Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 105
17.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №453 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2750/10.02.2020г., подадена
от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира
Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва
Решение №3512 от 11.12.2019г., постановено по гр.д.
№4782/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното
решение районният съд е осъдил
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул.
„Мария Луиза“, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, да
заплати на Д.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 727. 87 лв.
/седемстотин двадесет и седем лева и 87 ст./ - главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 96. 67 часа в периода от 10.01.2018 г. до 14.06.2019 г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 676 часа в
дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 36. 28 лв. /тридесет и шест лева и
28 ст./ за периода от падежа – последният ден на месеца, следващ съответното
изтекло тримесечие, до 14.06.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019 г., до
окончателното й изплащане, ведно със сумата от 380 лв. /триста и осемдесет
лева/ за направените по делото разноски.
Осъден е Д.С.Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул. „Мария Луиза“, представлявана от директора
главен комисар Светлан Кичиков, сумата от 4. 03 лв. /четири лева и 3 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъдена е Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул. „Мария
Луиза“, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, да заплати
по сметка на Бургаския районен съд сумата от 220 лв. /двеста и двадесет лева/,
от които 100 лв. за държавна такса и 120 лева за разноски за експертиза.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва в частите, с които е осъдена ГД „Гранична полиция“ да
заплати на Д.С.Л. допълнително възнаграждение за извънреден труд, обезщетение
за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, както и
направените съдебно-деловодни разноски. Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която е осъден Д.С.Л. да заплати на ГД „Гранична
полиция“, сумата от 4,03 лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски. В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото
въззивно производство.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневен с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба
по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да
намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна
празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е
налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице предпоставките
за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия Д.С.Л., чрез пълномощника адв. И.И., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемият Д.С.Л. не
се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3, предл.2-ро във
връзка с ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Д.С.Л., чрез пълномощника адв. Иванов,
срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 784,50 лв., от които: 749 лв., представляваща
дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 104 часа, за периода от 10.01.2018г. до 14.06.2019г.,
получен като резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143; сумата от 35,50 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, от момента, когато сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „младши инспектор/старши полицай в Група „Летищна
сигурност“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална
Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, като се посочва, че същият е със
статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 10.01.2018г.
до 14.06.2019г. ищецът е положил общо 732 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 836 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 104 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 749 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 26.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 727,87
лв. - главница, както и мораторна лихва в размер на 36,28 лв.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за периода от 10.01.2018г. до 14.06.2019г., ищецът е положил 676
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 676
часа става на 772,67 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 96,67 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 96,67 часа възлиза на 727,87 лв. Разликата
в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи
нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден
труд. Лихвата за забава върху сумата от 727,87 лв., изчислена за всеки месец
поотделно от 30-то число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на делото, възлиза на 36,28 лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 10.01.2018г. до 14.06.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
– 10.01.2018г. до 14.06.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 676
часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
тези часове възлизат на 772,67 часа, като разликата от 96,67 часа експертизата
отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и
не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 727,87 лева. Вещото лице е изчислило и лихвата за
забава в размер на 36,28 лв.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 10.01.2018г. - 14.06.2019г., се явява
основателна за сумата от 727,87 лв. и като такава следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
Предвид забавата в плащането на дължимото
допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, което е в общ
размер от 36,28 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и
акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият Д.С.Л.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия
пред въззивната инстанция са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар. Представени
са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3512 от 11.12.2019г.,
постановено по гр. дело №4782/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ 46, да заплати на Д.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: