г., в Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч, пред свидетелите Д.И. и М.М.
управителката на дружеството – С.Д. представила трудов договор № 27/12.09.2019
г. /л.7/, с който лицето Д.П. Д. бил назначен на длъжността „ръководител
транспортна дейност” в „*******” ЕООД. Представена била и заповед №
76/13.09.2019 г. /л.6/, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ било
прекратено трудовото правоотношение на дружеството с Д. М. Д.ов, заемащ длъжността „ръководител транспортна дейност”,
считано от 16.09.2019 година. Свидетелите И. и М. приели, че с тази смяна на лицата
заемали длъжността „ръководител транспортна дейност” в дружеството е настъпила промяна във вписаните
в лиценза обстоятелства, като превозвача не е подал заявление за отразяването
им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Свидетелят И. приел, че с това си бездействие от
дружеството не са изпълнили свое задължение, което квалифицирал като нарушение
на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превози и съставил
акт за установяване на административно нарушение № 259976/01.11.2019 г. за
нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал М.М..
По съставеният акт представляващата
дружеството С.Д. не е вписала възражения. Подписала го и получила екземпляр от
него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са представили писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт
за нарушение, на 08.11.2019 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което изцяло била възприета описаната в АУАН фактическа
обстановка и „П.Л.” ЕООД били санкционирани на основание чл.104а от ЗАвП с имуществена санкция в размер на 1 000 лева,
като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.10, ал.1
от ЗАвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна, тъй като се установи от
публичния търговски регистър, че в периода между съставянето на АУАН до
издаването на наказателното постановление дружеството „Пътстрой-Ловеч” ЕООД е
сменило наименованието си на „П.С.*” ЕООД.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта /л.9-10/.
В настоящето съдебно
производство съдът е длъжен да осъществи цялостен и пълен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като провери
правилно ли е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо
от основанията посочени от жалбоподателя.
Несъмнено установено е, че
жалбоподателят е дружество, което осъществява обществен превоз на товари на
територията на Република България и за което е имало издаден лиценз № 10307.
Следователно, неговата дейност попада в обхвата на Закона за автомобилните
превози и дружеството се явява субект на задължението да подава заявление за
настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза му, в какъвто
смисъл е и посочената като нарушена разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗАвП. Същата визира 30-дневен срок за подаване на
заявление, с което следва да се отрази настъпилата промяна в обстоятелствата по
издадения лиценз.
В разглежданият случай, в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочена конкретната
промяна, за която това заявление е следвало да се представи, а именно :
прекратяването на трудовото правоотношение с лицето заемало длъжността
„ръководител транспортна дейност” в дружеството.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗАвП е доразвита и в частност промяната на кои
обстоятелства подлежат на заявяване пред ИА „Автомобилна администрация” в нормата
на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, издадена от Министъра на
транспорта, съгласно която, при настъпване на промени в обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл.78 и по чл.76, ал.8 от Наредбата, в 30-дневен
срок от извършване на промяната в обстоятелствата превозвачът писмено уведомява
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и прави писмено искане по
образец за отразяване на промените в лиценза. Както се вижда от цитираната
разпоредба, същата препраща към обстоятелствата удостоверени с документите по
чл.78 и по чл.76, ал.8 от Наредбата, като в т.2 и т.3 на чл.78, ал.1 е
посочено, че като част от необходимите документи за издаване на лиценз е
представянето на свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност
и копие от удостоверението му за професионална компетентност. Ясно е от така
цитираните разпоредби, че когато ръководителя на транспортната дейност е сменен
(какъвто е разглеждания случай), то тази промяна следва да бъде заявена с
подаването на съответното заявление – в случая Приложение № 6а към чл.10, ал.2
от Наредба № 33/1999 година, в указания, както в чл.10, ал.1 от ЗАвП, така и в чл.79, ал.2 от Наредбата 30-дневен срок.
Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение, което
се осъществява чрез бездействие. Освен, че е формално, това нарушение е от
категорията на т.нар. „продължено административно нарушение”. При него
нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение,
докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона, т.е. нарушението
чрез бездействие има своя начален и краен момент. В тази връзка, съдът
констатира, че при издаването на НП е било допуснато съществено процесуално
нарушение, в частност такова на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.2-ро от ЗАНН.
От посочената формулировка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е видно,
че нарушението не е конкретизирано по време, като не е посочена датата на
извършването му. Такава не може да бъде изведена и от описаните твърдения в
АУАН, респективно в НП. И в двата акта са посочени датите 01.11.2019 г. и 16.09.2019
г., но не става ясно коя актосъставителят, респективно наказващият орган
приемат като дата на извършване на нарушението. В този смисъл, анализа на
доказателствата по делото, отнесени към нормативно вмененото изискване за
уведомяване в 30-дневен срок за настъпилите промени сочат, че това няма как да
е първата дата – 01.11.2019 г., тъй като това е датата, когато органите на ИА
„АА” са установили нарушението, а не на извършването му. Посочването на датата
на констатиране на нарушението и срокът в който е следвало да бъде подадено
заявлението не е достатъчно за такава конкретизация. Моментът, в който е
възникнало задължението за подаване заявление за удостоверяване на настъпилата
промяна в обстоятелствата касаещи лиценза за превоз е бил 16.09.2019 г., считано
от когато е бил освободен заемащия до момента длъжността „ръководител
транспортна дейност” Д. Д.ов и се предполага, че
длъжността е започнал да я изпълнява лицето Д. Д., съгласно сключения с него
трудов договор № 27/12.09.2019 г. /л.7/. Всъщност датата, когато Д. е започнал
да изпълнява длъжността „ръководител транспортна дейност” е неустановена по
делото, тъй като представеното копие от цитирания трудов договор на стр.7 е
непълно, липсва частта, в която евентуално е посочена клаузата от коя дата Д. е
следвало да започне да изпълнява трудовите си задължения. Но дори и при това
положение, настъпилата промяна относно ръководителя на транспортната дейност е
безспорно установен по делото факт и за това, от този момент, в 30-дневен срок,
представляващият дружеството е следвало да заяви това обстоятелство.
Неизпълнението на предписаното действие в срока посочен в чл.10, ал.1 от ЗАвП обуславя съставомерност на
бездействието на нарушителя и в случая нарушението би се явило довършено от
обективна страна на 17.10.2019 г., включително, който ден е бил четвъртък,
работен. Тогава именно е изтекъл указания 30-дневен срок и до който момент от
дружеството законосъобразно са могли да изпълнят задължението си. При това
положение, като дата на извършване на нарушението би следвало да е посочена 17.10.2019
г. (първият работен ден след изтичането на 30-дневния срок, изтекъл на
16.10.2019 г.). Това обаче не сторено нито в съставения АУАН, нито пък в
издаденото НП. А датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, тъй
като именно спрямо нея се преценяват сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което
същата следва да бъде посочена точно и категорично, а не да се презумира или установява в хода на разглеждане на делото
пред съда. Като не са изпълнили това си задължение, проверяващият орган, а и
наказващият такъв са накърнили правото на защита на санкционираното лице, тъй
като същото има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно
санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем.
И доколкото разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява НП да се издаде дори
и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина (в случая отговорността е обективна, безвиновна), то това не се отнася за самото постановление.
При него следва да са спазени точно императивните изисквания на ЗАНН по
издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава
пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на
защита на жалбоподателя. Затова и това процесуално нарушение е винаги
съществено и като последица води единствено до незаконосъобразност на
наказателното постановление на формално основание, без да се разглеждат
доводите на страните по същество, каквито всъщност са наведените в жалбата за несъставомерност на деянието.
Предвид на така изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено по причините посочени в настоящето изложение и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от тези
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000163 от 08.11.2019 г. на Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с което е наложено на „П.Л.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Г.” № 1, ЕИК ********,
представлявано от управителя С. П. Д., административно наказание на основание чл.104а
от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 1 000 лева,
за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превоз, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :