О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 2243 Година 2019,19.11 гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание
на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
Галя БЕЛЕВА
като разгледа въззивно гражданско
дело номер 1751 по описа за 2019 година
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, вх.№2865/04.10.2019г., подадена от Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов,
чрез пълномощника - гл.юрисконсулт Ана Димчева, срещу Решение №154 от
19.09.2019г., постановено по гр.д.№413/2019г. по описа на Районен съд- Средец.
С
посоченото решение, първоинстанционният е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас да заплати на ищеца А.Г.Н.
сумата от 1184,68 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2018 г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 18.06.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в полза на Районен
съд – Средец държавна такса в размер на 50,00
лева, държавна такса от 5,00 лева
в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в
размер на 100,00 лева
С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди
се във въззвината жалба, че в хода на първоинстанционното производството, безспорно се установило, че
през процесния период, ищецът(въззвиник) е положил извънреден труд, отчитан
ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00
часа. Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Изразява се несъгласие с приетото от пъровинстанционния съд, че поради липсата
на изрична норма в нормативната уредба, действала през процесния период се
прилага общия ред. Изразява се несъгласие с извода, че следва субсидиарно да се
прилага общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и
по-конкретно чл.9, ал.2 от същата.
Заявява се, че по отношение
полагането на нощния труд, се прилагали
правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да
регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от
действалата преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която предвиждала прилагане на въпросния
коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен
труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни
на осем часа дневен труд, а не както по
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Затова въззивникът счита, че не е
налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация,
предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като е приел обратното,
районният съд постановил необосновано решение. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
В
изпълнение на разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК съдът е посочил деня, в който ще
обяви решението си-19.09.2019г., от който ден тече срокът за обжалването му. Решението
е обявено на същата дата. Въззивната жалба е изпратена по пощата е у входирана
в деловодството на РС-Средец на 04.10.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца –адв.Ж., на 24.10.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от ответната страна.
Страните нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1751/2019г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 09.12.2019г..
от 9,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: