ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260936
гр.
Пловдив, 19.04.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на деветнадесети април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 754 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1437/10.02.2021г. по ч.гр.д.№ 2370/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК против И. И. И. по отношение на сумата от 655,10 лева- договорна лихва по договор за потребителски кредит № **********/30.08.2013г..
В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърленото искане на дружеството- жалбоподател нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се основава на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице такива неравноправни клаузи.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 2370/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 564,72 лева главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 655,19 лева договорно възнаграждение за периода от 15.03.2014г. до 15.03.2016г., както и сумата от 0,87 лева- лихва за забава за периода от 16.10.2013г. до 15.03.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че клаузите относно договорната лихва и ГПР са неравноправни, тъй като претендираната договорна лихва е несъразмерно голяма спрямо сумата на предоставения кредит.
Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 30.08.2013г.. Видно от същото, годишният лихвен процент по договора за потребителски кредит е 83,13 %, а годишният процент на разходите 123,36 %. Действително към датата на сключване на договора не е била в сила разпоредбата на чл.19, ал.4 /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014г./ от ЗПК, съгласно която ГПР годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва обаче така или иначе е прекомерна и именно по причина на същата и ГПР надхвърля повече от два пъти максимално допустимият след 2014г.. Налице е противоречие с добрите нрави, които се дефинират по един и същ начин и понастоящем и към 2013г.. Същото дава достатъчно основание да се допусне, че са налице и неровноправни клаузи в договора. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1437/10.02.2021г. по ч.гр.д.№ 2370/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Профи кредит
България“ЕООД по чл.410
от ГПК против И. И.И. по отношение на сумата от 655,10 лева- договорна
лихва по договор за потребителски кредит № **********/30.08.2013г..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: