Р
Е Ш Е Н И Е № 260071
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 02.12.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ралица ХаджиИ.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара И. 2. мл. с. С. Стефанова
При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 369 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 103/ 31.07.2020 год. по гр.д. № 712 по
описа на Районен съд – Велики Преслав за 2018 год. районният съд е уважил
исковата претенция с пр. осн. чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, на М.Н.Н., действащ чрез неговата майка и законен представител Б.Р.Д.
*** да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане от вещ-път-пътна улична
настилка, на която ответникът е собственик и като лице, възложило дейността по
поддържането на пътищата, ведно със законната лихва от датата на увреждането
02.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил иска за
разликата над присъдените 6000 лева до претендираните 7200 лева.
Недоволен от така постановеното решение остава
ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва изцяло. Счита
го за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че за настъпилия инцидент основна
отговорност носи бащата на пострадалото дете, който не е изпълнил задължението
си да не оставя без грижа и надзор малолетното си дете. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че
исковата претенция е основателна, моли да бъде взето предвид, че е налице
съпричиняване от страна на бащата на пострадалото малолетно дете – Н.С.Н..,
поради което присъденото от първоинстанционния съд обезщетение да бъде
намалено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна,
действаща чрез процесуалния си представител адв. С.И.,***, е депозирала писмен
отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Удостоверение за раждане
№ **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0029/ 28.06.2013 год. се
установява, че ищецът М.Н.Н. е роден на *** год., а родителите му са Б.Р.Д. и Н.С.Н...
От приложените амбулаторни листи № 150/ 03.07.2018
год. и № 302/07.08.2018 год. е видно, че на М.Н.Н. му е поставена диагноза
„съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост”. Отбелязано
е, че травмата е настъпила при падане в дупка на улица в град Велики Преслав на
02.06.2018 год. като лявата ръка на пациента е гипсирана за 30 дни. Усложнения
не са констатирани.
По делото е приложено съдебномедицинско
удостоверение № 199/26.07.2018 год., съгласно което се касае за счупване на
двете кости на лявата предмишница на детето, което е довело до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 1 месец.
От назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 02.07.2018 год. М.Н.Н. е
получил травматично увреждане изразяващо се в съчетано непълно счупване на
двете кости на лявата предмишница като е посочено, че фрактурата е тип „зелена
пръчка” и най-вероятният механизъм на счупването е компресионният – при
падането ръката е отведена, тежестта на тялото пада върху нея, като се получава
компресия на предмишницата в областта на китката и огъване на костта. Изяснено
е, че фрактурата тип „зелена пръчка” представлява непълно счупване, което се
среща често в детска възраст, и се изразява в това, че поставената под натиск
(компресия) кост може да се счупи от едната страна, а от другата да остане
здрава. Вещото лице е достигнало до извод, че в резултат на получената травма,
на пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок по-голям от 1 месец. Експертът е заключил, че при липса на
регистрирани усложнения средният срок за възстановяване е около 2,5-3 месеца.
Отразено е, че в първите дни след травмата болката е с по-висок интензитет,
който постепенно за няколко седмици намалява и изчезва с отзвучаването на
оттока и ограничените от имобилизацията движения. Посочено е, че има възможност
след отстраняването на имобилизацията да е налице преходна болезненост при
раздвижване на левия горен крайник – най-вече в областта на китката. Вещото
лице е изложило, че поява на непостоянна бобезненост или дискомфорт при промяна
на времето, претоварване на крайника и др. е възножна, но рядко се среща при
деца. Достигнало е до извод, че при благоприятно прочитане на оздравителния
процес и липса на регистрирани усложнения, както и правилно проведено
следимобилизационно раздвижване на крайника, може да се очаква възстановяване
на движението му в пълен обем. В съдебно заседание вещото лице изразява
становище, че първият амбулаторен лист е издаден на следващия ден след
инцидента, тъй като при непълното счупване, каквото е констатирано в настоящия
случай, кръвоизлив и отток настъпват прогресивно в следващите часове, с което
се увеличава болковия синдром, т.е. в началото след травмата болката може да
бъде по-ниска, а в следващите часове да се усили.
От
приложеното искане за образна диагностика, издадено на 03.07.2018 г. от д-р И.
е видно, че на ищеца е назначено изследване, а съгласно представените резултати
е констатирано счупване тип „зелена пръчка“.
По делото са събрани гласни доказателства посредством
разпита на двама свидетели, водени от ищеца.
Свид. С., роднина на ищеца по съребрена линия от трета
степен, излага, че живеят с родителите на ищеца в едно общо домакинство, в
триетажна къща. Навежда твърдение, че М. никога не е оставян без наблюдение –
майка му е безработна и винаги се грижи за него, а баща му е на частна работа и
също през деня се грижи за него. Сочи, че на улицата, на която живеят и на
която се е случил инцидентът, има много дълбоки дупки, разкопани от ВиК, а
дупката, в която е паднал М., се намира в непосредствена близост до гаража на
баща му, на около метър и половина от гаража и на около метър от бордюра. Твърди,
че дупката е с дълбочина около 25 см. Излага, че улицата е задънена, няма изход
към булеварда. Разказва, че по време на инцидента е бил вкъщи, но чул, че
детето плаче и разбрал, че е паднало в дупката, докато си играело с други деца.
Като излязъл да види какво се е случило, видял, че баща му, който към момента
на инцидента работил пред гаража, му мие
наранената ръчичка. От майката на детето разбрал, че то цяла вечер изпитвало
болки, което наложило на следващия ден да отиде заедно с тях в болницата,
където направили рентгенова снимка на детето и се установило счупването. М. ***.
Свидетелят сочи, че момчето изпитвало силни болки, стояло затворено вкъщи, не
искало да играе с другите деца, не можело да се обслужва самό през целия
период, в който било с гипсирана ръка. Излага, че преди инцидента семейството
планирало да отиде на почивка на море, но поради настъпилата травма, плановете
им се развалили, а детето било разочаровано.
Свид. С.а потвърждава изцяло показанията на свид. С.
досежно настъпилия инцидент и претърпените от детето болки. Сочи, че М. бил
много уплашен при падането, а след като му гипсирали ръката отказвал да се
вижда с другите деца и да играе с тях, не е можел да се обслужва сам. Излага,
че детето е било с гипс 40 дена, през което време е стояло затворено у дома и
прекарало непълноценно лято. Твърди, че родителите се грижат много добре за
детето си и полагат непрекъснати грижи за него.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с пр. осн. чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Разпоредбата на
чл. 50 изр. 1 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Тъй като се касае за различни фактически състави, с ППВС № 7/1958 г.,
ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания
на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45
/чл. 49/ от ЗЗД и по чл. 50 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че отговорността по чл. 49 ЗЗД
е за чужди виновни действия или бездействия. Тази отговорност е безвиновна, тя
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Възложителят не може да прави възражения, че не
носи вина за подбора на изпълнителя и да се позовава на други лични основания
за освобождаването му от отговорност, тъй като той отговаря именно за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Изпълнителят, от своя
страна, отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение.
Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 ЗЗД
или чл. 49 ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
В
настоящия случай, предявеният иск е с пр. осн. чл. 49 от ЗЗД, тъй като претендираните в настоящото
производство неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесния инцидент,
са настъпили, поради виновно бездействие от страна на служители на Община
Велики Преслав в качеството й на собственик на общинските пътища, улиците, и
площада, които не са изпълнили задължението си да поддържат в идеално състояние
процесния пътен участък - уличната настилка на ул. „....
За
да бъде основателна исковата претенция, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. В тежест на
ищеца е да докаже настъпилия инцидент, увреждането, претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на пряка причинна връзка между деянията и
претърпените неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е
поддържал в изправност пътното платно в процесния участък и наличието на
съпричиняване на вредоносносния резултат.
Не
е спорно между страните, че пътното платно на улица „... е собственост на
ответната Община. Между страните не съществува разногласие и че процесната
улица е в много лошо състояние.
Установи
се от представените по делото медицински документи, че на 03.07.2018 год. на детето
М. е поставена диагноза съчетано счупване на долните краища на лакътната и
лъчевата кост, причинено от падане на 02.07.2018 год. в дупка на улицата, като
е отразена необходимостта от гипсова имобилизация за 30 дни. В амбулаторния
лист от 07.08.2018 год. е отбелязано, че са налице ограничени движения в лявата
гривнена става със затруднено обслужване.
От
назначената от първоинстанционния съд съдебно медицинска експертиза, неоспорена
от страните и кредитирана от съда като обективно дадена, също се установява, че
в резултат на получената травма на детето е причинено трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок от един месец, което има характер на
средна телесна повреда съгласно чл. 129 от НК. Вещото лице е посочило, че при
липса на усложнения и предвид възрастта на пострадалия средният срок да
възстановяване трае около 2,5-3 месеца.
Настоящият
съдебен състав приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелите единодушно заявяват, че инцидентът е станал
на 02.07.2018 год. около , когато детето паднало в дълбока над 20 см. дупка,
намираща се пред дома му на пътното платно. И двамата излагат, че детето е
отведено в болницата на следващия ден, поради ескалиралите през нощта болки.
Твърденията им се потвърждават от експерта, който изслушан в съдебно заседание
категорично заявява, че при непълни счупвания (каквото е процесното, наречено
още с термина „счупване тип „зелена пръчка“) оток, кръвоизлив настъпват
прогресивно в следващите часове, с което се увеличава и болковият синдром, т.е.
напълно възможно е в началото болката да е с по-нисък интензитет, а в
следващите часове – да се усили.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесното счупване е
настъпило именно в резултат на инцидента от 02.07.2018 год. Неоснователна и
недоказана е тезата на ответника, жалбоподател във въззивното
производство, че счупването е настъпило
при други обстоятелства.
С
оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на Община Велики Преслав по реда на чл. 49, ал. 1 ЗЗД, а именно наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане
на здравето на ищеца, осъществено на 02.07.2018 г. в резултат на попадане в
немаркирана и необезопасена дупка на
пътното платно на ул. „..., гр. Велики Преслав, което пътно платно е част от
общинската пътна мрежа на Община Велики Преслав, като увреждането на здравето
на ищеца е пряка и непосредствена последица от стъпването му в съществуващата
дълго време преди това немаркирана и необезопасена дупка на пътното платно. Съдът приема, че след като безспорно
собственик на пътното платно на ул. „... е Община Велики Преслав при условията
на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, чл. 8, ал. 3 от ЗП и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, за същата съществува задължение на основание чл. 19, ал. 1
и чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 39, ал. 1 от Наредбата за общинските пътища,
както на основание чл. 3 от Закона за движение по пътищата да ремонтира и
поддържа общинската пътна мрежа по такъв начин, че същата да е изправна, да са
сигнализирани препятстванията по пътното платно, а движението по него да е
организирано така, че да обезпечи безопасността на участниците в движението. В
случая е налице бездействието на служители на ответната Община или на други
изпълнители, на които тя е възложила поддържането на пътя, които не са
отстранили съществуващата на пътното платно дупка,
както и не са сигнализирали за опасната неравност с цел организиране на
движението около дупката по начин,
осигуряващ нормалното преминаване на коли и пешеходци.
По
отношение на въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване, съдът
намира следното:
Съгласно
практиката на ВКС (Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II
т.о., Решение № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о.), принос
за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за
механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е
върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. За съпричиняването е
без значение дали пострадалият е действал виновно. От ангажираните от ответника
доказателства не се доказа да е налице съпричиняване на вредоносния резултат нито
от страна на пострадалото дете, нито от страна на баща му. Не се установи
падането на детето в дупка на пътното
платно на улицата да се дължи на проявено от страна на детето невнимание, при
положение, че по цялата улица, видно от приложените снимки, неоспорени от
ответната страна, има дълбоки дупки,
неравности и множество камъни.
Що
се касае до спорния въпрос относно размера на конкретно дължимото обезщетение, тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор
правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база
за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. В решение № 38
по гр.д. № 323/2012 г., ІІІ г.о., се приема и че съдът следва да вземе предвид
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира. В посоченото решение се подчертава, че справедливостта трябва
да почива на анализа на фактите по делото, защото макар дейността по оценяването
й да е субективна, тя не е абстрактно понятие, а има за цел да убеди страните и
обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и
нейния имуществен еквивалент.
За
да определи какъв да бъде размерът на дължимото обезщетение за причинените на М.Н.Н.
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобрази степента на телесното
увреждане (на детето е причинена средна телесна повреда), периода на
възстановяване (според вещото лице 2,5-3 месеца, ако няма усложнения),
обстоятелството, че ръката му е била гипсирана за един месец, претърпените
болки, настъпилия психически дискомфорт. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че непосредствено след инцидента и в периода на
възстановяване пострадалото дете е изпитвало физически болки, като е бил
нарушен обичайният му начин на живот – инцидентът е настъпил в началото на юли
месец и детето не е можело да се радва на летните дни и да играе с приятелите
си, не е можело да се обслужва само, а се е налагало да бъде обгрижвано от
родителите си. Не се установи от увреждането да са настъпили физически
усложнения, но инцидентът е провокирал у детето стрес и страх, то се затворило
в себе си и дори след като е бил премахнат гипса, не се отпуска в играта с
другите деца, както преди. Всичко това го е поставило в положение на физически
и психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде
адекватно възмезден.
Предвид
изложеното и като съобрази икономическото състояние в страната към датата на
увреждането, настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което
жалбоподателят дължи на въззиваемия за причинените му болки и страдания следва
да бъде определено в размер на 6 000 лева, за която сума предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано
от датата на непозволено увреждане да окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
Ето
защо, неоснователно се явява наведеното от жалбоподателя възражение, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 6000 лева е прекомерно
завишено.
С
оглед изложеното по-горе, атакуваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди изцяло.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззиваемият има право на разноски, но те не следва да бъдат
присъждани, тъй като нито в отговора на въззивната жалба, нито до края на
устните състезания пред Шуменски окръжен съд, е релевирано съответно искане в
тази насока.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 103/ 31.07.2020 год. по гр.д. № 712 по описа на Районен съд – Велики
Преслав за 2018 год
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.