РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20235300102454 по описа за 2023 година
Иск с правна квалификация чл.93 от ЗС.
Делото е образувано по искова молба на Бачковска Света обител
„Успение Богородично“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с.Бачково, общ.Асеновград против „Бътерфлай 2003“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.“4 януари“№36, ет.5, офис 4.
Ищецът твърди, че на основание давностно владение е собственик на
ПИ с идентификатор №02974.12.31 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.******, общ.**********, с площ от 2115 кв.м., трайно
предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – за
второстепенна улица, при граници имоти с номера: 02974.12.81, 02974.12.32,
02974.12.38, 02974.11.571, 02974.12.575, 02974.11.677, 02974.12.28,
02974.12.24. Придобитото право на собственост било обективирано в
констативен нотариален акт №*, т.*, д.№**** от **.**.****г. на нотариус С.К..
Твърди се, че между страните няма установени облигационни
отношения, както и че ответникът ползвал без основание част от описания
имот по следния начин: през периода 01.11.2018г. – 31.07.2021г. – ползвал 23
********* чрез отдаването им под наем, обособени в северната и западната
1
част на ПИ №02974.12.31 с приблизителна площ от 287.5 кв.м.; през периода
01.08.2021г. – 31.07.2022г. – ползвал 10 ********* чрез отдаването им под
наем, обособени в северната част на имота с приблизителна площ от 12.5 кв.м.
Ищецът настоява, че като собственик на терена е собственик и му се
дължат по силата на чл.93 от ЗС гражданските плодове, събрани от имота,
които в случая са паричните средства, събрани от отдаването на *********та
под наем на трети лица за посочените периоди. Ето защо сезира съда с искане
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите: 104 500,00 лева – получени приходи от отдаване под наем на 23
********* за периода 01.11.2018г. – 31.07.2021г.; 12 100,00 лева – получени
приходи от отдаване под наем на 10 ********* за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Отрича
ищецът да е собственик на имот №02974.12.31 и твърди, че същият е
държавна собственост и като такава не може да се придобива по давност.
Оспорва твърдението, че е ползвал *********та през периода от 01.08.2021г.
до настоящия момент с възражението, че през това време процесните
********* са се ползвали от друго юридическо лице – „Чардака Бачково“ООД.
За другият исков период ответника признава, че е държал част от имота с
площ около 1410 кв.м., върху която са обособени процесните ********* на
основание Разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях №**-*-*/02.12.2010г.
и №*-*-*/03.05.2011г., като последното е безсрочно. Въз основа на тези
разрешения след проектиране и съгласуване ответникът бил получил
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „**********“№** от
12.04.2011г. Според посоченото в отговора, от съдържанието на това
удостоверение е видно, че *********та са разположени върху част от
републикански път, който е публична държавна собственост и именно затова
разрешенията за ползване се издават от административен орган, в
компетентността на който е предоставено управлението на имота.
Ответникът оспорва констативния нотариален акт, на който се позовава
ищеца, тъй като за издаването му е послужило съдебно решение по в.гр.д.
№2350/2016г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което не е признато право
2
на собственост, а решението на първа инстанция е обезсилено и
производството е прекратено. Ето защо смита, че този документ не
легитимира ищеца като собственик на имот №02974.12.31.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗС добивът от вещта като плодове,
прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.
Предвид така заявената претенция основният спорен въпрос, който следва да
се разреши в настоящото производство е дали ищецът се легитимира като
собственик на имота, върху който безспорно са налични *********, които се
отдават под наем на трети лица.
За да докаже, че е носител на правото на собственост на имот
№02974.12.31 по кадастралната карта на с.******, ищецът представя
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №*, т.*, н.д.
№****/******** на нотариус С.К. с район на действие Районен съд –
Асеновград, с който е признат за собственик на същия имот. Видно от
съдържанието му, нотариалният акт е издаден въз основа на представените от
молителя в нотариалното производство документи, а именно: скица на имота,
удостоверение за данъчна оценка и влязло в сила решение №1246/20.10.2017г.
по в.гр.д.№2350/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Като основание за
издаване на акта нотариусът е посочил чл.79 ЗС и чл.587 ГПК.
С Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Съгласно мотивите към
решението, нотариалният акт има обвързваща доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, която доказателствена сила може да
бъде оборена по съдебен ред от всяко лице, което има интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. В настоящия случай ответникът има такъв
интерес и в подкрепа на възражението си представя препис от Решение №1246
3
от 20.10.2017г., постановено по в.гр.д.№2350/2016г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, както и препис от Определение №430/25.09.2018г., постановено по
к.гр.д.№627/2018г. на ВКС, I г.о. От съдебните актове става ясно, че делото е
било образувано по искова молба на Община Асеновград и „Бътерфлай
2003“ЕООД против Бачковска Света обител „Успение Богородично“ по
предявен отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот
№02974.12.31, като производството е било прекратено поради липса на правен
интерес на ищците. Този резултат от прекратеното дело по никакъв начин не
легитимира настоящия ищец като собственик на процесния имот, тъй като
липсата на правен интерес у ищците не предпоставя правни изводи в полза на
ответника по отрицателния установителен иск. Съответно решението по
в.гр.д.№2350/2016г. не може да служи като доказателство в полза на
Бачковска Света обител „Успение Богородично“ относно принадлежността на
правото на собственост върху имота. Ако се приеме, че нотариалният акт е
издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК /нотариусът не е посочил в коя
хипотеза на чл.587 ГПК се издава акта/, то той има същия легитимиращ ефект,
какъвто и документа, послужил за направения извод от нотариуса. След като с
цитираното въззивно решение не се признават права на настоящия ищец, то и
констативния нотариален акт, издаден въз основа на съдебното решение не го
легитимира като собственик на имота. Тъй като документът опровергава
извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, то следва
да се приеме, че легитимиращия ефект на констативния нотариален акт е
опроверган /в същия смисъл е Решение №8/04.02.2021г., постановено по гр.д.
№1265/2020г. на ВКС, II г.о./.
Що се отнася до втората хипотеза на чл.587, ал.2 ГПК, от съдържанието
на нотариалния акт не може да се направи извод, че същият е издаден въз
основа на извършена обстоятелствена проверка с разпит на трима свидетели,
които да установят, че в полза на молителя е изтекла придобивната давност по
чл.79 ЗС – не е посочено, че е издаден констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, липсват и данни за изготвено мотивирано
постановление съгласно чл.587, ал.3 ГПК. Само посочването на чл.79 ЗС като
основание за издаване на акта, не е достатъчно да обоснове извод, че се касае
за признато право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена
проверка.
Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът не се легитимира
4
като собственик на процесния имот, поради което претенцията, че му се
дължат гражданските плодове от имота следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Установеният с приетата техническа експертиза факт, че
имотът е записан в кадастралния регистър като собственост на ищеца, няма
правопораждащ ефект и не променя направения извод. Без значение е и
установеното чрез показанията на свидетеля Л.А., че Бачковска Света обител
„Успение Богородично“ сключва с трети лица договори за наем на
ситуираните в имота ************ от 2021г.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 10 379,00
лева, от които: 1060,00 лева – възнаграждение за вещо лице, 5,00 лева – такса
за съдебно удостоверение, 9 314,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Бачковска Света обител „Успение Богородично“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Бачково,
общ.Асеновград против „Бътерфлай 2003“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.“4 януари“№36, ет.5, офис 4 иск по чл.93 от
ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 104 500,00 лева –
получени приходи от отдаване под наем на 23 ******* за периода 01.11.2018г.
– 31.07.2021г. и 12 100,00 лева – получени приходи от отдаване под наем на 10
********* за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г., които ********** са
обособени в северната и западната част на ПИ №02974.12.31 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.******, общ.**********, с площ от 2115
кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно
ползване – за второстепенна улица, при граници имоти с номера: 02974.12.81,
02974.12.32, 02974.12.38, 02974.11.571, 02974.12.575, 02974.11.677,
02974.12.28, 02974.12.24.
ОСЪЖДА Бачковска Света обител „Успение Богородично“, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.Бачково, общ.Асеновград да заплати на
5
„Бътерфлай 2003“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: гр.Пловдив,
ул.“4 януари“№36, ет.5, офис 4 сумата 10 379,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6