ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350
гр.Перник 22.04.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман
Николов
като разгледа докладваното от съдия
Даскалова, гражданско дело № 134 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.577
вр. чл. 278 ГПК и е образувано по частна жалба на „Корпоративна търговска банка
”АД /н/, гр. София срещу отказа на съдията по вписванията при Районен съд - гр.
Радомир, постановен по молба вх. 136/08.02.2019г.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Навеждат се доводи, че не са налице посочените от съдията по вписванията
нарушения на чл. 264 от ДОПК. Поддържа се, че установеното от ДОПК задължение
се отнася само за случаите, в които се иска първоначално вписване, а в
конкретния случай става въпрос за отбелязване на прогласено от закона
обстоятелство, а именно, че заличаването на особения залог, извършено от
квесторите на КТБ /в несъстоятелност/ е нищожно, поради което е следвало да се
приеме, че особения залог е действителен и същият да се отбележи в съответния
регистър по реда на вписването на обстоятелства. Относно изводите на съдията по
вписванията, че няма ли описание на недвижимия имот в договора, то няма да го
има и в удостоверението от ТР, предвид на което и не може да се извърши
вписване съгласно чл.22а от ПВ, са изложени доводи, че същите са в противоречие
със закона, защото в случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.22а, ал.1,
предл. последно ПВ и с оглед на това е представен договорът за учредявяне на
особен залог на търговското предприятие, в приложение № 1, към който имотите са
описани. Наведени са доводи, че не е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал.3 ПВ,
защото конкретният случай попада в хипотезата на чл. 6, ал.4 ПВ и заявителят
няма задължение да приложи скица- копие от кадастралната карта. Поддържа се, че
в конкретния случай разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗКИР не е приложима, тъй
като не се иска първоначално вписване на особен залог на търговско предприятие,
а възстановяване на този залог по силата на закона.
Частната жалба е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени служебно
всички правно релевантни факти, съобразно приетото в ТР 6/2017г. на ОСГТК, намира,
че частната жалба е неоснователна.
Производството, в което е
постановен обжалваният отказ, е започнало по молба на „Корпоративна търговска
банка ”АД /н/, гр. София, с която е поискано на основание чл. 21, ал.3 ЗОЗ и
чл.22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/ отбелязване в имотния
регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит
Петрол” АД, в чиито активи се включва недвижим имот, находящ се в с. Извор,
Радомирска община, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на
залога в Търговския регистър.
Към заявлението са
приложени в оригинал две удостоверения за вписани по партидата на „Елит Петрол”
АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 15.12.2011
г., документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в
ТР.
Съдията по вписванията е приел,
че не са налице предпоставките за извършване на поисканото вписване, защото не
са представени декларация по чл.- 264, ал.1 ДОПК от залогодателя и
удостоверение за данъчната оценка на имота.
Разпоредбата на чл.22а ПВ
разграничава две различни хипотези на вписване на актове относно залог на
търговско предприятие – първоначално такова и подновяване на вписването.
Доколкото в молбата, по
повод на която е постановен обжалваният отказ, се съдържат твърдения, че по
силата на пар. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност е дадена възможност на банката да поднови в 6-месечен срок
всяко едно обезпечение за нов срок, то и съдът приема, че се касае за искане по
пар.5, ал.3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност.
Възможността за подновяване
на вписването по реда на пар.5, ал.3 е обвързана със срок - 6-месеца от влизането в сила на този закон, а
последният е обн. в ДВ, бр. 22 от
13.03.2018 г. При липсата на специална уредба, се налага извод, че този срок
касае вписване във всички регистри, т.е. при вписване на особен залог на
търговско предприятие в 6 – месечния срок следва да се извършат и вписванията в
регистрите по чл. 21, ал.3 от ЗОЗ. В случая искането е постъпило на
08.02.2019г., т.е. след изтичане на 6- месечния срок, което е основание да се
постанови отказ за вписване.
Съдът намира, че дори и да
се приеме, че срокът по пар.5, ал.3 се отнася само за датата на подаване на
заявлението за вписване на особения залог по партидата на залогодателя в ТР, то
обжалваният отказ отново следва да бъде потвърден, тъй като не са налице
предпоставките за извършване на вписването.
На първо място подновяване
е допустимо да се извърши само, ако първоначалното вписване не е заличено, а в
конкретния случай в молбата, депозирана пред съдията по вписванията, са изложени
твърдения, че вписването е заличено, в който смисъл са изложени доводи и в
частната жалба. По делото също липсват данни за наличието на вписване на
договора за особен залог в Службата по вписванията. След като няма съществуващо
вписване, то и не би могло да се извърши подновяване на последното.
На следващо място, съгласно
чл. 22в,ал. 4 ПВ, при подновяването на вписването се прилага съответно чл. 18
от ПВ, т.е. следва да е налице молба от кредитора в два еднакви екземпляра
/чл.18,ал.1 ПВ/, придружена от удостоверението за вписване на залога в ТР, а
молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване /чл.18, ал.2
ПВ/. В случая молбата е подадена в един екземпляр, като наред с това в нея не
се съдържат данни за първоначално вписване на договора за особен залог в
имотния регистър.
Във връзка с горното се
налага извод, че не са налице условията на чл. 22в, ал. 4 във връзка с чл. 18
от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог.
Както се посочи по реда на
чл. 22а, ал. 1 от ПВп може да се извърши и първоначално вписване на актове
относно залог върху търговско предприятие.
Съдът намира, че следва да
се има предвид, че ако сега се извърши първоначално вписване на особения залог,
то няма да се постигне целеният от жалбоподателя резултат, основан на
разпоредбата на § 5, ал. 1 предл. второ от ПЗР към ЗИД на ЗБН-възстановяване
противопоставимостта на трети лица на особения залог по реда му, съобразно
заличеното първоначално вписване.
Независимо от горното,
съдът намира, че в случай, че се приеме, че съдията по вписванията е бил
сезиран с искане за първоначално вписване в имотния регистър на актовете на
АВ-ТР относно учредения особен залог, то изводът за неоснователност на жалбата
остава непроменен. Това е така, защото по силата на чл. 22а от ПВ
в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на
актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането им в книгата
по чл. 33 б.
"д" от ПВ на удостоверенията за вписване на залога в
Търговския регистър. Когато обаче удостоверението за вписване на залога в
Търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, каквато е и
настоящата хипотеза, то съобразно чл. 22а, ал. 1 от
ПВ, заедно с молбата се представя и вписаният в ТР договор за залог.
От своя страна разпоредбата на чл.22, ал.3 от ПВ пък предвижда, че при вписването на залог на
търговско предприятие, се прилагат правилата на чл. 8 и
9 от ПВ.
На основание чл. 8, ал.2 от ПВ, за да се извърши исканото вписване следва да се
представят оригинал и официално заверен препис от договора особен залог или два нотариално заверени преписа от същия,
каквито преписи не са представени в производството пред съдията по вписванията.
Първоначално вписване не би
могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства за изпълнение
на изискванията по чл. 264 от ДОПК. Изискването за представяне на такива
доказателства е приложимо не само в производството пред ТР, доколкото в закона
не се съдържа такова ограничение /в този смисъл е определение № ЗЗЗ/ 07.07.2017
г. по ч. т. д. № 668/2017 г. на ВКС/. Обстоятелството, че вписването в ТР е
извършено без представяне на доказателства по чл.264 ДОПК, е ирелевантно за
спора, доколкото съдията по вписванията дължи самостоятелно произнасяне за
наличие на предпоставките, визирани в ПВ и преценката на длъжностното лице по
регистрацията не го обвързва и в този смисъл наведените доводи в частната
жалба, че не е следвало да се представят такива доказателства, са неоснователни.
В частната жалба се
поддържа, че се иска извършване на вторично вписване по вече вписан особен залог
на търговско предприятие на основание § 5 от ПЗР на ЗИДБЗБН, като се касае за
възстановяване на особен залог, който вече е бил заличен от квесторите.
Разпоредбата на § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗИДБЗБН, предвижда, че извършените от квесторите, временните и
постоянните синдици на "Корпоративна търговска банка" АД – в
несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до датата на
откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на
учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са
нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя
ред. Цитираната норма обаче не регламентира специален ред за извършване на
вписване и в този смисъл не може да се приеме, че се касае за производство,
различно от уреденото в ПВ. Последният не предвижда правила за възстановяване
на особен залог, предвид на което и при постъпило искане съдията по вписванията
може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на
такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката
по чл. 32а, ал. 1 ПВ. След като в случая не са изпълнени условията нито за
подновяване на вписване, нито за първоначално такова в имотния регистър, то и
обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3
от 08.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд - гр. Радомир,
постановено по молба
вх. 136/08.02.2019г., подадена от „Корпоративна търговска банка ”АД /н/, гр.
София.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му
на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :