Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 63
гр. ВРАЦА, 07.03.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
в присъствието на:
секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията
Пеловска-Дилкова
в.гр. дело N 7 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на
подадена от Ц.К.М. *** въззивна жалба против решение №695/25.10.2017г.на
Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1379/2017г. В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с фактическата обстановка, с материалния и процесуалния закон.
Правят се оплаквания, че в мотивите на обжалваното решение съдът е объркал
ответника Ц.М. с неговия брат М.М., погрешно приемайки, че не М.М., а самия
ответник е прехвърлител на собствените си идеални части от процесното
имуществото, в полза на ищцата. Изтъква се, че в противоречие с установените по
делото факти районният съд е приел, че в полза на ищцата е изтекла придобивна
давност. Твърди се, че тълкуването на констативен нот.акт №195, том ІV,
рег.№5018, дело №312/03.08.2009г. в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. гласните такива,
показва, че след смъртта на общия наследодател К.К. владение върху имота е
упражнявал само жалбоподателя и това опровергава доказателствената сила на
акта. Твърди се също, че с нотариални актове №107, том VІІ, дело
№355/10.09.2009г. и №175, том VІІІ, дело №475/2009г. прехвърлителите М.М. и П.К.
са разполагали с правото да прехвърлят единствено собствените си идеални части
от имота, а не посочените в актовете такива. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения от Е.К.Л. иск по чл.108 от ЗС, съответно
уважаване на предявения от жалбоподателя насрещен иск с присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се правят доказателствени
искания.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищцата Е.К.Л.,
от която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, че я
оспорва. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е доказал насрещния си иск, че
имотът е наследствен от общия наследодател К.К. и жалбоподателят владее собствените
си идеални части. Поддържа се, че
жалбоподателят не е доказал, че е владял собствените си идеални части от
имота непрекъснато, спокойно и необезпокоявано, отблъсквайки действията на
собственика. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените от въззиваемата деловодни разноски.
Преписи от въззивната жалба са били връчени и на
въззиваемите Р.Г.М., Н.И.С., Ц.И.Ц. и Г.И.Ц., но отговор от тях не е постъпил.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен
състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При тези констатации въззивният съд е
задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на
решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
В случая, обжалваното решение на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото
е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен
съд-Враца е бил сезиран с предявен от Е.К.Л. *** против Ц.К.М., Р.Г.М., Н.И.С.,
Ц.И.Ц. и Г.И.Ц.-***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим
имот, представляващ поземлен имот №23 в УПИ І в кв.6 по плана на с.***, с площ
на поземления имот от 1760 кв.м., а на УПИ І-1850 кв.м., ведно с намиращата се
в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв.м., паянтова жилищна сграда
от 32 кв.м., паянтова жилищна сграда от 63 кв.м., както и селскостопански
постройки и други подобрения, както и за осъждането на ответниците да й
предадат владението върху имота. В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на имота въз основа наследство и давностно владение, като за
собствеността си се легитимира с нот.акт №195, т.VІ, дело №312/2009г., нот.акт
№107, т.VІІ, дело №355/2009г. и нот.акт №175, т.VІІІ, дело №475/2009г.
Поддържа, че до 2008г. в имота живеела нейната майка, като приживе тя, заедно с
ищцата и нейния брат М.М. се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Придобитите от този акт права
майката на ищцата и брат й М.М. последователно прехвърлили на ищцата, при което
последната станала изключителен собственик на имота. Недоволен от това останал
ответника Ц.М., който от 2009г. започнал да заключва имота и да не допуска
ищцата до него. Постепенно в имота се нанесли и останалите ответници, които
въпреки противопоставянето на ищцата и въпреки, че нямат основание да го
обитават, не я допускат в него.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците са ангажирали общ отговор, че оспорват иска. Твърдят,
че процесният имот е бил собственост на общия наследодател К.М.К., починал на
05.06.2002г., който след смъртта си е наследен от преживялата му съпруга и
децата му при права по 1/7 ид.ч. за всеки. Тъй като ответника Ц.К.М. твърди, че
е син на К.М.К., с отговора той оспорва нот.акт №195, том ІV, дело
№312/2009г.на нотариус С.П. за частите над 1/7 ид.ч. Поддържа, че по силата на
наследяването П.К., която е майка на ищцата, е разполагала само с 1/7 ид.ч., с
която е имала право да се разпорежда,
съответно 8/14 ид.ч. ако се приеме, че имотът е бил в режим на СИО между общия
наследодател К.К. и съпругата му П.К.. С права от 1/7 ид.ч., съответно 1/14
ид.ч. ако имотът е бил в режим на СИО, е разполагал и прехвърлителя М.М.,
поради което в резултат на собствения си дял от наследството на К.К. и
придобиването на правата на П.К. и М.М., ищцата е собственик единствено на 3/14
ид.части от имота, съответно на 10/14 ид.ч., ако последният е бил СИО.
С отговора на
исковата молба се прави възражение за нищожност на договора, обективиран в
нот.акт №175, том VІІІ, рег.№7058, дело №475/2009г., като се твърди, че
пълномощно №7017 от 19.11.2009г., чрез което е сключен договора, не е било
подписано от прехвърлителката П.К., тъй като същата е с призната от ТЕЛК 100%
практическа слепота на двете очи.
По отношение на
владението на имота се поддържа, че то се упражнява от ответника Ц.К.М., който
живее в него от 1953г. Твърди се също, че от 1998г.насам ищцата не живее в имота и не идва в него.
От ответника Ц.К.М.
*** е бил предявен и насрещен иск, който е приет за разглеждане от районния
съд. В насрещния иск се поддържа, че по силата на наследство от К.М.К., ищецът
по този иск е собственик на 1/7 ид.ч. от процесния имот 23 от 1760 кв.м.в УПИ І
в кв.6 по плана на с.***, ведно с находящите се в него сгради. Твърди, че тъй
като наследодателят К.К. не е извършил завещателни разпореждания, то неговите
низходящи и преживялата му съпруга получават равен дял от наследството. Иска да
се признае за установено по отношение на Е.К.Л., че е собственик на 1/7 ид.ч.
от имота.
Ответницата по
насрещния иск е ангажирала писмен отговор, че оспорва иска. Освен изложените в
първоначалната искова молба доводи, че е придобила собствеността върху целия
имот първоначално по наследство и давност, а в последствие и по силата на
разпоредителни сделки, Л. поддържа, че е продължила да владее имота и за
периода 2009-2017г. Твърди също, че общият наследодател К.К. е притежавал имота
в режим на СИО със съпругата си П.К., тъй като бракът им е сключен на
18.06.1933г. и е прекратен със смъртта на К. през 2002г. Излага доводи, че
съгл.§4 от ПЗР на СК от 1985г., правилата на същия кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите, и по-конкретно чл.27, се прилагат и за наличните
имущества, придобити преди влизането му в сила, поради което следва да се
приеме, че процесния имот е бил СИО. Сочи се, че на това основание П.К.
изначално е била собственик на ½ ид.ч. от имота, а след смъртта на съпруга
си по наследство е придобила още 1/6 ид.ч. С така придобитите от нея общо 4/6
ид.ч. тя се е разпоредила с договора, обективиран в нот.акт №175, т.VІІІ, дело
№475/2009г.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и
гласни доказателства, въз основа на които въззивния съд приема следното от
фактическа страна:
Между страните не се спори, а това се установява и
от представените по делото удостоверение за наследници №255/16.11.2015г. на
Кметство-с.*** и удостоверение за наследници №256/16.11.2016г.на същото
кметство, че ищцата Е.Л. и ответника Ц.К.М. са законни наследници-деца, на К.М.К.,
починал на 05.06.2002г. и на П.П.К., починала на 20.02.2010г. Видно от акт за сключен граждански брак №11/18.06.1933г.
бракът между К.М.К. и П.П.К. бил сключен на 18.06.1933г.
Както това се установява от нот.акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №195, том VІ,
рег.№5018, дело №312/2009г.на нотариус С.П., П.П.К., ищцата Е.К.Л. и нейният
брат М.К.М., били признати за собственици по давностно владение и наследство на
поземлен имот 23 с площ от 1760 кв.м., за който е отреден УПИ І с площ от 1850
кв.м. в кв.6 по плана на с.***, одобрен със заповед №383/22.06.1981г., заедно с
построените в поземления имот паянтова жилищна
сграда от 30 кв.м., паянтова жилищна сграда от 32 кв.м. и паянтова жилищна
сграда от 63 кв.м., при права 4/6 ид.ч. за П.К. и по 1/6 ид.ч. за Е.Л. и за М.М..
По силата на договор за покупко- продажба, сключен с нот.акт №107, том VІІ,
рег.№5800, дело №355/2009г., придобитите от обстоятелствената проверка 1/6
ид.части от имота, М.К.М. продал на своята сестра-ищцата Е.Л.. Съответно, с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт №175, том VІІІ, рег.№7058, дело №475/2009г.на нотариус С.П.,
П.К. прехвърлила на ищцата собствените си 4/6 ид.ч. от имота. При сключването
на нот.акт №175, том VІІІ, рег.№7058, дело №475/2009г. прехвърлителката П.П.К.
била представлявана от пълномощник, съгласно пълномощно №7017-заверка на подпис
и №7018, том ІІ, акт №15-заверка на съдържание от 19.11.2009г.на нотариус С.П..
Посоченото в нот.акт №175, дело №475/2009г. пълномощно не е представено по
делото, тъй като видно от писмо изх.№26/05.09.2017г. на нотариус С.П., нот.дело
№475/2009г. е било унищожено през 2015г., поради изтичането на срока за
съхранението му.
Видно от
представените по делото справка за заявление /л.14/ и фактури
№**********/07.06.2010г. и №**********/05.05.2010г. /л.15 и л.16/ партидите за
ел.захранването и водоподаването в имота са открити на името на ищцата, а
самото ел.захранване е било прекъснато по нейно искане на 19.04.2010г.
Съответно, видно от писмо изх.№249/13.10.2010г.на „В и К”ООД-гр.Враца, по
искане на ищцата в имота било прекъснато и водоподаването.
Освен на
представените писмени доказателства-нотариални актове, в подкрепа на изложените
в исковата молба твърдения, че е собственик на имота, ищцата е ангажирала и
гласни доказателства. Сочените от нея свидетели С.И.Ц., Г.С.М. и Д.Г.Л.-син на
ищцата, твърдят, че до смъртта си К.К. живеел в процесния имот, заедно със
своята съпруга П.К.. Установяват също-св.Л. и св.Ц., че след 2002г. здравословното
състояние на П.К. се влошило, поради което от около 2008г. до смъртта си през
2010г. тя отишла да живее при ищцата в гр.Враца. Според свидетелите, К. била
адекватна до смъртта си, разбирала всичко и била в пълно съзнание. Адекватността
и вменяемостта на П.К. се установява и от представената по делото психиатрична
експертиза от 13.11.2009г., изготвена по желание на близки на К. във връзка с извършването
на имотна сделка.
Сочената от
ответника Ц.М. свидетелка С.Т., която е негова сестра и сестра на ищцата,
установява, че след смъртта на съпруга си К.К., П.К. живяла в процесния имот
около 5 години, след което отишла да живее при ищцата в гр.Враца. Св.Т. твърди,
че К. ***, но ищцата не я пускала, като не разрешавала на братята и сестрите си
да посещават своята майка. Според св.Т., в процесния имот винаги е живял
ответника Ц.М.. Последното обстоятелство се потвърждава и от разпита на св.И.Т.,
която установява, че живее в с.*** и добре познава страните, тъй като е била и
секретар на кметството. Според свидетелката наследодателят К.К. лично заявил
пред нея, че желае да построи къща за ответника Ц.М., поради което започнал да
се снабдява с документи за строежа. Св.Т. не уточнява построена ли е къщата или
не и в кой имот, то твърди, че както ответника Ц.М., така и ищцата Е.Л. живеели
в селото и се грижели за родителите си.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд прави следните изводи от правна страна:
В
разглеждания случай районния съд е разгледал и решил по същество
материалноправния спор, очертан от ищцата с основанието и петитума на исковата
молба, възприел е правилно правнорелевантните факти и е разпределил
доказателствената тежест в съответствие със заявеното в исковата молба
основание на иска. Поставил е правилна квалификация, приемайки, че предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Аналогично районният съд е подходил и при разглеждането на предявения от ответника Ц.М. насрещен иск, който правилно е
квалифициран като такъв по чл.124 от ГПК.
За да бъде
уважен предявеният ревандикационен иск ищцата следва да проведе пълно и главно
доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост
върху процесния имот, както и да докаже, че имотът се владее от ответниците и
това владение е без правно основание.
В исковата
молба ищцата се позовава на съвкупни придобивни основания- наследство и
давностно владение по отношение на 1/6 ид.ч. от имота и договори за
покупко-продажба и за прехвърляне срещу издръжка и гледане, по отношение на
останалите общо 5/6 ид.ч. от имота. В случая както ищцата, така и праводателите
й по договора за покупко-продажба и по договора за прехвърляне срещу издръжка и
гледане, първоначално са придобили в условията на съсобственост имота, на
основание наследство и давностно владение. Правото на собственост е признато по
реда на чл.587 от ГПК с нот.акт №195, том VІ, рег.№5018, дело №312/2009г. на
нотариус С.П. и този нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Доказателствената сила на нотариалното удостоверяване може да бъде оборена
единствено ако в условията на пълно обратно доказване от оспорващите ответници
по иска, бъде доказана неверността на удостоверяването. Ето защо, както това е
посочено в ТР №11 от 21.03.2013г.по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, за да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът
не е бил или е престанал да бъде собственик.
В разглеждания случай, съобразно направените с отговора на ответниците
възражения, обратното доказване е свързано с необходимостта да се докаже, че към
датата на съставяне на нот.акт №195, том VІ, рег.№5018, дело
№312/2009г. на нотариус С.П. титулярите по същия акт не са придобили по давност
наследствените части от имота, притежавани от останалите наследници. Доколкото
се касае до придобиване по давност на чужди наследствени части, придобивната
давност е 10 годишна, поради което обратното доказване следва да касае
владелческите действия и намерения на титулярите по акта в периода
1999г.-2009г. Следва да се отбележи също, че тъй като правото на собственост по
нот.акт №195, том VІ, рег.№5018, дело №312/2009г. на нотариус С.П. е признато и
въз основа на наследство, ответниците по иска по чл.108 от ЗДС, които отричат
удостовереното право, следва да докажат и това какви са били наследствените
права, притежавани от П.К., Е.Л. и М.М. към датата на съставяне на акта.
Въззивният съд
намира, че ответниците по предявения ревандикационен иск не са оборили успешно верността
на извършеното нотариално удостоверяване. На първо място недоказани са останали
наследствените права на титулярите по нот.акт №195, том VІ, рег.№5018, дело
№312/2009г., доколкото по делото няма категорични доказателства дали имотът е
бил индивидуална собственост на общия наследодател на ищцата и на ответника Ц.М.-К.М.К.,
или е бил в режим на съпружеска имуществена общност между К.К. и съпругата му П.П.К..
С подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор ответниците поддържат становището,
че имотът е бил собственост само на общия наследодател. Същото становище се
поддържа от ответника Ц.М. и в подадения от него насрещен иск, но безспорни
доказателства в тази насока не са ангажирани. Нещо повече, в показанията си св.Г.М.
дори твърди, че парцелът бил закупен от К. и П.К. преди около 70 години и в
него те построили къща, което сочи на вероятност имотът да е бил съпружеска
имуществена общност. Категорични доказателства и за двете твърдения обаче не са
събрани по делото, поради което съдът приема за недоказано оспорването на
ответниците, свързано с наследствените права, с които титулярите по
нот.акт№195, том VІ, рег.№5018, дело №312/2009г. са разполагали.
За недоказано
съдът приема и направеното оспорване на придобитите по давност права,
удостоверени с констативния нотариален акт. От страна на ответниците не са
ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на нотариуса за
упражнявано от П.К., Е.Л. и М.М. непрекъснато владение в продължение на 10
години. Макар по делото да са налице данни-показанията на св.М., св.Л., св.С.Т.
и св.И.Т., че ответника Ц.М. живее в имота, показанията им са противоречиви по
въпроса от кога той живее там, живял ли е изобщо в имота в периода
1999г.-2009г. и демонстрирал ли е, че го владее като свой, за да може да се
приеме, че владението на ищцата и праводателите й е отблъсквано. Аналогични
изводи следват и от показанията на св.И.Т., която макар да твърди, че една от
къщите в парцела е построена за ответника Ц.М., не установява нито дали къщата
изобщо е била построена, коя от трите къщи в парцела е тя и владяна ли е от
ответника като своя, съответно за кой период.
При тези
съображения и изхождайки от постановките на цитираното ТР №11 от 21.03.2013г.по т.д.№11/2012г. на ОСГК на
ВКС, съдът намира, че ответниците не са доказали несъществуването на признатото
с констативния нотариален акт право на собственост, при което неоснователно се
явява и свързаното възражение за липса на вещнопрехвърлителен ефект на
договорите, за които са съставени нот.акт №107, том VІІ, рег.№5800, дело
№355/2009г. и нот.акт №175, том VІІІ,
рег.№7058, дело №475/2009г.
За недоказано съдът намира и направеното от ответниците възражение за
нищожност на обективирания в нот.акт №175, том VІІІ, рег.№7058, дело
№475/2009г. договор. Възражението се основава на твърдения, че поради пълна
слепота, прехвърлителката по този договор П.К., не е подписала пълномощното, с
което договорът е сключен. В подкрепа на това твърдение е представено експертно
решение №4956/01.12.2004г.на ТЕЛК при „МБАЛ-Плевен”ЕАД-гр.Плевен, от което се
установява, че П.К. е с признати 100% нетрудоспособност с чужда помощ, поради
практическа слепота. Съдът намира, че само по себе си така представеното
решение на ТЕЛК не доказва твърденията на ответниците за липса на
упълномощаване. Слепотата не е пречка за участие на лицето в нотариални
производства, вкл. и за упълномощаване за сключване на нотариални сделки, като
в тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1, вр.с чл.579, ал.2 от ГПК,
вместо подпис, сляпото лице полага отпечатък от
десния си палец. Доколкото обаче, видно от писмо изх.№26/05.09.2017г.на нотариусът, съставил
нот.акт №175, том VІІІ, рег.№7058, дело №475/2009г., нотариалното дело е унищожено,
респ.унищожено е и пълномощното, твърденията на ответниците, че посочения ред
да упълномощаване не е спазен, остават недоказани.
При така изложените съображения, досежно възраженията на ответниците по
иска по чл.108 от ЗС, съдът намира, че доказателствената сила на нотариалните
актове, с които ищцата се легитимира като изключителен собственик на процесния
имот, следва да бъде зачетена и правото на собственост да се признае за
установено. До същите фактически и правни изводи е достигнал и районния съд,
който отчитайки, че имотът се владее от ответниците без основание за това,
правилно е уважил предявеният ревандикационен иск.
Постановеното от РС-Враца решение е правилно и в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от ответника Ц.М. насрещен иск. Установено бе, че по силата на нотариалните
актове, с които се легитимира ответницата по насрещния иск, тя е станала
изключителен собственост на спорния имот. Тези нейни права изключват правата на
ищеца по насрещния иск, поради което същият правилно е бил отхвърлен. При тези
изводи, обжалваното решение на РС-Враца ще следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно, а в полза на въззиваемата Е.Л. ще следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция, в
размер на 600 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №695/25.10.2017г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №1379/2017г.
ОСЪЖДА Ц.К.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на Е.К.Л.
***, с ЕГН ********** сумата от 600 лв.деловодни разноски за адвокатска защита
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........