РЕШЕНИЕ

гр. София, 05.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                  МАРИЯ БОГДАНОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15480 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 26.06.2017г., постановено по гр. дело № 12473/2013г. на Софийски районен съд, 86 с-в, с което са отхвърлени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът И.Н.Т. дължи сумата 4213. 24 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м.01.2007г. – м.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, ведно със законната лихва от подаване  на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 1363. 36 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2007г. – 04.12.2012г., като неоснователни.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че по делото е доказано качеството потребител на топлинна енергия на процесния имот, както и че не са налице доказателства за плащане на процесните суми. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, с присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна И.Н.Т. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения оспорва бланкетно жалбата.

Третото лице – помагач Т.С. ЕООД не заявява становище по жалбата

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за  парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 2186/2013г. на СРС, 83 състав.

В отговора по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил бланкетно качеството си на потребител на топлинна енергия, като е направил и евентуално възражение за погасителна давност. В хода на процеса е предложил постигане на споразумение с ищеца, но такова не е постигнато и делото е приключило в първоинстанционното производство, без съдът да се е произнесъл по поисканите с исковата молба СТЕ и ССчЕ.

СРС е отхвърлил исковете, с единствен мотив, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на иска си.

   По делото е безспорно установено съгласно представения нотариален акт № 166, дело № 9494/97г. на І нотариус при СРС, че ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, представени от третото лице-помагач, както и от приетото в настоящата инстанция заключение на СТЕ.

            Съгласно констатациите на приетата във въззивното производство СТЕ, допусната на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.

От изложеното следва изводът, че за процесния период ответникът  в качеството си на собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм, в сила за част процесния период/, респ. клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия. Ето защо искът е доказан по основание.

Съгласно заключението на приетата пред въззизивния съд СТЕ,  реалната стойност на потребената ТЕ през процесния период, е в размер на сумата общо 3829. 20 лв., без суми за изравнение, а съгласно заключението на приетата ССчЕ – в размер на сумата 4213. 24  лв., в която се включва сумата 71. 40 лв. за услугата дялово разпределение.

Предвид изложеното, следва да се разгледа евентуалното възражение за давност:

Давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, които по арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок, потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения, без да е нужна покана.

 Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.

В случая заявлението по чл. 410 ГПК, имащо характер на искова молба, е подадено на 31.01.2013г., поради което са погасени по давност вземанията, изискуеми до 31.01.2010г.

Съгласно заключението на приетата ССчЕ, за непогасения по давност период, считано от м. 12.2009г.  до м. април 2012г., размерът на главницата възлиза на сумата 2 119. 75 лв./в това число такса за дялово разпределение в размер на 42.84 лв./ , а размерът на дължимата лихва за забава за периода 31.01.2010г. – 04.12.2012г. – на сумата 354. 17 лв., без лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради липса на изпратена покана, необходима за поставяне на длъжника в забава.

Предвид изложеното, жалбата е основателна за посочените размери и в тази част решението следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковете до размера на сумите съответно 2 119. 75 лв. – главница и лихва в размер на 353. 17 лв., а в останалата част за отхвърляне на исковете за разликата до пълните предявени размери, решението следва да бъде потвърдено, но поради изтекла давност.

С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които възлизат на сумата 93. 88 лв. за СРС - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата общо 228. 91 лв. за СГС - депозити за възнаграждение за вещи лица, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 73. 43 лв. – разноски за заповедното производство.

 На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради липса на такова искане.

 Така мотивиран, Софийски градски съд

                                               

     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 26.06.2017г., постановено по гр. дело № 12473/2013г. на Софийски районен съд, 86 с-в,  в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД до  размера на сумата 2 119. 75 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м.12.2009г. – м.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, както и да размера на сумата 353. 17 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2010г. – 04.12.2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата  2 119. 75 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м.12.2009г. – м.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, ведно със законната лихва върху сумата от 31.01.2013г. до окончателното изплащане, сумата 353. 17 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2010г. – 04.12.2012г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 93. 88 лв. - разноски за СРС , сумата 228. 91 лв. – разноски за СГС и сумата 73. 43 лв. – разноски за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2017г., постановено по гр. дело № 12473/2013г. на Софийски районен съд, 86 с-в в останалата  обжалвана част - за отхвърляне на иска за главницата за разликата над сумата  2 119. 75 лв. до пълния предявен размер от 4213. 24 лв. и за периода м.01.2007г. – м. 11.2009г., като погасен по давност, както и иска за мораторна лихва за разликата над 353. 17лв. до размера на сумата 360.12 лв. – като неоснователен, а за разликата над 360. 12 лв. до пълния предявен размер от 1363. 36 лв. и за периода 03.03.2007г. – 30.01.2010г. – като погасен под давност.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.с.”  ЕООД.

РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

    Председател:                                     Членове:1.                              2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение от 26.06.2017г., постановено по гр. дело № 12473/2013г. на Софийски районен съд, 86 с-в,  в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД до  размера на сумата 2 119. 75 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м.12.2009г. – м.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, както и да размера на сумата 353. 17 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2010г. – 04.12.2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И.Н.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 2 119. 75 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м.12.2009г. – м.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, ведно със законната лихва върху сумата от 31.01.2013г. до окончателното изплащане, сумата 353. 17 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2010г. – 04.12.2012г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 93. 88 лв. - разноски за СРС , сумата 228. 91 лв. – разноски за СГС и сумата 73. 43 лв. – разноски за заповедното производство. ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2017г., постановено по гр. дело № 12473/2013г. на Софийски районен съд, 86 с-в в останалата  обжалвана част - за отхвърляне на иска за главницата за разликата над сумата  2 119. 75 лв. до пълния предявен размер от 4213. 24 лв. и за периода м.01.2007г. – м. 11.2009г., като погасен по давност, както и иска за мораторна лихва за разликата над 353. 17лв. до размера на сумата 360.12 лв. – като неоснователен, а за разликата над 360. 12 лв. до пълния предявен размер от 1363. 36 лв. и за периода 03.03.2007г. – 30.01.2010г. – като погасен под давност.РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.с.”  ЕООД.